Р Е Ш Е Н И Е
№ 1110 / 16.6.2022г.
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, І състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 772, по описа на съда за
2022 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.И.М.,***,
чрез валидно упълномощен процесуален представител - адвокат Т., против Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-1030-000308/30.01.2022 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която временно е отнето свидетелството му за
управление на моторно превозно средство (МПС), до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Изразява се становище за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с
материалния закон. Иска се неината отмяна и присъждане на сторените разноски.
Ответната страна – началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив представя административната преписка. В
писмено становище обосновава законосъобразност на заповедта и неоснователност
на жалбата. Прави възражение за прекомерност за разноските.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателства, Административен съд Пловдив намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е връчена на К.И.М.
на 14.03.2022г., видно от отбелязването върху самия акт. Жалбата срещу нея е
подадена на 22.03.2022г., видно от входящия индекс на деловодната система на
ОДМВР Пловдив. Административният орган е
изпратил жалбата и относимата административна преписка по издаване на оспорения
административен акт.
Съдът счита, че жалбата е подадена
от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Със Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-1030-000308/30.01.2022 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, на К.И.М. е наложена принудителна административна
мярка –
временно е
отнето свидетелството му за управление на МПС, до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Основание за издаване на заповедта е
съставеният АУАН № GА403265/30.01.2022г. против К.М. за това, че на 29.01.2022г.,
около 21,00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Димитър Талев“, управлява собствен лек
автомобил, с рег. № ***, като не остава на място на ПТП до пристигане на
представители на МВР; допуска поставяне на предмети, материали и вещества върху
табелите с регистрационен номер; отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Към преписката е приложен цитирания
АУАН № GА403265/30.01.2022г., в който е изложена същата фактическа обстановка,
както и в оспорената заповед. В АУАН е отбелязано издаване на ТМИ 088568/30.01.2022
в 03.50ч. Депозирани са възражения срещу съставени АУАН от К.М..
В преписката са налични 4 броя
докладни от служители на Сектор Пътна полиция към Началника на сектора относно
установеното нарушение на М. от 29.01.2022г.
Съгласно представена справка за
нарушител водач К.И.М., същият притежава СУМПС № *********, издадено на 07.11.2017г.
и валидно до 07.11.2027г.
Представени са Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на директор на ОДМВР Пловдив и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра
на вътрешните работи, както и Заповед № 8121к-12530/17.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи за преназначаване на Й.М.на ръководна длъжност началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив.
Жалбоподателят представя копие Лист
за преглед на пациент от 30.12.2022г., 4, 29ч. за взета кръв и урина за
наркотични вещества и алкохол и копие на Протокол за химическо изследване с
рег. № И-3691, лаб. № 2720-2724/12.04.2022г. със заключение, че от извършените
изследвания на предоставените биологични проби от лицето К.И.М. се установява
наличието на алкохол(етанол) в кръвта в концентрация 0,18+0,015g/L и
допълнително в пробата урина се установява наличие на алкохол(етанол) в
концентрация 0,48 g/L
При проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен
състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване.
Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй
като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат
с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон.
По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по
ЗДвП (съгласно представената Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи). Директорът на ОДМВР Пловдив съобразно предоставената му
възможност в закона, със своя Заповед № 317з-391/06.02.2017г. (също представена
по делото) е оправомощил по т.1.4. началниците на сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР Пловдив да прилагат с мотивирани заповеди принудителни
административни мерки по чл.171 от ЗДвП. Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив е издал оспорената ЗППАМ.
Процесната заповед отговаря на
изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № GА403265/30.01.2022г.,
като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът счита, че оспорваната заповед
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста й са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното
деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Посочено е в заповедта, че се издава на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е отказало да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Вписваното на текста от нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършеното
нарушение е почти дословно.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган.
Заповедта е съобразена с материалния
закон и неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ
е съставеният АУАН, който представлява официална констатация за извършеното
деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение
по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на
превантивната ПАМ. Налице са предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП за
прилагане на оспорената ПАМ.
При действащата законова
регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
мярката, към момента на издаването на заповедта за това, е установен по
надлежен ред отказ на водача да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Принудителната административна мярка
е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, в случаите по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, ПАМ се
прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на
водача. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки
за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна – приложена е за
определен срок, а именно до решаване въпроса с отговорността на водача.
В случая ЗППАМ № №
22-1030-000308/30.01.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив е издадена на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, съгласно
която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Разпоредбата съдържа няколко
хипотези, които са дадени алтернативно, а не кумулативно. Отказът да бъде
проверен с техническо средство е достатъчен, за да се приложи мярката по този
законов текст.
В случая по делото безспорно се
установява, че водачът М. е управлявал собственото си МПС и е отказал да бъде
проверен с техническо средство за установяване на употреба на алкохол. За
административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е
възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка от вида
на процесната. Законът за движение по пътищата регламентира, че при
проверка от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му
бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол. Отказът на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол е
напълно достатъчно основание да му бъде наложена принудителната административна
мярка "временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС"
до решаване на въпроса за отговорността. Това е и целта на закона - да се препятства
извършването на подобни нарушения от него, което е съобразено с процесната
заповед.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ, тъй като е дал кръв и урина за изследване по издаден ТМИ,
като изискванията на закона са за кумулативно наличие на две условия: отказ за
изследване с техническо средство и отказ за изпълнение на ТМИ. Като
материалноправна предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.1
б."б" от ЗДвП, законодателят е предвидил няколко алтернативни
хипотези, сред които, като самостоятелно основание е отказът да бъде проверен с
техническо средство, без изискуема кумулативност с което и да било друго
основание по същата законова разпоредба. Достатъчно е да е налице отказ, за да
бъде наложена съответната ПАМ.
Неоснователни са възраженията, че са
издадени и връчени две заповеди по чл. 171, б.б от ЗДвП за отказ за изпробване
за употреба на наркотични вещества и отказ изпробване за алкохол, като
жалбоподателят не е разбрал за какво е наказан. Първо по делото жалбоподателят
не е ангажирал доказателства, че е издадена Заповед за ПАМ за отказ за
изпробване за употреба на наркотични вещества. Следващо – издаването на ПАМ по
чл. 171, т. 1, б.б. от ЗДвП не е наказание, а административен акт целящ
преустановяване на административно нарушение. Дори и да има издадена такава
твърдяна заповед, то Върховен административен съд с Тълкувателно решение №
13/20.12.2021г. по Тълкувателно дело № 1 от 2021 г. реши, че отказите по чл.
174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на
проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от
Закона за административните нарушения и наказания. Тоест налице са отделни
нарушения, за чието предотвратяване могат да бъдат издадени отделни заповеди,
целящи тяхното преустановяване.
Релевантното в настоящия казус е, че
К.М. е отказал да бъде проверен и тестван с техническо средство, който отказ не
може да бъде оборен и променен с последвалото негово съгласие да даде кръвна
проба за лабораторно изследване. Както се посочи в предходното изложение
законодателят е уредил в разпоредбата на чл. 171, т.1, б.б, хипотезите в
алтернативност, не в кумулативност. Употребата на съюза "или" при
изброяването на фактическите основания за прилагане на този вид ПАМ
недвусмислено сочи, че основанията са независими едно от друго. При наличието
на едната от тези хипотези за нарушителя водач следва да бъде приложена ПАМ.
Последвал отрицателен резултат от
кръвното изследване ще е отпаднало основанието за прилагането на ПАМ(решен
въпрос за отговорността на водача), но това не води до извод за
незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. Производството по
налагане на ПАМ и съдебният контрол за нейната законосъобразност се развиват
отделно и независимо от административно-наказателното производство.
Релевантната за случая материалноправна предпоставка, обуславяща приложението
на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е
установен по надлежен ред отказ за извършване на проверка за употреба на
алкохол на водача. В случая тази материалноправна предпоставка е доказана чрез
съставения АУАН. При наличието на визираните материалноправни предпоставки, в
условията на обвързана компетентност административният орган прилага
предвидената в закона ПАМ, което е сторил законосъобразно с процесната заповед.
След решаване на въпроса за
отговорността(след влязло в сила решение, прекратено адмиинстративнонаказателно
производство и т.н.) наложената мярка с процесната заповед загубва своето
правно действие и свидетелството за управление на МПС ще следва да бъде върнато
на водача от органите на МВР.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на ПАМ №
22-1030-000308/30.01.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив,
е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Пловдив, І състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.М.,*** срещу
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1030-000308/30.01.2022 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която временно е отнето свидетелството му
за управление на моторно превозно средство, до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: