Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
5.04.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана
Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3328 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение
от 29.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 26117/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ
ГО, 142 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД- ***
/ЕИК********/ срещу Е.Б.Е. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Е.Б.Е. /ЕГН
**********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 1 476.81 лв.,
представляваща сума за доставена в имот с аб.№ 205296 през периода м.05.2014 г.-
м.04.2016 г. топлинна енергия, сумата 70.91 лв.- такса за дялово разпределение
за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от
13.12.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата 276.38 лв.- лихви за забава,
дължими за периода 16.09.2015 г.- 1.12.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 87039/ 2017 г. на СРС,
142 състав.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените
суми, ведно с разноските по делото.
Въззиваемата
страна Е.Б.Е. /ответница по делото/
оспорва въззивната жалба на ищеца и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна.
Третото
лице- помагач “Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод жалбата на
ищеца.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предявените
от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД са
неоснователни
и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си
към ответницата Е.Е. на твърдението, че е била собственик на процесния
топлоснабден имот: АПАРТАМЕНТ № 112 на VІІІ етаж в сградата на ул.“********в
гр. София, с абонатен № 205296, през периода м.05.2014 г.-
м.04.2016 г., и като
такава- потребител на топлинна енергия в него, в която връзка представя списък
на етажните собственици в сградата, в която се намира имотът, и електронно
извлечение от декларация по чл.14 ЗМДТ от 31.03.1998 г., с която ответницата е
декларирала същия в СО- Община „Възраждане“.
Основният
спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153,
ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Тези
хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ
се по правило
основен източник на
облигационните правоотношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/
в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно
доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали
освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент,
потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В
случая от страна на ответницата Е.Е. е заявено оспорване на исковете, вкл.
качеството й на собственик на процесния имот и потребител на топлинна енергия в
него /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, поради което и съобразно
чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното
материално право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в
процеса не е проведено.
Липсва легитимационен
документ /или документи/ за правото на собственост върху процесния апартамент
на името на ответницата Е., като представените от ищеца писмени
доказателства: списък на етажните собственици в сградата, в която се намира
процесният имот, и данъчна
декларация от 1998 г., с която ответницата декларирала същия в СО- Община „Възраждане“,
вкл. преценени съвкупно, не са годни да установят релевантните за
предмета на настоящия съдебен спор факти и обстоятелства, вкл. притежанието на
права върху процесния имот от ответницата по делото Е.Е.. Следва да се
отбележи, че посочената данъчна декларация от 1998 г., в която е посочен
собственик- Е.Е., и ползвател Ц.Ц., не представлява доказателство, годно да
установи принадлежност на вещно право върху имота през процесния период от 2014
г. до 2016 г.
При така установената
фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че ответницата Е.Б.Е.
не е пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените от „Т.С.“
ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК за признаване съществуването на
договорни задължения по чл.79, ал.1 ЗЗД. Не се установява ответницата да има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по силата на закона
/чл.153, ал.1 ЗЕ/, тъй като липсват доказателства през процесния период от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. да е била притежател на самостоятелно
основание на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на
ползване върху процесния имот: АПАРТАМЕНТ № 112 на VІІІ етаж в сградата на ул.“********в гр.
София, с абонатен № 205296, нито
да е страна по сключен с „Т.С.“ ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на топлинна
енергия. Няма твърдения, нито доказателства да е подала молба- декларация за
откриването на клиентска партида при ищеца.
Предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, искът му по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на иска относно главницата- чл.79, ал.1 ЗЗД, обуславя извод за неоснователност и на иска за признаване дължимостта на акцесорното вземане за лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При
тези съображения, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на спора право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, има
въззиваемата страна, но доказателства от същата да са сторени разноски за
въззивното производство не са представени, поради което и такива с настоящото
решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.04.2020 г., постановено
по гр. дело № 26117/ 2018 г.
на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 142 състав.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- *** като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.