№ 568
гр. Бургас, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20232100500434 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на ищеца П. И. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С. кв. „Д.“ 21, вх. *, ет. *, ап. **, подадена чрез упълномощения му процесуален
представител адв. Христина Тодорова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №
9, ет. 4 срещу решение № 63 от 10.01.2023 г., постановено по гр. дело № 4036/2022 г. по
описа на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлен иска му за приемане за установено по
отношение на ответницата М. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, че на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.93, ал.2, изр.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
същата му дължи сумата от 1000 лв., представляваща двоен размер на капаро, предадено по
сключен между страните предварителен договор, поради неизпълнението му от страна на
ответницата, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 17.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3060/2022 год. по описа на БРС. С решението
ищецът- въззивник е осъден да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 600
л
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения,
че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като е постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че в противовес с
доказателствата районният съд е приел, че между страните е налице сключен предварителен
договор, като до сключване на окончателен не се е стигнало поради отказ на ищеца от
сделката. Сочи, че съдът не е съобразил, че отказът на ищеца е в причинна връзка с
вписаната ипотека на имота, за която той е узнал при посещението на страните при
нотариуса, като счита, че неправилно е прието, че ипотеката не съставлява нередност на
документите, което обезсмисля удостоверението за тежести. Заявява, че не следва да бъде
кредитирано твърдението на продавача, че купувачът е бил уведомен за ипотеката при
1
извършените огледи на имота. На следващо място се излагат възражения против приетото от
съда, че подписаният от страните документ съставлява предварителен договор, по
съображения, че насрещната страна сама заявява, че такъв договор не е сключван помежду
им. Въззивникът счита, че този документ представлява само разписка, като излага
съображения, че с оглед съдържанието й тя не съдържа достатъчно конкретни данни по
смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД за да се счита, че страните са сключили предварителен
договор. Наред с горното в жалбата се навеждат възражения, че до уговорения срок за
сключване на окончателен договор – 25.01.2022г. ипотеката не е била заличена, а това е
станало в по-късен момент – на 16.02.2022г., поради което счита, че за периода до
уговореното нотариално извършване на сделката имотът не е бил чист от вещни тежести.
Въззивникът подчертава, че липсва оспорване от ответницата като получател на даденото от
него капаро, че положения в разписката подпис е нейн, като счита, че в решението не е
обсъдено признанието й, че тя е получила капаро по бъдещата сделка. По подробно
изложените и развити в жалбата съображения се иска отмяна на решението и изцяло
уважаване на иска с всички законни последици.
В съдебно заседадние въззивникът чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
относно размер на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна. Представя
писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата-ответница М. Д. Н., чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Станкова е депозирала писмен отговор, в
който е оспорила въззивната жалба и изложените в нея доводи, като счита за правилни
направените от районния съд фактически и правни изводи. Заявява, че ищецът е бил
своевременно уведомен за ипотеката върху продаваемия имот, като наред с това с него са
били обсъдени няколко варианта за действие при сключване на окончателния договор. Сочи,
че от свидетелските показания е установено, че ищецът е предпочел вторият вариант, а
именно с част от продажната цена да бъдат погасени задълженията по кредита, като
останалата част от цената да бъде получена от продавачите след извършване на продажбата
и заличаване на ипотеката. Счита, че по делото не са доказани твърденията на ищеца, че е
разбрал за ипотеката върху имота след справка, извършена при нотариус Бинка Кирова, като
заявява, че тези му твърдения са в противоречие с представеното от него удостоверение за
вещни тежест върху имота. На следващо място в писмения отговор се сочи, че от
показанията на св. К.а става ясно, че ищецът се е отказал от закупуване на имота още в
началото на м. януари, преди да изтече крайния срок за сключване на окончателен договор.
Що се касае до твърдението на ищеца за предаване на ответницата на сумата от 500 лв.,
въззиваемата счита за правилен извода на районния съд за неговата недоказаност, с оглед
разколебаната доказателствена тежест на документа в тази му част предвид наличието на
очевидни поправки и добавки в текста и ангажираните в тази връзка свидетелски показания,
в т.ч. и поради едностранния характер на изявлението на ищеца за предаване на сумата. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че разписката не представлява
предварителен договор, а депозитна разписка въззиваемата счита, че искът също се явява
неоснователен, по съображения, че посочената в него сума не представлява капаро, което да
подлежи на връщане в двоен размер. По подробно изложените в писмения отговор
съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските
във въззивното производство.
В съдебно заседание, въззивамата, чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
2
направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено
следното:
Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявени от
ищеца П. И. К. искове за приемане за установено по отношение на ответницата М. Д. Н.,че
същата му дължи сумата от 1000 лв., представляваща двоен размер на капаро от 500 лв.,
предадено по сключен между страните предварителен договор, поради неизпълнението му
от страна на ответницата, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от
17.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3060/2022 год. по описа на БРС.
Районният съд е посочил, че исковете са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с
ал. 3 и ал. 4 от ГПК, като същите са с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. второ и чл. 86 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по повод търсене на жилище за закупуване, ищецът е
попаднал на обява за продажба на апартамент в гр. Бургас, кв. Сарафово. Заявява, че след
обаждане по обявата и извършване на оглед на апартамента е предал на ответницата сумата
от 500 лв., представляваща капаро, за което била съставена и подписана разписка, като
уговорката била до един месец страните да сключат окончателен договор пред нотариус.
Ищецът сочи, че във връзка с предстоящата сделка е посетил нотариус Бинка Кирова за
консултация и след извършена проверка тя констатирала, че върху апартамента има
учредена ипотека от 06.01.2021г. Ищецът заявява, че се е отказал от сключване на
окончателен договор, тъй като нито в обявата било посочено, нито при огледа бил уведомен
за ипотеката върху имота. Излага, че е изпратил покана до ответницата за възстановяване в
двоен размер на предадената й като капаро сума от 500лв., но въпреки това сумата от 1000
лв. не е върната от нея.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който е
оспорила иска, с възражение, че не е получила от ищеца твърдяната от него сумата от 500лв.
Заявила е, че при извършване на оглед на имота ищецът е заявил, че желае да го закупи,
изваждайки от джоба си предварително написан документ, в който е посочено, че същият
предава на ответницата сумата от 500 лв. като „капаро за закупуване на апартамент“, като
документът е бил с празни полета за дописване на личните данни на присъстващите лица.
Ответницата заявява, че ищецът е предал на съпруга й сумата от 100лв. с обяснението, че не
разполага с повече пари и трябва да отиде до банкомат за останалата сума, която уверява, че
ще заплати по-късно, но не я заплаща, а се съгласява документът да остане в продаваемото
жилище. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищецът не е бил запознат, че
апартаментът е ипотекиран, респ., че е научил за ипотеката едва след среща с нотариус
Бинка Кирова. Навеждат се насрещни твърдения, че за ипотеката същият е уведомен още на
първия оглед, а на втория страните са договорили с част от продажната цена да се погаси
задължението по ипотеката към банката. Счита, че изготвената от ищеца разписка
представлява негово едностранно изявление за предаване на сума, без да удостоверява
получаването й от ответницата, но дори и да се приеме, че сумата е получена от нея оспорва
същата да има качество на капаро. Ответницата заявява, че предназначението на сумата е да
служи като депозит, гарантиращ преустановяване предлагането на имота за продажба и
намерението на страните да сключат предварителен договор за продажба, като счита, че
ищецът е този, който се е отказал от сключването му. Оспорено е съдържанието на
представения от ищеца собственоръчно написан от него документ, по съображения, че е
налице дописване на съдържанието му след подписването му от страните. Моли за
отхвърляне на иска.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените искове. Приел е, че
документът, от който ищецът черпи правата си, макар да е озаглавен разписка с оглед
уговорките в него съдържа основните елементи на предварителен договор, в който обаче
3
макар да се съдържа изявление на ищеца, че е предал на ответницата сумата от 500 лв., не е
налице нейно насрещно волеизявление за получаване на същата сума. Съдът е ценил като
неавтентичен процесния документ, в частта, в която е отразено предаване от ищеца на
ответницата на сумата от 500 лв., по съображения, че в тази част същият съдържа очевидни
добавки, ценени с ангажираните свидетелски показания, които разколебават
доказателствената му стойност. Предвид това първоинстанционният съд е счел, че
ответницата не е направила волеизявление за получаване от ищеца на сумата от 500 лв.,
поради което и същата не дължи връщането й в двоен размер. На следващо място в
решението е посочено, че дори и да се счете за установено, че ответницата е получила
процесната сума, тя отново не би дължала връщането й, тъй като до сключване на
окончателен договор не се е стигнало не по нейна вина, а поради нежелание на ищеца, който
се е отказал от договора преди крайния му срок. Изложени са доводи, че само по себе си
наличие на ипотека не съставлява „нередност на документите“, което да е пречка на
изповядване на сделката, още повече, че ищецът се е отказал от договора преди да е изтекъл
срокът за извършването й, без да е изчакал края му.
С оглед така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил решаващия извод, че ищецът няма претендираното спрямо ответницата вземане за
връщане на дадената й сума в двоен размер, който възлиза в исковата сума от 1000 лв.
След извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение Бургаският окръжен съд не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По
неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се касае за
нарушени императивни материални норми.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи, становищата на страните и след
преценка на доказателствата по делото, Бургаският окръжен съд намира за установено
следното:
По делото е безспорно установено, че по повод обява за продажба на собствения на
ответницата апартамент, след извършен оглед от ищеца страните са подписали съставен от
последния и изписан ръкописно от него писмен документ от 25.12.2021г., озаглавен
„разписка“, в който е посочено, че ищецът - купувач е предал на ответницата-продавач
сумата от 500 лв., представляваща капаро за закупуване на апартамента с посочен адрес и
квадратура, която сума ще бъде приспадната от продажната цена от 39 000 евро, като са
описано и оборудването, с което се продава. В съдържанието на документа е посочено,
документът се дава в уверение на това, че сделката ще се изповяда в най-кратък срок /до
един месец/ пред нотариус. Записано е също, че ако купувачът се откаже от сделката, то
капарото се задържа от продавача, а ако продавача се откаже или има някакви нередности в
документите, които не позволяват оправянето им и изповядване на сделката до един месец,
капарото се дължи в двоен размер.
По делото страните не спорят, че процесният апартамент вече е бил ипотекиран, като
това обстоятелство се установява и съгласно издадено от Агенция по вписванията на
06.01.2022 год. удостоверение, от което е видно, че на 06.01.2021 год. е вписана договорна
ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.
Представена е нотариална покана от 28.01.2022 г., с която ищецът е поканил
ответницата да му заплати сумата от 1000 лв. в срок до 12.02.2022 г. по посочена от него
банкова сметка, касаещо „задължение, породено от депозитна разписка от 25.12.2021г.“, като
поканата е приета за редовно връчена на ответницата 04.02.2022 г. при условията на чл.44,
ал.1 от ГПК - поради отказ.
Видно от данните по делото към 06.01.2022 год. ответницата и съпругът й са
разполагали с необходимите за продажбата актуални схема и удостоверение за данъчна
4
оценка на продавания апартамент, а малко по-късно на на 10.02.2022 г., след заплащане в
полза на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД на сумата в размер на 43946.20 лв., те са
погасили кредита, за чието обезпечаване върху жилището е била вписана горепосочената
договорна ипотека. Установено е също, че на 16.02.2022 г. банката е издала на ответницата
нотариално заверено съгласие за заличаване на ипотеката.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК ответницата изрично е признала,
че подписът, положен в документът, озаглавен „разписка“ е нейн.
В първоинстанционното производство страните са ангажирали свидетелски
показания, като са разпитани техните съпрузи.
В показанията си св. К.а- с. на ищеца заявява, че на въпросната среща е присъствал и
съпругът на ответницата. Сочи, че процесния документ - разписката е подписана на място,
че не е видяла предаването на парите, но предполага, че съпругът й да предал на ответницата
сумата от 500 лв.
В показанията си св. Н. - с. на ответницата завява, че ищецът е ходил в апартамента за
два огледа, като сочи, че от съпругата от знае, че при първия оглед тя го е уведомила за
наличието на вписана върху имота ипотека. От показанията му се установява, че на втория
оглед, извършен в края на м.декември ищецът извадил от раницата си ръкописно изписан
лист, в който вписан данните на ответницата. Свидетелят сочи, че и по време на вторият
оглед ищецът бил уведомен за ипотеката върху имота и бил съгласен първо да се изплати
дълга към банката и след това да се прехвърли нотариално имота. Заявява, че впоследствие
страните са обсъждали такава възможност и пред нотариус, но въпреки това ищецът се
отказал от сделката. Свидетелят заявява, че при втория оглед на апартамента страните са се
съгласили да оставят подписания от тях документ- разписка в жилището, тъй като ищецът не
бил заплатил на ответницата пълния размер на капарото, но след това разбрали, че ищецът
си е взел документа оттам без да разберат как.
Горната фактическа обстановка е установена правилно от районния съд, като
направените към основа на нея крайни правни изводи за неоснователност на исковата
претенция се споделят от настоящата съдебна инстанция. В допълнение с оглед наведените
в жалбата оплаквания, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от
страните доводи и възражения и при служебна проверка за спазване на императивните
норми, настоящата инстанция намира следното:
По отношение на правната стойност и характера на документа, подписан между
страните, озаглавен „разписка“:
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД предварителният договор за сключване на
определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена
форма, трябва да се сключи в писмена форма. Предварителният договор трябва да съдържа
уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а това са- вещта и цената.
В случая видно от съдържанието на подписания от страните документ,
независимо, че същият е озаглавен „разписка“ в същият се съдържат съществените условия
за бъдещата сделка- посочен е ясно продаваемия имот и продажната цена, като наред с това
е уговорен и срока за сключване на окончателен договор. Ето защо, тъй като характера на
документа не се определя от неговото наименование, а от съдържанието му, както правилно
е приел районния съд с оглед насрещните съвпадащи волеизявления на страните, че желаят
сключване на сделка пред нотариус за продажба на процесния имот при посочената цена и в
уговорения срок, несъмнено води до обоснования извод, съобразен и с материалния закон,
че подписания документ обективира сключен между страните предварителен договор по
смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
5
Що се касае до дадената съгласно договора сума от 500 лв., видно от съдържанието
му, страните изрично са определили правния й характер, посочвайки, че същата
представлява „капаро“ по смисъла на чл. 93 от ЗЗД и вписвайки правните последици,
предвидени в закона в случай на отказ на някоя от страните да сключи окончателния
договор. Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд, че са налице
дописвания в документа които, ценени през призмата на свидетелските показания водят до
разколебаване на доказателствената стойност на документа в тази част, поради което не се
доказва, че ответницата е получила от ищеца сумата от 500лв. като капаро. Този извод не
кореспондира с данните по делото, в т.ч. и с изричното признание на ответницата, че е
получила сума, макар и не в посочения в договора размер, поради което се явява
основателно направеното в жалбата оплакване за необоснованост на решението в този
смисъл. Следва да се отбележи, че делото не се установява да са налице дописвания върху
документа, в т.ч. и в частта относно капарото, респ. дори и ако се приеме, че има
дописвания същите не противоречат на волята на страните, която безспорно е била насочена
към сключване на окончателен договор за продажба. Наред с това, волеизявлението на
ищеца, че е предал на ответницата сумата от 500 лв. като капаро е ясно и недвусмислено и в
него няма никакви добавки и зачерквания, като положения от ответницата подпис в най-
долната част на документа означава, че тя е била съгласна с цялото му съдържание, в т.ч. и в
частта, в която е отразено, че ищецът й предава сумата от 500 лв. като капаро. Доколкото в
частта, в която е посочено, че сумата от 500 лв. е предадена на ответницата от ищеца,
документът съставлява разписка, която удостоверява неизгодно за нея обстоятелство,
потвърдено изрично с положения от нейна страна подпис, опровергаването на тази разписка
със свидетелски показания е недопустимо. Затова показанията на свидетеля – с. на
ответницата, че реално предадената й сума е била в по-малък от записания в документа
размер не следва да се кредитират, не само, защото са недопустими, но тъй като
противоречат на изявлението му като свидетел при съставяне на същия документ,
обективирано с положения от него подпис.
По тези съображения настоящия съд намира, че по делото е доказано по безспорен
начин, че ответницата е получила от ищеца процесната сума от 500 лв., имаща характер на
капаро по предварителния договор за продажбата на процесния апартамент.
Що се касае до правото на ищеца да иска възстановяване на даденото от него
капаро в двоен размер, правилен и обоснован с релевантните по спора факти е извода на
районния съд, че такова не е налице, тъй не ответницата, а ищецът е отказал да сключи
окончателен договор.
Принципно следва да се отбележи, че ипотеката не съставлява пречка за сключване
на окончателен договор, тъй като законът не забранява покупко-продажбата на ипотекиран
имот, нито изключва разпоредителната власт на ипотекарния длъжник по отношение на
имота. Затова дали купувачът има право да се откаже от договора при наличие на ипотека
върху имота зависи от уговорките в предварителния договор. / в т.см. решение № 60131 от
29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3082/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника
6
Михайлова/.
В случая безспорно е, че при подписване на предварителния договор продаваемия
апартамент е бил ипотекиран в полза на трето лице. Спорния между страните въпрос е кога
ищецът е узнал за ипотеката върху имота и дали наличието й съставлява основание за
купувача да се откаже от сключване на окончателния договор съобразно уговорките,
съдържащи се в предварителния договор. В свидетелските показания, дадени от съпруга на
ответницата, които въпреки евентуалната му заинтересуваност по смисъла на чл. 172 от ГПК
съдът цени предвид непротиворечивостта им с останалия доказателствен материал, в т.ч. и
ангажираните от насрещната страна показания, се налага извода, че ищецът е бил наясно с
ипотеката още при първия оглед на жилището. Установено е от същите показания, че
ищецът е уведомен за нея и при втория оглед, когато е подписан предварителния договор,
както и, че страните са уговаряли устно различни варианти за извършване на сделката с
предварителното заличаване на ипотеката или с приспадане на обезпеченото с нея
задължение от цената. Тези уговорки, свързани с ипотеката не са обективирани в писмена
форма съобразно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, затова страните се считат за
обвързани само с уговорките, вписани в предварителния договор, изготвен в писмена
форма.
Видно от съдържанието на договора, в него няма уговорена клауза, която да
предвижда право на купувача на отказ от предварителния договор при наличие на ипотека
или други вещни тежести върху имота, от което да възниква правото му да иска връщане на
авансово платената като задатък сума. Вписаната клауза за правото на отказ на купувача при
наличието „някакви нередности в документите“ не касае наличието на ипотечно право, тъй
като същото е тежест, а не нередност в документите във връзка със собствеността на
продавача върху имота. Затова доколкото по делото няма твърдения, нито доказателства, че
ответницата е загубила собствеността или е сключила друг договор, от който да произтичат
права на трети лица относно имота, които биха могли да се противопоставят на купувача
след прехвърляне на собствеността, в случая ищецът е нямал основание да се откаже от
договора.
От гореизложеното се налага извода, че като се е отказал от сключване на
окончателния договор преди изтичане на срока му, ищецът е станал причина уговореното
нотариално прехвърляне на имота да не се извърши по негова вина, поради което правилно с
оглед уговорките в предварителния договор районният съд е приел,че същият няма право да
иска възстановяване на даденото на ответницата капаро в двоен размер, а напротив
възникнало е правото на ответницата да задържи получения задатък поради отказа на ищеца.
С оглед съвпадане на крайните извода на настоящата инстанция с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК с оглед изхода на делото в полза на
въззиваемата –ответница следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Неоснователно се явява
направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
претендираното като разноски от въззиваемата адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Делото не е с минимална фактическа и правна сложност, а и възнаграждението не
надвишава значително минимално предвидения размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 10.01.2023 г., постановено по гр. дело №
4036/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. кв. „Д.“ 21, вх. *, ет. *, ап. **,,
ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.**, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК направените ввъв въззивната инстанция
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8