№ 19
гр. Ботевград, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20211810100842 по
описа за 2021 година
С Определение № 130 от 12.07.2021г. по гр.д.№ 842/2021г., потвърдено с Определение
№ 361 от 25.11.2021г. по в.ч.гр.д.№ 731/2021г. по описа на СОС е прекратено
производството по делото по отношение на предявения отрицателен установителен иск.
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
*****“ с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: Ботевград,
ул.*****“№18, чрез пълномощник адв. К. Г. М. от АК-Стара Загора моли да бъде признато
за установено по отношение на „******“ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. *****“№*****, с предишно наименование „******“АД, че
ищецът *****“ с ЕИК:****** е собственик на недвижим имот, който е придобил по давност
чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от 23.01.2006г. до деня на
предявяване на иска на 17.05.2021г., а именно върху: сграда за енергопроизводство с
идентификатор ****.1, находяща се в Ботевград, община Ботевград, обл. София по
кадастралната карта и кадастрални регистри, с адрес: Ботевград, ул. *****, като същата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ от 30кв.м., брой
етажи:1, предназначение: сграда за енергопроизводство, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план:няма, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът *****“, чрез търговеца Ж. Г. Г. и чрез пълномощник
адв. К. Г. М. от АК-Стара Загора, поддържа така предявения иск, моли да се уважи, да се
присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки с вх.№ 6168 от
25.09.2018г.
Ответникът-„******“АД с ЕИК: *****, с предишно наименование „******“АД, чрез
пълномощник юрк. **** е направила възражение по иска и е представила писмен отговор с
вх.№949/22.02.2022г., изпратен по куриер с дата от 21.02.2022г., в предвидения в закона
срок.
1
В писмения отговор ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че процесният
трансформаторен пост е собственост на „******“ АД, което дружество е енергийно
предприятие и оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на Закона за
енергетиката. По отношение на собствеността върху трафопоста, който е енергиен обект
(площадков) по смисъла на §1, т.23 и т.41 от ДР на Закон за енергетиката, с диспечерско
наименование „ТП ТКЗС“ е собственост на „******“АД, тъй като е част от
електроразпределителната мрежа, с която дружеството осъществява лицензионната си
дейност и служи за захранване с ел. енергия на множество обекти на клиенти - абонати на
Дружеството. ТП „ТКЗС“ Ботевград е изграждан преди 1999г. и по-конкретно в периода
между 1972г. и 1981г., като същият е бил държавна собственост и се е експлоатирал от
съответното предприятие, осъществявало дейността по електроснабдяване на територията
на община Ботевград. След влизане в сила на Търговския закон /01.07.1991 г./ обединенията,
комитетите и предприятията от системата на Асоциация „Енергетика“ се трансформират в
търговско дружество с държавно имущество „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ЕАД /НЕКА ЕАД/, видно от Разпореждане №46 от 07.11.1991г. на МС и ф.д.
№29869/1991 г. на СГС. Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г.
/отм./, действал към момента на изграждане на процесния трафопост, съответно към
момента на създаването на „НЕК“ЕАД, електрическите централи за производство на
ел.енергия и ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна
собственост. Едноличен собственик на капитала на "НЕК"АД е също държавата, поради
което и с оглед предмета на дейност на държавното енергийно предприятие, всички
енергийни обекти и съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия с общ режим на
ползване /от повече от един потребител/, включително процесните, са включени в
активите/капитала на „НЕК“ЕАД. Преобразуването на държавните предприятие в търговски
дружества е свързано с промени относно собствеността. Държавата губи собствеността
върху веществения състав на имуществото, включено в баланса на тези дружества. Правото
на собственост на държавата се преобразува пряко, считано от 1991 г. в право на
собственост върху капитала на държавните търговски дружества. Носител на всички вещни
права е търговското дружество, като самостоятелен правен субект. В тази насока е т.4 от
Решение №11 от 21.05.2001 г. на КС по к.д.№18/2000г. Със Заповед № ДВ-143-А от
24.04.2000г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси /ДАЕЕР/, „НЕК”
ЕАД се преобразува чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество с фирма
„*****” ЕАД. „Електроразпределение-София-област” ЕАД е регистрирано при условията и
по реда на ТЗ с Решение № 1 от 28.04.2000г. и е вписано в Регистъра на търговските
дружества по ф.д. № 6315 от 2000г. по описа на СГС. С факта на отделянето си
„Електроразпределение-София-област” ЕАД придобива по правилата на универсалното
правоприемство съответната част от пасивите и активите на „НЕК” ЕАД по разделителни
протоколи и счетоводни данни. Като енергийно предприятие, което има за предмет на
своята дейност: управление, експлоатация, поддръжка и развитие на
електроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби за ниско, средно и високо напрежение; присъединяване към тази
2
мрежа на нови потребители; пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на
присъединените потребители на територията на югозападна България,
„Електроразпределение-София-област” ЕАД придобива онези активи на своя праводател
„НЕК” ЕАД, чрез които последното търговско дружество е осъществявало дейността си на
отделената територия, а именно енергийните обекти /електрически уредби и
електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент
на електрическа енергия/, в това число и процесния енергиен обект. С решение № 20 от
2.11.2007г., СГС вписва прекратяване без ликвидация и преобразуване на
„Електроразпределение-София-област” ЕАД чрез вливането му в
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО” АД. През 2008г. с Решение № 21 от 29.01.2008
г. на СГС по ф.д. № 6358 от 2000 г. е вписана промяна на наименованието на
„Електроразпределение-Столично" АД на „******" АД. С новото си търговско
наименование и на основание Закона за търговския регистър, „******” АД е вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията към Министъра на правосъдието с ЕИК
№ *****. Същото притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия peг. Л-135-
07 от 13.08.04г., издадена от ДКЕВР при условията и по реда на ЗЕ, във връзка с което се
характеризира като енергийно предприятие, чиято легална дефиниция се съдържа в § 1, т. 24
от ДР на ЗЕ /сега действащ/. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на електрическа
енергия и експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни
предприятия - собственици на разпределителните мрежи на обособена територия,
лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната
територия.
Ответникът твърди, че ищецът признава, че ответното дружество постоянно извършва
дейности по трафопоста, включително с кабели, съоръжения и други подобни. Съгласно
приложения Договор за продажба от 23.01.2006 г., вписан с вх.рег.№79 от 30.01.2006 г. под
акт №20, том I в Служба вписвания и писмена кореспонденция на ищеца с неговия
праводател - община Ботевград, ищецът е придобил само поземления имот, в който
трансформаторният пост е изграден, като изрично е посочено, че не се прехвърля
собствеността на изграденият в имота трансформаторен пост. Няма никакво значение дали
този трансформаторен пост е описан в акта за държавна собственост цитиран в договора за
продажба или не, тъй като в имота на ищеца не е съществувал друг трафопост освен
процесния и от предмета на сделката между ищеца и неговият праводател изрично е
изключено прехвърлянето на собствеността на изградения в имота трафопост. От момента
на придобиването на поземления имот с изградения в него трафопост до настоящия момент
от ищеца не се извършват каквито и да било действия по владение на трафопоста, тъй като
това е вещ със специално функционално предназначение - трафопост, който е част от
електроразпределителната мрежа на ответника, действащ е и достъпът до него се
осъществява само от лица със специална правоспособност, каквато ищецът не притежава.
Трафопостът е площадков енергиен обект, предназначен за електрозахранване на множество
потребители на ел. енергия е изключен от свободния граждански оборот. Съгласно Закона за
енергетиката (чл.40, чл.88 и др.) собственик на такъв енергиен обект може да е само
3
енергийното предприятие. В случая не е налице хипотеза, при която по изключение законът
допуска енергиен обект да е собственост на лице, различно от енергийното предприятие,
тъй като трафопостът не служи само за нуждите на ищеца, а е част от общата
електроразпределителна мрежа на Ботевград. Ищецът не е във владение и не е отнемал
владението на ответника върху трафопоста, като в исковата молба и поправената искова
молба не става ясно в какво точно се изразява твърдяното от него владение върху
процесната вещ. Ищецът по никакъв начин не ползва/експлоатира ТП ТКЗС, като
включително няма достъп до него, тъй като същият е заключен със специална брава и
всякакви дейности по него се осъществяват от или със съдействието на служители на
„******“ АД. Ищецът не е имал намерение за своене, камо ли публично заявено, като дори
не е заплащал данъци за същия. Ответникът заявява, че „******“ АД е единствения
собственик на процесния трафопост, като за същия има открита данъчна партида в община
Ботевград и заплаща всички дължими данъци и такси. Ответникът е направил възражение,
че е придобил имота по давност, тъй като „******“АД владее процесния трафопост повече
от 26 години - считано от 28.12.1991г., когато праводателят му „НЕК“ЕАД е започнал да
владее за себе си, алтернативно на оригинерно придобивно основание и това по
непрекъснато давностно владение съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, като поради тяхната
добросъвестност могат да се позоват и на кратката придобивна давност. До завеждане на
настоящата искова молба ТП „ТКЗС“ Ботевград се поддържа и експлоатира непрекъснато и
необезпокоявано единствено от ответника, чрез служители със специални
електроинженерно-технически знания и притежаващи съответната категория за работа с
енергийни обекти, със съзнанието, че са собствени обекти. Моли да се отхвърли иска и се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът -„******“АД, редовно призовано, не изпраща
представител и не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът *****“ е собственик на поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в
Ботевград с площ от 1410кв.м. на основание договор за продажба от 23.01.2006г., по който
продавач е община Ботевград. Видно от приложеното копие от описания по-горе договор,
се установява, че ищецът е закупил само поземления имот без изградения в него трафопост,
собственост на предприятие „Електроснабдяване“ София окръг съгласно АДС №
4355/29.08.1995г.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 5641/17.10.2022г.,
изготвена от вещото лице П. П., се установява, че в поземлен имот с идентификатор **** в
Ботевград има трафопост с идентификатор ****.1, който представлява сграда на 1 етаж, със
застроена площ от 30кв.м., който е захранен двустранно от общата 20 кV мрежа на
Ботевград и е включен в мрежата за ниско напрежение. Съгласно разрешение за строеж №
18/09.02.2018г. на Главния архитект, трафопостът е преустроен на 400 кW и е свързан с
4
допълнителни кабелни и въздушни линии за ниско напрежение. Установява се също, че при
образуване на ТКЗС в Ботевград, теренът, в който попада поземления имот, собственост на
ищеца, са изградени сгради и съоръжения на ТКЗС. През 1972г. е изготвен нов кадастрален
план на Ботевград, регулационния план е одобрен 1990г., в който план на терена на ТКЗС са
отредени парцели за жилищно застрояване –ж.к.Изток, включващ и *****. С Решение №
10621 от 08.11.1996г. на ОСЗ/ПК/-Ботевград е възстановено правото на собственост на
община Ботевград върху поземлен имот с пл.№ 3050. В същия е изграден и процесния
трафопост, нанесен в плана с геодезически знак ТП. В община Ботевград няма запазени
строителни книжа за строителството на трафопост с идентификатор ****.1. От извършена
проверка през 2018г. от ДНСК е установено, че процесният трафопост е нанесен в
кадастралния план на Ботевград от 1972г. През 1981г. е изработена схема на единния
кадастър на Ботевград от ТК Враца. Процесният трафопост е заснет и най-вероятно е строен
през 1980г. По счетоводна справка от 23.03.2016г. ТП-ТКЗС Ботевград е включен в баланса
на „******“. В Акт за държавна собственост № 4355/29.08.1995г. са отразени
трансформаторни постове изградени с бюджетни средства върху държавна земя в Ботевград,
като процесният трафопост, изграден в ***** плана на Ботевград не е отразен. На скица,
която е неразделна част към заключението в.л. П. е отразено местоположението на
трафопоста /ТП 1/ в поземлен имот с идентификатор ****. Съгласно приетата допълнителна
съдебно-техническа експертиза с вх.№ 75 от 06.01.2023г., изготвена от в.л. П. П. се
установява, че вещото лице сравнявайки кадастралните карти на Софийски окръг от 1965г. и
на Софийска област от 1993г., установява, че процесният трафопост е нанесен на картата от
1993г. и е отразен с геодезически знак в територията на бившето ТКЗС на мястото, закупено
от ищеца.
От показанията на разпитаните по делото свидетели ***** Ж.в Г., който е син на Ж. Г.
и св. ***** Г.а, която е съпруга на Ж. Г., който е регистрирал *****“, се установява, че в
съседен имот са построили жилищна кооперация, която е захранена с електрическа енергия
от трафопоста, който се намира в имота, закупен през 2006г. от едноличния търговец.
Според показанията на св.***** Г. след закупуване на имота същият е бил частично ограден
като входа към трафопоста не е бил заграден, но преди 7 години е поставена ограда и там.
Семейството им е почиствало мястото около трафопоста-косяли тревата, чистели бурени,
паднали мазилки. Според показанията на двамата свидетели през годините от 2006г. до сега
едноличният търговец Ж. Г. никога не е влизал в трафопоста, тъй като е опасно и не е
оторизиран. Според тях в периода от 2006г. до 2016г. никой не се е интересувал от
трафопоста като едва през 2016г. се е появила фирма, наета от ответника да полага 20
киловолтов кабел, която е разкопала и влязла в имота на ищеца, за да стигне до трафопоста.
През 2017г. пак е имало хора, подизпълнители на ответника, които искали да копаят в имота
с оглед на трафопоста. Имало е и трети случай, при който отишли хора на ответника с
лаборатория, за да копаят и търсят дефектирал кабел. Според св.***** Г. освен ответника
друг не е влизал в сградата на трафопоста. Според показанията на св.*** Г.а никой от тях
като има предвид семейството на Ж. Г. не е влизал в трафопоста, тъй като вътре има ток и
не са запознати с работата му.
5
Представени са писмени доказателства-копия от Протокол от 12.12.1960г. на комисия
за оценка на място, което се взема от ТКЗС“Ботевградска комуна“ и се предава за
електрическа подстанция 110 КW, нареждане от 24.01.1961г. за внасяне на депозит за
заплащане на отчуждения имот за подстанция, извършено от Енергийно управление.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от в.л.
*****, се установява, че същата не може да отговори на поставените въпроси за това от кога
е заведен в баланса на ответника процесния трафопост и съществувал ли е в баланса на
праводателите му, тъй като не са й представени документи от ответника.
От приложеното за послужване адм. дело №501/2018г. по описа на АССО се
установява, че с влязъл в сила съдебен акт е отхвърлена жалба на ищеца против Заповед от
11.04.2018г. на Началника на РДНСК-Югозападен район, с която е отхвърлена като
неоснователна жалбата му против Разрешение за строеж №18/09.02.2018г., издадено от Гл.
архитект на община Ботевград за „Външно ел. захранване на обект „Жилищна сграда с 21
апартаменти и 5 бр. магазини, находящи се в ***** в кв.233 в Ботевград: подмяна на
трансформатор и на провод от кабел в ТП ТКЗС-Ботевград с възложител „******“АД. В
съдебно решение № 653 от 13.05.2019г. по адм.д. № 501/2018г. по описа на АССО е прието,
че трафопостът, находящ се в поземлен имот с идентификатор **** в Ботевград
представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е
елемент от съответната разпределителна мрежа, тъй като трафопостът е изграден при
действието на Закона за електростопанството от 1975г./отм./ и съгласно дефинитивната
разпоредба, уредена в §3 от ДР на този закон „електрически мрежи“ представляват
съвкупност от електропороводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани
помежду си.
Ответникът е представил като писмено доказателство оригинал на Счетоводна
справка от 21.02.2022г., от която се установява, че Т-Р 63№ 121267 ТП ТКЗС Ботевград-
номер актив в САП 20388142 е включен в баланса на „******“АД, както и Декларация по
чл.17 от Закона за местните данъци и такси за дължимия данък върху недвижими имоти, от
която се установява, че ответникът е декларирал процесния трафопост с наименование ТП
ТКЗС като негова собственост. От приложеното копие от Лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004г., се установява, че ответното дружество е
лицензирано за извършване на разпределение на електрическа енергия за обособена
територия, в която се включва и Ботевград. Относно собствеността върху процесния
трафопост ответникът е представил следните писмени доказателства: копия от
Разпореждане №46 на Министерски съвет от 07.11.1991г., на списък на преобразуваните
предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по
енергетика, на Заповед №2В-143-А от 24.04.2000г. на Държавна агенция по енергетика и
енергийни ресурси, на Решение №1 от 28.04.2000г. по фирмено дело №6315/2000г. по описа
на СГС, на Решение №1 от 28.04.2000г. по фирмено дело №6358/2000г. по описа на СГС, на
Решение от 28.12.1992г. по фирмено дело №29869/1992г. по описа на СГС, на Решение №20
от 02.11.2007г. по ф.дело №6358/2000г. по описа на СГС, на Решение №21 от 29.01.2008г.
6
по ф.дело №6358/2000г. по описа на СГС, на Окончателен разделителен протокол от 2000
година, на Протокол за разделяне на сгради, складови помещения и двор на територията на
П „Елекроснабдявани“ София окръг между „********“ ЕАД и НЕК ЕАД- П „Мрежи високо
напрежение“-София област, таблица с активи и пасиви на ЕСК-София окръг, ЕСК Перник и
ЕСК Благоевград, на Справка на ДА оставащи в НЕК, съгласно разделителни протоколи
към 30.04.2000г., на Справки за активи отделени от НЕК ЕАД за Електроразпределение
София област ЕАД, съгласно Разделителни протоколи към 30.04.2000г., на вещно-правен
режим на активите на клон ЕРР Район Ботевград, на Спогодба от 15.12.2004г. и Анекс №1
към спогодба, сключен на 15.12.2004г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за предмет трафопост с наименование ТП
ТКЗС, представляващ сграда за енергопроизводство с идентификатор ****.1, находяща се в
Ботевград е допустим. Налице е правен интерес от предявяването му, за това че ищецът
претендира придобиване на собственост на оригинерно основание, а именно по давност,
което се оспорва от ответника, който твърди, че е собственик на същия, тъй като имотът
представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е
елемент от съответната разпределителна мрежа, за която ответното дружество има лиценз за
разпределение на електрическа енергия на територията на Ботевград.
Разгледан по същество искът по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по
наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.
При положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК в тежест на доказване на ищеца е да установи, че е собственик на вещта, която владее.
Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд
имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа
власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на
недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за
недобросъвестно владение.
По настоящето дело ищецът се позовава на 10-годишно недобросъвестно владение,
упражнявано в периода от 23.01.2006г. до подаване на исковата молба на 17.05.2021г.
Ответникът оспорва собствеността на ищеца, тъй като през 2016г. работници и служители
на ответното дружество са влизали в имота и са заявили, че е собственост на ответника.
Основните признаци на владението са обективен и субективен.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и
включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
7
законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи
презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага
както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и
в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът е собственик на поземления имот с
идентификатор ****, върху който е изграден години преди това процесния трафопост. При
закупуване на поземления имот от ищеца от община Ботевград с Договор за продажба от
23.01.2006г. изрично е посочено, че поземления имот се продава без изградения в него
трафопост, собственост на Предприятие „Енергоснабдяване“ София окръг. По своето
предназначение, така както е описан в Кадастралната карта и кадастрални регистри на
Ботевград, процесният трафопост представлява сграда за енергопроизводство. От приетата
СТЕ, изготвена от в.л. П. се установява, че е захранен двустранно от общата 20 кV мрежа на
Ботевград и е включен в мрежата за ниско напрежение, т.е. касае се за енергиен обект, който
не е изоставен и неработещ, напротив същият е използван за електрозахранване на
множество потребители на електрическа енергия в града.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция гласни доказателства-показанията
на св.***** Г. и св.*** Г.а, които са син и съпруга на Ж. Г., който е собственик на *****“,
се установява, че в периода от 23.01.2006г. до сега едноличния търговец, чрез
преставляващия го Ж. Г. няма осъществено фактическо владение върху процесния
трафопост, тъй като никога не е влизал вътре в сградата и не ползвал същата по
предназначение. Това, че има външен достъп до стените на сградата като почиства трева,
мазилка около самата сграда не означава, че осъществява фактическо владение върху
същата, която не е имал възможност да ползва или експлоатира, тъй като тази сграда е
действащ трафопост и е със специално предназначение като енергиен обект, който се
обслужва от служители и работници на ответното дружество, което има лиценз за
осъществяване на разпределението на електрическа енергия на територията на Ботевград.
Съгласно чл. 88, ал. 1 от Закон за енергетиката, разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни
предприятия - собственици на разпределителните мрежи на обособена територия,
лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната
територия.
От всички събрани по делото доказателства се установи, че ищецът от момента на
придобиването на поземления с изградения в него трафопост / 23.01.2006г./ до настоящия
момент не извършва каквито и да било действия по владение на трафопоста, тъй като това е
вещ със специално функционално предназначение - трафопост, който е част от
8
електроразпределителната мрежа на ответника, действащ е и достъпът до него се
осъществява само от лица със специална правоспособност, каквато ищецът не притежава.
Трафопостът е площадков енергиен обект, предназначен за електрозахранване на множество
потребители на електрическа енергия и като такъв е изключен от свободния граждански
оборот. Съгласно Закона за енергетиката (чл.40, чл.88 и др.) собственик на такъв енергиен
обект може да е само енергийно предприятие. Относно вида и предназначението на
процесния трафопост е и постановеното съдебно решение по адм. дело № 842/2021г. по
описа на АССО.
Следователно съдът приема, че ищецът не установи от така представените пред
настоящата съдебна инстанция доказателства, че е осъществявал фактическо владение върху
трафопоста за периода от 23.01.2006г. до 23.01.2016г., както и че е имал намерение да
придобие собствеността върху същия съгласно изискванията на чл.79, ал.1 от ЗС, т. е. не е
могъл да го придобие по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в
продължение на повече от 10 години, за това, че ищецът не е осъществявал фактическо
владение върху трафопоста и същият като действащ енергиен обект по смисъла на Закона за
енергетиката може да бъде собственост само на енергийно предприятие, каквото е ответното
дружество.
С приемането на Търговския закон на 01.07.1991г. енергийните предприятия се
преобразуват в търговски дружества като техните активи се включват в активите на
„Националната електрическа компания“ЕАД съгласно отразеното в приложеното копие от
Разпореждане №46 от 07.11.1991г. на Министерски съвет. Съгласно Заповед № ДВ-143-А
от 24.04.2000г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси е отделено ново
еднолично акционерно дружество „********“ЕАД и въз основа на Окончателен
разделителен протокол от 2000г. между „НЕК“ЕАД и „********“ЕАД, последното
придобива съответната част от пасивите и активите на „НЕК“ЕАД. В Окончателния
разделителен протокол трафопост с наименование ТП „ТКЗС“ е предаден в активите на
„********“ЕАД. След Решение №20 от 02.11.2007г. на СГС чрез вписване за прекратяване
без ликвидация и преобразуване, „********“ЕАД се влива в „Електроразпределение-
Столично“АД. През 2008г. с Решение № 21 от 29.01.2008г. на СГС е вписана промяна на
наименованието на „Електроразпределение-Столично“АД в „******“АД, което от април
2022г. е с ново наименование „******“ЕАД.
От приетата СТЕ, изготвена от вещото лице П. се установи, че процесният трафопост е
изграден около 1980г., за което съдът приема, че същият е изграден при действието на
Закона за електростопанството от 1975г./отм./ и съгласно §3 от ДР на Закона за
електростопанството от 1975г./отм./ „електрически мрежи“ представляват съвкупност от
електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. С
оглед на тази характеристика трафопостът представлява енергиен обект по смисъла на §1,
т.23 от ДР на действащия Закон за енергетиката и като такъв е елемент от
разпределителната мрежа. Разпределението на електрическата енергия се извършва от
лицензирани оператори като такъв за територията на Ботевград е ответното дружество.
9
Поради гореизложеното фактическият състав на чл.79 от ЗС за ищеца не се е
осъществил и същият не е собственик на трафопоста, който представлява сграда за
енергопроизводство или енергиен обект, за което съдът намира, че положителния
установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и липсата на данни за направени разноски от ответника,
съдът не присъжда такива по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от *****“
с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: Ботевград, ул.*****“№18, чрез
пълномощник адв. К. Г. М. от АК-Стара Загора срещу „******“ЕАД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *****“№*****, с предишно наименование
„******“АД за признаване на установено по отношение на „******“ЕАД с ЕИК: *****, че
ищецът *****“ с ЕИК:****** е собственик на недвижим имот, който е придобил по давност
чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от 23.01.2006г. до деня на
предявяване на иска на 17.05.2021г., а именно върху: сграда за енергопроизводство с
идентификатор ****.1, находяща се в Ботевград, община Ботевград, обл. София по
кадастралната карта и кадастрални регистри, с адрес: Ботевград, ул. *****, като същата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ от 30кв.м., брой
етажи:1, предназначение: сграда за енергопроизводство, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план:няма, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
10