РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Русе, 31.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА, с участието на прокурора ГРЪНЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 83 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „
Джевнер“ ЕООД против Решение № 44 от 27.01.2023г., постановено по АНД № 1936 /2022
г. по описа на Районен съд Русе, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 18-0020419/23.09.2022г. на директор на дирекция „ Инспекция по труда“-
гр.Русе, с което е било наложено
адм.наказание имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл. 416 ал.5
вр.чл.414 ал.3 КТ за нарушение на чл. 62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 КТ
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени НП.Претендират се разноски.
Ответната страна в производството не
взема становище.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна, посочват, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да остане в сила.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е в
срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел
V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореното пред
него НП съдържа всички необходими реквизити, не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, авторството и извършеното нарушение
са безспорно установени на база представени от ответната страна писмени
доказателства, потвърдени с гласни такива, еднозначно сочещи за извършено и
доказано нарушение на чл. 62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 КТ, касателно
полагането на труд от посечената работничка в обект на работодателя без да е
налице сключен писмен трудов договор , като е последвало и издаване на постановление
за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 10.08.2022г-деня на
проверката.
След като
е установила фактическите констатации по делото въззивната инстанция е отхвърлила възраженията на жалбоподателя за противоречие между приетите за установени факти и
посочената санкционна норма.В оспорения първоинстанционен акт са изложени подробни и обосновани с нормативните разпоредби съображения, с които
са отхвърлени доводите ,че работничката не е полагала труд , а се е намирала в
обекта на контрол, за да се обучава, с аргумента ,че работодателят е можел да
сключи трудов договор по чл.70 КТ, от което не се е възползвал, а е допуснал до
работа работник без да има сключен какъвто и да е трудов договор.
Въззивният
съд подробно е обсъдил наличието на всички съставомерни елементи от състава на
вмененото административно нарушение. Предвид установената фактическа
обстановка, изложени са аргументи за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН и чл.9,
ал.2 от НК. Така мотивиран, районният
съд е потвърдил обжалваното пред него НП.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на РС - Русе, изложени в оспореното решение, поради което и на
основание чл.221, ал. 2 от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
препраща към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на
касационната проверка.
Съдът е събрал допустимите и относими към спора
доказателства, като ги е обсъдил и проверил в тяхната съвкупност, както
изискват чл.107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е
достигнал до обосновани фактически изводи. Въззивният съд подробно и
задълбочено е анализирал приложимите правни норми. Първата съдебна инстанция е обсъдила
възраженията на санкционираното лице и ги е отхвърлила като неоснователни,
излагайки подробни мотиви в тази насока. Административният съд напълно споделя
изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при
правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Фактическата
обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно наказателната отговорност, са установени и удостоверени.
Напълно обосновани и в съответствие
със закона и със събраните по делото доказателства са и изводите на първата
съдебна инстанция относно приложимата санкционна норма и правилната
индивидуализация на наказанието, както и относно липсата на предпоставки в настоящия случай да се
приложи общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, спрямо която чл. 415в, ал.3 от КТ е
специална, както и да се приложи чл.9, ал.2 от НК
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд – Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 44
от 27.01.2023г., постановено по АНД № 1936 /2022 г. по описа на Районен съд
Русе
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.