№ 4485
гр. София , 13.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110126578 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ва
Като разгледа гражданско дело № 26578 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, като прецени
материалите по делото, намира следното:
1
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2976/13.05.2021г. на СРС,
подадена от ЗК "Лев Инс" АД срещу "Застрахователно дружество Евроинс" АД във
връзка със Заповед за изпъление от 14.02.2021г. по ч.гр.д. № 6294/2021г. на СРС.
Ищецът ЗК "Лев Инс" АД претендира да бъде установено по отношение на
ответника "Застрахователно дружество Евроинс" АД, че последното му дължи сумата
от 15239,02 лева, представляваща 1/2 част от изплатено застрахователно обезщетение
във връзка с нанесените вреди на лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия", рег.
№ GG SW 685, при пътно-транспортно произшествие на 31.08.2018г. във Федерална
република Германия на автомагистрала А3, км. 163,9, в посока град Вюрцбург в
дясната лента от гр. Висбаден към гр. Франкфурт, причинено от водача на влекач
марка "Ман", модел "ТГХ 18 440", рег. № Е1702МК, с прикачено към него ремарке
марка "Кроне", модел "СД27", рег. № Е3212ЕЕ. Основателността на претенцията си
ищецът обосновава с обстоятелството, че ответникът е застраховател на ремаркето, а,
съгласно материалното право на Федерална република Германия, същият дължи
изплащане на половината от дължимото обезщетение.
Съдът намира, че, на основание чл. 4, §1, и по аргумент от чл. 13, §2 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, че разглеждането на делото е в
националната компетентност на българските съдилища.
По отношение на приложимото право съдът намира следното:
Вземайки предвид нормите на чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 на
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим I) и чл. 4 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година
относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), както и
разясненията, дадени с Решение от 21.01.2016г. на Съда на ЕС, 4 състав, по съединени
дела С-359/14 и С-475/14, а именно, че самото съществуване на право на иск на
застрахователя на теглещо превозно средство, чийто водач е причинил произшествие,
срещу застрахователя на тегленото ремарке, след изплащането на обезщетението на
пострадалото лице, не може да се изведе от договора за застраховка, а предполага
едновременното ангажиране на деликтната отговорност на държателя на ремаркето по
отношение на това пострадало лице. Поради това следва задължението за поправяне на
вредите, тежащо върху държателя на ремаркето, да се счита за „извъндоговорно
задължение“ по смисъла на чл. 1 от Регламент „Рим II“ и с оглед на разпоредбите на
този регламент следва да се определи и приложимото към това правоотношение право.
В съответствие с чл. 4 от него, освен ако не е предвидено друго, приложимото право
към такова извъндоговорно задължение е правото на държавата, в която е настъпила
вредата (§50, §51 и §52). Следователно именно по отношение на правото на държавата,
където е настъпила пряката вреда, следва да се определят длъжниците по задължението
за обезщетяване на пострадалото лице, както и евентуално съответното участие на
държателя на ремаркето и на държателя или водача на теглещото превозно средство
2
при причиняването на вредата на пострадалото лице (§53). Що се отнася до това дали
застрахователят на теглещо превозно средство, който е обезщетил пострадало лице,
разполага в такъв случай със суброгационен иск срещу застрахователя на ремаркето, то
чл. 19 от Регламент „Рим II“ провежда разграничение между въпросите, уреждани от
режима на деликтната отговорност, и тези, уреждани от режима на договорната
отговорност. Тази разпоредба се прилага по-специално в случай, при който трето лице
— застрахователят, е изплатило обезщетение на пострадалото от произшествие лице,
кредитор по деликтното задължение за изплащане на обезщетение за претърпените
вреди срещу водача или държателя на моторното превозно средство, и то в изпълнение
на задължението за поправяне на вредите (§56). По-точно, чл. 19 от Регламент „Рим II“
предвижда, че в тази хипотеза въпросът за евентуалната суброгация в правата на
пострадалото лице се урежда от приложимото право към задължението на третото
лице, а именно застрахователят на гражданската отговорност, да обезщети това лице.
Тъй като задължението на застрахователя да покрие гражданската отговорност на
застрахования по отношение на пострадалото лице произтича от договора за
застраховка, сключен със застрахования, условията при които застрахователят може да
упражни правата на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице срещу
отговорните за произшествието лица, се определят от националното право, уреждащо
посочения договор за застраховка, определено в приложение на чл. 7 от Регламент
„Рим I“. Приложимото право при определянето на лицата, чиято отговорност може да
бъде ангажирана, както и евентуалното разделяне на отговорността между тях и
съответните им застрахователи, в съответствие с чл. 19 обаче продължава да се урежда
от чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II“ (§57, § 58, § 59). Следва по-специално да
се приеме, че при положение, в което съгласно приложимото право по силата на
последните посочени разпоредби на Регламент „Рим II“ лицето, пострадало при
пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с
ремарке, има право както по отношение на държателя на ремаркето, така и по
отношение на застрахователя на последното, застрахователят на теглещото превозно
средство, след изплащането на обезщетението на пострадалото лице, има право на иск
срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за
застраховка, съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I“, предвижда възможност за суброгация
на застрахователя в правата на пострадалото лице. Оттук следва да се установи по
какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза
на пострадалите лица между водача и собственика на теглещото превозно средство, от
една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент „Рим II“ (§61). След това, в
съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", следва да се определи кое е приложимото
право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите и
съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези
застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото
лице спрямо застрахователя на ремаркето (§61, §62).
При това положение, доколкото вредоносното събитие е настъпило в Германия,
то, съобразно чл. 4, § 1 от Регламент "Рим ІІ" приложимо към спора досежно
разпределянето на отговорността за изплащане на обезщетение между застрахователя
на влекача и този на ремаркето е материалното право на Федерална република
Германия. Чл. 4, § 2 от Регламент Рим "ІІ" е не е приложим при спорове между
застрахователи.
3
С оглед нормата на чл. 7, § 3 от Регламент "Рим І" съдът намира, че приложимо
към договорите за застраховка е материалното право на Република България.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА Софийския районен съд за национално и местно компетентен да
разгледа правния спор, предмет на гр.д. № 26578/2021г. по описа на Софийския
районен съд.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 4, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), че приложимо към
спора досежно разпределянето на отговорността за изплащане на обезщетение
между застрахователя на влекача и този на ремаркето е материалното право на
Федерална република Германия.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 7, § 3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 на
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим I), че приложимото по спора
право относно договорите за застраховка е материалното право на Република
България.
Определението, на основание чл. 28 и чл. 44, ал. 2 КМЧП, подлежи на
обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския
районен съд в седмодневен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4