Определение по дело №396/2018 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №518

гр. Варна, 21.08.2018г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

         ПЕТЯ ПЕТРОВА

            като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 396/18г., намира следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, гр. Варна против решение № 971/05.06.2018г., постановено по гр. дело № 773 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Варна, с което дружеството е осъдено да заплати на В.А.А. *** /като в решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на ЕГН на ищцата/, при участието на трето лице помагач ЗАД „Армеец”, гр. София на страната ответното дружество, сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, срам, неудобство, тревога, ужас, безпокойство от настъпилото увреждане, вследствие на извършена на 12.12.2015 год. модифицирана радикална мастектомия по Аухинклос, вследствие на хистологичен резултат от гефрир с инфилтративен карцином от д-р В. Х., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 12.12.2015 год. до окончателното й изплащане; сумата от 8 356.50 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на извършена на 12.12.2015 год. модифицирана радикална мастектомия по Аухинклос, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 20.04.2016 год. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 7 626.56 лева, представляващи направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се излага, че решението е непавилно поради фактическа неизясненост, необоснованост и наличие на процесуални нарушения. Счита се, че е немотивиран отказа на първоинстанционния съд да допусне до разпит поисканите още с исковата молба двама свидетели, които са били пряко ангажирани с лечението на ищцата – д-р Р. Х. и д-р В. Х.. Сочи се, че няма процесуална забрана за разпита на тези свидетели, чиито показания биха изяснили обстоятелствата във връзка с предоставената на ищцата информация преди същата да подпише документите за информираното ѝ съгласие. Освен това се сочи, че не е налице пълен анализ на заключението на комплексната СМЕ, извършена от специалисти по патология и онкология и мотиви защо не се кредитира това заключение. Оспорва се приетото от съда, че резултата от хистологията под № 188/18.12.15г. с биопсичен № 16928/15г. не може да бъде проверен, тъй като е унищожен. Излага се, че заключението на СМЕ е изготвено въз основа на годните за изследване материали, а счупването на носителите им /стъклата/ е станало след връщане на делото в гр. Варна. По-важното обаче според въззивника е, че основния въпрос по делото е какво е съдържанието на гефрира /№ 16926/1,2,3,4/ - описан в т. 2 от Приемно-предавателен протокол от 05.02.18г., чието съдържание е потвърдено и от заключението на тази СМЕ и е описано и в диспозитива на решението на съда. Без значение е според въззивника обстоятелството, че в гефрира д-р Христова е намерила находка за злокачествено образувание само в биопсичен материал с № 16928/15г., а вещото лице от СМЕ е намерило такива находки и в други два материала – с № 16929 и 16930, тъй като крайния резултат е същия. Неообосновани се считат съображенията на ВОС, че обективно не е било възможно предмет на извършеното изследване от СМЕ да са били 17 бр. препарати /от № 16926 до 16936/15г./, тъй като част от тези препарати към този момент са били у ищцата. Сочи се, че изследването е извършено действително върху предоставените от болницата и намиращи се у нея хистологични препарати № 16926-36/15г. – 4 бр. гефрир и 13 бр. траен препарат. У ищцата по това време са били само и единствено парафиновите блокчета с № 16926-16931/15г. Счита се още, че всички представени документи за извършени по искане на самата ищца консултации и имунохистологични изследвания са въз основа на изготвени препарати от парафиновите блокчета, а не върху гефрирните препарати, в които е посочено, че има наличие на злокачествени туморни клетки. Освен това тези документи представляват частни експертизи, които не следва да бъдат коментирани и кредитирани. В крайна сметка според въззивника не става ясно дали съдът приема, че вещите лица по СМЕ твърдят да са изследвали препарати, които те не са изследвали или те са изследвали правилните препарати, но изводите им са грешни. Претендира се отмяна на решението. Отправени са доказателствени искания: да се допуснат до разпит при условията на довеждане от страната на д-р Р. Х. и д-р В. Х., които са били пряко ангажирани с лечението на ищцата, за да се установи какво е било извършеното диагностициране, както и извършената оперативна интервенция; с оглед изясняване на фактите, за които са налице противоречия и са необходими специални знания, да се назначи повторна СМЕ, която да отговори на първоначално поставените въпроси. Претендират се и разноски по дело.      

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна В.А.А. чрез адв. Л. В. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Няма допуснати от съда процесуални нарушения и фактическата обстановка е правилно изяснена от съда. Счита се, че е неоснователно оплакването за допуснато нарушение от ВОС чрез недопускането до разпит на посочените двама лекари, тъй като за техните действия са съставени официални документи. В тази връзка са развити съображения за нарушения, извършени от лекуващия лекар, на чл. 92 от ЗЗ, както и при оформянето на документацията, с което пък е нарушено правото на ищцата като пациент по чл. 86, ал. 1, т. 8 и т. 4 от ЗЗ. Сочи се на нарушение и на алгоритъма на лечение по КП № 179, доказателство за което са извършените след отстраняването на органа на две образни изследвания едва на 14.12.15г. Претендира се отхвърляне на искането за допускане до разпит на посочените двама свидетели. По второто искане също се поддържа неговата неоснователност – тъй като ответникът не е оспорил заключението на СМЕ, изслушано пред ВОС, и не е поискал още тогава назначаването на повторна СМЕ. Освен това е било установено по делото, че държаният от ответника хистологичен материал – стъклата, са счупени. Анализа, направен от ВОС на заключението на тази СМЕ, се счита за обоснован, тъй като е станало ясно, че патологът д-р А. не е изследвал парафиновите блокчета, които по това време са били у ищцата. Освен това даденият от него код относно диагнозата на заболяването е различен от посочените в резултата от хистологичното изследване, в епикризата и в протокола от онкологичната комисия за предписано лечение на ищцата. Оспорва се твърдението на в.л. А., че е получил материалите за изследване в специален контейнер, доказателство за което е счупването на част от стъклата, върху който трайно е закрепен изследвания материал. Освен това са били счупени 2 от общо 3-те стъкла, за които ответникът твърди, че на тях имало находки. Излага се още, че в приложената клинична пътека № 179 в раздела за видове операции е предвидено извършването на органосъхраняващи операции при малки тумори с големина под 3 см., какъвто е бил и настоящия случай. Тази алтернатива не е била известна на ищцата, нито е била приложена от лекуващия лекар. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.   

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е допустима.

            Съдът намира, че тъй като фактите относно извършеното дигностициране при лечението на ищцата в ответното болнично заведение и извършената оперативна интервенция през м. 12.15г., са установи с писмени доказателства, не е необходимо да се установява чрез гласни доказателства, посредством разпита на посочените двама лекари. Доказателственото искане на въззивника в тази насока следва да се остави без уважение.

            Настоящият състав на съда намира, че искането за назначаване на повторна комплексна СМЕ /в състав от специалисти по патология и онкология/ е основателно, тъй като въззивникът се е позавал във въззивната си жалба на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения в тази насока, а от друга страна за изясняването на основния по делото спорен факт са необходими специални знания. Ответната страна не е имала интерес да оспорва заключението на проведената пред ВОС СМЕ, тъй като заключението ѝ е потвърждавало нейната правна теза. Освен това ответната страна неотклонно е поддържала, че всички представени от ищцата и приети от съда  медицински документи относно проведени имунохистохимични изследвания върху предоставените хистологични препарати /парафинови блокчета/, представляват извънсъдебни експертни заключения, които не са събрани по съответния процесуален ред /тази позиция е била обобщена в становището на ответника от 03.04.18г. – т. ІІ, л. 342-343/. При тези съображения настоящият състав на съда намира, че следва да се назначи повторна СМЕ с конкретизирани по-долу задачи.

             Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, гр. Варна за допускане до разпит при условията на довеждане на д-р Р. Х. и д-р В. Х., за да се установи какво е било извършеното диагностициране, както и извършената оперативна интервенция на 12.12.15г. на ищцата.

НАЗНАЧАВА повторна комплексна СМЕ от специалист патолог /при възможност със специализация в областта на туморите на млечната жлеза/ и онколог, които след запознаване с материалите по делото и извършване на съответните медицински изследвания върху предоставения по съответния предвиден за това ред от намиращия се в ищцата хистологичен материал, фиксиран в парафинови блокчета и върху стъкла /вкл. и от гефрир/, описан под №№ от 16926 до 16936 за 2015г., да дадат заключение по следните въпроси:

1.                           Задължително ли е било по време на операцията на 12.12.15г. да се извърши експресно хистологично изследване.

2.                           В резултат на извършените от настоящите експерти изследвания на хистологичния материал, може ли да се приеме, че са били налице към момента на извършване на операцията на 12.12.15г. данни ищцата В.А. А. да е страдала от злокачествен тумор на лявата млечна жлеза.

3.                           Съответства ли на добрата медицинска практика предприетото от д-р. Р. Х. оперативно лечение  чрез извършената модифицирана радикална мастектомия по Аухинклос с оглед резултата от експресното гефрирно изследване и с оглед големината на тумора - под 3 см.

Определя депозит за извършване на експертизата в размер на 1500 лв. вносими от въззивника в 1-седмичен срок от връчване на определението по депозитната сметка на ВАпС.

С оглед трудността при определяне на вещите лица с посочените специалности, да се изиска от утвърдените със Заповед № РД-01-13/12.01.18г. на Министъра на здравеопазването национални консултанти по Обща и клинична патология /проф. С. Л. П. – МУ-Плевен/ и по Медицинска онкология – проф. д-р А. П. Д.от „Аджибадем Сит Клиник Университетска болница за активно лечение” , гр. София да посочат вещи лица в съответната специалност, имайки предвид, че експертно заключение по делото вече са изготвяли д-р С. А. А. /Завеждащ отделение по Клинична патология в СБАЛОЗ-София/ и д-р М. С. Т. /специалист вътрешни болести и медицинска онкология при МБАЛ „Надежда”, Клиника по Химиотерапия/.

При необходимост от увеличаване на депозита, от който ще се заплатят възнагражденията на експертите – същите следва да уведомят съда чрез представянето на изискуемата декларация относно разходите по извършване на експертизата.

Делото ще бъде насрочено в открито с.з. след определянето на вещите лица и съобразяване и с техните служебни ангажименти.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: