Решение по дело №329/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 759
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20244110100329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100329 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. М. К. срещу С. Н. В.,
с която се иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетния М. С.ов В., при която да
бъде определено и местоживеенето на детето, за определяне режим на лични
отношения с ответника, както и за осъждането на последния да заплаща
издръжка за сина си – за напред и за наминал период.
Ищцата твърди, че от съвместното й съжителство с ответника е роден
малолетният М. С.ов В., както и че родителите са разделени от м. март 2023 г.
Заявява, че след раздялата им детето живее при нея, а макар, че ответникът
често вижда сина си, не полага физически грижи за него и всеки месец дава
малка сума за неговата издръжка.
В проведеното открито заседание ищцата и нейният процесуален
представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на малолетния М. С.ов В..
От изготвения социален доклад става ясно, че след раздялата на
1
родителите основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката, която е осигурила за сина си сигурна и спокойна семейна
среда, в която са задоволени всички негови потребности. Установява се, че
детето и майката живеят в жилище под наем, което предлага добри хигиенно-
битови условия за живот. В доклада е отразено, че майката има още едно
дето, за което също полага грижи, както и че в това си начинание е
подпомагана от своите родители, чието жилище се намери в близост до
квартирата й.
В показанията си св. Р. К. – майка на ищцата, заявява, че родителите са се
разделили през 2023 г., от който момент дъщеря й полага основните грижи за
малолетния М. В.. Потвърждава изложеното в социалния доклад, че дъщеря й
и внук й живеят на квартира, чието месечен наем възлиза на 300.00 лева.
Сочи, че през последната седмица бащата е станал по-активен в грижите си за
детето, но все още дава минимални суми за него, изтъквайки че няма
финансова възможност. Споделя, че ответникът има две деца от предходна
връзка, както и че същият е трудово ангажиран в сферата на строителството.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им,
този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия
от родителите следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и
съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия,
възрастта на децата, привързаността им към родителите и помощ от трети
лица, както и всички други възможни фактори за отглеждане на децата в
подходяща семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвения социален доклад
и показанията на разпитания свидетел в тази насока в несъмнен интерес на
детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката, при която да бъде и неговото местоживеене. За да достигне до този
извод, съдът съобразява установените от социалните работници родителски
качества на майката, наличието на подкрепяща среда в лицето на нейните
родители, както и вече установеното фактическо положение, в рамките на
което за малолетния М. С.ов В. е осигурена сигурна и спокойна семейна
среда. В тази връзка съществено се явява и обстоятелството, че бащата не е
взел становище по предявения иск, респ. не е проявил желание да упражнява
родителите права, поради което е очевидно, че на този етап тяхното възлагане
на него би било неудачно.
Относно режима на личния отношения:
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана необходимостта от контакти
2
с бащата с оглед правилното възпитание и израстване на детето като зряла и
пълноценна личност, за което несъмнено се изисква същото да общува с
всеки от родителите си. Затова, предвид извода за основателност на иска за
предоставяне упражняването на родителските права на майката, на бащата
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения
със своя син. В тази връзка, като съобрази пола и най-вече възрастта на
детето, както и обстоятелството, че към момента същото живее в гр. Велико
Търново, където живее и бащата, съдът намира за подходящ предложения в
исковата молба режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето 10:00 до 18:00 часа, без преспиване при бащата,
както и един месец през лятото, разпределен на два периода от по 15
последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката. За осъществяването на посочения по-горе режим на лични
отношения бащата следва да взема и връща детето от и до адреса по
местоживеенето му при майката.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта
от средства за храна, облекло, здравеопазване, както и от средства за
създаването на нормални битови условия за живот. По делото са налице
данни за конкретната трудова ангажираност на майката, но не и такива за
трудовата ангажираност на бащата. Доколкото обаче последният е лице в
активна трудоспособна възраст, което полага труд и реализира доходи от
същия /видно от показанията на св. К./, то следва да отделя част от тези
доходи за издръжката на малолетния си син. С оглед на горното, съдът
намира, че издръжка в размер от 235.00 лева месечно е адекватна и
съобразена както с интереса на детето, така и с възможностите на бащата.
Посоченият размер на дължимата от ответника издръжка се отнася както
за периода преди подаването на молбата, така и за в бъдеще.
Искът за издръжка за минало време обхваща период от 1.4.2023 г. до
подаване на исковата молба – 24.1.2024 г., като претендираната сума за този
период възлиза на 1 465.00 лева /9 месеца х 150.00 лева + 115.00 лева =
1 465.00 лева/. С оглед приетия от съда размер на издръжката /235.00 лева
месечно/ претенцията за минало време е доказана по своето основание и в
претендирания от ищцата размер, т.е. за сумата от 1 465.00 лева. Сочената за
3
предадена на майката сума от 80.00 лева е предадена след завеждане на
исковата молба и следва да бъде отнесена към издръжката за бъдещ период.
По разноските:
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в общ размер от
397.00 лева върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време – 4 %
върху тригодишните платежи на издръжката и 4 % върху присъдената
издръжка за минало време.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетния М. С.ов В., ЕГН ********** на майката Ж. М. К., ЕГН
**********, при която определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата С. Н. В., ЕГН
********** и малолетния М. С.ов В., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето 10:00 до 18:00
часа, без преспиване при бащата, както и един месец през лятото, разпределен
на два периода от по 15 последователни дни, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката.
За осъществяването на посочения по-горе режим на лични отношения
бащата следва да взема и връща детето от и до адреса по местоживеенето му
при майката.
ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН ********** да заплаща за сина си М. С.ов В.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 235.00 /двеста тридесет и пет/
лева, считано от подаване на исковата молба – 24.1.2024 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН ********** да заплати за сина си М. С.ов В.,
ЕГН ********** сумата от 1 465.00 /хиляда четиристотин шестдесет и пет/
лева, представляваща издръжка за периода от 1.4.2023 г. до 24.1.2024 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за издръжка са уважени.
4
ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер от 397.00 /триста
деветдесет и седем/ лева, както и 5.00 /пет/ лева – при служебно издаване на
изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5