Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………….
гр. София, ...07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, Х-ти въззивен състав в публично
заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: АТАНАС АТАНАСОВ
Членове: РУСИ АЛЕКСИЕВ
мл.
с-я АНДРЕЙ Г.
при секретаря Таня Митова, като разгледа
докладваното от съдия АТАНАСОВ ВНЧХД №
5798 по описа за 2017 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от
НПК.
С присъда от 09.03.2016 г. по НЧХД №
6031/2015 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105-ви състав, подсъдимата С.Г.М.
е призната за невиновна в това, че на 27.11.2013 г., чрез подаване на
доклад № 78-00-409 от 27.11.2013 г. до Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) е разгласила позорни
обстоятелства за Т.В.Д. в качеството й на длъжностно лице- служител във „
Финансово-стопански отдел” при ДАМТН при и по повод изпълнение на службата й, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.
Със същата присъдата, подсъдимата С.Г.М.
е призната за виновна в това, че на 27.11.2013
г., чрез подаване на доклад № 78-00-409 от 27.11.2013 г. до Председателя на
ДАМТН е приписала престъпление на Т.В.Д. - служител във „ФС“ при ДАМТН, престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна
отговорност като й наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000
(хиляда) лева и я оправдал деянието да е
извършено спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата, както
и да е съставомерно по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 от НК. На основание чл. 45 от ЗЗД е
осъдил подсъдимата да заплати на гражданския ищец Т.В.Д. сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на узнаване – 18.11.2014 г. до окончателното му заплащане,
както и 60 (шестдесет) лева такса по сметката на СРС върху уважения размер на
гражданския иск.
Със същата присъда подсъдимата М. е
осъдена, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати на частната тъжителка и
граждански ищец Д. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 (осемстотин) лева, както и да заплати по сметката на СРС сумата
от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху размер на уважения
граждански иск и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу постановения съдебен акт в срок е
постъпила въззивна жалба от подсъдимата М., с която се оспорва частта от първоинстанционната
присъда, с която подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото с тъжбата
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2,
вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободена от
наказателна отговорност,
като
й е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, както и в
частта, с която подсъдимата е осъдена на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на
частната тъжителка и граждански ищец – Т.Д. сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляващи обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 18.11.2014 г. до окончателното й
изплащане. Излагат се доводи за неправилност на присъдата в обжалваната й част,
като се твърди, че същата противоречи на събраните по делото доказателства,
установяващи липсата на престъпно поведение от страна на жалбоподателката по
повдигнатото й обвинение. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея
да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана, а
гражданският иск отхвърлен изцяло или да бъде намалено така присъденото
обезщетение.
Преди провеждането на откритото съдебно
заседание пред въззивния съд, по делото е постъпило и допълнително изложение
към въззивната жалба от защитника на подсъдимата М. – адв. А.С.. В него се
излагат подробни доводи за неправилност на първоинстанционната присъда и че
същата е постановена при неправилно изграждане на вътрешното убеждение на съда.
Поддържа се, че съдът в мотивите си се е
позовал на противоречиви свидетелски показания, както и че съдът не е положил
нужните усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото. Излага се
становище за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и
неяснота на мотивите на районния съд. Моли съда да отмени първоинстанционната
присъда в осъдителната част и да върне делото на друг съдебен състав, с цел
доизясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на
делото. С жалбата се правят доказателствени искания за повторен разпит на св. С.Ц.,
св. В.А.и допускане до разпит като свидетел М.П..
В проведено открито съдебно заседание на
22.02.2018 г. въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото се налага провеждане въззивно
съдебно следствие чрез разпит на свидетели, като в качеството на такъв
конституира М.М.П., с цел изясняване на делото от фактическа страна и
разкриване на обективната истина.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивния съд, повереникът на частния тъжител Т.Д. – адв. Ж. излага становище,
че в хода на въззивното производство е изтекла абсолютната давност за
наказателно преследване. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд за
доказаност от обективна и субективна страна на инкриминираното деяние, поради
което намира за доказан по основание и предявения граждански иск. Моли съда да
потвърди първоинстанционната присъда в гражданската й част и да му бъдат
присъдени разноски.
В съдебно заседание защитникът на подс. М.
– адв. С. подкрепя направеното от повереника възражение за изтекла погасителна
давност за наказателно преследване и отмяна на първоинстанционната присъда. Твърди,
че първата инстанция е приела за установено, че не е бил нанесен шамар на
подзащитната му, поради което следва да се ползват със сила на пресъдено нещо
при преценка дали е налице деликт. Поддържа, че с доклада подсъдимата не е
целяла да наклевети или обиди тъжителката Д., а е действала в рамките на
служебните си задължения, от които произлиза уведомяване на преките
ръководители за всеки възникнал инцидент на работното място, което изключва
състовомерния елемент на вина. Счита, че не е безспорно доказано наличието на
деликт, поради което моли гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен.
В последната си дума подсъдимата М. се
солидаризира с казаното от своя защитник. Запитана изрично заявява, че желае
наказателното производство да бъде прекратено.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
С оглед направеното изрично искане от частния
тъжител и подсъдимата за прекратяване на наказателното производство, поради
изтекла давност, въззивният съдебен състав следва да извърши дължимата проверка
дали давността е изтекла, с оглед упражняване на правомощията си по чл.334, т.4,
вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Наказателното производство по настоящето дело е
образувано по тъжба на Т.Д. против С.М., с която срещу подс. М. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, съответно по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. Съгласно обстоятелствената част
на тъжбата инкриминираното деяние е извършено на 27.11.2013г. За това
престъпление законодателят е предвидил наказание „глоба“ от 5 000 до
15 000 лева и „обществено порицание“.
В разпоредбата на чл. 79 от НК са
визирани основанията, при наличието на които наказателното преследване и
изпълнението на наказанието се изключват. Основанието, визирано в т. 2 на
същата разпоредба е поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно
чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на
престъплението. В случая за край на извършеното деяние е посочената в тъжбата
дата - 27.11.2013 г., на която дата престъплението е било и довършено.
Законодателят е предвидил, че погасително действие на изминалия период от време
настъпва, при условие, че при неговото протичане, така определеният срок не е
бил спиран или прекъсван - хипотеза, визирана в чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НК. В
конкретния случай обаче, тази хипотеза не намира приложение, тъй като касае
процесуалните действия, извършени в досъдебната фаза на производството, каквато
по делата от частен характер липсва. На следващо място наказуемостта на
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147,
ал. 1, пр. 1 от НК и за това по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл.
147, ал. 1, пр. 2 от НК е глоба от 5 000 (пет хиляди) лева до 15 000
(петнадесет хиляди) лева и обществено порицание. От изложеното следва, че
установената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давност за наказателно преследване е
три години, а уредената в чл. 81, ал. 3 от НК т. нар. "абсолютна
давност" е четири години и шест месеца ( към датата на извършване на
деянието).
По настоящото дело този период от време
(четири години и шест месеца) е изтекъл на 27.05.2018 г. и с оглед изричното
желание на подсъдимото лице за прекратяване на наказателното производство,
направено в проведеното съдебно заседание на 06.06.2018 г. е налице безусловна
пречка за продължаването му.
С оглед гореизложеното,
въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде
отменена в наказателно-правната й част и производството в същата да бъде
прекратено.
Доколкото с обжалваната присъда СРС се е
произнесъл по приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск, то прекратяването на наказателното производство от въззивната
инстанция, поради изтеклата давност за наказателно преследване не освобождава
същата от задължението да извърши въззивна проверка на първоинстанционната
присъда в гражданскоправната й част. Това следва от задължителните указания за
приложение на закона, дадени от ВКС в т. 2 от ТР №1/4.02.2013 г. на ОСНК. С
оглед на това, настоящият съдебен състав следва да провери предпоставките за
реализиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
За да уважи предявения граждански иск
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка Т.В.Д. работила като
главен специалист в ДАМТН във „Финансово-стопански отдел” до 04.03.2014 г., в
която агенция работила и подсъдимата С.Г.М..
Между двете лица е съществувал конфликт,
причината за който била направена забележка от страна на частната тъжителка
спрямо подсъдимата. В депозирания Доклад № 78-00-409 от 27.11.2013г. до Председателя
на ДАМТН били изложени доводи, за арогантно, недопустимо, тревожно и
непрофесионално поведение от страна на подс. Т.Д. спрямо С.М., като в тази
връзка били отправяни обиди към последната и се твърди да е била упражнена
физическа сила, изразяваща се в бутане и удряне на шамар. Въз основа на доклада
били изложени доводи за нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавния
служител. Председателят С.Ц. назначил
извънпланова проверка на Инспектората за установяване на случая.
Извънредната проверка, която била
извършена въз основа на проведените със служителите от отдел „ФС“ разговори и
попълнените въпросници се установило, че конфликтът между двете служителки е
възникнал вследствие на проведено съвещание на 21.11.2013 г., във връзка със
спазване на сроковете за изпълнение на текущи задачи и поставянето на въпроса
за евентуалното преместване на работните места на двете лица. Напрежението
между частната тъжителка Д. и подсъдимата М. възникнало след като М. докладвала
на началника на отдела - К.И.неизпълнение на служебните задължения от страна на
Д., като последната направила реплика по отношение на това. След съвещанието бил
поставен въпрос до С.М. от колегата й и свидетел по делото М.С.във връзка със
служебен въпрос, чийто отговор бил на висок тон. Именно това довело до
отправяне на забележка от страна на частната тъжителка до подс. М. и до
разправията.
Въз основа на доклада се установява, че
четири служителки на отдел „ФС“ споделят мнение за неетично поведение от страна
на Д.. Останалите пет служителки в отдела са дали отрицателен отговор на
поставения въпрос като са посочили, че не са били на лице неетични прояви от
страна на колегите им, а в случай на спречкване не е имало прояви, поставящи
под съмнение Етичния кодекс. В доклада се посочва, че някои от твърденията, изложени в процесния
до Председателя на ДАМТН на подс. М. са преувеличени, а с оглед дадените от
служителите показания не се установява наличие на физическа разправа между
двете.
Докладът по проверката заключва, че
поведението на Т.Д. на 21.11.13 г. и някои нейни прояви преди това са нарушение
на чл. 14, ал.1 и чл.17, ал.2 и ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, за което следвало да й бъде потърсена дисциплинарна
отговорност по смисъла на чл. 187, т.10 (неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение), във вр. чл. 107а, ал.19 (при
изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата
на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация), от Кодекса
на труда.
Вследствие на извършената проверка била
издадена заповед на основание чл. 6, ал.1 и чл.7, ал.1 и чл. 5, ал.3 от
Устройствения правилник на ДАМТН, във връзка с намаляване на числеността на
персонала. Вследствие на нея се стигнало до прекратяване на трудовото
правоотношение на частната тъжителка Т.Д. със Заповед № 04/05.03.2014г.,
считано от 13.03.2014 г., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ — при
съкращение на щата във връзка с параграф № 6 от Постановление № 21 от
12.02.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС. В следствие
на сезирането на гражданския съд с предявяването на кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.З от КТ, с Решение №
21127 от 01.12.2014г. на СРС - II -ГО, 69- ти състав, уволнението на Т.Д. е
било признато за незаконно по смисъла на разпоредбите на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и въз основа на това е било възстановено същото лице на работа в ДАМНТ на
длъжност „ главен специалист.”
Безспорно по събраните по делото писмени
и гласни доказателства се изясни от фактическа страна, че между С.М. и Т.Д. е
съществувал конфликт. Не е спорно и депозирането на Доклада от подсъдимата М.
до Председателя на ДАМНТ. Във връзка с него са изложени доводи, че сама по себе
си изложената в него информация не представлява обида спрямо Т.Д., а израз на
личната й позиция.
Така възприетата фактология се подкрепя
от: гласни доказателствени средства – показанията на св. П.А., св. М.С., св. З.К.,
св. И.Ч., св. И.Г.и приложените и приети писмени доказателства - заверено копие
от Трудов договор № 505/07.11.1997г., заверено копие от длъжностна
характеристика, копие от трудова книжка на Т.В.Д., заверено копие от доклад на К.Д.И.-
началник отдел „ ФС”, формуляри за оценка на индивидуалното изпълнение на
длъжността, Заповед от 04.03.2014г. за съкращение на длъжностите, Заповед №
04/05.03.14г. за прекратяване на трудовото правоотношение от председателя С.Ц.,
заверено копие от съдебно решение от 01.12.2014г. по гр.д. № 21127/20014 г., по
описа на СРС-ГО-69 състав, надлежно
заверено копие Доклад № 78-00-409 от 27.11,2013г. до Председателя на ДАМТН,
Доклад от извънпланова проверка на Инспектората в отдел „Финансово- стопански“,
ФСДУС.
Въззивният съдебен състав намира, че фактическата
обстановка по делото е изяснена подробно от СРС. По делото са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за
неговото правилно решаване.
Първоинстанционният съд след направен
анализ на доказателствените източници по делото е стигнал до верни крайни
изводи, с които настоящият въззивен състав се съгласява. Въззивният съд споделя
изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си съдът е
извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях
факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с
разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са
посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са
обосновани съображения защо едни доказателствените материали се приемат.
Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената
съвкупност, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
С оглед проведеното въззивно съдебно
следствие, с изясняване на обективната истина по делото, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да подложи на доказателствен анализ новото гласно
доказателствено средство по делото, а именно показанията на св. М.П.. Същата потвърждава
познанството си с двете страни по делото, както и за възникнал инцидент помежду
им. Пред съда свидетелката депозира детайлен разказ за проведената оперативка
от началника на отдела К.И.с подсъдимата и частната тъжителка, по време на
която частната тъжителка Д. направила забележка на подсъдимата за забавянето на
сроковете, след което се стигнало да спор между двете. Свидетелката твърди, че
не е видяла инцидент между подсъдимото лице и тъжителката. Потвърждава, че във
връзка със случката била назначена проверка от Инспектората към Държавната
агенция, с която било изискано от служителите в счетоводството да попълнят
анонимни анкети, които били с насоченост на отношението на началника на отдела,
а не конкретно към двете служителки. Отрича да е видяла бутане и дърпане между
двете, както и изричането на арогантни думи от едната към другата. Съдът намира
показанията на свидетелката за достоверни, тъй като същата се явява
незаинтересовано от изхода на делото лице, поради което им се доверява като
правдиви.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице
условията за приложение на чл. 45 от ЗЗД. Правилни са изводите на първата
инстанция относно допустимостта на разглеждания граждански иск. Също както
контролирания съд, въззивната инстанция намира, че гражданският иск е предявен
от страна, която притежава активна процесуална легитимация (с оглед твърдението
на гражданския ищец, застъпено в тъжбата, че е претърпяла неимуществени вреди
от извършено спрямо нея престъпно деяние) и в предвидения в НПК срок, като
същият е приет законосъобразно за разглеждане в хода на наказателното производство.
Според разпоредбите на чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредоносната дейност
представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт.
Поради това качество на престъплението, то е източник и на облигационно
правоотношение, и пострадалият е процесуално легитимиран да предяви в съдебната
фаза на наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите (имуществени
и неимуществени) от престъплението.
Основанието на предявения граждански иск
е деянието, предмет на обвинението. Следователно деянието е общото правно
основание за възникване едновременно на две материалноправни отношения,
предпоставящи наказателната и гражданската отговорност за неговия извършител.
От юридическия факт на извършеното
деяние, в което се изразява престъплението, възниква материално наказателно
правоотношение между държавата и дееца, по което държавата е носител на правото
да реализира неговата наказателна отговорност чрез наказателно преследване,
налагане на наказание и изпълнението му. Едновременно с това, същият юридически
факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице - пострадалият
от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на
обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено
обвинение в съда за извършеното престъпление.
Поради общия предмет на доказване в
наказателното производство на двата вида отговорности, търсени от подсъдимото
лице, нормите, регламентиращи наказателния процес и свързаните с него
наказателно-процесуални правоотношения дават едновременна защита и санкция по
всяко от двете паралелно съществуващи материални правоотношения - това за
реализиране на наказателната отговорност за престъплението и другото - за
поправяне на виновно причинените от деянието вреди.
За да се реализира деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД следва да са налице следните обстоятелства: 1)
противоправно деяние; 2) реално настъпила и претърпяна вреда; 3) причинна
връзка между настъпилата вреда и деянието; 4) вина – във формата на пряк
умисъл. Безспорно всички задължителни елементи от фактическия състав са налице
в процесния случай. Извършено е непозволено увреждане, което в наказателно правен
аспект се припокрива със състава на престъплението „клевета”, под формата на
приписване на престъпление – подсъдимата
М. чрез подаване на Доклад № 78-00-409 от 27.11.2013 г. обвинила неправилно
частната тъжителка Д. в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, с което я
наклеветила, преписвайки й престъпление – причиняване на телесна повреда.
Въззивният съд намира, че са налице
законоворегламентираните предпоставки за търсене и реализиране на деликтна
отговорност от подсъдимото лице М.. Действията й отговарят на изискванията на
45 от ЗЗД. Същите са противоправни – те не само нарушават закона, но са
издигнати от него и в престъпление. Престъплението клевета, изразяващо се в
приписване на престъпление, което вдействителност не е извършено засяга
личността на пострадалото лице. По делото се установи, че поради извършената
клевета за гражданския ищец са настъпили неимуществени вреди, породени от
накърнените й чест и достойнство.
За да бъде осъществен съставът на
престъплението "клевета", по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. от НК, е
необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът на
престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото
физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление. Втората
възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 от НК - приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на
твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил.
Престъплението, уредено в цитирания
законов текст, е резултатно, като за довършеността му се изисква твърденията на
дееца в посочения по-горе смисъл да са доведени до знанието на поне едно трето
лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За съставомерността на
деянието от обективна страна не е необходимо деянието да е извършено
присъствено спрямо пострадалия. Няма спор по делото, а и от доказателствата по
него се установява безпротиворечиво и категорично, че именно подс. М. е подала
доклад с № 78-00-409 от 27.11.2013 до
Председателя на ДАМНТ, съдържащ инкриминираното обвинение в извършено спрямо
нейната личност престъпление. От безспорно установените факти по делото е
изяснено, че подсъдимата е подала доклада,
в който е описала физическа саморазправа – удар с шамар от страна на
частната тъжителка на подсъдимата, което не отговаря на истината. Твърдението
представлява обвинение от нейна страна спрямо тъжителката за извършено от
обективна и субективна страна престъпление против личността – нанасяне на лека
телесна повреда.
От субективна страна за съставомерността
на престъплението е необходимо пряк или евентуален умисъл, като деецът съзнава
престъпния характер на приписваното престъпление, същевременно с това деецът
съзнава, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление като цели
или се съгласява въпреки формираното от него съзнание от волева страна да
доведе тези обстоятелства до знанието на трето лице, за да увреди доброто му
име и обществената оценка за личността на пострадалия.
При обективната и субективна
съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци на престъпния
състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на престъплението
"клевета".
Тъжителката се е почувствала оклеветена,
което негативно чувство е породено от конкретни изявления на подсъдимата. Неимуществените
вреди са субективни преживявания, които се отразяват по определен начин в
реалността, поради което се доказват само с косвени доказателства.
Водим от горното, въззивният съд споделя
правния извод на първостепенния съд, че са налице всички предпоставки, за да
възникне за С.М. отговорността по чл. 45 ЗЗД. При правния анализ на всички
доказателства съдът направи извода си за характера, интензивността и вида на
неимуществените вреди, които пострадалата е преживяла, поради което намира за
правилен уважения от първата инстанция размер.
Правилно с оглед изхода на делото,
подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 400
(четиристотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и държавна
такса върху гражданския иск, в указаните от СРС размери.
С оглед на изложеното въззивният съдебен
състав счита, че следва да бъде постановено решение, с което присъдата на СРС в
наказателната й част бъде отменена и да бъде прекратено наказателното
производство, поради изтекла абсолютна давност, а в гражданската й част
присъдата на СРС следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание
чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, Х
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
на
основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК Присъда от 09.03.2016 г.
по НЧХД № 6031/2015 г. на Софийски районен съд, НО, 105 състав в частта, с
която подсъдимата С.Г.М. е призната за невиновна за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 о т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК
и в частта, с която подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
ПРЕКРАТЯВА
наказателното
производство по ВНЧХД № 5798 по описа за 2018 г. на СГС, НО, Х въззивен състав,
поради изтекла давност за наказателно преследване.
ПОТВЪРЖДАВА същата
присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО,
в
частта, с която е прекратено наказателното производство подлежи на обжалване в
15-дневен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.