Решение по дело №944/2017 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 326
Дата: 19 юли 2017 г. (в сила от 7 март 2018 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20175510100944
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

гр.К., 19.07.2017 година

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 10.07.2017 година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 944 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск от Б.В.С., с ЕГН **********, действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С. А.а Д., с ЕГН ********** и Т. А. Д., с ЕГН **********, всички с адрес: ***, против А.Т.Д., с ЕГН **********,***.

 

               Ищцата твърди, че с решение по гр. дело № ****/ ***2 год. по описа на КРС, съдът постановил увеличение на издръжката за детето С., която ответникът бил осъден да заплати  с решение по гр. дело № ****/ ***5 год. по описа на КРС от ** лв. на ***лв., считано от 10.09.***2 год., ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Със същото решение КРС осъдило бащата да заплаща месечна издръжка за детето Т. в размер на ** лв., считано от 10.09.***2 год., ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Сочи, че от постановяване на решението изминали повече от три години: изменен бил нормативно определения минимум за издръжката на едно дете (1/ 4 от МРЗ). С. и Т. били вече  ученици, съответно в пети и трети клас. Заедно с това се увеличило нуждата от средства за тяхната издръжка. Твърди, че към настоящия момент и двамата с ответника работят като военнослужещи. Ищцата работила в медицински пункт на ВФ ***** към МБАЛ - П. към ВМА – С., а ответникът във ВФ ***** гр. К.. Сочи, че среща затруднения при осигуряване на необходимите средства за отглеждането на децата. Твърди, че живеела заедно с децата във военно общежитие, където всеки месец заплащала ***** лв. /наем, ток, вода, парно/ и поемала всички други разходи - храна, облекло и др. Заявява, че в същото време ответникът получавал добро възнаграждение, нямал други деца, не плащал наем, не дължал издръжка на други лица и имал възможност да изплаща издръжка в по-висок размер и за двете деца. Ищцата твърди, от ответника получавала само присъдените от съда издръжки и то чрез съдебен изпълнител.

Моли съда да постанови  решение, с което да допусне увеличение на присъдената издръжка от *** лв. на *** лв. за С. А.а Д.  и от ** лв. на *** лв. за Т. А. Д., като осъди ответника, да заплаща ежемесечна издръжка до 25-то число на месеца, за който се отнася, в нов размер, а именно: да заплаща ежемесечна издръжка на С. А.а Д. в размер на *** лв. и на Т. А. Д. в размер на *** лв., чрез Б.В.С., като майка и законен представител на децата, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на основания за прекратяването или изменението на издръжките, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла издръжка, считано от 25-то число на месеца за който се дължи до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът А.Т.Д. е подал отговор, както и насрещна искова молба.

Ответникът твърди, че ищцата не е написала нищо вярно в исковата си молба. Сочи, че приема, че поради повишения нормативно минимален праг на месечна издръжка за едно дете, то би могло да се приеме, че има основание да заплаща по - голяма месечна издръжка за всяко от децата му. Според него,  ищцата  не се грижила добре за тях. Нейната майка-бабата на децата,  ги стресирала и се държала  неуважително с тях и той бил  принуден да предяви с този отговор и насрещен иск за промяна относно това кой да упражнява родителските права над децата им.

Възразява срещу заплащането на  по-голяма стойност месечна издръжка в размер на ***лв.  за  всяко от децата, защото, според него,  парите които давал за издръжка на децата им, ищцата Б.В.С., реално не ги харчила за различни нейни прищевки, твърди, че ходила на различни екскурзии.

Сочи, че узнал, че тя вече е напуснала досегашната си работа и от това следвало да освободи военното общежитие,  а поради това и децата им нямало къде да живеят. Сочи, че не му било известно дали майка им си  е  купила   жилище  или е   наела подходяща  квартира. Твърди, че жилището, в което живее нейната майка – Д. С., не било  подходящо да живеят децата им и в това жилище живеели още бабата на ищцата, която била  на **години, и баща й В.С., който често  бил  в нетрезво състояние.

Това го мотивирало да оспори иска на ищцата, считал го за  неоснователен, защото той не бил в защита на правата на децата им, а бил  предявен с цел лично облагодетелстване на ищцата.

Твърди, че бил  осъден да заплаща месечна издръжка за децата им чрез удръжки от трудовото му възнаграждение, защото ищцата така решила, за да се чувства той по-неприятно.

Счита, че предявените от ищцата против него искове за увеличаване размера на издръжката били  неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени като такива.

Заедно с отговора на исковата молба, ответникът е депозирал и насрещен иск, с който моли съда да го приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В насрещния иск ответникът твърди, че с Решение от ****. по г.д. № ***/20**г. на КРС било  утвърдено постигнатото между него и ищцата и насрещна ответница споразумение относно режима на лични контакти, който да осъществява с децата им, а по отношение на месечната издръжка,останало в сила решението на РС К. по г.д. №****//***2г.

Сочи, че след завеждане на настоящото дело от страна на майката на децата им, при разговор с тях разбрал, че те се чувствали притеснени от това, че майка им ще ги води да живеят у баба им по майчина линия.

Сочи, че това много му тежало и го мотивирало да отправи формулираните по-долу искове, за да защити децата си от неправомерните и противоправни посегателства над психиката им от тяхната баба по майчина линия.

 1-ви иск – моли съда  да постанови решение, с което да измени определения режим за лични контакти между него и децата им С. А.а Д. с ЕГН ********** и Т. А. Д. с ЕГН ********** и присъди на него бащата А.Т.Д. с ЕГН ********** упражняването на родителските права за отглеждане и възпитание над тях, както и те да живеят при него в гр. К. в собственото му жилище, находящо се в гр.К., ул."***"№***, като определи  подходящ режим на лични контакти между децата им и ответницата Б.В.С.  и  да осъди същата да им заплаща  месечна издръжка чрез него бащата А.Т.Д. на стойност от ***лв. месечно ведно със законната лихва върху всяка издръжка считано от последното число на месеца, за който тя е дължима от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване.

               2-ри иск – моли  съда, в случай, че първият иск, формулиран по-горе, не бъде  уважен и отхвърлен,  да постанови решение, с което да измени определения режим за лични контакти между него и децата им С. А.а Д. с ЕГН ********** и Т. А. Д. с ЕГН********** по решение от ***. на КРС постановено по г.д. №****. и присъди  на него -  бащата А.Т.Д.,  да ги вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца от 17,30 часа в ден петък до 19,00 часа в ден неделя с преспиване при него, бащата, в петък вечер и събота вечер, както и да ги взима всяка сряда от 17,30 часа до 19,30 часа, както и 30 дни през лятото и на всяка четна календарна година през коледните празници, а на всяка нечетна календарна година през новогодишните празници, както и пет дни през зимната ваканция и пет дни през пролетната ваканция, и два дни по великденските празници, в случай, че те не съвпадат с дните определени за контакт с него.

               В постъпилия  отговор на насрещния иск, Б.В.С. твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.

Сочи, че първата претенция на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния, е неоснователна, тъй като не били налице изменения в обстоятелствата, при които родителските права по отношение на децата са били предоставени на майката. Искането на ищцата за увеличаване на присъдената издръжка за двете деца било основателно, тъй като били налице изменения в обстоятелствата,  изминали 5 години, през които нуждите на децата били нараснали.

Втората претенция на А.Д., също е неоснователна, тьй като режима на лични контакти, който претендира е бил определен за детето Т. с Решение по гр.д.№ ****/***2г. по описа на Районен съд К.. С последващо Решение по гр.д.№ ***. по Описа на Районен съд К., А.Д. се съгласил да бъде изменен режима на лични контакти с децата, като са изключени личните му контакти с децата през зимната и пролетната ваканции.

Твърди, че в последният режим на лични контакти изрично са определени периодите по дати, през които бащата да взима децата през лятото, Останалите претенции за виждане на децата - през Великденските, Коледните и Новогодишни празници, не били различни от постановените от съда с последното съдебно решение.

Единствената разлика в исканият режим на лични контакти на бащата с децата е искането му да ги вижда всяка сряда от 17.30ч. до 19.30ч. Това искане е нецелесъобразно и неудобно за децата, Отделно от това всяка сряда от 17.15ч. до 19.15ч. детето Т. е ангажиран с тренировки по футбол и занималня след училище.

Претенцията е неоснователна и защото, майката позволява на бащата да контактува с децата освен във времето, определено със съдебното решение и допълнително и в друго време удобно за децата,

Сочи, че твърденията на А.Д. са клевета по отношение на поведението и качествата на бабата на децата по майчина линия. Тези твърдения не били  верни.

Твърди, че в момента живее с двете си деца в жилището на своите родители. За децата била осигурена самостоятелна стая, обзаведена с вещи подходящи за децата.

Сочи, че ответника живее в гарсониера, в която освен кухненският бокс са обособени две малки стаи, от които едната е предназначена за спалня, а другата за хол. Твърди, че децата не биха се чувствали по-добре, ако местоживеенето им е при бащата, по причините изложени по-горе. Сочи, че  бащата често употребява алкохол, в следствие на което ставал агресивен към хората и безотговорен към задълженията си.

Моли  съда насрещният иск да бъде отхвърлен като неосновател и доказан.

 

            В съдебно  заседание по настоящото производство, страните се явяват лично и с упълномощени от тях адвокати, като страните поддържат предявените претенции.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от Удостоверение за раждане серия КК №***.***7г., издадено въз основа на Акт за раждане № ***11.***7г. от община К. и Удостоверение за раждане серия ***/**.***5г., издадено въз основа на Акт за раждане № ***5г. от община Стара Загора, че родители на малолетните деца С. А.а Д., родена на ***г. и Т. А. Д., роден на ***г. са Б.В.С. – майка и А.Т.Д. – баща.

            Страните не живеят заедно.

            Майката с двете деца живее в апартамент, находящ се в гр.К.,  ул.“**********“ №***, собственост на нейните родители. Домът представлява тристаен апартамент с кухня. Обособени са детска стая, хол, спалня, кухня, отделни санитарни възли и коридор.  С.  и Т. разполагат със самостоятелна стая обзаведена с две единични легла, секция, скрин, телевизор.

            Бащата А.Т.Д., живее в жилището на майка си, заедно с нея, находящо се в гр.К., кв.“**********“ бл.****. Домът представлява двустаен апартамент с кухня. Когато децата пребивават в жилището, ползват отделна стая.

            Бащата има собствено жилище, находящо се в гр.К., ул.“*****“ № ***. Същото се състои от малка спалня, хол, кухня и общ санитарен възел.

Бащата обитава и двете жилища.

            Поддържат се добри хигиенните условия и в трите жилища. Страните не живеят на семейни начала с други лица. Същите нямат родени други деца.

            Б.В.С. е работила във военно формирование ***** в гр.К., на длъжност сержант, и за периода от  месец юни 20**г. до май 20***г. е получила брутен доход в размер на *** лева, видно от Удостоверение с изх.№ ****., издадено от МБАЛ – П. към ВМА-С. От месец май 20**г. работи към „МБАЛ  Д-р ***“ ЕООД и за месец май ***. е получила брутен доход в размер на *** лева, видно от Удостоверение с изх.№ ****., издадено от „МБАЛ  ***“ ЕООД.

            А.Т.Д., работи в същото военно формирование *****  и за периода от месец май 20*г. до месец април 20**г. е получил брутен доход в размер на *** лева, видно от Служебна бележка с изх.№ ***., издадена от Военно формирование *****. От същата бележка е видно също, че Д. има и други удръжки, които съдът не следва да взима в предвид, тъй като задължението за издръжка на малолетните деца е с предимство пред другите разходи на лицето.

            Видно от гр.д. № ****/***5г. по описа на Районен съд К., с Решение № ***.***6г., съдът е постановил детето С. А.а Д. да продължи да живее при майка си Б.В.С., на която са предоставени упражняването на родителските права, а на бащата е предоставен режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30ч. до 18.00ч., без преспиване и пет дни през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката. По делото страните са постигнали спогодба, по силата на която бащата се е съгласил да заплаща на детето С. месечна издръжка в размер на **.00 лева, считано от 01.11.***5г., до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

            Видно от гр.д.№ ****/***2г. по описа на Районен съд К., с влязло в сила Решение, съдът е изменил определената по гр.д. № ****/***5г. издръжка, която А.Т.Д. е осъден да заплаща на детето С. А.а Д. от **.00 лева на ***.00 лева месечно, считано от 10.09.***2г. Със същото решение, съдът е определил местоживеенето на детето Т. А. Д., с ЕГН **********, да бъде при майката Б.В.С., на която е предоставил упражняването на родителските права над детето. Съдът е определил режим на лични контакти на детето с бащата, всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. петък до 18.00ч. неделя  с преспиване между дните; през втората половина на Коледните и новогодишните празници, през втората половина от зимната и пролетната ваканции, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с платеният годишен отпуск на майката. Бащата А.Т.Д. е осъден да заплаща чрез Б.В.С. издръжка за детето Т. в размер на **.00 лева месечно, считано от 10.09.***2г.

            Видно от гр.д.№ ****/****г. по описа на Районен съд К., страните по делото са постигнали споразумение, утвърдено с Решение от съда, режима на лични контакти на бащата с двете деца, да бъде изменен, като първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване , на Коледа – за дните 24, 25, 26 и 27 декември на всяка четна календарна година и на Нова година – за дните 31 декември и 1 януари на всяка нечетна спрямо датата 31 декември календарна година, както и да взима децата при себе си всяко лято от 16 юли до 31 юли включително и от 16 август до 31 август включително.

            Бащата А.Д. е изразил съгласие да осъществява посоченият в решението режим.

По делото е депозиран Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.К.. Социалните работници са посетили дома, в който живеят майката с децата, дома на бащата и дома на майката на бащата, който обитава. Социалните работници са провели разговор с децата. От извършеният и представен по делото подробен социален доклад става ясно, че майката отговорно изпълнява родителските си задължения и осигурява на децата достатъчно добра среда за тяхното емоционално, психическо и физическо развитие. Децата обитават самостоятелна стая, обзаведена според техните нужди. Осигурени са им базисните потребности, необходимите здравни грижи, стоматологична помощ и образование. Между майката и децата е изградена силна емоционална връзка, базирана на обич, доверие и разбиране.

Емоционална връзка е изградена и между децата и бащата. Същият разполага с личностни качества и условия също да отглежда децата. Емоционалната връзка между него и децата не е прекъсвана и е налице привързаност и взаимна обич. Предвид изразеното желание на децата пред социалните работници да живеят с майката и липса на индикации децата да се отглеждат в неблагоприятна среда, считат,  че не следва да се променя средата, в която се отглеждат децата.

             По делото е изслушано детето С. А.а Д., в присъствието на социален работник К.Б.от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К.. Детето заяви пред съда, че обича и двамата си родители. Желае да живее при майка си.

            По делото не се спори, а и видно от представеното по делото Удостоверение с изх.№ ***., издадено от ОУ “***“, че детето С. Д. е записана за ученичка в *клас за учебната **., редовно обучение.

От Удостоверение с изх. № ***., издадено от ОУ“***“, е видно, че детето Т. А. Д. е записан за ученик в **клас за учебната **., редовно обучение. От двете удостоверения е видно, че децата посещават редовно учебните занятия.

По делото са представени от А.Т.Д. Справка за удръжките по запорни съобщения и сметки към мобилни оператори, както и Удостоверение с изх. № ****., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД гр.К.. От същите е видно, че Д. има задължения както към мобилни оператори, така и кредитни вноски по заем към банката.

По делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Т. С. С. и М.Г. Б., посочени от ицщата и Д.Д.Т., Н.Н.З.и Д.С.К., посочени от ответника. От показанията на свидетелите се установява, че майката се грижи добре за своите деца. Те са спокойни, винаги добре облечени, привързани към майка си. Децата са привързани и към баща си. Той също се грижи добре за тях.

В показанията си Д.Д., твърди, че децата живеят в неподходящи условия. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля в тази част, тъй като същите противоречат на останалите доказателства по делото и най-вече на социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.К., който съдът счита, че е изготвен обективно, както и на показанията на свидетелите Т.ка С. и М. Б..

В социалния доклад пред социалните работници бащата А.Т.Д. споделя, че води децата на курсове по английски и на футболни тренировки. Твърдението на Д. се потвърждава от показанията на свидетелката Т. С., която казва, че майката съдейства на децата при желание от тяхна страна да се виждат с баща си освен в дните, определени със съдебно решение, така и във време извън него, затова показанията на свидетелката, въпреки че е заинтересована с оглед на обстоятелството, че е майка на ищцата, съдът кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.150 от СК и чл.127, ал.2 от СК.

По предявеният иск по чл.150 от СК.

Изменение на предходно определена издръжка следва да бъде допусната само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена. Чл.143, ал.2 гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни  и дали могат да се издържат от имуществото си. В чл.142 от СК законодателят е посочил, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. От данните по делото се установява, че от последното определяне размера на издръжката за двете деца са изминали четири години и половина (съдебно решение № **.01.****г. по гр.д.№ ****/***2г. по описа на Районен съд К.). През този период потребностите на децата с оглед израстването и нуждата от повече парични средства за облекло, покриване на ежедневните им нужди са нараснали. Безспорно се установи, че С. посещава курс по английски език, а Т. ходи на футболни тренировки, за които са нужни допълнителни средства. При последното присъждане на издръжката, С. е била ученичка в *** клас, а Т. е посещавал детска градина. Сега С. ще бъде ученичка в *** клас, а Т. в **** клас. Освен посочените нужди, децата се нуждаят от средства за закупуване на съответните материали, пособия и други, свързани с учебните занятия.  Безспорно известен факт е, че в последните години се наблюдава трайна тенденция на съществено увеличение на цените на стоките и услугите, което предпоставя и изисква по-висок размер на средствата за издръжка на едно дете. С новия Семеен кодекс, обнародван с ДВ бр.47 от 23 юни ***9г., в сила от 01.10.***9г., законодателят в чл.142, ал.2 от СК е приел, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната, или към настоящият момент минималният размер на дължимата издръжка е в размер на 115.00 лева. С оглед изложеното, съдът счита, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен последният размер за издръжка на двете деца, което води до основателност на предявената претенция.

Възможностите на лицето, което дава издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Под понятието възможност се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той получава, неговата работоспособност, издръжка към други деца, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.

Бащата работи като военнослужещ и за периода от месец май 20**г. до месец април 20*г. брутното му възнаграждение е в размер на ******* лева. По делото е представен документ за собственост за недвижим имот – апартамент, собственост на бащата А.Т.Д..

С оглед представените по делото доказателства, съдът счита че претендирания от ищцата размер на ежемесечна издръжка за детето С. – **.00 лева, а за детето Т. ***.00 лева е основателен и доказан.

Ако родителите живееха заедно биха отделяли за детето С. ежемесечно около ***.00 лева месечно, а за детето Т. около ***.00 лева месечно. От тези суми бащата следва да заплаща за детето С. ***.00 лева, за Т. ***.00 лева, останалите **.00 лева за С. и ***.00 лева за Т. следва да отделя майката, ведно с преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните деца.

При определяне размера на издръжката за двете деца, съдът отчита обстоятелството, че бащата няма други деца и лица, които да издържа. Съдът взима в предвид разходите на бащата А.Т.Д. към мобилните оператори и „****“ ЕАД, макар, че  месечните издръжки за децата следва да бъдат осигурени с предимство за пълноценното обгрижване на децата.

По изложените съображения, съдът приема иска на Б.В.С. за основателен и доказан в размер до *** лева за детето С. и *** лева за детето Т., като в останалата част, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По насрещният иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, по който бащата А.Т.Д., претендира да бъдат предоставени на него родителските права и евентуално промяна в режима на личните му контакти с децата:

С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че следва децата да продължат да живеят при майката. Този извод съдът прави с оглед желанието на децата да живеят заедно с нея, становището на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., както и че по делото не се установиха обстоятелства, които да установяват липса на адекватна грижа от страна на майката към децата, включително не се установиха неподходящи условия на живот за децата. По делото се установи, че майката полага грижи за двете деца. Те обитават самостоятелна стая, в която е осигурен необходимият комфорт на децата.

Съдът отчита и обстоятелството, че детето Т. е на девет години и половина. Съгласно съдебната практика (Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС) малките деца са по-привързани към майките и при еднакъв родителски капацитет на двамата родители, следва децата да се отглеждат от майката, поради тяхната привързаност.

Детето С. е на 12 г. Съгласно съдебната практика (Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС), децата от женски пол следва да се отглеждат от майката, тъй като биологията на детето, предполага общуване с майката по – близко отколкото с бащата. Момичетата в пубертетна възраст са по-склонни да споделят проблемите си, възникнали по повод на тяхното израстване, с майката, тъй като са от един и същи пол.

Не на последно място, съдът счита, че двете деца следва да живеят заедно.

 

По иска за промяна на режима на лични контакти на бащата с децата, съдът счита, че същият е неоснователен и недоказан. С оглед събраните по делото доказателства, съдът установи, че децата имат изградена емоционална връзка, общуват редовно заедно както във времето определено от съда с Решение по гр.д.№ ****/****г. по описа на Районен съд К., така и в друго време удобно за децата, поради което не се налага същият да бъде изменян.

Определеният в посоченото Решение режим на лични контакти на бащата с двете деца е разширен и достатъчен за пълноценното им общуване. Двете деца общуват със своя баща всяка първа и трета седмица от  месеца от 18.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя с преспиване, на Коледа – за дните 24, 25, 26 и 27 декември на всяка четна календарна година и на Нова година за дните 31 декември и 01 януари на всяка нечетна година, както и през лятото от 16 юли до 31 юли включително и от 16 август до 31 август включително.

Съдът взима в предвид, обстоятелството, че определеният режим на лични контакти на децата с бащата е бил определен по взаимно съгласие между майката и бащата, т.е бащата е бил съгласен на такъв режим на лични контакти. Режимът е разширителен и конкретен за удобство на страните при неговото осъществяване. Отделно от това, съдът се убеди, че бащата общува с децата освен в определеният от съда режим за лични контакти между него и децата, така и допълнително, извън него.

До тези изводи, съдът стигна с оглед споделеното от бащата пред социалните работници, че води децата на тренировки и английски език, както и от показанията на свидетелката Т. С., бабата по майчина линия на децата, които кореспондират по между си.

По изложените съображения, съдът намира насрещният иск, с който се претендират две претенции при условията на евентуалност - за предоставяне упражняването на родителските права над двете деца на бащата и евентуално при отхвърляне на първата претенция,  промяна на режима на личните му контакти с двете деца, предявени от бащата А.Т.Д. за неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът, предвид изхода на спора следва да заплати, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на съда сумата от ***** лева по иска с правно основнаие чл.150 от СК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата Б.В.С., следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на ****,00 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие № ***0***/*. и представен по делото списък за разноските по чл.80 от ГПК, съгласно уважената част от иска. На ответника също на осн. чл. 78, ал. 3 следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, а именно в размер на ****00 лева.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:  

 

 

            ИЗМЕНЯ размера на определената издръжка по гр.д.№ ****/***2г. по описа на Районен съд К., която бащата А.Т.Д. *** е осъден да заплаща на Б.В.С., в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С. А.а Д. и Т. А. Д., като

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.150 от СК, А.Т.Д., с ЕГН **********,***, да заплаща на Б.В.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С. А.а Д., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на ******* считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.04.2017г., дължима до 25 – то число на текущият месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, като отхвърля иска до предявения размер от ***,00 лева.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.150 от СК, А.Т.Д., с ЕГН **********,***, да заплаща на Б.В.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Т. А. Д., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на ******* лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.04.2017г., дължима до 25 – то число на текущият месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, като отхвърля иска до предявения размер  от ***,00 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Т.Д., с ЕГН **********,***, искове по чл. 127, ал.2  от СК - за предоставяне упражняването на родителските права над малолетните деца С. А.а Д., с ЕГН ********** и Т. А. Д., с ЕГН ********** на него А.Т.Д., с ЕГН ********** и изменение на режима на лични контакти на бащата А.Т.Д., с ЕГН ********** с децата С. А.а Д., с ЕГН ********** и Т. А. Д., с ЕГН **********, като неоснователни и недоказани.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, А.Т.Д., с ЕГН **********, да заплати по сметка на съда сумата от *********************

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Т.Д., с ЕГН **********, да заплати на Б.В.С., лично и в качеството й на майка и законен представител на децата С. А.а Д., с ЕГН ********** и Т. А. Д., с ЕГН **********, сумата от *******************нула стотинки/  направени разноски по делото, съгласно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б.В.С., с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на децата С. А.а Д., с ЕГН ********** и Т. А. Д., с ЕГН **********, да заплати  на А.Т.Д. с ЕГН ********** сумата от *************** и нула стотинки/  направени разноски по делото, съгласно отхвърлената  част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд  Стара Загора.

 

 

 

Районен съдия