М О
Т И В И
По
НОХД 51/18г.
По
описа на БОС
Производството е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас против И.С.А.,
затова че на 2 февруари 2017 год. в гр. Камено, област Бургас, дал дар – сумата
от 20 лева - една банкнота , със сериен номер **** , на полицейски орган Н. Г. Д., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ 1 степен в
Районно полицейско управление гр. Камено при ОД МВР Бургас, за да не извърши
действие по служба – да не изпълни служебното си задължение да състави акт за
установяване на административно нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 ЗДвП, изразяващо
се в управление на технически неизправен лек автомобил БМВ с номер ****** – липса на шумозаглушител, въз основа на който да
бъде издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171 т.2 б.“е“ ЗДвП – временно спиране от движение на това пътно превозно
средство, както и да бъде издадено наказателно постановление и санкционирано виновното
за нарушението лице на основание чл. 181 т.6 ЗДвП – престъпление по чл. 304а
вр. чл. 304 ал.1 НК.
В съдебно
заседание подсъдимият А. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
С оглед
направеното от подсъдимия и неговия защитник заявление, съдът установи че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
делото бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, съобразно
диференцираната процедура на чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Според него то е доказано. А. при управлението на лек
автомобил нарушил правилата за движение, дало повод да бъде спрян и проверен от
органите на МВР. В процеса на тази проверка дал банкнота от 20 лв. на
полицейски служител Д., за да не му съставя акт за нарушение, съответно въз
основа на него да не се издава наказателно постановление и санкциониран, както
и заповед за спиране от движение на неизправния автомобил. Това било негово
лично и целенасочено действие, непредизвикано от никого по какъвто и да е
начин. При определяне на наказателната отговорност поиска съда да определи
наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства и редуцирано през чл.
58а ал.1 НК. Наказание от шест месеца лишаване от свобода с последващо намаление
на четири месеца и отлагане изпълнението му за срок от три години във вр. чл.
66 НК и глоба 300 лв. е справедливо и ще се постигнат целите по чл. 36 НК.
Банкнотата с номинал 20 лв. следва да се отнеме в полза на държавата, на
основание чл. 307а НК.
Защитата
наблегна на смекчаващи вината обстоятелства. Това е необмислена, импулсивна
постъпка от А., след която бил задържан в полицията. В доразследването оказал
пълно съдействие, разкайва се за стореното. С оглед личността му, процесуалното
поведение, по делото няма отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият е
трудово ангажиран, има две деца. Подкрепи прокурора за наказанието и
последиците от осъждането.
Подсъдимият
заяви, че заплатил размера на наказанието глоба, определено с наказателно
постановление за управление на неизправен автомобил, отстранил техническата
неизправност. Помоли да му бъде определено наказание пробация, като при
планиране на следващите месеци ще се съобрази с изискванията и задълженията на
това наказание.
Настоящите
мотиви са изготвени в съответствие с чл. 373 ал.3 НПК. След поотделна и
съвкупна оценка на доказателствения материал, събран на досъдебното
производство и като се позовава на направеното самопризнание, съдът приема за
установено следното:
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС и собственик на лек автомобил БМВ **, *****. На 2 февруари 2017 год. полицаи Н. Д. – младши
автоконтрольор 1 степен при РПУ Камено, и Т. – младши полицейски инспектор в
същото управление, били на работа със служебен автомобил. Около 12,50ч. спрели
за проверка лек автомобил, привлечени от силния шум, издаван при движението.
Автомобилът бил управляван от подсъдимия, придружен от майка си Б. С. и двама
братовчеди А. С. и М. С. Пръв до спрения автомобил се доближил Т. и поискал от
водача да подготви документите си, както и на другите пътуващи личните карти и
върнал до служебната кола. А. взел исканите документи и насочил към Д. В своя
защита и оправдание отговорил, че рядко ползва колата, но този ден водил братовчед
си А. на преглед при личен лекар. Автоконтрольорът заявил, че ще състави акт за
административно нарушение – управление на технически неизправно МПС, както и
автомобилът спрян от движение и влязъл в служебната кола. Седнал на предна лява
седалка и започнал да съставя акт за установяване на административно нарушение
№17 – 7779 – 000045/02.02.2017 год. с бланкетен № 629972. Подсъдимият се върнал
до своята кола, свид. М. С. му дала банкнота 20 лв., след което доближил
полицейския автомобил. А. се обърнал към свид. Д. с думите „Не може ли да не
пишеш акт и да не спираш колата от движение“. Полицаят продължил да си върши
работата, като изписвал акта за нарушение, без да обръща внимание на
нарушителя. През отворения прозорец на служебния автомобил, подсъдимият пуснал
банкнота от 20 лв. Тя паднала между предна лява седалка и вратата. Д. веднага
реагирал, като се обърнал към колегата Т. и помолил да се обади в
полицейското управление. Последният се
доближил и видял падналата в колата банкнота. Д. дописал акта и предявил на А. за
възражения и подпис. В него било описано нарушението – управление на технически
неизправно МПС в разрез с изискванията на чл. 139 ал.1 т.1 ЗДвП. Иззел
контролния талон на водача и свидетелството за регистрация на МПС. А. подписал
акта, като саморъчно вписал „имам възражения“ без уточнения.
По
късно разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието и описал
състоянието на полицейския автомобил и намерената в него банкнота с номинал 20
лв. серия и номер *****. Била сгъната на четири и открита в полицейския
автомобил при отварянето на предна лява врата до седалката за мястото на водача
и пластмасова кора. Служебния автомобил е с надписи на български и латиница
„полиция“, вратите са затворени, а прозореца на предна лява врата свален
изцяло. Неделима част от протокола за оглед е и изготвения към него фотоалбум.
В
извършеното криминалистическо изследване е установено, че банкнотата е истинска
и редовно платежно средство в страната с номинал 20 лева, серия и номер ******,
емисия 2007 година.
Извършено
е и друго изследване с цел установяване наличието на дактилоскопни следи върху
банкнотата. Заключението е отрицателно, не са открити годни за
идентификация следи.
В
деня на констатиране техническото състояние на управлявания от А. автомобил, е
издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-7779-000007. Л.а. БМВ *** И с рег. № *****, собственост и управляван от А.,
на основание чл. 171 т.2 б.“е“ ЗДвП, е спрян от движение до отпадане на
основанието. На 17.07.2017 год. автомобилът отново е пуснат в движение след
отстраняване техническата неизправност.
Издадено
било наказателно постановление №17-7779-000045 от 16.02.2017 год. на ОД МВР
Бургас, РУ Камено, с което началника на полицейското управление наложил административно
наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 181 т.6 пр.2 ЗДвП на И.А.,
за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 ЗДвП. То е връчено лично, няма данни да е обжалвано.
С разписка от 13.03.2017 год. А. заплатил размера на наложеното наказание.
В досъдебното
производство са разпитани двамата полицаи Т. и Д., които при и по повод на
работата и в кръга на своите правомощия и определени за деня задачи, спрели за
проверка технически неизправния автомобил, управляван от подсъдимия, придружен
от майка си Б. А. и братовчедите М. С. и А. С. В показанията на полицаите се
съдържа информация за спирането на автомобила и технологията на извършената
проверка, обхвата и целта и. Те изцяло съвпадат с показанията на другите
свидетели. Подсъдимият и роднините описват маршрута на движението и целта –
водили А. на преглед при личен лекар. В обратния път спрени от полицаи. Т. се
доближил и разпоредил на водача какви документи да приготви и яви при колегата
за проверка. След първоначалния разговор с Д., по своя инициатива подсъдимият
отишъл до колата си, взел банкнота 20 лв. от М. С. и върнал обратно. Пуснал
парите в служебната кола с искане и очакване промяна в отношението на
полицаите.
По делото са
приложени писмени доказателства – длъжностна характеристика на младши
полицейски инспектор и младши автоконтрольор 1 степен, свидетелството за регистрация
на МПС, ежедневна ведомост на РПУ Камено, седмичен график, заповед на Министъра
на вътрешните работи, заповеди за назначаването на работа на полицаи Т. и Д.,
справки на КАТ МВР Бургас, други документи. Фактическите констатации, съдържащи
се в обстоятелствената част на обвинителния акт, изведени от прокурора, са
правилни, обосновани и почиват на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът прие,
че подсъдимият А. е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 304а вр. чл. 304 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 НК. Около 12,50ч. на 2 февруари
2017 год. управлявал лек автомобил в гр. Камено. Превозното средство било
технически неизправно и издавало силен шум при движението си. Спрян за проверка
от униформени полицаи Т. и Д. Докато бил в служебния автомобил и съставял акт
за установяване на административно нарушение, подсъдимият се върнал и взел
банкнота 20 лв. Пуснал я през отворения прозорец на полицейската кола по своя
воля и желание. Едва тогава Д. реагирал, като се обадил на колегата си и
сигнализирали полицейското управление. Банкнотата била предназначена за полицай
Д. Към момента на деянието той заемал длъжността „младши автоконтрольор първа
степен“ в Полицейско управление гр. Камено, на която е преназначен с заповед по
съответния ред на директора на ОД МВР Бургас от 2016 год. от предходна длъжност
младши инспектор. А. Т. е назначен на длъжност държавен служител от МВР -
старши полицай в „Охрана на обществения ред“ при РПУ Камено. С заповед на
Министъра на вътрешните работи от 24.06.2015 год. са определени служителите от
състава на министерството, които могат да осъществяват дейност по ЗДвП, да
издават фишове за налагане на глоби и съставят актове за установяване на
административни нарушения по същия закон. С оглед на длъжностните
характеристики и установените в структурата на МВР правила, компетентен да
извършва проверки на водачи на МПС и съответно да съставя фишове и актове за
нарушения, е само Д.
Въз основа
на заповед на началника на полицейското управление, този ден двамата свидетели
били на работа със служебен автомобил. Т. подходил пръв към спрялото МПС и
уведомил А. с личните документи на всички возещи се, да се яви при колегата Д.
и застанал встрани. Полицаят по охраната на обществения ред не видял и разбрал
за действията на подсъдимия и пускането на банкнотата във вътрешността на
служебния автомобил, бил уведомен за това от колегата си и предприел действия.
Д., в кръга на своята компетентност, съставял акт за установяване на административно
нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 ЗДвП – управление на технически неизправен
автомобил и съпътстващо отнемане на свидетелството за регистрация на превозното
средство и задържането му по съответния ред, успоредно с отнемане на контролния
талон на водача. Парите били предназначени за него, за да не извърши тези
действия по служба – да не състави акт. С оглед състоянието на колата, полицаят
уведомил А. за последиците от това – спиране от движение на превозното
средство. Затова и целта на подсъдимия обхващала и тази неблагоприятна за него последица
от проверката, което се съдържа и в отправената към Д. вербална реплика „не може ли да не пишеш акт и да не спираш
колата от движение“. Думите на А. към полицай Д. разкриват целта и очакваната
от него промяна в работата и отношение и извършеното нарушение на правилата за
движение.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по обвинителен акт, с който прокурорът
обвинява А. в извършване на престъпление по чл. 304а вр. чл. 304 ал.1 НК. Съдът
намери, че това не е довършено от обективна страна деяние, а съставлява
довършен опит на активен подкуп. В постановление 8 от 30.11.1981 год. по н.д. 10/81г., Пленумът на ВС е приел, че
подкупът по своята правна същност е сделка, макар и противоречаща на закона и
въздигната от него като престъпление. За да бъде извършена такава сделка е необходимо
взаимно съгласие на двете страни – този който дава и който получава дар или
неследваща имотна облага. Необходимостта от постигане на съгласие между
страните се отнася към субективната страна на активния подкуп за бъдещо
действие или бездействие – т. 14, или когато обсъжда общо възможността за опит
както при активния, така и пасивен подкуп – т.2 от мотивите. В този смисъл
решение 386 от 18.10.2013 год. по н.д. 1217/2013 год. на ВКС, 1 н.о., решение
134 от 7.03.2013 год. по н.д. 239/2013 год. на ВКС, 3 н.о. Престъплението
подкуп е довършено в момента на фактическо приемане на дара или друга имотна
облага, а когато това бъде отказано, извършеното представлява опит към активен
подкуп. В случая подсъдимият А. по своя инициатива и без да бъде провокиран или
по какъвто и да е начин да му е искана сума пари или друга имотна облага,
пуснал банкнота 20 лв. през отворен прозорец в купето на полицейски автомобил, в
който полицай Д. изпълнявал служебните си задължения. По този начин подсъдимият
целял и искал да мотивира свидетелят да прекрати изпълнението на задълженията,
насочено към съставяне на акт за установяване на административно нарушение, да
не бъде санкциониран с НП и спрян от движение технически неизправния автомобил.
А. направил всичко зависещо банкнотата от 20 лв. да премине във фактическо
владение на полицейския орган. От обективна страна изпълнителното деяние е
довършено, но не е постигнат искания и целен от дееца резултат, полицаят да
приеме парите и прекрати изпълнението на служебните си задължения. Поради това
опитът е довършен и съдът призна А. в извършване на престъпление по чл. 304а
вр. чл. 304 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 НК.
Съдът
оправда А. по обвинението, че дал подкуп на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение. В редакцията на чл. 304а НК са изброени различни длъжностни
качества на лицето, към което е насочено даването на дар или каквато и да е
неследваща се имотна облага. Полицейски орган и длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение, са две различни качества. Д. е полицейски орган
по това време и място и изпълнявал служебни задължения и като такъв му е
предадена сумата от 20 лв.
Деянието е
извършено виновно от А. с пряк умисъл. Той съзнавал всички признаци на
престъплението, това че дава пари на полицейски служител, за да не извърши нещо
– да преустанови вече започналото изпълнение на служебни задължения и да
бездейства в това си качество. Той съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и ги е искал.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази следното:
В процеса на
управление на лекия автомобил, А. не е създал опасност за себе си и пътниците
или други участници в движението. Не е допуснал други нарушения на правилата за
движение. Вниманието на полицаите било привлечено от шума на движещата кола.
Спрели я и пристъпили към извършването на проверка личните документи и на
превозното средство. С даването на пари, А. целял да осуети установяването на
извършено административно нарушение, свързано с техническа неизправност на
колата и спиране от движение. Налице е довършен опит и причините, поради които
деянието е останало недовършено, са извън волята и действията на подсъдимия, и
се изразяват единствено в отказа на полицаите да бъдат подкупени. Това корупционно
престъпление е с висока степен на обществена опасност, свързано с правилното и
законосъобразно функциониране на държавните органи, в частност полицията. С
него се засяга и компрометира доброто име на държавата, подкопава доверието на
хората към нея с всички произтичащи от това отрицателни последици.
От друга
страна, степента на обществена опасност на дееца е подчертано ниска. Той е млад
човек, на 34 години, със семейство и две деца, с които живее в едно домакинство
и се грижи за тях. С необременено съдебно минало, по делото липсват данни срещу
него да са били водени други наказателни производства. След издаване на НП, не
го е обжалвал и заплатил размера на наложеното наказание глоба. Отстранил е
техническата неизправност на колата, послужило като основание за отмяна
заповедта за спиране от движение. Водач на МПС категория В от 2003 год. Освен посочения
по горе акт и НП, е санкциониран през 2007 год. с НП и заплатил размера на
наложената глоба. Трудово ангажиран. На досъдебното производство А. направил
самопризнание за извършеното престъпление и изразил съжаление за стореното. Още
тогава изразил и желание делото да се разгледа по съкратена съдебна процедура.
Има добро процесуално поведение, съдействал за безпроблемно приключване на
разследването. Съдът оценя заявеното разкаяние като откровено, не само изведено
от поведението му, но и положеното старание за заплащане на последиците от
нарушените правила за движение. Няма отегчаващи вината обстоятелства.
За това
престъпление законът е предвидил наказание лишаване от свобода до десет години
и глоба до петнадесет хиляди лева. Прокурорът пледира, при индивидуализиране на
наказателната отговорност, да се приеме явен превес на смекчаващи вината
обстоятелства и определи наказание на минимума през чл. 54 НК. Подсъдимият
заяви готовност при евентуално определяне на друго по вид наказание, да се
съобрази с последиците и задълженията, произтичащи от изпълнението му.
Предварително имал план за сезонна работа в Гърция, но ще ги промени и работи в
страната до окончателно изпълнение на санкционните последици.
Като
съобрази и импулсивността в поведението на А., начина на извършване на
деянието, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
по смисъла на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ НК. Този режим е по благоприятен за дееца,
даващ възможност не само за друго по вид по леко наказание от лишаване от
свобода, но и да не се налага кумулативното наказание глоба. Преценявайки
всички посочени по горе обстоятелства, съдът прие, че съответното на
престъплението по чл. 304а вр. чл. 304 ал.1 НК и личността на подсъдимия се
явява наказание „пробация“ - задължителните регистрация по настоящ адрес и
периодични срещи с пробационен служител в минимален срок от шест месеца. Произтичащото
от регистрацията задължение за явяване на А. пред пробационен служител или
друго длъжностно лице бе определено на минимума два пъти седмично. С това
наказание ще бъдат постигнати целите по чл. 36 НК.
На основание
чл. 307а НК, преметът на престъплението – банкнота от 20 лева, бе отнета в
полза на държавата.
И.А. бе
осъден да заплати и направените по делото разноски.
Мотивиран от
горните съображения, съдът постанови присъдата.
09.03.2018 год.
Гр. Бургас Съдия: