№ 18
гр. Велико Търново, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500510 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 393 от 13.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 295/2021 г. на ОС –
Габрово са оставени без разглеждане, като недопустими, възражение по чл.
423 от ГПК и частна жалба по чл. 419 от ГПК по ч.гр.д. № 1513/2019 г. по
описа на РС – Габрово, подадени от И. Г. Д., като производството по делото е
прекратено.
Против това определение е постъпила частна жалба от И. Г. Д., чрез адв.
П.М.. Жалбоподателката счита определението за неправилно и постановено в
нарушение на процесуалния закон, за което излага подробни съображения.
Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Насрещната страна не е депозирала становище по жалбата.
ВТАС, като обсъди доводите, посочени в частната жалба и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против
определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.
Същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 1513/2019 г. по описа на РС – Габрово е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, подадено от С. ИВ. ИВ. против длъжниците Х. Д. Д., И. Г. Д. и Н. В. Г.,
за парично вземане в размер от 100 000 лв., произтичащо от договор за заем
от 22.11.2013 г., както и за 2 000 лв. разноски. По делото е издадена заповед
за изпълнение № 4305/07.08.2019 г. против длъжниците за посочените суми.
Издаден е изпълнителен лист.
1
Въз основа на изпълнителния лист е образувано производството по изп.
дело № 308/2016 г. по описа на СИС при РС – Габрово. До тримата длъжници
са изпратени покани за доброволно изпълнение, с приложени преписи от
заповедта за изпълнение, договора за заем и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека. Видно от приложените по делото разписки, длъжникът Х.
Д. е получил лично поканата, адресирана до него на 08.10.2019 г. Той е
получил и поканите, адресирани до другите длъжници, съответно на
08.10.2019 г. и на 10.10.2019 г.
На 17.06.2021 г. И.Д. е депозирала пред ОС – Габрово възражение по
реда на чл. 423 от ГПК против процесната заповед за изпълнение.
Едновременно с него Д. е подала възражение по чл. 414 от ГПК и частна
жалба по чл. 419 от ГПК. Във възражението са изложени твърдения, че
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист по ч.гр.д. № 1513/2019 г. на
РС – Габрово не са връчени надлежно, а за съдържанието им била
уведомена след като по изп. дело № 227/2020 г. по описа на ЧСИ Звезделина
Василева били предприети изпълнителни действия спрямо нея – запор на
вземания по банкови сметки, запор на трудови възнаграждения и пенсия, за
които била уведомена на 02.06.2021 г. с връчване на запорното съобщение.
С обжалваното определение № 393 от 13.07.2021 г. по в.ч.гр.д. №
295/2021 г. на ОС – Габрово са оставени без разглеждане, като недопустими,
възражение по чл. 423 от ГПК и частна жалба по чл. 419 от ГПК по ч.гр.д. №
1513/2019 г. по описа на РС – Габрово, подадени от И. Г. Д., като
производството по делото е прекратено.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 423 ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1)
заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2) заповедта за
изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3)
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни
и правата си по чл. 413 ал. 1 и чл. 419 ал. 1 от ГПК. Срокът е преклузивен и
след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност
да оспори вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в
чл. 423 от ГПК. Преклузивните срокове, за разлика от давностните, се
прилагат от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към
датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на
същото, доколкото по силата на чл. 7 ал. 1 от ГПК съдът има служебното
задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните
процесуални действия.
2
Срокът по чл. 423 ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на
заповедта за изпълнение – касае се за фактически въпрос, подлежащ на
доказване от страната, която го заявява в свой интерес. При извършване на
преценка за спазване на срока съдът изхожда от твърденията на молителя,
както и от представените по делото доказателства за момента на узнаването.
При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане
на основание по чл. 423 ал. 1 от ГПК, съдът има правомощие да направи
преценка за спазването на срока за депозиране на възражението и въз основа
на изявленията на молителя при условие, че същите са подкрепени от данните
по делото.
При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване
на заповедта следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на
заповедта, относими към допустимостта на възражението, от фактите по
връчването, касаещи неговата основателност. При формирането на
заключение за спазването на едномесечния срок трябва да се изхожда само от
обстоятелствата, относими към допустимостта на възражението. От момента
на узнаването страната има обективна възможност да упражни правото си на
защита срещу заповедта с регламентираните в закона способи в съответните
срокове. Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на
заповедта за изпълнение. Формалното наличие на връчване на адресат –
длъжника по заповедта за изпълнение, кореспондира с хипотезата,
регламентирана в чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, изключваща приложението на чл.
414 от ГПК, и предпоставя установяване от длъжника ненадлежно връчване
на заповедта – по такъв начин, че да не е могъл да узнае за нея. Фактите във
връзка с връчването на заповедта за изпълнение касаят основателността на
възражението по чл. 423 от ГПК, а не неговата допустимост. Уважаването на
възражението по чл. 423 от ГПК е процесуална предпоставка за развитие на
производството и прилагане на правните последици от валидно подадено
възражение срещу заповедта, уредени изрично в чл. 423 ал. 4 от ГПК. Ето
защо наведените в жалбата доводи, касаещи редовността на връчването на
процесната заповед за изпълнение, не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство.
Твърдението, че И. Г. Д. е узнала за заповедта за изпълнение на
02.06.2021 г., когато е връчено запорно съобщение по изп. дело № 227/2020
г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева, не се подкрепя от данните по
делото.
От доказателствата по делото е видно, че поканата за доброволно
изпълнение по изп. дело № 308/2016 г. по описа на СИС при РС – Габрово,
адресирана до И. Г. Д., е получена на 08.10.2019 г. от нейния съпруг Х. Д. със
задължението да бъде предадена на адресата. Видно от извършените в
заповедното производство справки в информационните масиви на НБД
„Население“, поканата е изпратена на постоянния адрес на длъжниците Х. и
И. Д.. Към нея са били приложени и преписи от заповедта за изпълнение.
3
По изложените съображения, съдът приема, че И.Д. е узнала за
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1513/2019 г. на РС –
Габрово на 08.10.2019 г., от който момент е започнал да тече и преклузивният
срок по чл. 423 от ГПК – длъжникът е имал обективна възможност да
упражни правото си на защита срещу заповедта за изпълнение с предвидените
в закона способи. Възражението по чл. 243 от ГПК, въз основа на което е
образувано производството по в.ч.гр.д. № 295/2021 г. по описа на ОС –
Габрово, е депозирано повече от година и половина след изтичане на
регламентирания в закона едномесечен срок, поради което е недопустимо и
не подлежи на разглеждане по същество.
Приемането на възражението по чл. 423 ал. 1 от ГПК е предпоставка за
допустимост на частната жалба (чл. 423 ал. 3 от ГПК). В случая възражението
е недопустимо, поради което такава е и частната жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение и същата не следва да бъде
разглеждана по същество.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на състава на ОС -
Габрово. Определение № 393/13.07.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. №
295/2021 г. по описа на ОС – Габрово, е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1543 от 28.07.2021г. на
И. Г. Д., чрез адв. П.М., срещу определение № 393/13.07.2021 г., постановено
по в. ч. гр. д. № 295/2021 г. по описа на ОС – Габрово, като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 393/13.07.2021 г., постановено по в. ч.
гр. д. № 295/2021 г. по описа на ОС – Габрово.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4