№ 59
гр. К., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102636 по описа за 2021 година
Предявени са искове от Б. Ж. В. срещу ЗП А.Й.Р.. с Булстат **********0, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”*****” № *** за заплащане на:
1/ На осн. чл. 128 т. 2 от КТ трудови възнаграждения за периода м.05.2020 г.
до м.04.2021 г. в общ размер на 8875.03 лв. неизплатено трудово
възнаграждение за месеците – м.май 2020 г. до м.април /включително/ 2021 г.
2/. На осн. чл. 128, т.2 КТ, вр. с чл.86 ЗЗД сумата от 679.20 лв. обезщетение за
забава в изплащането на всяко едно трудово възнаграждение, включваща
81.57 лв. за периода 01.07.2020 г. до *****2021 г. и сумата от 597.63 лв. за
период 01.08.2020 г. до 25.08.2021 г. считано от датата на изпадане в забава за
всяко дължимо трудово възнаграждение до завеждане на иска – 25.08.2021 г.;
3/ .На осн. чл. 221, ал.1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие - ведно
със законната лихва върху главницата от 25.08.2021 г. /датата на депозиране
на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Производството е образувано по искова молба от Б. Ж. В. с ЕГН **********,
от гр. К., ул. „*********** чрез адв. Т.Й. Д., вписана в АК - С.З. адрес на
кантората: гр. К., ул. „П. Хилендарски“ № 22, партерен етаж, против ЗП
А.Й.Р.. с Булстат **********0, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„*****“ № ***, тел.: *****.
Ищецът твърди, че с ответника ЗП А.Й.Р.. имал сключен Трудов договор за
периода 16.05.2011 г. до 21.04.2021 г., съгласно който изпълнявал длъжността
„Агроном“. Обичайно полагал своя труд на територията на Община К., и по-
конкретно в Дестилерия за етерично-маслени култури, находяща се в
землището на гр. К., общ. К., собственост на ответника. Сочи, че поради
забавяне и неизплащане на трудовото му възнаграждение на 21.04.2021 г.
депозирал пред работодателя заявление с вх. № ******* г., за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, без да бъде
спазено едномесечното предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ. Със Заповед №
******* г. на А.Й.Р.. - ЗП трудовото правоотношение било прекратено.
1
Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение останали
неизплатени трудови възнаграждения за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г.
в общ размер на 9982,32 лв., както следва: за м.май 2020 г. - 831.86 лв.; за
м.юни 2020 г. - 831.86 лв.; за м.юли 2020 г. - 831.86 лв.; за м.август 2020 г. -
831.86 лв.; за м.септември 2020 г. - 831.86 лв.; за м.октомври 2020 г. - 831.86
лв.; за м.ноември 2020 г. - 831.86 лв.; за м.декември 2020 г. - 831.86 лв.; за
м.януари 2021 г. - 831.86 лв.; за м.февруари 2021 г. - 831.86 лв.
Сочи, че по запитване на ищеца до счетоводството на ответника, с писмо от
11.05.2021 г., получено на електронната поща, бил информиран, че за периода
м. 05.2020 г. до м. 03.2021 г. има нетна сума за получаване по 831.86 лв. за 11
месеца, равняваща се на 9150.46 лв. + 554.57 лв. (заплата за м. 04.2021 г.) =
9705.03 лв.
Твърди, че на *****2021 г. по банков път ответникът му превел сумата от 830
лв., като основание за превода било посочено „частично плащане на трудово
възнаграждение“, без да бил посочен конкретно периода, за който е
извършено плащането. Така, на основание чл. 76, ал.1 от ЗЗД, счита, че
ответникът е погасил част от най-старото си задължение за неизплатени
заплати, а именно това за м.май 2020 г. С това плащане остатъкът от
незаплатеното трудово възнаграждение за този месец бил в размер на 1.86 ст.,
а общата дължима сума за процесния период м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. се
равнявала на 8875.03 лв.
Сочи, че съгласно чл. 1, т. б) от Трудовия договор ответникът следвало да
заплаща възнаграждението на ищеца „ежемесечно със срок до последния
работен ден на месеца следващ месеца, за който се отнася“. Поради
неплащането в срок на сумите от страна на А.Й.Р.. - ЗП , същият дължал за
всяка една от тях и законна лихва в общ размер на 679.20 лв., изчислена от
първо число на месеца следващ месеца, когато е следвало да бъде извършено
плащането до 25.08.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба, а за
задължението за м.май 2020 г. - до датата на извършеното частично плащане
на *****2021 г., а имено: за м. май 2020 г. - 81.57 лв. /за периода: 01.07.2020 г.
- *****2021 г./; за м. юни 2020 г. - 90.12 лв. /за периода: 01.08.2020 г. -
25.08.2021 г./; за м.юли 2020 г. - 82.95 лв./ за периода: 01.09.2020 г. -
25.08.2021 г./; за м. август 2020 г. - 76.02 лв. /за периода: 01.10.2020 г. -
25.08.2021 г./; за м. септември 2020 г. - 68.86 лв. /за периода: 01.11.2020 г. -
25.08.2021 г./; за м. октомври 2020 г. - 61.93 лв. /за периода: 01.12.2020 г. -
25.08.2021 г./; за м. ноември 2020 г. - 54.76 лв. /за периода: 01.01.2021 г. -
25.08.2021 г./; за м.декември 2020 г. - 47.60 лв. /за периода: 01.02.2021 г. -
25.08.2021 г./; за м. януари 2021 г. - 41.13 лв. /за периода: 01.03.2021 г.-
25.08.2021 г./; за м. февруари 2021 г. - 33.97 лв. /за периода: 01.04.2021 г. -
25.08.2021 г./; за м. март 2021 г. - 27.04 лв. /за периода: 01.05.2021 г. -
25.08.2021 г./ и за м. април 2021 г. - 13.25 лв. /за периода: 01.06.2021 г. -
25.08.2021 г./.
Твърди, че на осн. чл.221, ал.1 от КТ ответникът му дължи и сумата от 1000
лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в случая на чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Сочи, че въпреки многократните разговори, проведени с работодателя, към
настоящия момент не бил получил неизплатената част от трудовото
възнаграждение и обезщетението за неспазено предизвестие.
Ето защо за мен се явява правният интерес от завеждане на настоящият иск.
Моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника А.Й.Р.. - ЗП,
Булстат **********0, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*****“
2
№ 2, ет. 4 да заплати на ищеца сумата от общо - 10554.23 лв.,
представляваща: 8875.03 лв., за неизплатено трудово възнаграждение за
месеците - м.май 2020 г. до м. април 2021 г. /включително/; законна лихва
върху главниците в общ размер на 679.20 лв., включваща сумата от 81.57 лв.
за периода от 01.07.2020 г. до *****2021 г. и сумата от 597.63 лв. за периода
от 01.08.2020 г. до 25.08.2021 г.; 1000 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие на осн. чл.221, ал.1 от КТ; законна лихва върху
главницата от 25.08.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/
до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Счита иска да допустим, но неоснователен, оспорва го изцяло.
Твръди, че не били верни обстоятелствата, изложени в исковата молба. Било
истина, че лицето Б. Ж. В. имал сключен трудов договор с ЗП А.Р..
Не отговаряло на обективната действителност, че ищецът Б.В. полагал
обичайно труда си на територията на община К. и в дестилерията, собственост
на ответника Р.. В посочения процесен период Б.В. не престирал и един ден
труд, съгласно фиктивния му трудов договор и длъжност. Този договор бил
сключен с него по една причина - след дългогодишни отношения /трудови с
това лице/, настъпила пандемията Ковид 19, поради която ЗП А.Р. освободил
всичките си работници и служители през април 2020 година, включително и
лицето Б.В.. Последният започнал да изразява упорита молба да бъде
възстановен на работа, макар и фиктивно, защото той самият бил
регистриран като Земеделски производител и от бюрото по труда, като
самоосигуряващо се лице, нямало да получи никакво обезщетение,
респективно нямало да му върви и осигурителен стаж. Твръди, че дълги
години работел, от чисто коректност и услужливост, единствено това лице -
Б.В. било възстановено обратно през май 2020 г. Агроном не бил нужен,
кампания розобер и преработка на етерично маслени култури 2020 година
- нямало. Земеделският производител не осъществявал работа, и отчел
финансова загуба за този финансов период, Б.В. нямал и един час положен
труд. Поради изложената причина - фиктивност на трудовия договор не били
предприети и действия за отстраняване от работа поради неизпълнението й.
Сочи, че ЗП А.Р. не дължи посочените в исковата молба суми. Оспорва ги и
по основание, и по размер.
С настояшият писмен отговор отправя писмена покана лицето Б. Ж. В. да
даде писмени обяснения, справка и отчет за ежедневното му явяване на
работа и респективно извършената от него работа в претендирания период.
Последното било необходимо и с оглед формиране на извод за дължимост на
претендирано трудово възнаграждение. Трудово възнаграждение се
изплащало не само, когато има сключен договор, а когато този договор реално
се изпълнява от назначения работник или служител, престара се труд.
Моли съда да остави изцяло без уважение така подадената искова претенция
от Б. Ж. В. като неоснователна и недоказана, като приеме, че Земеделски
производител А.Р. не дължи претендираните суми.
Претендира за разноски по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
С Исковата молба са представени писмени доказателства Трудов договор №
1/ 16.05.2011 г. на А.Й.Р.. – ЗП; Заявление вх.№ ******* г.; Заповед №
******* г. на А.Й.Р.. – ЗП;Удостоверение изх.№ ******021 г. на А.Й.Р.. – ЗП;
3
Копие от трудова книжка на ищеца – стр.1, 10, 11, 12, 13; Извлечение от
електронна кореспонденция от 11.05.2021 г.; Извлечение от „******” АД от
*****2021 г.
Представените с исковата молба писмени доказателства не са оспорени от
ответника и доказват наличието на сключен между страните договор,
периодът, за който той е действал, длъжността, която ищецът е изпълнявал,
както и размера на трудовото му възнаграждение, дължимо от работодателя
ЗП А.Р.. Съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя. В нея е вписано, че Б. Ж. В. е
работил на длъжност агроном със заплата 1000,00 лева месечно. Книжката е
подписана от представител на ответното дружество.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
От разпитаните по делото свидетели Д.Б., В.М., Х.М. и И.И. е видно, че
ищецът Б. Ж. В. до март 2021 г. е работил при ответника ЗП А.Р. и че е
изпълнявал длъжността агроном. Св. Б.: „ Към ЗП А.Р., когато се запознахме
работеше там. До края на март тази година 2021 г. той работеше на полето…
обработка на земите, с трактор съм го виждал…Виждал съм го на полето,
едното поле е от розоварната на юг, а другото поле управлението на
генераторите, гробището на К.. Дори знам, че полетата на ЗП А.Р.…Не се
занимавам с рози, знам къде съм го вижда – на полето и на розоварната.” Св.
М.: „Б. работи при ЗП А.Р.…Аз знам, че беше агроном, ръководи пръскането,
обработката, търси розоберачи…организираше всичко, тракторист беше,
пръскаше, тореше, до последния момент имаше служебен автомобил…Той
организираше, от началото до край, следеше кампанията розобер. През 2020г.
–рози берем постоянно… Розоварната работеше миналата година”. Св.М.:
„Кампания 2020 г. – дообрахме, …Б. …идвал е на розоварната…постоянно
ходя на розоварната, засичал съм го”; Св. И.И.: „Б. го познавам …Виждах го
на работното ми място в самата розоварна. Той е агроном. Организира
розобера…Както друга година кампания… Идваше на работа, защото е на
работа…Бил е там, трябвало е да върши работа.” .
Ищецът доказа наличието на трудовото правоотношение с ответника през
процесния период, за който се претендира, че има право на трудово
възнаграждение, наличието на отработването на претендираното трудово
възнаграждение, както и неговия размер, а същевременно ответникът не е
доказал, че е изпълнил задължението си да заплати изцяло уговореното
трудово възнаграждение на ищеца.
Предвид презумпцията за добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения /чл. 8, ал.2 от КТ/, която не е оборена в настоящия процес, съдът
намира, че ищецът има право на трудово възнаграждение за периода
м.05.2020 г. до м.04.2021 г. г.
Ето защо, съдът намира иска за процесния период за доказан по основание и
размер за сумата от 8 875.02 лв., за която сума е предявена претенцията, като
върху неизплатената и доказана сума за главницата се дължи и законната
лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както е
поискано изрично от ищеца.
По иска по чл. 245, ал.2 от КТ, вр. с чл.86 ЗЗД
Искът е акцесорен и предполага уважаване на главния иск за заплащане на
трудово възнаграждение.
В трудовия договор е уговорен срок за заплащане на възнаграждението,
4
според който, че възнаграждението е било дължимо до последния работен ден
на месеца, следващ месеца, за който се отнася и поради неизпълнението,
считано от неговото изтичане, ответникът е изпаднал в забава и дължи на осн.
чл.245, ал.2 от КТ, вр. с чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва, без да е необходима покана от страна на работника (арг.
Чл.84, ал.1, изр. Първо от ЗЗД). Съгласно заключението на СИЕ общата
стойност на изчислената лихва за забава е 590,98 лв. поради което искът
следва да се уважи до този размер, а в частта над тази сума до претендираната
от 679.20 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.221, ал.1 КТ:
Съгласно чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2,3 и
3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение. Съгласно чл.228 КТ за нуждите на определяне на
обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение брутното
трудово възнаграждение е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работник или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото
друго не е предвидено. Съгласно заключението на СИЕ точния брутен размер
на дължимото от страна на ответника обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е
1072.00 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице. В
исковата си молба ищецът претендира обезщетение в размер на 1000 лв. и до
този размер съдът следва да го уважи.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат разноски, съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на 1145 лв.
/хиляда сто четиридесет и пет лева/, представляващи: Възнаграждение за
адвокат за настоящото производство - 850 лв. и заплатено възнаграждение за
в.лице, изготвило СИЕ – 295 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Й.Р.. – ЗП, Булстат **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.”*****” № *** да заплати на Б. Ж. В. с ЕГН
**********, от гр.К., ул.”********* сумата от 8875.02 лв. /осем хиляди
осемстотин седемдесет и пет лева и две ст./, за неизплатено трудово
възнаграждение за месеците – м.май 2020г. до м.април 2021 г. /включително/,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба /25.08.2021 г./ до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА А.Й.Р.. – ЗП, Булстат **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.”*****” № *** да заплати на Б. Ж. В. с ЕГН
**********, от гр.К., ул.”********* законна лихва върху главниците в общ
размер на 590,98 лв. /петстотин и деветдесет лева и деветдесет и осем ст./ за
периода от 01.07.2020 г. до 25.08.2021 г./ ., като ОТХВЪРЛЯ иска за размера
над 590.98 лева до претендираните 697.20 лева, като неоснователен.
5
ОСЪЖДА А.Й.Р.. – ЗП, Булстат **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.”*****” № *** да заплати на Б. Ж. В. с ЕГН
**********, от гр.К., ул.”********* сумата от 1072.00 лв. представляваща
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА А.Й.Р.. – ЗП, Булстат **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.”*****” № *** да заплати на Б. Ж. В. с ЕГН
**********, от гр.К., ул.”*********, направените по делото съдебни разноски
в размер на 1145,00 лв. /хиляда сто четиридесет и пет лева/.
ОСЪЖДА А.Й.Р.. – ЗП, Булстат **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.”*****” № *** да заплати по сметка на Районен съд –
К. държавна такса в размер на 355.00 лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.
С.З. в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6