№ 7083
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110108087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод молба вх. № 405332/12.12.2024 г. на адвокат Б. Л. –
пълномощник на ищеца С. С. А., с искане за изменение на постановеното по настоящото
дело Решение № 21909/03.12.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на
процесуалния представител на ищеца на пълния претендиран размер на адвокатско
възнаграждение от 900,00 лева с вкл. ДДС.
В молбата се развиват доводи за основателност на искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 900,00 лева с вкл. ДДС с оглед
на изхода на делото и уважената в цялост искова претенция, както и предвид конкретно
извършените от адвоката процесуалния действия по делото, обуславящи присъждане на по-
висок размер на адвокатски хонорар. Поддържа, че върнатите части на исковата молба не
влизат в предмета на делото, поради което съдът неправилно е присъдил в полза на ищеца
пропорционална част от сторените разноски.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – [ фирма ] ЕАД, не е изразила
становище по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да
иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 8 и т. 9 от
Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето
на списък на разноските по чл. 80 ГПК съставлява положителна процесуална предпоставка
от кръга на абсолютните за надлежно упражняване правото на страна в процеса да иска
изменение на решението в частта относно размера на присъдените й разноски.
1
В настоящия случай списък по чл. 80 ГПК е бил представен от ищеца с исковата молба,
поради което съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
По изложени в решението мотиви, които настоящият съдебен състав намира за
ненужно да преповтаря, съдът е приел, че с оглед на изхода на делото в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за платен адвокатско възнаграждение в общ размер на 500,00
лева с вкл. ДДС.
За пълнота и във връзка с доводите в молбата съдът намира за нужно да отбележи
следното:
Противно на доводите на молителя, предметът на спора се определя от сезиращата
съда искова молба, в която, в конкретния случай, се съдържа искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради
погасяването им по давност вземания за сумата от 3 270,00 лева – част от задължение по
запис на заповед, издаден на 21.10.2013 г., предявен за плащане на 28.04.2014 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2014 г. до окончателното плащане на сумата, и за сумата от 409,85
лева – разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г.
по гр. д. № 50095/2014 г. на СРС, 126 състав, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ №
20148380409247 г. по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № на КЧСИ. Във връзка с доводите на
ответника и в изпълнение на служебните си задължения да следи за допустимостта на
производството, съдът е изискал от ЧСИ М. Б. в заверен препис материалите по ИД №
20148380409247 г., както и удостоверение за разпределение по ИД № 20148380409247 с
отбелязване за влизане в сила, ведно със справка за реално изплатените суми – в полза на
кого са извършени и на каква стойност, при което е констатирал, че в полза на взискателя по
ИД са разпределени суми, вкл. сумата от 409,85 лева – разноски по делото, за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по гр. д. № 50095/2014 г. на СРС, 126 състав.
Последното е дало основание на съда да върне исковата молба в частта за сумата от 409,85
лева, респ. да прекрати производството по делото в тази част. Съобразявайки факта, че
ищецът е направил искане за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар в размер
на 900,00 лева със сезиращата искова молба, към която е приложен договор за правна защита
и съдействие, удостоверяващ уговорка между страните по него за заплащане на хонорар в
посочения размер с оглед на пълния размер на предявения иск, съдебният състав намира за
неоснователно твърдението на ищеца, че исковата претенция е уважена 100 %, респ. че
изходът на делото е изцяло благоприятен за него.
Що се касае до доводите на молителя за неоснователност на възражението за
прекомерност на претендирания размер на адвокатски хонорар, съдът, отчитайки липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно съдебно заседание,
не намира основание да отстъпи от становището си относно присъдения размер.
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна, поради
което
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 405332/12.12.2024 г. на адвокат Б. Л. –
пълномощник на С. С. А., за изменение на Решение № 21909/03.12.2024 г. по гр. д. №
8087/2024 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските,
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3