РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500622 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 03.01.2024г по т.д. № 200/2022г СОС, ІV първоинстанционен
търговски състав е осъдил Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи да заплати на Р. Р. Ш. сумата от 50 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 09.10.2021г, на осн. чл.511,
ал.3 вр. ал.1, т.1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 50 000лв до 120 000лв. Със същото решение
съдът е отхвърлил изцяло иска на Ш. Р. Ю., предявен против Сдружение Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, на същото основание, претърпени от същото ПТП, в размер на
50 000лв, частично претендирани от 100 000лв. Съдът е приел, че липсва
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия Ш.. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на СОС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
1
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Р. Ш. за сумата от 50 000лв и в
отхвърлителните си части за сумата над 100 000лв до 120 000лв , претендирани от Р.
Ш. и за сумата над 40 000лв до 50 000лв, частично претендирани от 100 000лв от
ищеца Ш. Ю..
Решението на СОС е обжалвано с обща въззивна жалба от двамата ищци,
представлявани от адв. М., с оплакване за незаконосъобразност.
Въззивникът Р. Ш. поддържа, че решението е постановено при нарушение на
чл.52 от ЗЗД и определеното му обезщетение е занижено.
Въззивникът Ш. Ю. обжалва решението като неправилно. Подържа, че по делото
са събрани доказателства, от които да се направи извод, че е пострадал при процесното
ПТП. Въззивниците поддържат, че по делото са събрани доказателства и за
претърпените от тях увреждания вследствие ПТП, въз основа на които исковете следва
да бъдат изцяло уважени. Поддържат, че съдът следва да съобрази всички относими
обстоятелства към обема на претърпените вреди и размера на дължимото се
обезщетение. Молят решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част и
предявените искове уважени за сумата от още 50 000лв за ищеца Р. Ш. и за сумата от
40 000лв за ищеца Ш. Ю.. Претендират законната лихва върху главниците.
Въззиваемата страна Сдружение НББАЗ , представлявано от адв. Ц. депозира
писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Възразява, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява Ш. Ю. да е пострадал
от процесното ПТП, че решението на СОС в тази част е обосновано и правилно.
Възразява още, че присъденото на Р. Ш. обезщетение е справедливо. Моли решението
да бъде изцяло потвърдено. Претендира разноските, направени по делото.
В о.с.з. въззивниците –ищци се представляват от адв. М., който поддържа
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски по делото, за
които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна Сдружение НББАЗ не се представлява.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
2
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищците.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против
СНББАЗ, които вреди се твърди да са претърпени от ищците следствие на ПТП,
настъпило на територията на страната от водача на МПС с чуждестранна регистрация,
ползващ застраховка ГОА с чуждестранен застраховател - иск с правно основание чл.
513, ал.1 вр. чл. 511, ал.3 вр. ар.1, т.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбите на чл. 513, ал.1, вр. чл. 511,ал.1, т.1 от КЗ СНББАЗ е
легитимирано да отговаря по настоящата искова претенция. За ангажиране на
отговорността на СНББАЗ и ответникът да дължи плащане на обезщетения за вреди,
причинени на територията на страната от водачи на МПС с чуждестранна регистрация,
които се ползват от договор за застраховка ГОА с чуждестранен застраховател ищецът
следва да установи, че е увредено лице , наличието на застраховка ГОА, както и
предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо
когото отговаря Бюрото - че същият виновно и противоправно е причинил вреда на
ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на
обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила в
осъдителната си част, с която съдът е възложил върху ответника заплащане на
обезщетения за вреди на процесното основание на ищеца Р. Ш./ по делото се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника, като представително национално бюро по реда на
чл.513, ал.1 от КЗ. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че СНББАЗ е материалноправно легитимирано да отговаря пред лицата,
пострадали при процесното ПТП за причинените им вреди на 09.10.2021г, което ПТП е
причинено от водач на автомобил с чуждестранни регистрационни табели и сключена
застраховка ГОА с чуждестранен застраховател, с чийто кореспондент в България
ищците не са постигнали съгласие за дължимост и размер на обезщетението.
Наличието на влязлото в сила решение по делото в неговата осъдителна част е
основание съдебният състав да приеме, че по делото не се налага спиране на
производството до приключване на воденото досъдебно производство за същото ПТП.
Спирането на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК при наличието
на досъдебно производство за същия деликт се основава на разпоредбата на чл.300 от
ГПК и обвързващото значение на присъдата на наказателния съд, установяваща има ли
противоправно виновно деяние и неговото авторство. Тези факти по делото са
3
установени с влязлото в сила съдебно решение. Както е посочено по-горе съдебното
решение със сила на пресъдено нещо установява, че водачът на л.а. БМВ, участник в
ПТП от 09.10.2021г, виновно и противоправно е причинил това ПТП и носи
отговорност за обезщетяване на вредите от ПТП, съответно в разглеждания случай тази
отговорност се носи от сдружението – ответник по реда на чл.513, ал.1 вр. чл.511,
ал.1,т.1 от КЗ. Поради наличието на СПН, установяваща фактите във връзка с
дейнието, вината и авторството на деликта съдебният състав намира, че на този етап е
ненужно спирането на производството по делото.
Спорно по делото е обстоятелството дали ищецът Ш. Ю. е пострадал от ПТП ,
какво обезщетение за неимуществени вреди се дължи на пострадалите от ПТП ищци
по делото, установява ли се съпричиняване на увреждането от страна на Ш. Ю..
Пред първата съдебна инстанция ответното сдружение е направило възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца Р. Ш., но същото е оставено без
уважение от първоинстнационния съд , този извод на съда не е предмет на въззивно
обжалване и съдът не дължи служебно проверка на решението на СОС в посочената
част.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия протокол за ПТП с
пострадали лица, че на 09.10.2021г е настъпило ПТП между МПС БМВ с нидерландска
регистрация , ползващо се от системата Зелена карта и МПС Опел Астра, управлявано
от Р. Ш., при което като пострадали са записани лицата Г. Д. и Р. Ш..
Няма спор по делото, че отговорността на водача на л.а. БМВ е била застрахована
от нидерландски застраховател, чийто кореспондент в България е бил Маринс
Интернешънъл ЕООД, което дружество е било сезирано с претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП от настоящите ищци , но
страните по претенцията не са постигнали съгласие за размера на обезщетението.
Представен е лист за преглед на пациент от 09.10.2021г от УМБАЛСМ Пирогов,
от който се установява,че Р. Ш. се е явил за преглед на посочената дата в 18.42ч, бил е
консултиран и прегледан в спешен кабинет.
Установява се още, че Ш. Ю. се е явил за преглед на същата дата 09.10.2021г в
УМБАЛСМ Пирогов в 17.27ч в спешен кабинет по неврохирургия, като е заявил,че е
пострадал при ПТП и е бил консултиран и прегледан.
В представената медицинска документация на Ш. Ю. за проведено негово
лечение е посочена анамнеза- пострадал след ПТП.
В о.с.з. на 09.06.2023г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д. , от която се
установява че процесното ПТП е настъпило на 09.10.2021 г около 15.30ч на АМ
„Тракия“ когато МПС БМВ, с нидерландски регистрационен номер, в условията на
силен дъжд, на прав участък с надлъжен наклон на изкачване, се е движил със скорост
около 120 км/ч в платното за движение по автомагистралата в посока от гр. Пловдив
4
към гр. София. По време на движение МПС БМВ се е отклонил вляво по отношение
първоначалната си посока на движение, ударил се в разделителната стоманена
предпазна ограда между двете платна за движение, при което предното му ляво колело
се откъснало, автомобилът преодолял стоманената предпазна ограда и преминал в
зоната на лявата лента на платното за движение в насрещна посока, по която в този
момент със скорост около 112 км/ч се е движило МПС Опел, модел „Астра”,
управляван от Р. Ш.. Настъпил е удар между двата автомобила , след който л.а. БМВ е
продължил движението си напред и вляво и се е установил на място, а л.а. Опел се
преобърнал по таван и приплъзвайки се по платното за движение в посока напред и
вдясно по отношение първоначалната си посока на движение, се е установил в дясната
крайпътна канавка. Според вещото лице причината за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка са били субективните действия на водача на МПС БМВ,
който в зоната на ПТП се е движил със скорост, която не е била съобразена с
конкретните пътни условия- силен дъжд, вследствие на което е изгубил контрол над
автомобила. Вещото лице дава заключение , че ударът е бил непредотвратим за водача
на л.а. Опел
В о.с.з. вещото лице допълва заключението си като сочи, че л.а. Опел почти на
100% е бил снабден с триточкови обезапосителни колани. Уточнява, че коланът
придължа тялото и разрешава същото да се придвижи не повече от 12.5см напред .
В същото съдебно заседание е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от в.л.
д-р Т., който след запознаване с медицинската документация по делото дава
заключение, че вследствие на ПТП Р. Ш. е получил увреждания, които могат да бъдат
групирани по засегнатите анатомични области като увреждания, в областта на главата
– наличие на три разкъсноконтузни рани на главата и разкъсване на тъпанчевата
мембрана на лявото ухо, увреждания, в областта на шията – навяхване на шията,
увреждания, в областта на гръдния кош и корема – контузия в долната част на гърба,
травматично разкъсване на слезката с последващото й отстраняване. Ищецът е
претърпял оперативно лечение – раните били обработени хирургично, а травмата на
слезката е наложила оперативното й отстраняване. Според вещото лице уврежданията
са били свързани с болки и страдания, от които с най-голям интензитет е била
коремната травма, като са отзвучали в рамките на около месец. Възстановяването е
протекло за срок от около 30 дни след извършване на коремната операция, като в
резултат от интервенцията е останал голям оперативен ръбец на предната коремна
стена, който ще е ясно забележим до края на живота на пострадалия. След
отстраняването на слезката няма последващи последици за организма, включително и
водещи до намаляване на имунитета. По отношение на Ш. Ю. вещото лице сочи, че
този ищец е получил мекотъканни увреждания в областта на главата, охлузвания и
контузии, кръвонасядания на лява мишница, хематом в областта на левия голям
гръден мускул и лява гръдна половина, счупване на шесто ребро вляво, на
5
акромиалния израстък на лява лопатка, счупване на второ, трето, четвърто и шесто
ребро вляво. Вещото лице сочи, че е приложена медикаментозна терапия и покой.
Нараняванията на ищеца са възстановени за около 2 месеца, причинили са затруднение
на движението на снагата. Според вещото лице така описаните фрактури са в причинна
връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи още, че травмите на Р. Ш. могат да бъдат
получени при поставен колан и при липса на поставен колан. Сочи, че травмите на Ш.
Ю. е възможно да бъдат получени от поставения колан.
В о.с.з. на 08.12.2023г вещото лице Т. дава допълнително заключение за
получените от Ш. Ю. травми и сочи , че с оглед локализацията на травмите на ребрата
уврежданията не са настъпили от действието на обезопасителен колан.
По делото са представени доказателства, събрани по воденото досъдебно
производство във връзка със същия деликт- ПТП, настъпило на 09.10.2021г. Сред тези
доказателства са протоколи за разпит на свидетели, установяващи лицата, пътували в
МПС Опел Астра към момента на ПТП. Тези доказателства, доколкото не установяват
признания на неизгодни факти от страна по делото, не могат да се ползват като
доказателства по делото, тъй като същите представляват показания на свидетели,
събрани по друго дела и не отговарят на принципа на непосредственост на
гражданския процес/ в този смисъл решение № 265/2012 по гр.д. № 703/2011г на IVГО,
решение № 63/2018г по т.д.№ 2192/2017г на IIТО на ВКС и др./
При така установените факти съдебният състав приема, че по делото е
установено, че ищецът Ш. Ю. е пострадал при процесното ПТП. Този факт се
установява от представените по делото листи за преглед на пациент, изходящи от
УМБАЛСМ Пирогов , съгласно които и двамата ищци сравнително по едно и също
време са се явили за преглед в болничното заведение. Ищецът Ш. Ю. е посочил, че е
пострадал от ПТП и като такъв е прегледен и консултиран в Пирогов, като е прието че
състоянието му налага преглед в спешен кабинет. На следващо място вещото лице д-р
Т. дава заключение за уврежаднията на ищеца,че същите могат да се получат при ПТП
като процесното . Житейски нелогично е да се приеме, че Ш. Ю. е пострадал при друг
инцидент, независимо какъв, явил се е заедно с ищеца Р. Ш. в Пирогов в състояние за
преглед в спешен кабинет и е измислил да свърже пострадването си в процесното
ПТП, като същевременно нараняванията му са такива, че да отговарят на механизма на
процесното ПТП. Действително по делото не са събрани доказателства, пряко
доказващи, че ищецът Ю. е пострадал конкретно при процесното ПТП, а такива са
наличи видно от събраните доказателства в рамките на досъдебното производство.
Събрани са обаче редица доказателства, които косвено и житейски логично
обосновават извода, че Ю. е пострадал именно като пътник в МПС Опел, управляван
от Р. Ш. в процесното ПТП.
Без значение е обстоятелството , че Ю. не е записан като пострадало лице в
6
протокола за ПТП. Фигурирането на пострадал в протокол за ПТП не е сред
правопораждащите основания за търсене на обезщетение за вредите от настъпилото
ПТП. Протоколът за ПТП е едно от средствата за доказване на факта на настъпване на
ПТП, участници , пострадали лица , но не е единственото такова доказателство. При
наличието на други доказателства за пострадали лица, без значение е липсата на
вписване на пострадали в протокола за ПТП.
Отговорността на ответника за обезщетяване на вредите на пострадалите в
процесното ПТП е обоснована съобразно мотивите по-горе, като фактите обуславящи
тази отговорност са установени със СПН.
Предвид изложеното съдебният състав приема извод,че ищците са пострадали
при процесното ПТП и ответникът им дължи заместващо обезщетение за компенсация
на претърпените неимуществени вреди.
Ответникът е навел възражение с отговора на исковата молба за съпричиняване
на увреждането, което следва да се разгледа от настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за увреждането има и ищецът Ш. Ю., който е
нарушил разпоредбите на чл.137а от ЗДвП и не е ползвал обезопасителен колан към
момента на настъпване на ПТП.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него възражения,
не доказва по категоричен начин , че ищецът Ю. е пътувал без правилно поставен
обезопасителен колан, както и не доказва , че това обстоятелство се намира в причинна
връзка с претърпените от ищеца увреждания. По делото от изслушаната САТЕ се
установява, че почти на 100% МПС Опел Астра, в което е пътувал ищеца Ю., е било
оборудвано с триточкови обезопасителни колани. Вещото лице установява, че те
пречат на тялото да се придвижва напред, но в процесният случая л.а. Опел се е
завъртял по таван и се е плъзгал в дясно и напред и в този случай няма доказателства
какво е значението на обезопасителния колан.
Като заключение, по делото няма доказателства обосноваващи извод, че при
настъпване на ПТП ищецът Ю. е пътувал без поставен обезопасителен колан, с какъвто
процесният л.а. Опел Астра най-вероятно е бил оборудван и няма доказателства , че
ако е бил без обезопасителен колан то това се намира в причинна връзка с увреждането
на ищеца.
Поради липса на доказателства за установяване на тези правнорелевантни факти
7
съдът намира, че възражението за съпричиняване е недоказано и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът Р. Ш. е бил на
42години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от този ищец травми- множество
увреждания по цялата горна част на тялото – глава- рани по главата и разкъсване на
тъпанчева мембрана на ухото, навяхване на шия, гръден кош и корем- контузия на
гърба и разкъсване на слезка , като съобрази претърпяната операция, първоначалните
силни болки, като съобрази загубата на орган, което е необратимо увреждане на
организма , независимо от това, че този орган не е жизнено важен за човек, останалият
от операцията загрозяващ оперативен белег, продължителността на възстановителния
период- около месец-месец и половина, невъзможността за самостоятелност в
ежедневието и нуждата от помощ в първите дни и след операцията, като съобрази
претърпяния стрес от ищеца, но и като съобрази настъпилото физическо
възстановяване на ищеца съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение
на ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 70 000лв.
По отношение на ищеца Ю. се установява,че към момента на ПТП е бил на
62години.
Съдът като съобрази претърпените от него вреди- мекотъканни уврежания по
горната част на тялото и счупени ребра- 4 на брой и израстък на лява лопатка , като
съобрази възстановителния период около 2 месеца, първоначалните болки от
счупените ребра, както и необходимостта от помощ в ежедневието в първите дни след
ПТП и претърпяния за нормален човек стрес от инцидента, но и като съобрази
физическото възстановяване на ищеца съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 20
000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят
8
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в
случая м.10.2021г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в страната,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. С
определените обезщетения съдът счита, че заместващото обезщетение отговаря на
действително претъпените болки и страдания и постига целената обезщетителна
функция. Ищците получават имуществена облага, която да компенсира изживените
неблагоприятни последици от претърпените болки и страдания, без да обогатява
неоснователно ищците.
Върху така определените главници ответникът дължи лихва за забава, като според
първоинстанционното решение, моментът от който се дължи лихва е 08.07.2022г.
Против този извод на съда не е развито въззивно оплакване, поради което въззивната
инстанция не дължи проверка на правилността на решението на СОС в посочената
част.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Р.
Ш. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000лв до
70 000лв и така предявения иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху сумата. Решението на СОС следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен иска на Ш. Ю. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 20 000лв и така предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва върху главницата. В останалата част решението на СОС следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СОС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СОС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца Р. Ш. АД „Г. и М.” се дължи
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на още 2232лв. На пълномощника на
ищеца Ю. АД „Г. и М.” се дължи възнаграждение по чл.38 от ЗА за защита пред СОС
в размер на 2232лв.
Застрахователят дължи по сметка на СОС държавна такса от още 1600лв.
С оглед изхода от спора решението на СОС следва да бъде отменено в частта, с
която ищецът Ш. е осъден да заплати разноски над 6579.58лв, а ищецът Ю.- разноски
за сумата над 4288.80лв.
9
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 800лв.
Пред въззивната инстанция пълномощникът на ищците претендира
възнаграждение за защита по реда на чл.38 от ЗА. Съдът като взе предвид
фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че е проведено едно
съдебно заседание и доказателства не са събирани намира, че за защита на ищеца Ш.
на АД „Г. и М.” се дължи възнаграждение от 1920лв с ДДС/ от общо определена сума
по справедливост 4 000лв/, а за защита на ищеца Ю. се дължи възнаграждение в размер
на 1 800лв/ от общо определено възнаграждение в размер на 3 000лв/.
Въззиваемата страна не доказва направени по делото разноски пред настоящата
инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1 от 03.01.2024г , постановено по т.д. № 200/2022г на
Софийски окръжен съд , IV първоинстанционен търгоски състав, в частта, с която е
отхвърлен предявения иск от Р. Р. Ш. против Сдружение Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 50 000лв до 70 000лв, в частта, с която е
отхвърлен иска на Ш. Р. Ю. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 20 000лв, както и в частта, с която Р. Р. Ш. е осъден да заплати разноски за
сумата над 6579.58лв , а Ш. Р. Ю. е осъден да заплати разноски за сумата над
4288.80лв лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на Р. Р. Ш. с ЕГН ********** сумата от
още 20 000лв – разликата между присъдените 50 000лв и дължимите се 70 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на
09.10.2021г, на осн. чл. 513,ал.1 вр. чл.511,ал.1, т.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху главниците , считано от 08.07.2022г до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на Ш. Р. Ю. с ЕГН ********** сумата от
20 000лв –обезщетение за претърпени неимуществени вреди , претърпени от ПТП,
настъпило на 09.10.2021г, на осн. чл. 513,ал.1 вр. чл.511,ал.1, т.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главниците , считано от 08.07.2022г до окончателното им
изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 03.01.2024г , постановено по т.д. № 200/2022г
на Софийски окръжен съд , IV първоинстанционен търгоски състав в останалата
10
обжалвана част.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество Г. и М. сумата
от още 8184лв - възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции, на осн. чл.38
от ЗА.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
сумата от още 1600лв- държавна такса, а по сметка на Софийски апелативен съд-
сумата от 800лв- държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11