Производството се движи по реда на чл.275 и следващите от ГПК. Постъпила е частна жалба от Мария Кирилова Гинева, чрез пълномощника й адв.Йорданова, против разпореждане № 4276 от 04.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 655/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №978/14.04.2010г., а именно – постановено е „договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Търговия-К” ООД-Кърджали от 02.06.2003г.” да се чете „Договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Рила-98” АД-Кърджали от 02.06.2003г.”. В жалбата се излагат съображения, че изводите на съда, че било налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, не попадали в хипотезата на 247, ал.1 от ГПК. Не било важно каква е причината за грешката на съда, нито каква била истинската воля на съда, тъй като волята на съда се обективирала в съдебния акт и за нейното точно съдържание можело да се направи извод единствено и само от това, което е написано. Не било налице противоречие в мотивите на съда и отразеното в диспозитива на акта; сочи, че и на двете места се третирало едно и също основание – договор за продажба на дялове в капитала на „Търговия-К”ООД. Жалбодателката счита, че било налице непроизнасяне на съда по направено искане, което било различно от очевидна грешка. Бил неприложим института на допълване на решение, тъй като били изтекли предвидените в чл.250 ГПК срокове, а и нямало частично произнасяне по искането. Сочи също, че били изтекли „всякакви срокове” за обжалването на заповедта, поради което тя не можело да се изменя на каквото и да е основание. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане. Претендира разноски. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е подаден отговор от ответната страна. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, съобрази следното: Частно гражданско дело № 655/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от Катя Димитрова Колева от гр.Кърджали срещу Мария Кирилова Гинева от с.гр. Със заявлението се иска издаването за заповед за изпълнение за парично вземане в размер на 5 000лв. и лихва в размер на 4 510,68лв., както и законна лихва от датата на предявяване на заявлението пред съда, и деловодни разноски в размер на 690лв. Сочи се в същото, че вземането произтича от договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Рила 98” АД-Кърджали от 02.06.2003г., който е приложен към заявлението. Със Заповед №978/14.04.2010г. по посоченото по-горе дело съдът е разпоредил длъжникът Мария Кирилова Гинева да заплати на Катя Димитрова Колева сумата 5 000лв., представляваща задължение по договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Търговия-К” ООД-Кърджали от 02.06.2003г.; 4 510,69лв. - мораторна лихва; законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2010г. до изплащане на вземането, както и ДТ в размер на 190лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. С молба вх.№8208/19.10.2010г. пълномощникът на Катя Колева е поискал от съда да поправи очевидна фактическа грешка в Заповед №978/14.04.2010г., издадена по частно гражданско дело № 655/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд, като вместо „договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Търговия-К” ООД-Кърджали от 02.06.2003г.” да се чете „Договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Рила-98” АД-Кърджали от 02.06.2003г.”. С атакуваното Разпореждане № 4276 от 04.12.2010г., съдът е допуснал исканата поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №978/14.04.2010г. Така постановеното разпореждане е правилно и следва да се потвърди, а жалбата следва да се остави без уважение. Буди огромно недоумение възражението на жалбодателя, че не била важна причината за грешката на съда, както и че не била важна каква е истинската воля на съда. Волята на съда е от съществено значение, доколкото същата се обективира в съдебния акт, подлежащ на изпълнение; и именно по тази причина е важно да се установи дали се касае за очевидна фактическа грешка при формирането на тази воля. Безсъмнено, заповедта за изпълнение на парично задължение се издава тогава, когато са налице предпоставките за уважаване на направеното със заявлението искане и досежно посочените в заявлението данни, съгласно изискванията на чл.411 и чл.412 от ГПК. Установените от закона реквизити на заповедта за изпълнение показват, че една част от тях са типични за съдържанието на съдебните актове, доколкото произтичÓт от тяхното правно естество. Друга част от реквизитите – трите имена и адресите на страните, задължението, което подлежи на изпълнение и размерът на дължимите разноски, повтарят точно съдържанието на заявлението, с което съдът е бил сезиран. Тези реквизити присъстват в съдържанието на заповедта поради две причини – на първо място, защото заповедта за изпълнение е предназначена да послужи като изпълнително основание, т.е. – изпълнителният лист трябва да пресъздаде точно съдържанието й; на второ място – тъй като длъжникът не получава препис от заявлението, въз основа на което е образувано производството, той може да се запознае с предмета на делото единствено посредством съдържанието на заповедта за изпълнение, препис от която следва да му бъде връчен. Доколкото се сочи в заявлението, че вземането на заявителя произтича от договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Рила 98” АД-Кърджали от 02.06.2003г., то очевидно е, че издавайки в Заповед №978/14.04.2010г., в която е посочено, че сумата в размер на 5 000лв. представлява задължение по договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Търговия-К” ООД-Кърджали от 02.06.2003г., съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, така изписвайки основанието на задължението. За пълнота, следва да се има предвид, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок, предвид разпоредбата на чл.247 от ГПК, поради което същото не е преклудирано; впрочем, в случая не се касае и за допълване на решение или изменяване на заповедта на друго основание, или до непроизнасяне на съда по направено искане, каквито доводи се навеждат с процесната частна жалба. Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4276 от 04.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 655/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №978/14.04.2010г., постановена по същото дело, а именно – „договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Търговия-К” ООД-Кърджали от 02.06.2003г.” да се чете „Договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Рила-98” АД-Кърджали от 02.06.2003г.”. Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател : Членове : 1.
2.
|