РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 12.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА А.
при секретаря Борянка Георгиева разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 5169 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ от Е.Д.К.
против НОРД 86 ЕООД. Ищецът твърди, че работила на длъжност „************” по силата на трудов договор № 006/30.08.2018 год., които бил прекратен
със заповед № 006/25.09.2019 год. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Счита
уволнението за незаконно, тъй като е прекратено по взаимно съгласие, постигнато
в устна форма между нея и работодателя. Навежда данни, че оспорената заповед е
постановена при липса на съществени елементи от фактическия състав на
посоченото в нея основание- работодателят не е получил писмено изявление, както
и предизвестие за прекратяване на трудовия договор от работника. Заявява, че
заповедта не й е връчвана, а за пръв път тя узнала за прекратяване на трудовото
правоотношение в проведеното открито съдебно заседание по заведеното от нея
гр.д. № 1794/2019 год. по описа на РРС- 24.06.2019 год. и от тогава счита, че
започва да тече срокът за оспорване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Претендира отмяна на заповедта.
В указания срок същият е подал писмен отговор, оспорва
предявения иск, прави възражение за погасяването му по давност, като сочи
няколко дати преди 24.06.2019 год., на които заповедта за прекратяване е била
узната от ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Не се спори между страните, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че Е.Д.К. е била в трудово правоотношение с НОРД 86 ЕООД по силата на трудов договор, който е прекратен със
заповед № 006/25.09.2019 год. Ищецът заемала длъжността „*************”.
Страните спорят дали искът е погасен по давност, в
частност на коя дата е узнала ищецът за издадената заповед, от която е започнал
да тече срокът за обжалването й.
Видно от самата заповед, същата е връчена на работника на
25.09.2018 год. в условията на отказ. По делото не бяха събрани доказателства
за наведеното от ищеца, че подписалите свидетели фактически не са присъствали
на отказа. Доказателственото искане за разпит на свидетели е отхвърлено поради
настъпила преклузия на основание чл. 313 от ГПК.
Дори и да се приеме за основателно твърдението на ищеца в
посочения по- горе смисъл, то от признанието й в исковата молба и представените
писмени доказателства следва, че тя е узнала съдържанието на заповедта за
прекратяване на трудовия договор през ноември 2018 год., когато е уведомена от
Дирекция Инспекция по труда– Русе за резултатите от извършената проверка по
повод сигнал, депозиран от нея на 09.10.2018 год.
Независимо от горното, са налице категорични
доказателства, че Е.К. е получила чрез процесуалния си представител лично
заповедта, ведно с насрещната искова молба по гр.д. № 1794/2019 год. по описа
на РРС на 21.05.2019 год. Пълномощникът е alter ego на своя
упълномощител в случая, поради което се приема, че известието и текстът на
заповедта са достигнали лично до него. След като връчването е извършено
надлежно (факт, по отношение на който не се спори), то на основание чл. 45, вр.
чл. 51, ал. 1 от ГПК, то се счита връчено лично на страната. В
законоустановения срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ до 21.07.2017 г. ищецът не
е оспорила законосъобразността на уволнението и не се навеждат твърдения в тази
насока, поради което следва да се приеме, че като неоспорена в предвидения
срок, заповедта е влязла в сила.
Само за пълнота на изложението следва да се спомене, че
липсват данни ищецът да е постигала договорка с ответника за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В исковата си молба твърди, че е
разговаряла със служител в отдел „личен състав“ за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Безспорно това лице не е неин работодател и
няма власт да прекратява трудови правоотношения. Навежда се, че работодателят
дал устно съгласие и я отпратил от работното място. Ищецът не е депозирала
молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие нито лично, нито по
пощата, нито по някакъв друг начин, но няма спор, че е преустановила
изпълнението на трудовите си задължения. При това положение- липса на молба по
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и твърдяна липса на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение от работника, работодателят е разполагал с възможност
да уволни дисциплинарно работника.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от ПРАВНА СТРАНА следното:
В тежест на
работодателя е да докаже в производството чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
законосъобразното упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с
работника или служителя. С оглед възражението на
ответника за настъпила преклузия по отношение на предявяване на настоящия иск,
съдът не следва да обсъжда причините за прекратяване на трудовото
правоотношение, нито дали е осъществен фактическия състав на прекратяването с
предизвестие от страна на работодателя.
Изложеното мотивира извод за неоснователност на предявения иск за отмяна
на заповедта за уволнение.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният й
представител е направил възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение от страна на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. По
делото бяха проведени две открити съдебни заседания, не са събирани доказателства,
извън посочените в отговора, делото с ниска
фактическа и правна сложност, но заплатеният хонорар съответства на
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която
по дела за отмяна на уволнение, когато искът е предявен самостоятелно,
възнаграждението е не по- малко от размера на минималната работна заплата към
момента на сключване на договора за правна помощ. В случая ответникът е сключил
такъв договор с адвокат Р.К. на 26.09.2019 год. Размерът на минималната работна
заплата към тази дата е 560.00 лева. Платеният хонорар е 540.00 лева, поради
което възражението на процесуалния представител на ищеца е неоснователно.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.К., ЕГН ********** *** против
НОРД 86 ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ж.к. Д* ** бл. Н*, ет. *, ап. *, представлявано от Б** З* И* иск да бъде признато за незаконно уволнението и да бъде отменена № 006/25.09.2019 год., с която на основание чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните като погасен по
давност.
ОСЪЖДА Е.Д.К., ЕГН ********** *** да заплати на НОРД 86 ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Р*, ж.к. Д* *, бл. Н*, ет. *, ап. *, представлявано от Б* З* И* сумата 540.00 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: