№ 481
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201961 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 541339
–F552500/13.10.2020г., издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно
управление на Национална агенция по приходите, с което на ЕТ „*** – Н. Г.“,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Н. Й.
Г.,
1.на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите;
2. на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
1
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с императивните разпоредби на
материалния и процесуалния закон, в който смисъл излага доводи по
съществото на спора.Едноличния търговец се явява пред съда като сочи, че
поддържа жалбата на изложените основания, отново предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Централно управление на Национална агенция
по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ф. оспорва
жалбата. Сочи, че от доказателствата по безспорен начин се установява
констатираното при проверката нарушение, в протокола не са вписани
никакви възражение, а също и непознаването на закона не е освобождава
лицето от отговорността му. Още посочва, че в компетентността на
наказващия орган е да прецени кой случай е маловажен, както и че
наказателното постановление съдържа предвидените от закона реквизити.
Предлага същото да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 02.03.2021 г. видно от
приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез
ТД НАП – Пловдив на 08.03.2021г., съгласно отразеното пощенско клеймо.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
2
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.05.2020г., в гр.Пловдив, свидетелят Е. С. К. – в качеството и на
*** в Централно управление на Национална агенция по приходите,
извършила проверка на обект – аптека „Тримонциум“, находяща се на ул.„Д.
Цончев“ № 1, стопанисвана от ЕТ „*** – Н. Г.“ ЕТ, ЕИК:***.
При проверката свидетелят К. установила, че били издадени сторно
фискално бонове от работещо в горепосочения обект фискално устройство
модел „Tremol ZM – KL – V2” с рег.№ 4334456, ИН на ФУ ZK031887 и ИН на
ФП 50137276.
Във връзка с това, от представени на 28.05.2020г. документи било
установено, че на 27.05.2020г. били извършени два броя сторно операции чрез
посоченото ФУ, както следва:
със сторно ФБ № 045838 от 27.05.2020г., на стойност 206,40 бил
сторниран поради „оператрска грешка“ ФБ № 037936/03.01.2020г. на
същата стойност, който следвало да бъде сторниран до 07.02.2020г..
Преди изтичане установения срок – 07.02.2020г. ФБ №
037936/03.01.2020г. бил сторниран ръчно – с издадена Касова бележка сторно
№ 121 от 03.02.2020г.;
със сторно ФБ № 045837 от 27.05.2020г., на стойност 27,53 бил
сторниран поради „оператрска грешка“ ФБ № 038809/18.01.2020г. на
същата стойност, който следвало да бъде сторниран до 07.02.2020г..
Преди изтичане установения срок – 07.02.2020г. ФБ №
038809/18.01.2020г. бил сторниран ръчно – с издадена Касова бележка сторно
№ 122 от 18.01.2020г.;
С оглед на горното, на 10.06.2020г. свидетелят Е. С. К. съставила АУАН
№ F552500/10.06.2020г. срещу ЕТ „*** – Н. Г.“ ЕТ, ЕИК:*** за две отделни
нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра
3
на финансите. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел свидетелят Е. С. К., която описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, включително
липсата на валидно калибриране на резервоарите в обекта, както и начина на
съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – Протокол за извършена проверка от
28.05.2020г. и Протокол за извършена проверка от 21.05.2020г. от който се
установява факта и датата на проверката; заверени копия от ФБ № 045838 от
27.05.2020г., ФБ № 037936/03.01.2020г., Касова бележка сторно № 121 от
03.02.2020г., ФБ № 045837 от 27.05.2020г., ФБ № 038809/18.01.2020г. и
Касова бележка сторно № 122 от 18.01.2020г., от които се установява
извършените сторнирания, както и техния момент.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ОПР-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
4
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Още по делото се установяват достатъчно данни за извършени от обективна
страна от ЕТ „*** – Н. Г.“, ЕИК:*** две отделни нарушения на чл.31, ал.4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
доколкото безспорно е, че двете сторно операции от описаното ФУ – със
сторно ФБ № 045838 от 27.05.2020г. и - със сторно ФБ № 045837 от
27.05.2020г. са извършени след установения срок – 07.02.2020г., доколкото
касаят ФБ от януари 2020г. а именно – ФБ № 037936/03.01.2020г. и ФБ №
038809/18.01.2020г.. В този смисъл ясно, че сторно операцията е следвало да
бъда извършена чрез ФУ с което е издаден сторнирания ФБ, доколкото ФУ е
разполагало с такава функция – съгласно посоченото от свидетеля К..
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като „маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната
5
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно – да подлежат на изследване неблагоприятните
последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда
да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното на първо място се установява, че все пак преди
изтичане на установения срок – 07.02.2020г., е извършено сторниране на – ФБ
№ 037936/03.01.2020г. и ФБ № 038809/18.01.2020г., макар и не чрез ФУ
устройство в обекта, а ръчно – чрез Касова бележка сторно № 121 и Касова
бележка сторно № 122 от 18.01.2020г.
Последният факт, макар и да не води извод за липса на извършени от
формална страна нарушения, то очевидно сочи на една твърде ниска степен
на обществена опасност на двете деяния. Следва да се отбележи, че
последния начин на сторниране също е допустим и законосъобразен, ако ФУ
не притежава същата фунция, (макар в случая това да не е така), който чисто
технически, но все пак важен за преценка обществената опасност на деянието
въпрос, не е намерил никакво отражение в наказателното постановление.
Предвид това, макар в случая да се констатират двете извършени от
обективна страна нарушения, то явно е, че тяхната обществена опасност е
твърде ниска, като по никакъв начин не са засегнати обществените
отношения, съобразени от законодателят в посочената като нарушена норма.
Впрочем до същи извод очевидно е стигнал и
административнонаказващия орган за идентично нарушение на
жалбоподателя, констатирано при същата проверка, съгласно приложеното
Предупреждение № 546397 F552509/06.11.2020г.. В този смисъл безспорно е,
че всеки отделен случай подлежи на самостоятелна преценка за наличие
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, поради което фактът на прилагане
последния институт за едно нарушение не може да съставлява сам по себе си
6
аргумент за необходимото му прилагане в друг такъв случай. Но не все пак не
може да не бъде отбелязана пълната идентичност на нарушенията, която
отново затвърждава извода, че и изследваните по настоящото дело две такива
нарушения очевидно не се отличават с особено висока степен на обществена
опасност.
Последното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана
отговорността на търговеца представлява „маловажен случай“. Ето защо и на
основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е следвало
да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова
нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на
наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 541339 –F552500/13.10.2020г.,
издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с което на ЕТ „*** – Н. Г.“, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Н. Й. Г.,
1.на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите;
2. на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500
лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
7
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на
финансите;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8