Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 94 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „С.ф.“ ООД срещу отказ № 20201221184628-2/ 30.12.2020 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е
отказано вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в
обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружника С.С.С.на основание
депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в
редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от
длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията,
която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея,
постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея
е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е
компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и
заличаване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде
становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по
правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че
законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че
Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба
срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно
производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект,
който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа,
който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за
допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред
Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително
гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както
специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на
гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично
препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е
постановил един акт да участва като страна в производството по неговото
обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт
жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя
неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна
норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в
производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния
състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден
гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен
изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е
молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не
участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция
по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена
съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по
жалбата,
какъвто характер има
и представения по делото отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право
и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания отказ,
е вписване в търговския регистър по партидата на „С.ф.“ ООД на промяна във вече
вписаните обстоятелства, изразяваща се в заличаване на съдружника С.С.С..
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в
закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя
документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както
и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови
норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието
вписване се иска, а именно промяна на съдружниците, притежаващи дружествени
дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, то в случая
проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и това дали
заявителят е представил документи, удостоверяващи тази промяна. Доколкото в
заявлението се сочи, че промяната е в резултат на прекратяване на участието в
дружеството „С.ф.“ ООД на съдружника С.С.С.с подаване на писмено предизвестие
за напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, то длъжностното лице проверява и
конкретно дали е осъществен фактическия състав, предвиден в тази правна норма.
В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено
правото на всеки един съдружник в дружество с ограничена отговорност да
прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е регламентиран и начина
по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на писмено
предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване
на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на
съдружник в посочената хипотеза следва да бъдат установени следните
обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за
прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до
дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на
предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на
потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването
на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва
от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени
никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на
посоченото право на съдружника – не се изисква, за да настъпи прекратяване на
участието на съдружника в дружеството, да бъде прието решение на общото
събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат уредени имуществените
отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето
решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало.
Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на
членственото правоотношение, а са последица от него. В този смисъл е и практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/ 22.04.2010 г.,
постановено по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
В случая от документите,
представени към заявлението, по което е образувано регистърното производство,
се установява, че от С.С.С., което лице е съдружник „С.ф.“ ООД, е направено
писмено изявление за прекратяване на участието му в това дружество, което е
обективирано в текста на предизвестие за напускане на съдружник, намиращо се на
л. 19 от делото на СГС. Това предизвестие е изпратено до дружеството „С.ф.“ ООД
чрез нотариус, като от направеното удостоверяване от нотариуса за връчване на
нотариалната покана е видно, че то е получено на 28.09.2020 г. от единия от
вписаните в търговския регистър към този момент законни представители на
дружеството – Д. Ф., която има правото да
изразява воля от негово име и за негова сметка сама, отделно от другия, вписан
в регистъра управител. Следователно предвиденият в чл. 125, ал. 2 ТЗ тримесечен
срок на предизвестието на напускащия съдружник започва да тече от 28.09.2020 г.
и изтича на 29.12.2020 г., при съобразяване, че 28.12.2020 г. е неработен ден. Както
беше посочено, с изтичане на този срок, т.е. считано от 30.12.2020 г. е
настъпила и правната промяна в резултат на упражненото от С.С.С.право по чл.
125, ал. 2 ТЗ, а именно прекратено е участието на този съдружник в дружеството „С.ф.“
ООД. Ето защо и вписването на С.С.С.като съдружник в това юридическо лице следва
да бъде заличено, както е поискано със заявлението, с което длъжностното лице
по регистрацията е сезирано, като не съществуват каквито и да било пречки за това.
Предвид изложеното постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото
заличаване на вписване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „С.ф.“ ООД отказ №
20201221184628-2/ 30.12.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията, с който е отказано вписването в търговския регистър по партида
на дружеството на промяна в обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на
съдружника С.С.С.на основание депозирана от него молба с правно основание чл.
125, ал. 2 ТЗ.
УКАЗВА
на Агенция по
вписванията ДА ВПИШЕ в търговския
регистър по партидата на „С.ф.“ ООД, с ЕИК:********, промени във вписаните
обстоятелства, заявени със заявление с вх. №***********, изразяващи се в заличаване
на съдружника С.С.С.на основание депозирана от него молба с правно основание
чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: