НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер 261357                    Година 28.04.2021                             Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На пети април                                                   две хиляди и двадесет  и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5628 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

               Производството е по иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД.

        Ищецът П.Г.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. А.Ж.К., с адрес ***, **, в исковата си молба против М.З.З. ЕГН **********,***, иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди  в резултат на нанесени му множество последователни обиди, в размер на 500,00 лв., като частичен иск от 1000,00 лв., ведно със законна лихва върху главницата от деня на увреждането - 13.04.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

       Твърди, че работел като и. към *** на ОДМВР - гр. П.. В изпълнение на служебните си задължения, на 13.04.2020 г., съвместно със свои колеги - *****., извършвал обход в кв. ***, във връзка със съблюдаване изпълнението на Заповед № РД-01-194/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, отнасяща се до задължението на всички лица, намиращи се на открити и закрити обществени места, да носят поставена на лицето си защитна маска или друго средство, покриващо устата и носа.

       В тази връзка, около 15:30 ч. на 13.04.2020 г., в парковото пространство зад ****, на източната ограда на ***, с.  на МВР забелязали две лица - мъж и жена, които пиели алкохол, а лицето от женски пол било без поставена маска или друго предпазно средство на лицето си. След легитимация, ***попитали жената, защо е без поставена маска, като тя им отвърнала лаконично, че е останала вкъщи, като продължила спокойно да си пийва. При това положение, било безпредметно п.с. да искат от нея да промени поведението си и да спазва въведените противоепидемични мерки, както и да й напомнят това, и направили опит да установят самоличността й, за да я санкционират. В резултат на това, а може би поради въздействието на алкохола, жената станала агресивна и започнало на висок глас да ругае длъжностните лица, като непрестанно отправяла обидни думи към тях, от рода на: „***** Ищецът се опитал да обясни, че във връзка с извършеното от нея нарушение, ще й бъде съставен АУАН. Оказало се обаче, че лицето не носи какъвто и да е документ за самоличност и че личната й карта също била останала у дома, което само по себе си съставлявало нарушение.

       Въпреки предупрежденията, които й били отправени - а именно, че ако се държи по този начин, п.с. ще бъдат принудени да я отведат в РУ, лицето продължило с непристойното си поведение - да ги псува и обижда.      

       Ищецът и неговите к., „стиснали зъби“ и продължили с проверката си, като снели без проблем самоличността на мъжа (установен като А.М.), както и другия присъединил се към тях (Р.Г.В.), но „дамата“ се обърнала настрана, сложила телефона на ухото си и на висок глас започнала да обяснява на някой, че „***“ За пояснение на съда уточнявам, че изразът „у.“ и производни нему. визират обидно отношение към полицията заради актьорски скеч на К. Р. от преди повече от 10 години, част от „Шоуто на С.“, в който той се превъплъщава в ка. „Се. У.“. От тогава насетне често, особено във футболните агитки, п.биват обиждани, като ведно с обидите вместо изразите „п.", „ч.“ или него подобно просто се казва „У.", „У.", „у.“ и производни.

       След извършена от ***справка по телефона във В. РУ – П., се установила самоличността на лицето - М.З.З.. Било отправено отново предупреждение към З., да се държи възпитано, но вместо това тя заявила: „Нищо не съм ви направила, не съм ви ударила“ и многократно повтаряла изредените по-горе обидни думи и квалификации към ищеца и неговите колеги.

       Колегата на ищеца - инсп. М. Д., за пореден път предупредил З. да се държи възпитано и да ги остави да си вършат работата, а ищецът отново - в опит да я усмири, обяснил, че ще й бъде съставен АУАН за неизпълнение на заповедта на Министъра на здравеопазването.

       Опитите да накарат М.З. да спазва добрият тон и общественият ред, не дали резултат. Напротив - тя ставала все по-агресивна, като освен с вербалните нападки, продължила с непристойното си поведение, държейки се вулгарно и се опитвала да предизвика ищеца, като приближавайки се непосредствено до него, неспазвала дистанция и не изпълнявала устните му разпореждания. Ето защо се наложило да бъде извикан патрул на РУ на МВР-Пловдив, който отвел З. и М. до РУ. Не на последно място - дори при пристигането на патрула, М.З. не коригирала поведението си, отказала доброволно да се качи в полицейския автомобил и се наложило да й поставят белезници.

       Това скандално поведение от страна на М.З. спрямо ***на реда, станало на обществено място, пред погледа на много граждани. Някои от тях, скандализирани от случващото се, отишли до тях и попитали какво става, като предложили услугите си, а именно ако е необходимо да свидетелстват за безобразното поведение, на което били очевидци.

       Въпреки непристойните действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение, извършени с изключителна дързост и цинизъм, както и открита демонстрация на незачитане на установения ред и дейността на ***на МВР, гореописаната фактическа обстановка била възприета за безспорна от съда, но с Решение № 716/16.04.2020г., постановено от IX наказателен състав по АНД № 2289/2020г., нарушението е квалифицирано по чп. 1, ал. 2, във връзка с ап. 1 от УБДХ, като е определено наказание глоба в размер 100 лв., наложена на М.З.

        Твърди, че макар и в случая да е наложено административно наказание, то това не водело след себе си обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, свързани с болки и страдания от нанесените обиди и създалото се у него в резултат на това чувство за малоценност.

       Твърди, че понесъл обиди, които били несъвместими изобщо с нормалното общуване, та камо ли като отношение на проверявано лице към проверяващ го орган. Ищецът се е почувствал дълбоко засегнат емоционално не само заради демонстрираната от ответницата явна неприязън и липса на каквото и да било уважение към органите на реда, към които той принадлежал, а най-вече заради това, че тя напълно несправедливо, по никакъв начин непредизвикано от него - изпълняващ в това време своите служебни задължения - се отнесла към него по този обиден начин, като е ругала изключително вулгарно, намесвайки и майка му, псувайки го по най - цветистия възможен начин.

      ОТВЕТНИКЪТ М.З.З. ЕГН **********,***, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не депозира отговор, не изпраща представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

      С оглед на посочените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК, ще го уважи до размера претендиран с исковата молба.

                  По отношение на разноските:

                  С оглед изхода на спора  и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцовата страна, направените по делото разноски в общ размер на 50,00 лева за държавна такса.

                  Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в минимален размер. Представя Договор за правна защита и съдействие, в което е отбелязано, че договореното възнаграждение на основание чл.38 ЗА, за правна защита на друг юрист по смисъла на закона.

                   Ето защо и с оглед направеното искане съдът намира, че следва да присъди адвокатското възнаграждение за ищеца в полза на представлявалия го адв. А.Ж.К. в минимален размер 300,00 лева.

                  Воден от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

         

            ОСЪЖДА М.З.З. ЕГН **********,***, да заплати на П.Г.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. А.Ж.К., с адрес ***, **,  сумата от 500,00(петстотин)лева като частичен иск от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди  в резултат на нанесени му множество последователни обиди, ведно със законна лихва върху главницата от деня на увреждането - 13.04.2020 г. до окончателно изплащане на сумата

                  ОСЪЖДА М.З.З. ЕГН **********,***, да заплати на П.Г.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. А.Ж.К., с адрес ***, **,  сумата от 50,00(петдесет)лева направени по делото разноски.

                  ОСЪЖДА М.З.З. ЕГН **********,***, да заплати на адв.А.Ж.К., с адрес ***, **,  в качеството му на процесуален представител на П.Г.Д. ЕГН **********,***, възнаграждение по чл.38 ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата в размер на 300,00(триста) лева.

                  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

        Вярно с оригинала!

        РЦ