Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2333
гр.
Пловдив, 19.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 18.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при
участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6765/2019г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 455173-F496659 от 02.08.2019 г. с което на Д.Х.Б.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение
по чл. 92, ал. 1 Закона за корпоративното подоходно облагане.
Жалбоподателката Д.Б. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че поради
незнание е подала погрешна декларация. Намира случая за маловажен по чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно уведомена чрез
процесуалния представител юрисконсулт П.оспорва подадената жалба, намира същата
за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Жалбоподателката е била санкционирана за това, че
при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив се установило, че Д.Б. с
качеството си на представляващ ,,Некст 08‘‘ ЕООД с
ЕИК: ********* не е подал в ТД на НАП годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО
за финансовата 2018 г. в законоустановения срок
01.04.2019 г. /включително/, тъй като 31.03.2019 г. е неприсъствен ден.
Дружеството е извършвало дейност през финансовата 2018 г., като е отчело
финансов резултат – счетоводна печалба в размер от 1 453.50 лв. и не
попадало по този начин в условията на чл. 92, ал. 4 ЗКПО. Нарушението било
извършено в гр. Пловдив на 02.04.2019 г.
В хода на съдебното следствие беше
разпитана актосъставителката Е. Ж., която потвърди
отразеното от нея в АУАН. Добави, че е съществувало задължение за дружеството
за подаване на данъчна декларация, но поради непознаването на закона,
управителката на дружеството била подала декларация като физическо лице. От
регистрираното на дружеството фискално устройство се установило, че същото е
реализирало оборот.
Съдът депозираните гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не
са били оспорени от страните по делото.
От
представеното копие от Заповед се установява, че НП е издадено от компетентен
орган.
От
представената покана с изх. № 70-00-6929-757/29.05.2019 г. се установява, че Д.Б.
е била поканена за съставянето на АУАН по повод извършеното от нея нарушение,
като по делото е налице и удостоверение за връчване по електронен път от което
е видно, че същата е била получена от нея на 11.06.2019 г.
От АУАН с
бл. № F
496659 се
установява, че същият е бил съставен на 28.06.2019 г.
От
представеното копие от Годишна данъчна декларация на лицето Д.Б. се установява,
че същата е била подадена на 18.06.2019 г.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно-наказващият орган
е счел, че с действията си жалбоподателката е
допуснала нарушение на 92, ал. 1 ЗКПО, тъй като същата като данъчно задължено
лице, което се облага с корпоративен данък е трябвало да подаде годишна данъчна
декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък.
Неоснователно
се явява наведеното възражение за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото
в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай",
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като
се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г.,
НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност"
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието
"вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват,
както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици,
както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента
на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички
обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е
оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства,
характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона
наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на
извършителя.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които
ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо място е била
подадена декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, но това е било след като жалбоподателката е била поканена да се яви в ТД на НАП гр.
Пловдив за съставянето на АУАН и това е станало близо два месеца след
извършване на нарушението на 02.04.2019 г. Ако същата не беше поканена за
съставянето на АУАН въобще можеше да не се стигне и до подаване на декларация.
Непознаването на закона не е основателна причина за извършване на нарушението.
От друга страна нарушението е формално на просто извършване, като за
осъществяването на същото не е необходимо настъпването на каквито и да били
вредни последици, като е нарушено данъчното законодателство.
Всичко
гореизложено налага извод, че нарушението е извършено от жалбоподателката,
като на същия правилно е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева, поради което и наказателното
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 455173-F496659 от 02.08.2019 г. с което на Д.Х.Б.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение
по чл. 92, ал. 1 Закона за корпоративното подоходно облагане.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.