№ 78
гр. гр.Несебър , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200347 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на К. П. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ул.***************************** против Наказателно постановление №
20-0304-002057 от 20.11.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър,
с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателя Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Моли се съдът да
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят Б. се явява лично поддържа жалбата си.
Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР-гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Б. е санкциониран за това, че на 08.10.2020г., около 11.00
часа, по главен път І-9, на около 168 км, в посока Варна-Бургас, жалбоподателят Б.,
като водач на собствения си лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№ **********,
1
поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия /дъжд и мокра пътна
обстановка/, при ляв завой, загубил управлението на МПС, като излязъл в ляво извън
пътното платно и допуснал самостоятелно ПТП с материални щети. За така
констатираното нарушение, на водача Б. е съставен АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Б., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Съдът не установи наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност, при спазване на административно-производствените правила.
Установеното от контролните органи административно нарушение е описано ясно и
съответства на посочената за нарушена административно-наказателна разпоредба.
Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Д. Г. Д. –
мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър, присъствал при установяване на
нарушението. От показанията на същият се установява, че на процесната дата –
08.10.2020г., около 11.00 часа, получили сигнал за ПТП, настъпило на главен път І-9 –
Обзорски проход. При пристигане на место, контролните органи установили лек
автомобил „Ниса Алмера“, който се намирал на банкета на отсрещното пътно платно.
На място бил водача, който обяснил, че при допускането на ПТП, автомобилът се
намирал в канафката в посока Бургас-Варна, но по време на огледа бил изваден от там
и позициониран на отсрещното пътно платно в посока на движение към гр.Бургас.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Административно-наказващият орган е приел, че касаторът е допуснал самостоятелно
ПТП вследствие на движение с несъобразена с атмосферните условия скорост – дъжд и
мокра пътна настилка. Видно от словесното описание на извършеното нарушение,
според актосъставителя и наказващият орган, водачът на МПС – Д., не се е съобразил с
„атмосферните условия“ – при дъжд и мокра пътна настилка, при ляв завой губи
управление над МПС и излиза вляво извън пътното платно.
При извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост е без значение с
2
каква скорост се е движил водача и каква е причината за настъпване на ПТП, а от
значение е единствено дали водачът се е съобразил с всеки един от конкретно
изброените елементи на пътната обстановка. В тази връзка неотносими са
възраженията на жалбоподателя Б., изложени в съдебно заседание, че в процесния
пътен участък ограничението на скоростта следва да бъде 40 км/ч. Именно скоростта
трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при
необходимост реакцията на водача да предотврати евентуалното настъпване на
пътнотранспортно произшествие. В разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП изрично са
изброени тези елементи на пътната обстановка. Несъобразяването дори и само с един
от тях, ирелевантно кой, е достатъчно основание да се приеме, че от обективна страна
са налице белезите на това нарушение. Според разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП те
са 8: атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост.
В конкретния случай се твърди несъобразяване с „атмосферните условия“,
поради което водачът е загубил контрол върху автомобила и е излязъл извън пътното
платно, в резултат на което е допуснал самостоятелно ПТП с материални щети,
обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател. Самият той заявява в
съдебно заседание, че след като използвал спирачки, автомобила му занесъл и влязъл в
канавката. Изводът, който се налага е, че избраната от водача Б. скорост на процесната
дата и час не е била съобразена с атмосферните условия – дъжд и мокра пътна
настилка, което е елемент от изпълнителното деяние, посочен в чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Действително всяка скорост, която не позволява на водача да намали и да спре МПС и
по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно
произшествие, е несъобразена скорост. ПТП по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят Б. е извършил
вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил
законосъобразно санкциониран. Самият жалбоподател заявява в съдебно заседание, че
години наред минава по този път и е наясно с неравностите по пътното платно в
конкретния участък, както и че същите образуват големи локви вода при дъжд, които
освен друго правят пътната настилка хлъзгава и още по-опасна за водачите на МПС.
Ето защо, същият е следвало да управлява автомобила си с повишено внимание, за да
не допуска настъпването на ПТП. Възможността да не бъде издаден акт за
установяване на административно нарушение при самостоятелно ПТП всякога е
свързана с конкретните обстоятелства, като например внезапно изскочило животно на
пътя, препятстващо водача на съответното МПС да реагира и да спре своевременно
автомобила, какъвто не е настоящият случай.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя наказание – глоба в размер на 200
лева, съдът като взе предвид, че същата съвпада с фиксирания в разпоредбата на
чл.179, ал.2 предл.1 от ЗДвП размер, счита, че съответства изцяло на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и напълно
достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на
специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
3
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно
постановление – потвърдено, като законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-002057 от
20.11.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на К. П. Б. с
ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.***************************** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за административно
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4