Решение по дело №3663/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 491
Дата: 15 март 2024 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20234110103663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Велико Търново, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110103663 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Л. К. срещу Д. М. А., с
която се иска на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на малолетния К. М.ов Л., при когото да бъде и определено и
местоживеенето на детето, за определяне режим на лични отношения с майката,
както и за осъждането на последната да заплаща издръжка за сина си – за напред
и за минал период.
Ищецът твърди, че от съвместното му съжителство с ответницата е роден
малолетният К. М.ов Л., както и че двамата родители са разделени от около 2
години, когато ответницата е напуснала съвместно обитаваното жилище. Заявява,
че след раздялата им той полага грижите за сина им, а ответницата не се
интересува от детето. Счита, че притежава необходимите възможности и занапред
да се грижи за сина си.
Ответницата счита за основателно искането родителските права да бъдат
възложени за упражняване от бащата, като счита за подходящ и предложения
режим на лични контакти с нея. Заявява обаче, че няма постоянни доходи и ще й
бъде трудно да заплаща исканата издръжка.
В проведеното открито заседание ищецът и неговият процесуален
представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.
Ответницата не се явява и не заема допълнително становище по молбата.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на малолетния К. М.ов Л., роден на 30.9.2012 г. в гр. ***, Област Русе.
От изготвените социални доклади става ясно, че след раздялата на родителите
през м. февруари 2022 г. грижите за детето са поети от бащата, който е
подпомаган в това си начинание от своята съжителка и от дядото по бащина
линия. Установено е, че детето се отглежда в сигурна и спокойна семейна среда,
където за него са осигурени нормалния условия за живот. Дадено е заключение,
че между бащата и детето е изградена силна емоционална връзка, като пред
социалните работници малолетният К. е изразил желанието си и занапред да
живее със своя баща. От своя страна, майката не проявява претенции относно
местоживеенето на сина си.
От показанията на св. Л. К. се потвърждава изложеното в социалните доклади,
че родителите са разделени от около две години, когато майката е напуснала
съвместно обитаваното с бащата жилище. Заявява обаче, че оттогава насетне
майката не е проявявала никакъв интерес към сина си и не е осигурявала средства
за издръжката му.
В показанията си св. С. потвърждава, че грижите за детето са поети от бащата
и от дядото по бащина линия. Споделя, че майката е напуснала дома на бащата и
оттогава не я е виждала и детето не е говорило за нея.
Относно родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, този
спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за
предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите
следва да се основава най-вече на интересите на децата, както и съобразно
родителските качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от
родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на децата,
привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други
възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.
В случая съдът намира, че с оглед данните от изготвените социални доклади и
събраните гласни доказателства в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на бащата, при когото да бъде и
неговото местоживеене. За да достигне до този извод, съдът съобразява
установените от социалните работници родителски качества на бащата и
наличието на подкрепяща среда в лицето на неговата съжителка и на неговия
баща, както и вече установеното фактическо положение, в рамките на което за
малолетния К. е осигурена сигурна и спокойна семейна среда. В тази връзка
особено съществено се явява обстоятелството, че самата майка заявява пред
социалните работници, че няма претенции относно местоживеенето на сина си,
2
поради което е очевидно, че възлагането на родителските права на нея поне на
този етап е неудачно.
Относно режима на личния отношения:
Не следва, разбира се, да бъде пренебрегвана необходимостта от контакти с
майката с оглед правилното възпитание и израстване на детето като зряла и
пълноценна личност, за което несъмнено се изисква същото да общува с всеки от
родителите си. Затова, предвид извода за основателност на иска за предоставяне
упражняването на родителските права на бащата, на майката следва да бъде
дадена възможност да поддържа режим на лични отношения със своя син. В тази
връзка, като съобрази пола и възрастта на детето, обстоятелството, че към
момента същото живее в с. Орловец, Община Полски Тръмбеш, а майката – в гр.
Попово, но също – че нейната майка живее в с. Орловец, съдът намира за
подходящ предложения в исковата молба режим на лични отношения, имайки
предвид също, че контактите между майката и детето в последните две години
очевидно са били единични случаи. В този смисъл, режимът на лични контакти
следва да бъде: всяка първа седмица от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00
часа в събота, като за първа седмица от месеца се счита тази, през която всички
дни от седмицата носят дати от съответния месец; десет дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време след
постигнато предварително съгласие между родителите.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от
средства за храна, облекло, образование, здравеопазване, свободно време, както и
от средства за създаването на нормални битови условия за живот. По делото няма
данни каква е конкретната трудова ангажираност на майката, като според
споделеното от същата пред социалните работници доходите й са формирани от
личен труд в областта на земеделието. Няма обаче и данни майката да страда от
някакво заболяване или увреждане, които да не й дават възможност да работи,
поради което съдът приема, че като лице в активна трудоспособна възраст същата
може да полага труд, от който реализира доходи, част от които да отделя за
издръжката на сина си. Тук следва да се има в предвид, че случаят касае 11-
годишно момче, което учи редовно в основно учебно заведение, както и че
претендираният от бащата размер на издръжката е към минималния за страната.
При тези констатации съдът намира, че издръжка от 260.00 лева месечно се явява
адекватна, имайки предвид най-вече възрастта на детето и цялостната
икономическа обстановка в страната и в частност намалената покупателна
3
способност.
Искът за издръжка за минало време обхваща период от една година преди
подаване на исковата молба, като претендираната сума за този период възлиза на
2 760.00 лева /12 х 230.00 /. С оглед приетия от съда размер на издръжката
претенцията за минало време е доказана по своето основание и в претендирания
размер, тъй като въпреки указаната й тежест, майката не ангажира доказателства,
че е заплащала издръжка за посочения период.
По разноските:
Ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 484.80 лева
върху размера на присъдената издръжка за детето.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетния К. М.ов Л., ЕГН ********** на бащата М. Л. К., ЕГН **********, при
когото определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката Д. М. А., ЕГН
********** и малолетния К. М.ов Л., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа седмица от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в
събота, като за първа седмица от месеца се счита тази, през която всички дни от
седмицата носят дати от съответния месец;
- 10 /десет/ дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата:
- по всяко друго време след постигнато предварително съгласие между
родителите.
ОСЪЖДА Д. М. А., ЕГН ********** да заплаща за сина си К. М.ов Л., ЕГН
********** месечна издръжка в размер от 260.00 /двеста и шестдесет/ лева,
считано от подаване на исковата молба – 11.12.2023 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от
забавата до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. М. А., ЕГН ********** да заплати за сина си К. М.ов Л., ЕГН
********** сумата от 2 760.00 /две хиляди седемстотин и шестдесет/ лева,
представляваща издръжка за период от една година преди подаване на исковата
молба.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за издръжка са уважени.
4
ОСЪЖДА Д. М. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер от 484.80
/четиристотин осемдесет и четири лева и осемдесет ст./ лева, както и държавна
такса в размер от 5.00 /пет/ лева – при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5