МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 112 от 01.06.2017
г.,
постановена
по НОХД № 1837/ 2017 година
по
описа на Районен съд-Бургас
Съдебното производство по делото
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас, с който против подсъдимите Т.М.Д. ЕГН **********, И.М.Д. ЕГН **********, Х.Т.М. ЕГН ***********, Ц.А.Б. ЕГН ********** и Т.Т.М. ЕГН **********,
са повдигнати сведните две обвинения
1.За това, че през нощта на трети
срещу четвърти януари 2015 година в землището на с. Д., област Бургаска, от
помпена станция, собственост на „В“ ЕАД гр. Бургас, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот (изкъртване на входната врата в
областта на бравата), след предварителен сговор, в немаловажен случай, чрез
използване на неустановено техническо средство и чрез използване на моторно
превозно средство (лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с рег. № ***** ***),
отнели чужди движими вещи, а именно: 3 (три) броя бобини с медни намотки за
маслен силов трансформатор, тип ТМ 50/20, на стойност 420,00 лева (четиристотин
и двадесет лева), от владението на МОЛ Д.З.З-Б. ЕГН ********** от гр. Бургас,
собственост на „В“ ЕАД гр. Бургас, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят - престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, и
2. За това, че през нощта на
трети срещу четвърти януари 2015 година в землището на с. Д., област Бургаска,
в помпена станция, собственост на „В“ ЕАД гр. Бургас, в условията на реална
съвкупност с деянието по точка 1 (първа),
в съучастие като съизвършители, отнемайки 3 (три) броя бобини с медни намотки, противозаконно унищожили чужда движима вещ, а
именно: 1 (един) брой маслен силов трансформатор, тип ТМ 50/20 на стойност
1000,00 лева (хиляда) лева, собственост на „В“ ЕАД гр. Бургас, с МОЛ Д.З.З-Б.,
ЕГН ********** от гр. Бургас - престъпление
по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 , вр. чл.23, ал.1 от НК.
Производството е служебно
насрочено от съда и разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава
ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”, по инициатива на защитниците на подсъдимите.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвиненията, които
счита за доказани по безспорен начин спрямо всички подсъдими, и с оглед
императивната разпоредба на чл.373 ал.3 НПК, пледира за налагане на всички подсъдими
за престъплението по чл.195, ал.1, т.3,
пр.2, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК на редуцирано
по реда на чл.58а ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година,
чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, за
престъплението по чл.216, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 , вр. чл.23, ал.1 от НК предлага на всички подсъдими да се наложат
редуцирани по реда на чл.58а от НК наказания
„Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл. 23 ал.1
от НК, спрямо всеки подсъдим бъде определено и наложено едно общо наказание в
размер на най-тежкото измежду наложените му за отделните престъпления в размер
на 1 година „Лишаване от свобода”, изпълнението на което да се отложи на
основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години Пледира за
уважаване в пълен размер на предявения от ощетеното юридичско лице граждански
иск в размер на 1000 лева, както и за възлагане на сторените в досъдебното
производство разноски в тежест на подсъдимите.
Ощетеното юридическо лице „В“ ЕАД
гр. Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *****,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., е предявило срещу петимата
подсъдими граждански иск в размер на 1000 лева, представляващ обезщетение за
причинените на дружеството имуществени вреди вследствие извършените
престъпления, довели до унищожаването на маслен силов трансформатор, тип ТМ
50/20. В съдебно заседание упълномощен процесуален представител на ищцовото
дружество пледира за уважаване на гражданския иск в пълен размер, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху исковата сума и
сторените от ищеца разноски.
Подсъдимите и защитниците им не
оспорват фактическата обстановка по обвиненията, подсъдимите признават изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти за всяко от деянията,
съгласяват се да не се събират доказателства за тези факти, признават и виновно
поведение при извършване на всяко от престъпленията, за които са привлечени да
отговарят. Защитниците на подсъдимите Т.Д., И.Д., Х.М. и Т.М. се солидаризират с предложените от прокурора наказания, като вид и
срок, тяхното условно отлагане и определяне на общи наказания в размер на по 1
година „Лишаване от свобода” с отлагане изпълнението им за изпитателен срок от
3 години за всеки от упоменатите подсъдими. Защитникът на подс. Ц.Б. не оспорва
съставомерността и доказаността на обвиненията спрямо неговия подзащитен, но
предвид липсата на предходни осъждания и въобще на данни за извършени
престъпления преди настоящите, настоява на подс. Б. за престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК
да се наложи намалено по реда на чл.58а ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобожда” за срок от 8 месеца, което да се групира с идентично по вид и срок
наказание за престъплението по чл.216 ал.1 от НК, и да му са наложи общо
наказание в размер на 8 месеца „лишаване от свобода”, което да се отложи за
изпитателен срок от 3 години.
В последната си дума, всеки подсъдимите
изразяват съжаление и молят да им бъдат наложени условни наказания от по 6
месеца „Лишаване от свобода”.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направените от подсъдимите
самопризнания, а именно:
Подсъдимият Т.М.Д. ЕГН **********, е роден на *** ***,
община Котел, област Сливен и е циганин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан (неосъждан към датата на деянията), работи в
дърводобива.
Подсъдимият И.М.Д. ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Карлово, живее в *****,
и е ром, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан
(неосъждан към датата на деянията), безработен.
Подсъдимият Х.Т.М. ЕГН *********** е роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
и с настоящ адрес *** ***, и е циганин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан (неосъждан към датата на деянията), работи като
дървосекач.
Подсъдимият Т.Т.М. ЕГН ********** е роден на ***
г. в ****, с настоящ адрес *** *, и е циганин,
български гражданин, без образование - неграмотен, неженен, осъждан (неосъждан
към датата на деянията), работи като дървосекач.
Подсъдимият Ц.А.Б. ЕГН ********** е роден на ***
г. в гр. *, с постоянен адрес ***, и с настоящ адрес **, и е циганин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи като дървосекач.
Петимата подсъдими
се познавали преди инкриминираната по делото дата, тъй като всички живеели в
с.Градец, област Сливен. През м. януари 2015г. подсъдимите Т.Д., Х.М., Т.М. и Ц.Б. живеели временно в с.Р., община Созопол,
област Бургас, а подс. И.Д. по същото време живеел в с. К., община Созопол.
Вечерта на 03.01.2015г. (събота) подс. И.Д. пристигнал от с. К. в с. Р. с
ползвания от него л.а. „Опел Вектра” рег. № ***** ***, собственост по документи
на свид. Д.П.. Всички подсъдими се събрали и решили да извършат кражба на медни
елементи от помпена станция на „В“ ЕАД гр. Бургас, находяща се в с. Д., област
Бургас, с цел да ги продадат като метални отпадъци и така да се снабдят с пари.
В изпълнение на взетото общо
решение, потеглили с управлявания от подс. И.Д. л.а. „Опел Вектра” рег. № *****
АН от с. Р., като предварително взели със себе си метална щанга и гаечни
ключове. В околностите на с. Д. подс. И.Д. паркирал автомобила в близост до
заблатена местност, и петимата продължили пешком към помпената станция, която
отстояла на около 3 километра от селото. С помощта на метална щанга,
подсъдимите упражнили натиск върху бравата на заключената входна врата на трансформаторното
помещение на станцията и успели да я отворят. Подс. Т.М. изключил
електрическото захранване, в резултат от което спряло електрическото осветление
вътре в помещението. На светлината на запалки и прожектори, с предварително
подготвените гаечни ключове подсъдимите успели да развият закрепващите болтове
и да демонтират от инсталирания в станцията маслен силов трансформатор, тип ТМ
50/20, три бобини с медни намотки. При отделяне на бобините от трансформатора,
намиращото се във вътрешността му трансформаторно масло се разляло. Подсъдимите
прибрали отнетите три бобини в предварително подготвени чували, придвижили се
обратно до автомобила и ги поставили в багажника му, след което със същия
автомобил напуснали района на с. Д.. По пътя към с. Твърдица, подс. И.Д. отбил
и спрял встрани по черен път. Петимата излезли от автомобила, извадили
откраднатите бобини и на огън изгорили изолацията на проводниците, така че да
остане само металът-мед. Прибрали бобините обратно в багажника и с автомобила
се прибрали в с. Р., където пренощували.
На следващата сутрин, пак с
управлявания от подс. И.Д. автомобил, се придвижили до гр. С.. Посетили пункт
за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, стопанисван от „И ЕООД, с
изкупчик свид. В.А.. За трите бобини, чието тегло възлязло на 61 кг, свид.
Адамов предал на познатите му подсъдими Т.М. и Х.М. сума в общ размер на 595
лева, без да отрази в регистрите данни за самоличността им и документи за
собственост на предадените от тях вещи. Получената от продажбата на краденото сума
подсъдимите разпределили помежду си и съответно изхарчили по свое усмотрение.
На 04.01.2015г. (неделя) свид. П.К.,
технически ръководител на район „Меден рудник” във „В“ ЕАД гр. Бургас, бил
дежурен и бил уведомен от диспечерите на дружеството, че липсва информация за
състоянието на водите във водоема на с. Д., попадащо в района, за който свид. К.
отговарял. Последният със служебен автомобил и придружен от служители на ІV РУ
на МВР-Бургас посетил сградата на помпената станция на с. Д., където установил,
че вратата на трансформаторното помещение е взломена и отворена, целият под на
помещението е залят с трансформаторно масло, а от самия трасформатор липсват
трите медни бобини.
В хода на
разследването е назначена оценъчна експертиза (л.88-89, том І от ДП), от чието
заключение се установява, че стойността на 1 употребявана медна бобина за маслен силов трансформатор, тип ТМ 50/20, към
инкриминираната дата е възлизала на 140 лева, т.е. отнетите три употребявани
медни бобини са били на обща стойност 420 лева, а стойността на употребяван
маслен силов трансформатор тип ТМ 50/20 към същата дата е била 1000 лева.
Съгласно заключението на
извършената в досъдебното производство техническа експертиза (л.135-138, том І
на ДП), вследствие кражбата на трите бобини и последвалото изтичане на маслото,
масленият силов трансформатор, тип ТМ 50/20, собственост на „В“ ЕАД гр. Бургас, инсталиран в помпената
станция-с.Д., е изцяло унищожен и негоден за употреба по предназначение.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които петимата подсъдими са
направили самопризнания по смисъла на чл.371 т.2 НПК, одобрени от съда с
определение по чл. 372 ал.4 от НПК, и се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателствени материали – обясненията на подсъдимите в
качеството на обвиняеми в досъдебното производство, показанията на свидетелите Д.З.Т.,
П.К., В.А., Д.П., Т. А., протоколи за разпознаване на подсъдимите Т.М. и Х.М. от
свид. Адамов, документация относно ползвания от подс. Д. лек автомобил,
заключенията на извършените оценъчна и
техническа експертизи, справки за съдимост на подсъдимите и писмените материали
по досъдебното производство – докладни записки, постановления и др.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. С оглед установената по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимите Т.Д., Х.М., Т.М., И.Д. и Ц.Б. от обективна
страна са осъществили престъпния състав на по чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4,
предл. 1 и 2 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК – чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот (изкъртване на входната врата в областта на
бравата), след предварителен сговор в немаловажен случай, чрез използване на
технически средства (метална щанга и гаечни ключове) и чрез използване на
моторно превозно средство л. а. „Опел Вектра“ с рег. № ***** АН, отнели чужди
движими вещи - 3 бобини с медни намотки за маслен силов трансформатор, тип ТМ
50/20, на обща стойност 420.00 лева, собственост на „В“ ЕАД гр. Бургас, от
владението на МОЛ Д.З.З-Б. ЕГН ********** от гр. Бургас, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят. В материалите по досъдебното
производство, и в частност от обясненията на подсъдимите, дадени в качеството
на обвиняеми в присъствието на защитници, изрично и конкретно се сочи, че
взломяването на входната врата на трансформаторното помещение на помпената станция
в с. Д. е осъществено чрез метална щанга, а демонтирането на трите бобини е
осъществено с помощта на гаечни ключове. Прочее, чисто фактически посочените от
подсъдимите технически средства са годни и безусловни необходими за извършане
на кражбата при установените по делото обстоятелства, поради което за съда е
непонятно защо прокурорът е избрал при формулиране на обвиненията да посочи, че
кражбата е извършена с неустановено техническо средство. Споменатите технически
средства не са посочени дори в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
предвид невъзможността в диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК
обвинението да се променя по реда на чл.287 ал.1 от НПК (вж ТР №1 от 06.04.2009
г. по т.д. №1/ 2008г., ОСНК, ВКС), съдът призна подсъдимите за виновни по
обвинението, както им е повдигнато с обвинителния акт – че са извършили
кражбата с неустановено техническо средство.
Коментар заслужава и
квалификацията на кражбата като извършена от петимата подсъдими в съучастие като съизвършители по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК. Цитираната разпоредба е от общата част на Наказателния кодекс
и генерално дефинира всички форми на съучастие в извършване на умишлено
престъпление, за всички престъпления. Поради общия си характер, тази норма не се
прилага в случаите, когато законодателят изрично е предвидил особени квалифициращи
обстоятелства относно съучастието в конкретни престъпни състави от особената
част на кодекса. Именно такава е хипотезата по чл.195 ал.1 т.5 от НК – когато
кражбата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за
нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай. От
доказателствата по делото се установява, че всички подсъдими са участвали в
обсъждането и вземането на решение за извършване на кражбата, всички са взели
участие в изпълнителното деяние, а то се отличава с висока степен на
организираност и обезпеченост с необходимите технически средства и с превозно
средство. Налице е следователно предварителен общ сговор с участието на всички
извършители за извършването на деянието, случаят, с оглед естеството,
стойността на отнетото и последвалото унищожаване на цялото устройство, не може
да се приеме за маловажен. При тези факти обикновеното съизвършителство по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК не може да намери приложение, тъй като бива
погълнато от предварителния общ сговор на извършителите. По тези съображения,
съдът призна подсъдимите за невинни и съответно ги оправда по подвигнатото им
обвинение да са извършили кражбата в съучастие като съизвършители, и в частта
относно квалификацията на престъплението във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимите виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на
чл.11 ал.2 предл.1 НК. Несъмнено, всеки от петимата подсъдими е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, свеждащо се до отнемане с цел своене
на чужди вещи без знанието и съгласието на собственика й, при установените
квалифициращи отнемането обстоятелства – взлом, технически средства и моторно
превозно средство, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване,
с цел да се облагодетелства от продажбата на отнетото. Същевременно, подсъдимите
са действали при общност на умисъла, формиран при установения предварителен общ
сговор помежду им, като всеки е съзнавал характера на собственото си поведение
и това на другите съизвършители. Присвоителното намерение демонстрирали още в
деня след кражбата чрез разпореждане с отнените вещи срещу съответна парична
сума, която всеки подсъдим употребил за собствените си нужди.
ІІ. По същото време и на същото
място, в условията на съвкупност с коментираната кражба на три медни бобини,
подсъдимите са осъществили от обективна страна и престъпния състав по чл.216
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 от НК – чрез отнемане на трите бобини с
медни намотки, противозаконно унищожили чужда движима вещ - маслен силов
трансформатор, тип ТМ 50/20 на стойност 1000.00 лева, собственост на „В“ ЕАД
гр. Бургас, с МОЛ Д.З.З-Б. ЕГН ********** от гр. Бургас.Унищожаването на
трансформатора, съгласно заключението на цитираната по-горе техническа
експертиза, е настъпило като логична и неизбежна последица от демонтажа (с цел
кражба) на трите бобини, и последвалото от този демонтаж изтичане на
трансформаторното масло от устройството. По делото не е установено подсъдимите да
са нанесли на трансформатора други увреждания, извън отнемането на процесните
три бобини, т.е. не са налице други целенасочени действия, насочени към
унищожаване му, което налага извод, че унищожаването на тази вещ е осъществено
в условията не на реална (както се сочи от обвинението), а на идеална
съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 предл. първо от НК – с едно и също деяние
(демонтирането на бобините) са осъществени едновременно кражба на същите вещи,
и унищожаване на трансформатора, конструктивна и задължителна част от който са
отнетите бобини.
От субективна страна, това деяние
е извършено от всеки от подсъдимите виновно, при форма на вината “евентуален умисъл”
по смисъла на чл.11 ал.2 предл.1 НК. Подсъдимите действително съзнавали, че отнемането на бобините и
следващото от това изтичане на маслото би направило трансформатора негоден за
употреба по предназначение, допускали настъпването на този резултат, но се
отнасяли безразлично към унищожаването на вещта, водени единствено от желанието
на отнемат тези елементи от агрегата, продажбата на които би им донесла
най-много пари. И при осъществяване на това деяние, петимата действали в
съучастие като съизвършители, като всеки е съзнавал характера на собственото си
поведение и това на другите съизвършители.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
За извършеното от подсъдимите престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл. 1 и 2 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 10 години, а за
престъплението по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 от НК – наказание „Лишаване
от свобода” до 5 години. Разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, във връзка с
чл.58а ал.1 от НК, задължава съда да определи на подсъдимия наказание по реда,
предвиден в Общата част на НК, в случаите, когато той е направил самопризнание
на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371 т.2 от НПК, което е било одобрено
от съда с определение по чл.372 ал.4 от НПК, след което да го редуцира с една
трета и така да определи окончателния размер на наказанието.
Настоящият случай е именно такъв,
поради което при определяне вида на наказанието за всеки подсъдим, съдът съобрази,
че за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл. 1 и 2 и т.5,
вр. чл.194, ал.1 от НК е установен специален минимум от 1 година „Лишаване от
свобода”, т.е. видът на надлежното наказание следва да е във всички случаи
„Лишаване от свобода”, а за престъплението по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.23 ал.1 от НК законът не предвижда специален минимум на наказанието
„Лишаване от свобода”. По делото не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха мотивирали приложението на
привилегированата разпоредба на чл.55 ал.1 т.1 от НК (по първото обвинение),
респективно на чл. 55 ал.1 т.2 б.„б” от НК (за второто престъпление), спрямо когото
и да е от подсъдимите. Наказанията на всеки от тях за извършените две
престъпления следва да бъдат определени по реда на чл.54 ал.1 от НК. С оглед
предвидения в чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл. 1 и 2 и т.5, вр. чл.194,
ал.1 от НК специален минимум и извлечената от доказателствата по делото
обществена опасност на престъплението и на извършителите, следващото им се за всяко
от престъпленията наказание не следва да е по-ниско от законовия минимум.
При определяне вида и размера на
наказанието за всеки от подсъдимите, съдът отчете степента на обществена
опасност на всяко от деянието, която прецени като съответстваща на обичайната
степен за подобен род посегателства, и относително ниската степен на обществена
опасност на личността на петимата подсъдими, които към процесната дата са били
неосъждани. Конкретно за подсъдимите подсъдимите Т.Д., Х.М., Т.М. и И.Д. съдът съобрази още,
че след извършване на настоящите престъпления, спрямо тях са влезли в сила
осъдителни присъди по НОХД № 1793/2015г. по описа на Районен съд-Бургас, по НОХД
№ 36/2016г. по описа на Районен съд-Малко *, по НОХД № 155/2016 г. и по НОХД №
195/2015 г., двете по описа на Районен съд-Царево, за извършени в същото
съучастие аналогични кражби на елементи ог трансформатори, намотки и
трансформаторно масло, и съответно унищожаване на трансформатори. По отношение
на подс.Б. е налице решение по АНД № 55/2015 г. по описа на Районен съд-Елена, влязло
в сила след настоящите престъпления, с което за извършено престъпление по чл.343в
ал.2 от НК този подсъдим е освободен от наказателна атоговорност с налагане на
административно наказание глоба.
От друга страна, съдът отчете направените
от подсъдимите на досъдебното производство и в съдебното следствие пълни
самопризнания, и решението им да признаят фактите по повдигнатите им с
обвинителния акт обвинения. Тук бе съобразено и обстоятелството, че приносът на
всеки от подсъдимите в извършените престъпления е относително равностоен, при
липса на доказателства някой от тях да е имал водеща роля на инициатор или
организатор на престъплението.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянията и извършителите, съдът прецени, че за извършеното
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл. 1 и 2 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК подсъдимите Т.Д., Х.М., Т.М. и И.Д. следва да бъдат наказани еднакво тежко, като на
всеки от тях бе определено наказание по вид „Лишаване от свобода”, за срок от 1
година и 6 месеца, което след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК бе
сведено до окончателен срок от 1 година. Спрямо подс. Б., с оглед липсата на
данни за други извършени заедно с останалите четирима подсъдими други престъпления
от същия вид, съдът намери, че наказанието „Лишаване от свобода” за участието
му в кражбата следва да бъде отмерено в законовия минимум – 1 година, който
срок, след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК, следва да се сведе до
окончателен размер от 8 месеца.
По отношение на извършеното
престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 от НК, в което
участието и приносът на всички подсъдими също са относително равностойни,
петимата извършители следва да получат и еднакви по вид, размер и срок
наказания. Съдът съобрази, че макар по-леко наказуемо в сравние с кражбата,
унищожаването на трасформатора е причинило на неговия собственик по-големи по
размер вреди, като е било поставено в опасност и водоснабдяването на с. Д.. Ето
защо, за така извършеното, на всеки от подсъдимите съдът определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което след приложението на чл.58а
ал.1 от НК бе редуцирано до 8 месеца „Лишаване от свобода”.
Разгледаните две престъпления са
извършени от подсъдимите в условията на идеална съвкупност по смисъла на чл.23
ал.1 предл. първо от НК, което налага на всеки от тях да се определи общо
наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му с присъдата за всяко
престъпление, както следва:
На подс.Т.М.Д. - „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година;
На подс. И.М.Д. – „Лишаване от свобода” за срок от
1 година;
На подс. Х.Т.М. - „Лишаване от свобода” за срок от
1 година;
На подс. Т.Т.М. - „Лишаване от свобода” за срок от
1 година;
На подс. Ц.А.Б. - „Лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца.
Изхождайки от целите на генералната
и специалната превенция по смисъла на чл.36 ал.1 от НК, предвид необременото към
инкриминираната дата съдебно минало на подсъдимите, настоящата им трудова ангажираност,
направените искрени самопризнания и изразеното критично отношение към стореното
съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на извършителите към спазване
на закона и на добрите нрави не е наложително всички те, или някой от тях, да
изтърпят ефективно определените им общи наказания „Лишаване от свобода”, а ще е
достатъчно изпълнението на наказанията да бъде отложено за изпитателен срок от
3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. В рамките на изпитателния срок, те
следвада се въздържат от извършване на други престъпления под страх от
привеждане в ефективно изпълнение на отложените наказания „Лишаване от
свобода”. В същото време, отлагането на наказанията би запазило възможността
подсъдимите да полагат труд и да реализират правомерни доходи, и ще им осигури
възможност да преосмислят отношението си към установените правила и забрани, да
променят в позитивна насока ценностите и поведението си. Приложението на
института на условното осъждане специално за подсъдимите Т.Д., Х.М., Т.М. и И.Д. представлява и
последен шанс да избегнат ефективно изтърпяване на лишаване от свобода, предвид
наложените им и по други присъди условни наказания „Лишаване от свобода”,
извършени в съвкупност с настоящите.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
Предвид решението
по въпросите за престъпленията, тяхното авторство и следващите се за тях наказания,
съдът намери за основателен и доказан предявеният от „В“ ЕАД гр. Бургас граждански
иск за възмездяване на причинените му с извършените престъпления имуществени вреди.
Безспорно бе доказано, че претърпените от ищцовото дружество имуществени вреди,
равняващи се на стойността на унищожения маслен силов трансформатор, тип ТМ
50/20 - 1000.00 лева, са пряка и непосредствена последица от кражбата на съставните
му части – 3 бобини с медни намотки на обща стойност 420.00 лева, а стойността
на отнетите вещи съставлява част от стойността на целия трансформатор към
момента на унищожаването му. Единствена причина за настъпването на тези вреди е
именно поведението на подсъдимите. Наред с извършеното престъпление, в
гражданскоправен контекст подсъдимите виновно са осъществили „непозволено
увреждане” по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което дължат възстановяване на
вредите от стореното. По тези съображения съдът уважи предявения граждански иск
изцяло в размер на 1 000.00 лева, ведно с поисканото обезщетение за забава
в размер на законната лихва от датата на увреждането-04.01.2015г., до
окончателно изплащане на цялата сума, като осъди подсъдимите Т.Д., Х.М., Т.М., И.Д. и Ц.Б. солидарно за
заплатят на ищеца претендираното обезщетение. По делото отсъстват доказателства
за сторени от ищцовото дружество разноски, поради което такива не му бяха
присъдени.
РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите на
вината и отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подсъдимите
бяха осъдени да заплатят направените в досъдебното производство деловодни разноски
в общ размер на 139.51 лева, като всеки от тях заплати припадащата му се 1/5
част в размер на 27.91 лева.
На основание чл.88 ал.1 от НПК,
вр. чл.78 ал.6 от ГПК подсъдимите Т.Д., И.Д., Х.М., Т.М. и Ц.Б. следва да
понесат следващата се върху уважения граждански иск държавна такса в размер на 50,00
(петдесет) лева, като всеки от тях заплати припадащата му се
1/5 част от сумата в размер на 10,00 (десет) лева, както и дължимата от всеки подсъдим държавна такса в размер на 10.00
лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи, платими в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - Бургас.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С оглед приключването на
наказателното производство по делото, съдът постанови вещественото
доказателство – 1 бр. оптичен диск, съдържащ видеозапис от охранителна камера
на пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в гр. С.,
стопанисван от „И ЕООД (приложен на л.
81, том І от досъдебното производство), да остане по делото за срока на
съхранението му в архив.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.