РЕШЕНИЕ
Номер
69
07.03.2023 г.. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на осми февруари две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 28 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Р.И.Х., ЕГН **********; с адрес ***2 и адрес за призоваване гр.
Русе, ул. „А.“ № 10, вх. 1, ет. 1, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0352-000002/05.01.2023 г., издадена от
младши автоконтрольор в РУ МВР Свищов, с която на основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на изискванията
на чл. 10, ал. 2 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и при непосочване
на длъжността на лицето, което е издало същата. Иска се отмяна на наложената
ПАМ като незаконосъобразна и неправилна. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. С.М.,***, който поддържа жалбата на
основанията, изложени в нея, прави допълнителни възражения относно
законосъобразността на оспорвания административен акт и иска от съда да отмени
същия.
Ответникът младши
автоконтрольор в РУ МВР Свищов, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Изпраща административната преписка с придружително писмо вх. № 249/20.01.2023
г.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и
реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини
същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
В обжалваната
заповед административният орган е описал фактическата обстановка чрез техниката
на препращане към съставения Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GА,
№ 638593/05.01.2023 г. От съставения АУАН се установява, че на 04.01.2023 г. около 19,30 часа, на ПП І 3 км
36+750 в посока към гр. Бяла
Х. е претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил ДС 7 К. с рег. № ********,
собственост на "Рулан“ ООД, ЕИК *********. Във връзка настъпилото ПТП на Х.
е направен тест за употреба на наркотични или упойващи вещества, с техническо
средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARLK 0006, с проба номер 195,
взета на 04.01.2023 г., в 23:55 часа. Посочената проба е дала положителен
резултат за амфетамин.
От приложения
Протокол за извършена на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества № 352р - 310/05.01.2023 г. се установява, че във връзка с настъпило
ПТП при особености на пътя – в мокро състояние, мъгла и на тъмно, водачът Х. се
е държал спокойно и е напуснал управляваното от него МПС нормално; със сигурна
походка и ясен изговор, без съмнителни физически признаци и без мирис на
алкохол; няма особености в областта на очите и светлината на мястото на
тестване е приз нощта.
Във връзка с
така установената употреба Х. е заявил, че предвид здравословното си състояние
употребява лекарства. Х. не е приел показанието на посоченото техническо
средство, поради което му е издаден талон за изследване номер 124902. Във
Филиал на спешна медицинска помощ Свищов от Х. е взета кръвна проба за химичен
анализ. Същата фактическа обстановка се установява и от Докладна записка УРИ
352р-396/06.01.2023 г. на младши инспектор Н. до началника на РУ Свищов.
За
установеното нарушение на Х. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GА,
№ 638593/05.01.2023 г., който е подписан от него, като е посочил, че има
възражения.
При така
установената фактическа обстановка младши автоконтрольор в РУ МВР Свищов при ОД
МВР Велико Търново е издал ЗППАМ № 23-0352-000002/05.01.2023 г., с която на
основание чл. 171, т. 1, буква Б от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. В мотивната част на заповедта, макар и оскъдно е описана фактическата
обстановка, при която е установена положителната проба на Х.. Заповедта е
връчена на Х. на 05.01.2023 г.
Представена е
Справка за нарушител/водач Р.И.Х..
Недоволен от
така постановената заповед, Х. оспорва същата в настоящото производство с
доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност. Изразява
твърдение, че заповедта, в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 2 от АПК. Сочи
се нарушение на принципа на съразмерност, като заповедта е постановена при
неизяснена фактическа обстановка.
С Разпореждане
от 26.08.2022 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. Указал е на жалбоподателя,
че на основание чл. 171, ал. 4 от АПК негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. На ответника са дадени указания, че основание чл. 170, ал.
1 от АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени
в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
При така изложените фактически данни,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед УРИ 366з-2605/28.06.2022
г. на директора на ОД МВР Велико Търново са делегирани правомощия на изрично
посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. Съгласно т. 2.1. от посочената заповед „ 2.Оправомощавам
да прилагат принудителни административни мерки само по чл. 171, т. 1, букви
„б“, „е“ и „ж”, т. 2, буква „в“ и „м“ и т. 2а, буква „а“ и буква „6” от ЗДвП с
мотивирани заповеди следните служители на ОДМВР - В. Търново: 2.1. назначените
по график и/или определени със заповед/план за работа служители на длъжност
„младши автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР - В. Търново, за територията, обслужвана от ОДМВР - В. Търново“ . Съдът приема, че процесната заповед е
издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.
Настоящият
съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед.
Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за
налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила,
регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед
съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма. Жалбоподателят
развира тезата, че са допуснати няколко нарушения в тази връзка.
В т. 3 от
жалбата е въведено следното възражение: „3. Налице е и друго процесуално нарушение, доколкото оспорената
заповед формално не съответства на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в съдържанието й липсва означаване на длъжността на лицето, което я е
издало, както липсва и знанието за какво точно е упълномощено то.“ Оплакването е несъстоятелно. Още на
втория ред в мотивната част на заповедта е посочено, че служителят В. Г. Н.заема
длъжността младши автоконтрольор в РУ МВР Свищов при ОД МВР Велико Търново и е
посочено, че е упълномощен със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора
на ОД МВР Велико Търново.
Релевираното
възражение, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, съдът отнася към нарушенията, свързани с формата на
административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, той трябва
да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Според изложените разсъждения в жалбата относно
приложението на чл. 171, ал. 1, буква Б във връзка с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и
посочената в последната норма Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в
частта по чл. 3а административният
орган не е изяснил фактическата обстановка, защото се е позовал само на
резултатите от извършеното изследване с техническо средство, а не се е
съобразил с изразеното от Х. несъгласие. Според жалбоподателя първо е следвало да
се изчакат резултатите от медицинското изследване и едва след това да се
пристъпи към издаване на заповедта. Според съда жалбоподателя тълкува
неправилно посочените от него норми. Нормата на чл. 171, ал. 1, буква Б от ЗДвП
въвежда императивно задължение, т.е. при обвързана компетентност
административният орган следва да издаде ЗППАМ когато са налице фактите и
обстоятелствата, предвидени в хипотезата на тази правна норма. Достатъчно е
установяването на употребата на наркотични или упойващи вещества по един от
посочените в разпоредбата начини. Твърдението на жалбоподателя, че следва да се
изчака постигането на безпротиворечиви резултати и едва тогава да се наложи ПАМ
не отговаря на съдържанието на посочената разпоредба.
Действително, както е отбелязано във
вече посочения от съда Протокол за извършена на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества № 352р - 310/05.01.2023 г., поведението на Х.
при провеждане на теста с техническо устройство е адекватно и не буди съмнения,
но подобна преценка дали да се наложи или не ПАМ в случаите на положителна
проба за употреба на наркотични или упойващи вещества не е предоставена в
правомощията на административния орган.
Като друго
нарушение на формата, отново свързано според жалбоподателя с неизяснена
фактическа обстановка се сочи нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съгласно чл.
35 от АПК. Х. счита, че посочените норми са нарушени защото: „Административният
орган не е съобразил, че резултатът от медицинското изследване е меродавен за
установяване наличието или липса на наркотични вещества у водача спрямо теста,
извършен с техническо средство. Не е положил усилия да изиска незабавно
изготвяне на изследването с цел преценка за налагане на ПАМ и ангажиране отговорността
на водача. По този ред не са съобразени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК
по отношение на изясняване на фактите и обстоятелствата и събиране на
доказателства.“
Съдът не е съгласен с въведеното оплакване. Според чл. 35 от АПК Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени. Следва обаче да се съобрази, че ЗДвП е специален закон спрямо
кодифицираната регламентация на административните актове в АПК, което означава,
че законодателят е регламентирал кои факти трябва да са налице за да се наложи
обжалваната ПАМ – в конкретния случай такъв факт е положителната проба за
амфетамин. При тези обстоятелства ПАМ следва да се наложи незабавно, в момента
на установяване по надлежния ред (чрез техническо средство), като същата е от
категорията принудителни административни мерки с превантивен характер. В този
смисъл, за административният орган не е налице задължение да „изиска
незабавно изготвяне на изследването с цел преценка за налагане на ПАМ„ резултатите от медицинското изследване,
тъй като административният орган няма право на преценка.
При
така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната ЗППАМ е издадена при
спазване на изискванията за форма.
На
следващо място съдът преценява законосъобразността на оспорения акт като
установява дали са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила във връзка с неговото постановяване. Съдът намира, че
тук е мястото да разгледа твърдението в жалбата, че „Настоящата
заповед е издадена при сериозно нарушение на чл. 10, ал. 2 от АПК, доколкото
длъжностното лице, издало заповедта е заинтересовано от изхода на
производството.“ . Според
Х. това нарушение е сериозно, защото едно и също физическо лице участва в
производството по издаване на заповедта в различни позиции – като
актосъставител на цитирания в заповедта АУАН и като административен орган,
издал заповедта. Твърди се, че „Налага се добре различима
порочна схема, представляваща сериозно процесуално нарушение и пряко засягаща
интересите и правата на жалбоподателя. …Считам, че е недопустимо
едно и също длъжностно лице да участва в създаване на фактическите основания,
след което на база на същите основания и да издаде 3111IAM. При така
конструираната административна процедура би следвало Н. да бъде отведен, което
не е сторено. Участието му обаче в различни фази на производството безспорно
обуславят заинтересованост от изхода му и в никакъв случай не говорят за
безпристрастност.“
Преди да разгледа посочените твърдения, съдът намира за необходимо да изясни
следното: От така изложените съждения е видно, че жалбоподателят не
разграничава административното производство по прилагане на ПАМ от
административнонаказателното производство, свързано със съставяне на АУАН,
издаване на наказателно постановление и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лице, извършило административно
нарушение. Съдът не намира за необходимо да коментира частта от жалбата, която
се отнася до съставяне на АУАН и претенциите за нарушения в тази връзка.
Според
настоящия съдебен състав не е налице нарушение на чл. 10, ал. 2 от АПК – нито
„сериозно“, нито каквото и да било друго. Съгласно посочената разпоредба Не
може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от
изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи
основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или
по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Въпреки изложените съображения от процесуалният
представител на жалбоподателя не само в жалбата, но и в проведеното по делото
съдебно заседание относно заинтересоваността на младши автоконтрольор Виктор Н.
от изхода на процеса, съдът не установи подобни факти и обстоятелства. Тъй като
производствата по прилагане на ПАМ и по съставяне на АУАН са две самостоятелни
и независими по характер, същност, фактически и правни основания, не е налице
нарушение на правата на лицето, спрямо което те се развиват и резултатите от
които производства засягат неговата правна сфера. Така прилагането на ПАМ е
административно производство – в конкретния случай с превантивен характер и за
обществото, и за самото лице, което се подчинява на нормите на АПК.
Производството по съставянето на АУАН е административнонаказателно по своя
характер, свързано е с ангажиране на административнонаказателната отговорност
на лицето и за него са приложими разпоредбите на ЗАНН. Фактът, че едно и също
лице установява фактическата обстановка свързана с прилагане на ПАМ и със
съставяне на АУАН не влияе върху законосъобразността на постановените крайни
актове. Във връзка с фактическата обстановка, на база на която е издадена
процесната ЗППАМ следва да се отбележи, че в административното производство е
допустимо тя да бъде установена с други актове, като за целта е приложимо ТР
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите могат да бъдат изложени
отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи
неговото издаване. В този случай административният орган правилно се е
позовал на съставения АУАН за описание на фактическата обстановка.
Съдът счита,
че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана
компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.
Заповедта отговаря
на целта на закона.
Нормата
на чл. 171, т.1 от ЗДвП предвижда временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи
Целта на ПАМ
по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще
възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство (независимо
кой е собственика) от лице, извършило конкретни административни нарушения с
висока степен на обществена опасност, свързани с липса на каквото и да е СУМПС,
употреба на алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за употреба на
алкохол или наркотични вещества, неизпълнение на предписание за медицинско
изследване на кръвта за употреба на алкохол ли наркотични вещества, управление
на МПС от лице, което няма съответната правоспособност. Гарантирането на живота
и здравето на хората като върховна ценност по никакъв начин не нарушава
въведеното в чл. 6, ал. 2 от АПК правило, че Когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона,
поради което твърдението в жалбата за наличие на подобно нарушение следва да се
отхвърли като несъстоятелно.
Тук е мястото да се посочи, че макар и да твърди неспазване
на принципа на несъразмерност, обективиран в чл. 6, ал. 2 от АПК,
жалбоподателят не сочи в какво се изразява нарушението на този принцип. Съдът
счита, че по делото не се установява подобно нарушение, тъй като срокът на
наложената ПАМ е определен в закона.
Съдът намира за необходимо да отбележи следното: към
жалбата Х. е представил доказателства относно медикаменти, които приема, както
и изследвания. В хронологичен порядък представените доказателства са:
1. С
дата на издаване 11.11.2022 г.
ü
Рецепта от лекар, ръкописно написана.
ü
Предписан терапевтичен курс за един медикамент
към амбулаторен лист № 16488.
ü
Терапевтичен курс (три) за общо пет медикамента.
2. С
дата на издаване 06.12.2022 г. терапевтичен курс с един медикамент
3.
Терапия на Р.Х. след 14.03.2022 г. – без данни за автора на същата.
4. Изследване
за наличие на наркотични вещества в урината, проведено на 06.01.2023 г. в СМДЛ
„Здраве-99“ ООД, гр. Русе
Доказателствата
под № 1 и № 2 са посочени като издадени от д-р В. И., УИН **********. От така
представените доказателства съдът може да направи изводи относно датата, на
която са създадени и относно авторството. Съдът не притежава специални знания
доколко в резултат на употребата на посочените в доказателствата медикаменти би
повлияла върху резултата от теста за употреба на наркотични или упойващи
вещества. Съдът вече посочи, че е разпределил тежестта на доказване между
страните с Разпореждане от 23.01.2023 г. Ако жалбоподателят е искал представените
доказателства да бъдат съобразени от съда във връзка с решаване на съдебния
спор, същият е следвало да ангажира съдебно-медицинска експертиза, тъй като
съдът не притежава специални знания в областта на медицината.
С оглед
фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай
с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.Х., ЕГН **********; с
адрес ***2 и адрес за призоваване гр. Русе, ул. „А.“ № 10, вх. 1, ет. 1 против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0352-000002/05.01.2023
г., издадена от младши автоконтрольор в РУ МВР Свищов.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: