Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.02.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година
в публично съдебно заседание, в следния касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Албена
Стефанова
Иванка Иванова
Секретар - Стоянка Иванова
Прокурор - Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена
Стефанова КНАХД № 109 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК,
съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А.И.А.,
ЕГН-********** *** срещу Решение № 96/10.11.2022 г. на Районен съд - Попово,
постановено по НАХД № 194 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден като
законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5828595, издаден от ОДМВР-Търговище,
за налагане на глоба в размер на 50 лв.
В касационната жалба се излагат подробни доводи,
обосноваващи неправилно възприета от съда фактическа обстановка и допуснати от
съда нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за утвърдени
местни корупционни практики на съответни институции. Моли се оспореното решение
да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново, с
което ЕФ да се отмени като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание касатора, редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Ответната страна – ОДМВР Търговище,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага
доводи, че в хода на административно-наказателното производство по установяване
на административното нарушение не са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Счита, че от така събраните доказателства по несъмнен начин
се доказва извършването от страна на касатора на описаното в ЕФ административното
нарушение. Навежда, че отчетената
скорост е над позволената в случая, като това е установено по съответния
предвиден законов ред. Излага становище, че изложените в жалбата основания
по-скоро съдържат лични впечатления и наблюдения на касатора, досежно това къде
следва да бъдат поставени устройствата и какво следва да отчитат същите, който
съдебната практика отдавна е отхвърлила. Дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема
същата за допустима.
След проверка на
делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната
фактическа обстановка:
На 18.02.2022 г., в 09.19 ч., в Област Търговище,
Община Попово, с.Ломци, ул. “Стойчо Георгиев“ до кръстовище с ул.“Роза, в населено място
означено с пътен знак „Д11“,
при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч., след приспаднат толеранс -3, е установено управлението на МПС – товарен автомобил "Дачия Докер“
с рег.№ *****със скорост 67 км/ч. Установено е, че автомобила се управлява с превишена стойност
на скоростта 17 км/ч. Нарушението е установено с АТСС, АRH САМ S1, насочено към
гр.Попово. Към ЕФ
била приложена и снимка № 11743С4/0344055, на която в 09.19.23 ч., на 18.02.2022
г. , в режим „отдалечаване“ е заснет т.а. марка "Дачия Докер“ с рег. .№ ******, в локация с GPS
координати: 43.420473/ 26.341642, както и че максимално допустимата скорост на
движение е 50 км/ч, а измерената /засечена/ скорост е 70 км/ч.
При извършена справка е установено, че
автомобилът е собственост на дружество „Инпростар“ ЕООД гр.Разград, ЕИК *********,
представлявано от Н. М. Б.. За установеното нарушение на законния представител
на „Инпростар“ ЕООД гр.Разград е съставен и връчен ЕФ, Серия К № 5610568. На
26.04.2022г. в ОДМВР-Търговище от страна на Н. М. Б. е подадена декларация по
чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която последният е посочил, че на 18.02.2022 г.
въпросния автомобил, който е заснет от техническото средство е управляван от лицето А.И.А., като е представил и СУМПС на същото лице. Въз основа на така
подадената декларация издадения на Н. М. Б. ЕФ Серия К № 5610568 бил анулиран. На посоченото от Б. лице-А.И.А., като водач управлявал
автомобила на 18.02.2022г. бил издаден и връчен ЕФ серия К № 5828595, с който
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП на лицето било
наложено административно наказание „глоба“ от 50 лева.
В хода на производството пред
въззивната инстанция са приложени доказателства за одобряване на типа средство
за измерване - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип АRH САМ S1, ведно с приложение за неговата
годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на
ЕФ за нарушения установени с АТСС,от които се доказва, че същата съответства на
одобрения тип; Протокол за проверка № 52-СГ-ИСИС/03.11.2021 г. на БИМ,
удостоверяващ съответствие на АRH САМ S1 № 11743С4 с одобрения тип; Протокол за запознаване на
служител от ОДМВР за работа със СПУКС; заверени копия от Google maps и снимка, удостоверяващи мястото на
позиционирането на АВН САМ 51, както и протокол за използваното АТСС в деня на
контрол, ведно със снимка на последното и сертификат на полицейския служител
работил с него в същия ден.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ
съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП като ясно
е посочено мястото на извършеното
нарушение, както и посоката на
движение на лекия автомобил. Съдът е приел, че от приложената по преписката
снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са
максимално разрешената скорост на движение на МПС в населено място- 50 км/ч и
измерената скорост на движение на автомобила - 70 км/ч, от която коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Нарушението правилно
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса,
което е така и при използването на мобилна апаратура, какъвто е и конкретния
случай
Районният съд
е приел от правна страна, че от така
събраните писмени доказателства по делото, при тяхната съвкупна преценка, по
несъмнен начин се доказват елементите на описаното в ЕФ административно
нарушение. Съдът е приел, че нарушението е правилно правно квалифицирано и
подведено под правилната административнонаказателната разпоредба, като на А.И.А. е наложен размер на наказанието, съответстващ
на фиксирания в закона размер.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил
обжалвания ЕФ, като законосъобразен.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Изложените в касационната жалба доводи относно неправилното
ценене на доказателствата от страна на Районния съд и правилността на изводите
на последния касае единствено обосноваността на съдебното решение.
Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно основание,
съгласно чл. 348 от НПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН. Решението на въззивния
съд подлежи на касационна проверка само на основанията по чл. 348 от НПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд не може да прави нови
фактически установявания въз основа на нова преценка на събраните по делото
доказателства.
Независимо от гореизложеното, при така събраните
доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на елементите на
описаното в ЕФ административно нарушение и за спазване на всички кумулативни
изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се
споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира, че същите не следва
да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Оспореното решение е
подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са
допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по
смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по
чл.348 ал.1,т.2 от НПК и наведените в тази насока доводи в жалбата са изцяло
неоснователни.
Относно изложените в
жалбата доводи, с които се навеждат
местни корупционни практики на съответни институции, същите са в
несъответствие с изискванията на чл.212, ал.3 от АПК и не следва да бъдат
обсъждани от настоящата инстанция.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха
констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност
или недопустимост на оспореното решение.
По изложените
съображения касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
По делото не се претендират разноски за касационната инстанция от
страна на ответника, предвид на което съдът намира, че не следва да се
произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/10.11.2022 г. на Районен съд -
Попово, постановено по НАХД № 194/2022 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.