№ 51391
гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110140746 по описа за 2023 година
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК от заявителя за изменение на
Разпореждане № 90051/ 24.06.24г. в частта за разноските , доколкото съдът с
посоченото разпореждане е обезсилил издадената заповед за изпълнение
поради непредявяване на установителен иск в 1-месечен срок от заявителя при
постъпило възражение от длъжника, като е присъдил на длъжника по
заповедното производство поисканите разноски за адвокатско възнаграждение
в пълен размер.
В молбата заявителят „С.........“ АД поддържа , че доколкото
единственото действие от страна на длъжника по заповедното производство
се изразява в подаване на възражение, за което не се изисква обосноваване , то
разноски на длъжника по заповедното производство не следва да бъдат
присъждани в предвидените в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размери.Моли за съобразяване на Решение от
25.01.24г. на СЕС по дело С-438/2022г., съгласно което съдът не е обвързан от
Наредба 1 и при липса на оправдан интерес следва да не я прилага. При
горните съображения моли да бъде намалено присъденото адвокатско
възнаграждение до справедлив размер по преценка на съда, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на извършените действия.
В срока за отговор на молбата, такъв е постъпил от страна на длъжника
Д. З. Т., чрез адв. Д.. от САК , с който се развиват съображения, че разноски
във всички случаи се дължат щом са сторени такива , доказано е тяхното
извършване, и е поискано присъждането им. Счита, че заплатеното от
страната възнаграждение не е прекомерно спрямо фактическата и правна
сложност на делото .Счита , че приложение следва да намерят разпоредбите
на чл. 7, ал.7, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба 1 .
Съдът намира молбата за основателна. Действително при депозиране на
възражението не се изисква неговото обосноваване , което обаче не лишава
страната от възможността да претендира разноски, когато докаже в
1
производството , че такива е направила във връзка със защитата си срещу
издадената заповед за изпълнение по заявлението на кредитора.
Съдът намира, че в настоящия случай, с оглед релевираното възражение
от заявителя по реда на чл. 248 ГПК, на длъжника следва да се присъдят от
поисканите разноски в размер на 800лева , разноски за адвокатско
възнаграждение за депозиране на възражение по заповедното производство в
размер на 200лева , при приложение по аналогия на разпоредбата на чл. 6,
ал.1, т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, както и с оглед липсата на фактическата и правна сложност
на производството по делото, а оттам - и на извършените процесуални
действия.
При горните съображения , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Разпореждане № 90051/24.06.2024г. на СРС, 69състав в
частта , в която на осн. чл. 78, ал.4 ГПК „С.........“АД, ЕИК ...... е осъдена да
заплати на Д. З. Т. с ЕГН ********** разноски за настоящото производство в
размер на 800лева , за заплатено адвокатско възнаграждение ,
КАТО ОСЪЖДА „С.........“АД, ЕИК ...... да заплати на Д. З. Т. с ЕГН
********** на осн. чл. 78, ал.4 ГПК и чл. 78, ал.5 ГПК разноски за
настоящото производство по ч. гр.д. № 40746/23г. / за депозиране на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ в
размер на 200лева , за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2