Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Русе, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
открито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Галина Кунчева и с участието
на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 212 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.Б.А.,
чрез адв. И., против решение № 316/02.05.2023 г., постановено по а.н.д. №
492/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 23-0457-000035/08.02.2023 г., издадено от ВПД Началник на РУ –
Ветово към ОДМВР - Русе, с което на нарушителя за нарушение на чл.103 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП.
В касационната жалба се сочи, че въззивното
решение неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила и е необосновано.
Последното посочено от касатора основание не
е такова по чл. 348 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН и не следва да се обсъжда.
В жалбата се посочва, че не било ясно
качеството на свидетеля, присъствал при констатиране на нарушението – било
вписано, че последният е очевидец, присъствал при установяване на нарушението
или при съставяне на акта. Не било установено безспорно извършването на
нарушение от А., тъй като описателната част на АУАН била неясна. Сигналът за
спиране, подаден към водача, не бил такъв по визираните в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП начини, вр. чл. 207 от ППЗДвП. Иска се отмяна на решението на РС и отмяна
на издаденото НП.
Ответникът – ВПД началник на РУ – Ветово към
ОДМВР – Русе – редовно призован, не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
На 24.01.2023 г. мл. автоконтрольор при РУ –
Ветово към ОДМВР – Русе изпълнявал заедно с друг полицейски служител вменените
им задължения по ЗДвП, като непосредствено пред заведение, намиращо се на
кръстовището между ул. Д. Б.“ и ул.“Ал. Ст.“ в гр. Г. установили, че три лица
се качват в л.а. марка “Н. Т.“, който бил без поставени отпред и отзад
регистрационни табели, след което водача на автомобила потеглил по ул.“С.“, а
служителите на МВР последвали непосредствено със служебния си автомобил
автомобила марка „Н.“, като същевременно подали първо светлинен, а впоследствие
и звуков сигнал със служебния си автомобил за да укажат на водача на автомобила
„Н.“ да преустанови движението си. Вместо да изпълни указанията на пол.
служители автомобила марка „Н.“ ускорил движението си, а преследвайки го пол.
автомобил се изравнил с него, но предвид габаритите на двата автомобила, пол.
автомобил пропуснал пред себе си автомобила марка „Н.“, който впоследствие бил
управляван на пресечен терен, където пол. автомобил нямал проходимост, поради
което и пол. служители преустановили преследването на автомобила марка „Н.“. В
последствие била извършена пол. проверка и били установени както автомобила
марка „Н.“, така и лицето, което го управлявало – жалбоподателят А.. Въз основа
на горните обстоятелства, св. П. (полицейски служител) преценил, че жалбоподателя
е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП и съставил на жалбоподателя АУАН бл. №
839141/27.01.2023г., а в последствие въз основа на него било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
От правна страна въззивният съд приел, че
АУАН и НП не страдат от пороци. В конкретния случай нарушението е констатирано
по безспорен начин, т.к. служителите последвали непосредствено със служебния си
автомобил автомобила марка „Н.“ по описания маршрут, който впоследствие бил
управляван на пресечен терен, където пол. автомобил нямал проходимост, поради
което и пол. служители преустановили преследването на автомобила марка „Н.“.
Изложил е, че на пътя не са се движили други
МПС освен посочените по – горе пол. автомобил и л.а. марка „Н.“, за да се
направи извод за това, че евентуално насочените от пол. служители действия,
указващи на водача на л.а. марка „Н.“ да преустанови движението си се отнасят
за друг участник в движението по пътищата.
Приел е, че размерът на наказанието е
правилно установен и е изложил съображения.
Решението
е правилно.
„Установяване на нарушение“ и „съставяне на
акт (за установяване на административно нарушение)“ са термини, обозначаващи
една и съща дейност.
Описаната обстановка не е неясна. Същата е
описана към момента на извършване на нарушението. С оглед спицификата на случая
то не е довършено в присъствието на актосъставителя и свидетеля, като законът
допуска двете форми на установяване с оглед определяне на териториалната
компетентност на АНО – чл. 47а ЗАНН. В тази връзка е очевидно, че нарушителят е
наказан не защото „не е спрял плавно“, а защото не е спрял изобщо.
Актът е съставен на А.Б.А. в качеството му
на водач на автомобила. Същият е посочил, че няма възражение досежно
съдържанието на акта. Вярно е, че в него е посочено, че нарушената разпоредба
касае „не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното
за движение…“, но тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
По отношение на начина на сигнализация
въззивната инстанция е изложила мотиви, които се споделят от настоящия състав и
не следва да бъдат преповтаряни на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 316/02.05.2023 г., постановено по а.н.д. №
492/2023 г. по описа на Районен съд – Русе
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |