Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 434 / 31.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Г. Д., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 76/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Стар пост“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, СО – Район Лозенец, бул.“Черни връх“
№ 73, представлявано от управителя Д.Д.В.е оспорил решение №725/29.10.2021г.,
постановено по АНД № 3685/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 02-0003659 от 22.07.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Бургас. С наказателното постановление на касатора за
нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл.270, ал.2 и
ал.3 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез
представител по пълномощие адв. Г. поддържа жалбата и иска обжалваното решение
да бъде отменено, както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление,
а в условията на евентуалност иска съдът да измени НП, като намали размера на
наложената санкция.
Ответникът по касация Дирекция „Инспекция по
труда“ Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Н. оспорва жалбата и
иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Прокуратурата счита, че
обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Търговското дружество „Стар пост“ ООД е
наказано за това, че в качеството на работодател, е начислило, но считано до
30.06.2021г. не е изплатило в пълен размер уговореното трудово възнаграждение
за месец май 2021 г. на работника И.А.И., ЕГН **********, на длъжност
„шофьор-куриер“, полагал труд в офис на „Стар пост“ ООД в гр.Бургас,
ул.“Перущица“ № 43. Съгласно сключения между страните трудов договор №
421/14.04.2021г. трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплатено до 30-то
число на месеца, следващ този, през който е положен труда, т.е. най-късно до
30.06.2021г.
Нарушението е установено от главен инспектор В.А.В.при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „Стар пост“ ООД
по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на 30.06.2021г.,
05.07.2021г., 07.07.2021г. и 08.07.2021г. С призовки по чл.45, ал.1 от АПК са
изискани, но до приключване на проверката не са представени ведомост за заплата
за месец май 2021г. или други документи, удостоверяващи изплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец май 2021г. Незаплащането на заплатата за месец
май 2021г. е декларирано и в писмени обяснения от работника и от упълномощено
от работодателя лице на 08.07.2021г.
Административнонаказващият орган е приел, че
е нарушена нормата на чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Съгласно чл.414, ал.1 от КТ работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване
на административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Наведените в касационната жалба възражения са
неоснователни.
Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ задължава
работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа
в установените срокове. В процесния случай касаторът, като работодател, е
наказан за това, че не е изплатил в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение за м.май 2021г. на работника И.А.И., на длъжност „шофьор-куриер“
до 30.06.2021г. Тези факти несъмнено водят до изводите, направени от административнонаказващия
орган и от районния съд, а именно, че дружеството-работодател е извършило
административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ, за което следва да понесе
съответното административно наказание. Установени са всички факти, които
изпълват обективните елементи на състава на нарушението. Доколкото извършителят
е юридическо лице, субективна страна не се издирва, тъй като е прието, че
отговорността на търговците е обективна.
Нямат отношение към нарушението причините,
поради които работодателят не е могъл навреме да заплати договореното трудово
възнаграждение. В този смисъл изтъкването на такива причини не е нито
смекчаващо, нито отегчаващо обстоятелство спрямо определяне размера на
наказанието, както и спрямо предпоставките, които биха обосновали извод за
маловажност на деянието.
В процесния случай не е спорно, че трудовото
възнаграждение на И.А.И. за м.май 2021г. е изплатено на 12.07.2021г., т.е. 12
дни след изтичане на крайния срок, до който е следвало да бъде изплатено.
Фактът на плащане на трудовото възнаграждение, случило се в срока, указан на
работодателя в дадените задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, не
води до различни изводи, тъй като с даването на предписания не отпада
отговорността на дружеството по отношение на извършеното административно
нарушение на чл.128, т.2 от КТ. По своето същество предписанията са вид
принудителна административна мярка, която цели да прикани работодателя към
заплащане на неплатеното възнаграждение на свой служител или работник. Самото
нарушение на Кодекса на труда, свързано с неплащането на заплата в срок, вече е
извършено и за него се следва административно наказание. Отделен въпрос е
обстоятелството, че ако в тази хипотеза дружеството-работодател не беше
изпълнило даденото предписание, т.е. не беше платило възнаграждението най-късно
до 12.07.2021г., щеше да извърши още едно административно нарушение, но този
път на чл.415, ал.1 от КТ.
Неоснователни са възраженията, според които
поради плащане на възнаграждението в срока, даден с предписанието, са налице
предпоставките на чл.415в от КТ. За да бъде приложена тази норма, е необходимо
осъществяването на две кумулативни условия – нарушението да е отстранено
веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за
работници и служители. В процесния случай тези условия не са налице.
Работодателят е наказан за това, че не е изплатил дължимото трудово
възнаграждение до 30.06.2021г., като процесното административнонаказателно
производство е започнало със съставянето на АУАН на 08.07.2021г., а
възнаграждението е изплатено на последния ден от срока, даден в предписанията –
12.07.2021г. Тези факти обосновават извода, че нарушението не е отстранено
веднага. Що се касае до настъпилите вредни последици,
административнонаказващият орган не ги е изследвал, а касаторът твърди, че
такива не са настъпили, но работникът И.А.И. е бил лишен от полагащото му се
трудово възнаграждение в период от 12 дни, през които той не е разполагал с
доходи за издръжка. Тези вреди не могат да бъдат преодолени или отстранени чрез
плащането на възнаграждението 12 дни след крайния срок.
Въз основа на горните съображения настоящият
съдебен състав счита, че районният съд при обсъждане на фактите не е проявил
едностранчивост и не е обсъждал само твърденията на административнонаказващия
орган. Мотивите на районния съд относно това извършено ли е нарушението,
описано в наказателното постановление, дали е извършено от „Стар Пост“ ООД, са
обосновани и правилни.
Този съдебен състав счита, че размерът на
наложената санкция необосновано е определен над минималния предвиден в закона. Съгласно
чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административнонаказващият
орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на
имуществената санкция от 2000 лева, при предвиден от законодателя размер от
1 500,00 до 15 000,00 лева, като мотивите за определяне размера на
наказанието не могат да се извеждат по тълкувателен път. Настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и
характера на нарушението, недългият срок на забавянето на изплащането на
трудовото възнаграждение намира, че с оглед целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да
бъде определен размер на наложеното наказание съответен на минималния предвиден
от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от КТ, а именно 1500 лева, който е
подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със
специалната и генерална превенция.
По
изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в
частта относно потвърденото с него НП за размера на имуществената санкция, а по
същество - да се измени размера на наложената имуществена санкция от
2 000,00 лева на 1 500,00 лева.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 725 от 29.10.2021г. постановено по
АНД № 3685/2021г. на Районен съд – Бургас В ЧАСТТА, относно потвърдения с него
размер на имуществената санкция наложена на „Стар пост“ ООД, ЕИК
********* с наказателно постановление № 02-0003659 от 22.07.2021г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003659 от
22.07.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас В ЧАСТТА,
относно размера на наложената с него имуществена санкция, като я намалява от
2000 лева на 1500 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 725 от 29.10.2021г.
постановено по АНД № 3685/2021г. на Районен съд – Бургас в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: