Р Е Ш Е Н И Е
№ 67 24.10.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: М.А.
като разгледа докладваното от съдия – докладчика Анета
Петрова КАНД номер №20237250600074 по
описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в
от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „***
– РЕ“ ЕООД със седалище в град Попово, представлявано от управителя С. С.,
действащ чрез пълномощника а.. Ц.Х. *** с посочен в жалбата съдебен адрес ***,
против Решение №34/05.05.2023г. по АНД №73 по описа за 2023г. на РС – Попово, с
което е потвърдено НП №25-2300015/28.02.2023 г. на Директора на „Инспекция по
труда“-град Търговище. Касаторът счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като при произнасянето му районният съд не
е обсъдил задълбочено наведените в жалбата до същия доводи, в резултат на което
е стигнал до неправилни изводи. Необсъдените според касатора доводи се състоят
в това, че проверяващите служители е следвало да дадат задължителни предписания
на осн.чл.404,ал.1,т.1 от КТ по отношение на допуснатия пропуск по чл.22 ал.2
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, тъй като макар и да
липсвал положен подпис от страна на работника под молбата за отпуск, то същият
реално е ползвал такъв за посочения период – факт, установяващ се от отчетната
форма за явяване на работа и от разчетно-платежните ведомости на
дружеството; отстраняването на пропуска веднага след даденото предписание щяло
да направи нарушението малозначително; липсата на други нарушения, засягащи
трудовото законодателство и водещи до увреждане на обществени интереси, сочели,
че по отношение на дружеството – касатор целите на закона могат да бъдат
постигнати и без да бъде наказван, поради което случаят се явявал маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид допуснатите според касатора съществени
нарушения в административнонаказателното производство и неотчетени от
първоинстанционния съд като такива, същият моли оспореното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно, както и да бъде отменено и потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба – Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, се представлява от ст.юрк.М.М., която оспорва
жалбата изцяло, като счита, че съдът се е произнесъл по всички доводи във
въззивната жалба, обсъдил е всички доказателства и е изложил подробни мотиви.
Изтъква, че в случая КТ е специален спрямо ЗАНН и тъй като установеното
нарушение не е отстранено, не може да се приеме, че случаят е малозначителен
или маловажен. Допълва, че процесното нарушение не е изолиран случай, тъй като
за друго такова вече било издадено НП, потвърдено с влязло в сила решение. Моли
обжалваното решение на РСП да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от касатора разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура –
Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са
налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, тъй като не е
налице маловажност на случая, поради неотстранените последици от нарушението.
Счита, че наложената имуществена санкция следва да бъде намалена до минималния
размер в случай, че съдът установи наличие на предпоставките за това.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С Решение №34/05.05.2023г. по АНД
№73 по описа за 2023г. на РС – Попово е потвърдено НП №25-2300015/28.02.2023 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-град Търговище, с което на "***-РЕ"
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Попово,
ул."Марко Николов" №12, представлявано от управителя С.Х.С., за
нарушение на чл. чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, на осн. чл. 416, ал.5 във вр.с чл.414,ал.1 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева. С
решението е осъдено "***-РЕ" ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Търговище, сумата от 80.00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед постановяване на съдебния
си акт районният съд е допуснал и събрал всички налични, относими и необходими
доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при съобразяване на
наведените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи.
Въз основа на ценените
доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа
съвкупност:
При извършена на 31.01.2023г. в
офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Търговище проверка на изисканите и
представени от работодателя „***-РЕ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: обл. Търговище, общ. Попово, гр. Попово, ул. „Марко
Николов“ №12, документи по осъществяване на трудовите правоотношения, в т.ч.
трудови досиета, документи по режима на отпуските, по организация и отчитане на
работното време и документи по начисляване и изплащане на трудовите
възнаграждения и дължимите обезщетения е констатирано, следното:
Посоченият работодател издал
заповед №006 от 27.11.2022г. за ползване на платен отпуск в размер на три
работни дни от М.А.Й., считано от 28.11.2022г. М.А.Й. била наета на работа по силата
на трудов договор № *** от 20.03.2018г. на длъжност „продавач-консултант“ в условията
на пълно работно време - 8 часа. Със заповед №001 от 07.12.2022г., считано от
07.12.2022г. трудовият договор на посочената работничка бил прекратен на
основание чл.328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда. При извършена проверка на
изисканото и представено от работодателя пълно трудово досие на посочената
работничка било констатирано, че в същото няма писмено искане от работничката
до работодателя за ползване на платен годишен отпуск - 3 работни дни през
периода от 28.11.2022г. до 30.11.2022г. включително. В досието се съхранявал
проект на молба за ползване на платен годишен отпуск за посочения период,
неподписана от работничката. В представената отчетна форма за
явяването/неявяването на работа за месец ноември 2022г., на М.А.Й. бил отразен
ползван отпуск - 3 (три) работни дни за времето от 28.11.2022г. до 30.11.2022г.
включително. Съгласно изисканата и представена за проверката разчетно-платежна
ведомост на „*** - РЕ“ ЕООД за месец ноември 2022г. на М.А.Й. бил начислен посочения
платен годишен отпуск. Установено е, че работодателят „***-РЕ“
ЕООД е разрешил ползване на платен годишен отпуск на М.А.Й. през периода от
28.11.2022г. до 30.11.2022г. вкл., без да има писмено искане за това на
работничката до работодателя. Районният съд установил, че въз основа на
установеното при проверката, АНОрган издал процесното НП против
дружеството-жалбоподател, като в обстоятелствената част пресъздал изцяло
фактическата обстановка от АУАН относно извършеното нарушение, описал
доказателствата, които подкрепят установеното нарушение, квалифицирал го като
такова по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, и за това извършено от дружеството - работодател нарушение, на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, наложил на дружеството
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600
лева.
Районният съд е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила като АНО е изпълнил вменените му по силата чл. 54 от ЗАНН вр. чл. 42, и чл. 52, и чл. 57 от ЗАНН задължения. Констатирал е правилно
приложение на материалния закон, тъй като законосъобразно било прието, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските. Освен изложените мотиви за съставомерността на
нарушението и за липсата на доказателства относно наличието на законовите
основания, при които работодателят може да предостави платен годишен отпуск на
работника без негово писмено искане или съгласие, районният съд е изложил
съждения за това, че случаят не е маловажен
по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Отчел е като правилно
определен размера на наложената имуществена санкция в размер на 1600 лв., тъй като работодателят бил извършил още едно
нарушение, касаещо режима на законосъобразното ползване на платен годишен
отпуск от работниците, от което следвало, че настоящото нарушение не е изолиран
случай. Коментирал е, че определеният размер на санкцията не съставлява
необосновано негативно въздействие върху субекта на отговорността.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които
да водят до невалидност или недопустимост на същия.
При преглед на обжалваното
решение съдът счита, че не са допуснати и визираните от касатора съществени
нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд. С
жалбата си срещу НП касаторът не е оспорил приетите от АНОрган фактически
обстоятелства, основният елемент от които е наличието на неподписана от
работника писмена молба/проект/ за разрешаване на ползване на платен годишен
отпуск, по която има издадена заповед от работодателя за ползване на този
отпуск. Приемайки за установени тези обстоятелства, районният съд правилно е
определил като законосъобразно квалифицирането им като нарушение на чл. 22, ал.
2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като предвид
правосубектната форма на жалбоподателя – юридическо лице, в случая не подлежи
на изследване субективната страна, т.е. вината, тъй като юридическите лица не
могат да формират субективно отношение към постъпки, респ. не формират вина, а
тяхната административнонаказателна отговорност е безвиновна и обективна. Съдът
се е произнесъл по доводите в жалбата за маловажност на случая, като макар и
след пестеливо обсъждане е приел, че
нарушението не носи белезите на маловажност.
Настоящият касационен състав
намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно като постановено при
спазване на материалния закон. Неотносимо към преценката за законосъобразност
на издаденото в случая НП е оплакването в жалбата за приоритетно прилагане на
процедурата по налагане на ПАМ по чл. 404 ал.1 т.1 КТ пред тази по образуване
на АНПроизводство със съставяне на АУАН за нарушение, наказуемо по чл. 414 ал.1 КТ. Това са две различни процедури като при констатиране белезите на
административно нарушение чрез съставен АУАН АНОрган е в правомощието си да
издаде НП за налагане на съответно административно наказание, както е сторено в
случая. Касационният състав споделя направения извод от районния съд за липса
на белези на маловажност на случая като в този смисъл следва да се изложат
допълнителни съображения. В КТ е налице специална спрямо чл. 28 ЗАНН разпоредба
на чл. 415в ал.1 КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Неприложимостта на чл. 28
от ЗАНН по отношение на административните нарушения по КТ е обсъдена в мотивите
на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.,
ОСК, където е посочено, че „специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на
"маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат
два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването
му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер.“. Със същото решение е прието, че
административният съд има правомощието като касационна инстанция да
преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като
"маловажно нарушение" по смисъла на чл. 415в от Кодекса на труда,
както и че съгласно чл. 27 ал. 1 ЗАНН органът, който налага наказанието,
определя и неговия размер, а съдът е длъжен да извърши преценка дали същият е
правилно определен спрямо извършеното нарушение и с оглед целите на чл. 12 ЗАНН. При извършената в този смисъл проверка настоящият състав прецени, че
липсват данни нарушението да е отстранено веднага след констатирането му, а и
АНОрган изрично е посочил в обжалваното НП, че това нарушение не може да бъде
отстранено. Тази констатация се споделя от касационния състав, тъй като към
момента на проверката не само е изминал целия период на разрешения платен
отпуск, но и времеви период от 2 месеца, поради което и не е съществувала
реална възможност този отпуск да бъде преустановен. Липсва и втората
предпоставка по чл. 415в ал.1 КТ, тъй като в случая не може да се приеме, че не
са настъпили вредни последици на работника. С разпореденото ползване на платен
отпуск през годината, за която този отпуск се отнася, без искане от работника,
работодателят препятства правото на работника да полага труд и да получи
съответните заплащания на заплати за този период, а наред с това и да получи
полагащото се при последвалото прекратяване на трудовото правоотношение
обезщетение за неползван отпуск. Ето защо случаят не може да се определи като
маловажен и правилно не е счетен за такъв от районния съд.
Административнонаказващият орган в рамките на диапазона на предвидената санкция
от 1500 лева до 15 000 лева е наложил санкция около и над минималния размер, а
именно 1600 лева, като е мотивирал този размер с констатирания при проверката
на дружеството още един такъв случай на нарушение, засягащ друг работник,
поради което и нарушението – предмет на настоящото производство, не се явявало
изолиран случай. Доказателство за обсъдения друг случай е приложено по
АНПреписка. Извършена служебна проверка в деловодната система на АдмСТ показва,
че и по другия констатиран случай на нарушение е било издадено НП срещу „*** –
РЕ“ ЕООД, което е било потвърдено от районния съд, а решението на последния е
оставено в сила с постановеното от АдмСТ решение по КАНД №73/2023г. Настоящият
състав споделя извода на първостепенния съд за справедливост на определения размер
на санкцията именно поради констатациите за друго установено при проверката
допуснато такова нарушение от страна на работодателя спрямо друг работник.
По изложените съображения
касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение, поради което следва същото да бъде
оставено в сила като законосъобразно.
По отговорността за разноските - от ответната страна е направена претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 63д
ал.1 ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото –
отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК,
съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормите на чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в тези
случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП,
предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150
лв. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид положения от
представителя на ответната страна труд, изразяващ се в лично участие в
проведеното единствено съдебно заседание, съдът намира, че следва да се
определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева. Ето защо
касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски
в размер на 80 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е
директора на Д „ИТ“ – Търговище, т. е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2,
ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, докато Дирекция „ИТ“ е териториално поделение към Главна дирекция „Инспектиране
на труда“ съгласно чл. 20 ал.1 от същия правилник и попада в понятието
„териториална структура на администрацията“ по смисъла на §1 т.1а от ДР на АПК.
Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски
от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК във
връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №34/05.05.2023г. по АНД №20233520200073 по описа за 2023г. на
Районен съд - Попово.
ОСЪЖДА „***
– РЕ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в град Попово, ул. „Марко Николов“ №12,
представлявано от управителя С.Х.С., да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 80/осемдесет/лева, представляваща
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.