№ 34
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100603653 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 18.05.2021 г., постановена по НЧХД № 19764/2016 г. по описа на СРС,
НО, 2 състав е признал подсъдимия Н. В. С. за виновен в това, че на 02.04.2016 г. в гр.
София, пред сградата на Руски културно-информационен център, находяща се на адрес: гр.
София, ул. „*******, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на мишницата на дясната
ръка, причинил на пострадалата В. А.И. лека телесна повреда (разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129), изразяваща се в следното травматично увреждане –
изразен подкожен хематом по странично-задната повърхност на дясната мишница с
надлежащи пет кръгловати кръвонасядания, което увреждане е реализирало медико-
биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, явяващо се
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а НК, вр. с чл. 378,
ал. 4, т. 1 НПК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Н. В. С.
е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС сторените по делото разноски
за съдебното производство в размер на 220,00 лева, както и на частния тъжител И. сумата от
850,00 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за участвалия в
производството повереник.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от защитника на подс. С. в лицето на адв. Д.П. с аргументи за неправилност на
обжалвания съдебен акт и постановяването му в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че първоинстанционната присъда е постановена при неправилно тълкуване на
доказателствения материал, без анализ в съвкупност на доказателствата, което е довело до
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че е налице противоречие
1
между фактическите твърдения в тъжбата и установеното от свидетелските показания.
Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена оправдателна
присъда.
С въззивната жалба се иска събиране на доказателства, а именно да бъде допуснат
преразпит на свидетели и вещото лице.
Срещу въззивната жалба е депозирано възражение и допълнение към него от адв. Г.
СТ., в качеството му на повереник на ЧТ И.. Във възражението и допълнението към него се
твърди, че жалбата срещу присъдата на СРС е бланкетна и не съдържа конкретни
възражения по съществото на акта. Смята се, че искането за преразпит на свидетели и вещи
лица, е неоснователно. Посочва се, че изготвената по делото експертиза е приета без
възражения от страните. Неоснователни също така са и доводите за наличие на записи от
охранителни камери, доколкото в жалбата не са посочени конкретни заведения с такива
камери, както и не е установено дали такива записи се пазят въобще. Поддържа се, че св. С.
в качеството на очевидец на деянието е изложила категорични твърдения за неговия
извършител в лицето на подсъдимия. Желае се присъдата на СРС, като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на разноски и адвокатски
хонорар пред въззивната инстанция.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за
правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие. По отношение на искането за преразпит на
свидетелите и вещото лице, съдът прецени същото за неоснователно. В хода на
първоинстанционното съдебно следствие са положени достатъчно усилия за събиране на
гласни доказателствени средства, които са подложени на всеобхватно и задълбочено
обсъждане в мотивите на присъдата.
При въззивните прения, защитникът на подсъдимия С., в лицето на адв. П. поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения, като моли съда да отмени присъдата на
първоинстанционния съд като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова, с която
да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден
на съд. Поддържа, че първоинстанционния съд не е анализирал свидетелските показания,
видно от които според защитника се установява, че по делото няма пряк очевидец на
процесния инцидент. Сочи, че по повод на последния липсва подадена жалба от страна на
пострадалата към момента на посещението й на 05 РУ-СДВР, както и че същата не е подала
сигнал на тел. 112. Подчертава приятелските отношения между тъжителката и св. С..
Твърди, че по инкриминираното по делото време в района на местопроизшествието са се
провеждали курсове на деца, което предполагало наличие на множество свидетели, но
такива не са установени и разпитани по делото. В заключение се иска отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и да
бъде оправдан по обвинението за извършване на престъплението, за което е предаден на
съд.
Подсъдимият Н.С. се присъединява към развитите от адв. П. доводи, без да излага
своя самостоятелна аргументация.
Повереникът на частния тъжител И. – адв. С., пледира за потвърждаване на
присъдата, като споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на
първостепенния съд. Оспорва твърдението на защитата за липса на подадена жалба от
страна на пострадалата по повод въпросния инцидент, като сочи, че такава е била подадена
още на следващия ден. Набляга на влошените отношения между подсъдимия и тъжителката,
като повод за извършване на процесното престъпление. Заявява, че по делото е налице пряк
очевидец на деянието, който в показанията си е посочил, че подсъдимият е блъснал
тъжителката, в резултат на което последната е паднала на тротоара и се е ударила. Сочи, че
пострадалата се е снабдила със съдебно-медицинско удостоверение, в което е упоменат
2
механизма на получените от нея наранявания. Подчертава, че по делото е изготвена и СМЕ,
заключението, на която потвърждава, че констатираните при тъжителката наранявания са
получени по механизма описан в СМУ. Допълнително отбелязва, че експертното
заключение не е било оспорено от страна на защитата. Посочва, че на мястото на инцидента
не е имало камери. В заключение моли въззивният съд да остави жалбата на защитата без
уважение.
Частната тъжителка И. поддържа казаното от своя повереник и допълва, че
подсъдимия иска да въведе съда в заблуждение. Твърди, че в процесния ден е посетила
сградата на 05 РУ-СДВР, където й е било обяснено, че с оглед мястото на извършване на
деянието, същата следва да се яви в 01 РУ-СДВР, което е и направила още на следващия
ден. Заявява, че по повод на инкриминираното деяние е подала жалба срещу подсъдимия в
01 РУ-СДВР, както и че е подала жалба и до 05 РУ-СДВР срещу подсъдимия по повод на
други инциденти между тях. В заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата на
първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
В правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият С. заявява, че никога не
е удрял пострадалата, че е живял повече от 10-15 г. с нея и с дъщеря й, като им е помагал.
Твърди, че е имал среща с тъжителката пред Руския културен център, но е лъжа, че при тази
среща я е удрял. Пледира присъдата на районния съд да бъде отменена.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от кредитираните доказателствени материали,
обсъдени в мотивите на присъдата. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата,
установени и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по
делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи
относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. В. С. е роден на *******., в гр. София, българин, български
гражданин, с висше образование, неосъждан, разведен, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„******* ЕГН: **********.
Подсъдимият и дъщерята на частната тъжителка В. А.И. – свид. Е.Б. И., сключили
граждански брак през 2005г., който бил разтрогнат с решение на СРС от дата 13.07.2011г.
От връзката си двамата имали дете – В.Н. С., родителските права върху което били
предоставени на майката, с право на бащата да го вижда и взима съобразно утвърден със
съдебен акт график. През периодите на отсъствия на майката грижи за детето полагала В.И..
Поради служебни ангажименти на свид. И., включващи и пребиваване извън
територията на страната, с пълномощно, заверено нотариално на 14.04.2015 г. тя възложила
на частната тъжителка да я представлява във връзка със защита интересите на малолетното й
дете, както и да следи режима на свижданията му с подсъдимия. В изпълнение на
възложените й лични ангажименти към своя внук, периодично частната тъжителка
осъществявала контакти с бившия си зет и съдействала за спазване на постановените със
съдебно решение мерки.
Отношенията между В.И. и подсъдимия обаче били белязани от чести конфликти,
провокирани от взаимни обвинения по повод раздялата му със свид. И. и неспособност за
общуване. Негативизмът между тях се задълбочил допълнително в резултат на поредица
подадени през 2016г. сигнали от частната тъжителка до органите на МВР, съдържащи
твърдения за неправомерно поведение от страна на С..
3
На 02.04.2016г., преди обяд В.И. придружила своя внук – В. С. до Руския културно-
информационен център, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, където детето
посещавало извънкласни занятия. Предварително тя постигнала уговорка с подсъдимия за
среща пред сградата на центъра след приключване на ангажимента. Повод за същата било
искане на бащата да му бъде предадено детето, за да прекарат време заедно, съобразно
предвидените със съдебно решение лични контакти помежду им.
Около 12:00ч., на 02.04.2016г., подсъдимият пристигнал на мястото на уговорената
среща. По същото време от вътрешността на сградата на Руски културно-информационен
център излязла и В.И., която водела за ръка своя внук и носела негов личен багаж, за да го
предаде на бащата. Непосредствено след приближаването на пострадалата към С. между
двамата възникнал словесен конфликт, провокиран от подсъдимият, който отправил обидни
реплики и закани към нея и дъщеря й. С. посегнал да хване своето дете, но И. отдръпнала
ръката си, с която го държала. В този момент подсъдимият предприел физическа
саморазправа с частната тъжителка, като неочаквано й нанесъл удари със свита в юмрук
ръка по странично-задната повърхност мишницата на дясната й ръка, с която тя държала
детето. Дръпнал и блузата, с която И. била облечена. От съприкосновението пострадалата
почувствала внезапна болка в областта, в която били съсредоточени ударите, а инерцията
им, съчетана с последвалото дърпане, нарушило равновесието й, при което тя залитнала и
изпуснала ръката на своя внук и носения багаж. Въпреки усещанията си, И. успяла да вдигне
падналата чанта и отново хванала за ръка детето. Обърнала се към бившия си зет, като го
осведомила, че възнамерява да потърси за съдействие и разрешаване на спора помежду им
органите на 05 РУ-СДВР. Доколкото сградата на районното управление се намирала в
непосредствена близост до мястото на инцидента, частната тъжителка, водейки своя внук за
ръка, бързо се отправила към нея, следвана от бившия си зет.
Сигнал от частната тъжителка обаче в 05 РУ-СДВР не бил заведен, доколкото от
служители на полицейската структура на И. било обяснено, че мястото на инцидента попада
в територия, обслужвана от органите на 01 РУ-СДВР.
На 02.04.2016г., в следобедните часове, частната тъжителка посетила кабинет по
съдебна медицина към „Катедра по съдебна медицина и деонтология“ към Медицински
университет, където била освидетелствана относно причинените й телесни увреждани и
механизма на тяхното настъпване. Резултатите от извършения преглед били обективирани в
съдебно-медицинско удостоверение № 71.04/2016г., издадено от доц. А.А. – съдебен лекар
към Медицински университет – София. В него били отразени обширен подкожен хематом на
дясната мишница, в средната и долната й трети, на фона на който се диференцирали 5 по-
интензивни кръвонасядания с окръглена форма, синкаво – морав цвят, сливащи се
периферии и болезнени при допир.
Развоят на инцидента станал непосредствено достояние на свид. Б.М. С. – приятелка
на В.И.. Двете имали уговорена среща пред Руския културно-информационен център, което
било причина и към инкриминираните дата и час С. да се намира в непосредствена близост
до мястото. Свидетелката проследила от известно разстояние саморазправата на
подсъдимата с частната тъжителка от нейното начало до оттеглянето на участниците в
посока седалището на 05 РУ – СДВР, което й позволило непосредствено да възприеме
репликите на С., изречени по адрес на приятелката й и ударите, които й нанесъл.
Притеснена от видяното насилие, свид. С. бързо се отдалечила от мястото и се прибрала в
дома си, без да се обади на частната тъжителка. Едва вечерта на същия ден тя инициирала
телефонен разговор с пострадалата, в който И. й споделила подробности за случая, като
споменала за появилите върху ръката й следи от понесените юмручни удари, скъсаната си
блуза у породения от събитията душевен дискомфорт.
На 20.04.2016 г. В.И. депозирала писмена жалба до органите на 01 РУ-СДВР. По
случая била инициирана предварителна проверка, която приключила без да бъде образувано
4
досъдебно производство.
На 15.11.2016 г. частната тъжителка В.И. сезирала с тъжба СРС, НО, където било
образувано НЧХД № 19764/2016г. по описа на СРС, 2-ри състав, за престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
Изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събрания доказателствен материал по делото –
показанията на свидетелите Б.М. С., Е.Б. И., частично от показанията на К.В.П. и Г.И.К.,
проведената очна ставка между подсъдимия С. и свидетеля П., съдебно-медицинско
удостоверение № 71.04/2016г., отговор от 05 РУ-СДВР до В.И. от 22.08.2016 г., амбулаторен
лист № 736/17.05.16г., удостоверени от НОИ за получаване на пенсия за инвалидност от
В.И., справки за съдимост, отговор от „Национален център 112“ към Министерство на
вътрешните работи, заведени с вх. № 1033110/10.03.2018г., с приложени материали по
преписки по описа на 05 РУ-СДВР – вх. № 229000-5716/2018г., вх. № 229000-4750/2016г.,
вх. № 229000-6107/2016г., рег. № 229р-15527/2016г., прокурорска преписка № 40988/2018г.
по описа на СРП, справка от 01 РУ-СДВР, заведено с рег. № 229000-10800/19.06.2018г.,
справка от Руски културно-информационен център – София с № Рз 64-175/27.06.2018г.,
копие на амбулаторен лист, издаден на В. С. от 10.04.2016г., писмо-отговор от „Вип
Секюрити“ от 08.08.2018г., възражение от В.И. от 29.10.2018 г., писмен отговор от 05 РУ-
СДВР с рег. № 229000-20805/09.11.2018г., ведно с болничен лист, копие от ежедневна
ведомост с рег. № 229р-21967/11.12.2015г. на Трети взвод – 05 РУ-СДВР, етапна епикриза
на В.И. за периода 01.01.2015г. – 04.09.20148г., медицинско направление за ТЕЛК №
9/23.11.2018г., писмен отговор от 05 РУ-СДВР с рег. № 229000/3761/3763/3764 от
01.03.2019г., с приложения, справка от Агенция по вписванията, с изх. № 11-00-
411/21.02.2019г., справка рег. №433200-21616/2019г. от ОПП-СДВР, справка с вх. №
1016374/08.03.2019г. от СРП, справки от НОИ, справка по Наредба №14/2009г. за Н.С.,
писмен отговор от 05 РУ-СДВР с рег. № 229000-19100/30.10.2019г., писмен отговор от СРП,
заведен с вх. № 1068646/28.10.2019г., писмен отговор от 05 РУ-СДВР, заведен с вх.
№1081055/13.12.2019г., ведно с преписка вх. № 229000-21882/06.12.2019г., писмен отговор
от 05 РУ-СДВР с рег. № 513000-31670/06.07.2020г., рег. № 213000-39341/17.08.2020г., с рег.
№ 229000-14846/06.10.2020г, и заключението на съдебно –медицинска експертиза.
Посочените доказателства пълноценно разкриват последователността на станалото,
причините за получените от частната тъжителка травми и поведението на подсъдимия.
Прегледът на доказателствената съвкупност не дава повод да се стигне до извод за
незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на съдебната воля. В
дейността на първостепенния съд по оценка на доказателствата и доказателствените
средства не се набелязват нарушения. Районният съд не е надценил едни доказателства за
сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните
доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем
е според действителното му съдържание. Налице е коректност, правилност и
последователност в разсъжденията. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите
на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато
избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода.
Независимо от изложеното, и за да бъде отговорено на направените възражения, въззивният
съд намира, че следва да бъде извършен повторен анализ на доказателствената съвкупност
по делото, макар и този съдебен състав напълно да споделя изложеното от първостепенния
съд във връзка с направената от него преценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав, намира, че всички доказателствени средства са
категорични за времето и мястото на конфликта, участвалите в него лица, както и относно
повода на възникването му.
5
Спорните по делото обстоятелства се отнасят до съдържанието на случилия се
инцидент, а именно относно това, дали подсъдимият е имал физическо съприкосновение с
частната тъжителка.
По отношение на тези обстоятелства, първата инстанция е подходила изключително
внимателно, като е извършила анализ на показанията на св. С., доколкото те, заедно с
обясненията на подсъдимия, са единствените първични доказателствени средства относно
процесния ден, а в същото време са противоречиви помежду си. При обсъждане на
изложените в хода на съдебното следствие две версии от гласните доказателства, всяка от
които с противоположно информационно съдържание, първостепенният съд е изложил
обосновани съображения, които въззивният съд не намира необходимост да коригира.
Депозираният в хода на съдебното следствие, разказ на св. С., относно чието кредитиране
контролираният състав е изложил убедителни аргументи, обвързани със съществуващата
корелация с останалата доказателствена маса, съдържат еднозначна информация за личните
й впечатления от инкриминирания ден, като хронологически описва разгърналия се на
02.04.2016 г. инцидент в неговата динамика, и правдиво пресъздава непосредствено
видяното и чутото. Подобно на първата инстанция, въззивният съд възприе като пряко
уличаващо подс. С. в извършване на деянието доказателство, именно разказът на св. С.,
според който, последната е станала свидетел на нанесени удари с юмруци от страна на
подсъдимия по отношение на частната тъжителка. Съществено при проверката на
достоверността на показанията на св. С. в тази им част, според въззивния съд се явява
обстоятелството, че на съобщените от нея факти, конкретно относно механизма на
извършване на деянието – а именно нанасяне на удари в областта на дясната мишница на
частната тъжителка, съответства вписаното в съдебно-медицинско удостоверение №
71.04/2016г., както и изводите на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни по отношение на В.И., от които се установява съответствието
на характера на получените телесни увреждания (изразен подкожен хематом по странично-
задната повърхност на дясната мишница с надлежащи пет кръгловати кръвонасядания) с
описания от пострадалата механизъм на нанасянето им. Изводът на съда за достоверност на
изложеното от св. С. се затвърждава и с оглед разказа на св. И., която макар и като дъщеря
на частната тъжителка да е принципно заинтересована от изхода на делото, е дала
показания, които съответстват на обективните находки по делото – причинените на
тъжителката травматични увреди и медицинското обяснение за тяхното причиняване,
съдържащи се в заключението на СМЕ. Макар и да няма непосредствени впечатления от
самия инцидент, св. И. в своите показания пред първоинстанционния съд е потвърдила
факта, че в деня на инцидента е получила телефонно обаждане от пострадалата, в което
лично и непосредствено ЧТ И. й е разказала за нанесените й удари от страна на подсъдимия.
Вярно е, че изводимите от показанията на св. И. доказателства по отношение на главния
факт предмет на доказване, а именно механизмът на осъществяване на престъпното деяние
са производни, но те могат да служат за проверка на първични доказателства, каквито са
показанията на свидетеля-очевидец С. и да затвърдят информацията съдържаща се в тях.
Предвид горното, обосновано първият съд е изградил фактическите си изводи, относно
процесния инцидент, в частност относно нанесените от страна на подсъдимия удари на
частната тъжителка, на база на показанията на св. С., които според настоящата съдебна
инстанция се явяват достоверно отражение на действително случилите се събития на
инкриминираната дата. Също както контролираната инстанция, настоящият съдебен състав
не кредитира с доверие показанията на процесната свидетелка единствено в частта, в която
последната дава сведения, че по време на процесния инцидент подсъдимият е спънал
частната тъжителка. Както правилно е заключил и първият съд, показанията на свидетелката
в тази им част се явяват изолирани, като не намират потвърждение в останалите ангажирани
по делото доказателства. Това обстоятелство, обаче, не води до извод за недостоверност на
споделеното от С. относно действията на подсъдимия (нанасянето на удари с юмруци) по
6
отношение на тъжителката, още повече, когато обективирания резултат от тези действия е
удостоверен в СМУ № 71.04/2016г., респ. проверката на данните по делото в тази насока
чрез изготвената и приета съдебно-медицинска експертиза, която утвърждава изводите за
получени увреждания от ЧТ И., респ. техния механизъм.
Не намират подкрепа в доказателствата по делото твърденията във въззивната жалба,
че св. С. не е присъствала на мястото на инцидента. Защитата основава позицията си
единствено върху това, че свидетелката се явява приятелка на частната тъжителка.
Приятелските отношения между двете, са факт, но извън тях това, което защитата основава
като своя теза, не е подкрепено с доказателства. Обсъждайки този довод на защитата,
въззивният съд не установи основания за некредитиране на показанията на сочената
свидетелка поради недостоверност. От показанията на св. С. се установява причината,
поради която същата се е намирала на мястото на деянието, а именно уговорена среща с
частната тъжителка, като разказът й в тази част се потвърждава и от показанията на св. И..
Установяват се от показанията на св. С. детайли относно изминатия от нея маршрут до
мястото на срещата й с ЧТ, мястото, от което е наблюдавала същинската част на конфликта,
местоположението на подсъдимия спрямо това на частната тъжителка, които в съвкупност с
изнесените от свидетелката подробности за облеклото на тъжителката и разменените между
нея и подсъдимия реплики, свидетелстват именно за непосредственост на придобитите
впечатления. В разказа й липсва явна тенденциозност спрямо подс. С. и в отделните си
части, показанията й се подкрепят напълно от заключението на СМЕ и констатираните
увреди на ЧТ И.. Казано по друг начин хипотетичната възможност за недостоверност на
показанията на св. С. се опровергава от конкретната тяхна убедителност и съответствието
им с останалия събран по делото доказателствен материал. Ето защо и въпреки наличието
на близки отношения между свидетелката и ЧТ И. по делото, свидетелстването на С. по
правилата на формалната логика следва да бъде прието за съответстващо на обективно
случилото се на инкриминираната дата.
Наведените по същество доводи от страна на защита за липса на подаден от страна на
тъжителката сигнал за случилото се на спешния телефон 112, както и за липса на депозирана
от нея жалба срещу подсъдимия в 05 РУ-СДВР, въззивният съд намира за неоснователни.
Липсата на подаден сигнал на тел. 112 от частната тъжителка, макар и да е безспорно
установен факт, намира своето логично обяснение в обстоятелството, че непосредствено
след случката с подсъдимия, същата се е насочила към сградата на 05 РУ-СДВР, именно с
цел да уведоми органите на реда за процесното деяние. Това обстоятелство се потвърждава,
включително от обясненията на подсъдимия, който в разпита си пред първоинстанционния
съд е заявил, че двамата с тъжителката са отишли до 05 РУ-СДВР, макар и да е изложил
различна причина относно повода за това посещение. От показанията на св. Д. се
установява факта, че мястото на осъществяване на инкриминираното деяние – Руския
културно-информационен център, попада в териториалния обхват на 01 РУ-СДВР, което
отговаря и на следващия довод на защитата, а именно защо не е била депозирана жалба в 05
РУ-СДВР. Същевременно, факта на подаден сигнал от ЧТ И. до 01 РУ-СДВР по повод на
процесния случай, се потвърждава чрез показанията на св. П..
Правилно, районният съд е дал вяра на показанията, дадени от св. К. – охранител към
Руския културно-информационен център в конкретни техни части, но доколкото този
свидетел няма възприятия за инкриминираното деяние и замесените в него лица, то в
съдържателен план показанията му са неинформативни относно основните факти,
подлежащи на доказване. Сходна е ситуацията и със свидетелите Д., Д., П., Г., Л., Й., Х. и
В., чиито показания не съдържат никаква конкретика, относно главния предмет на
доказване.
Предвид факта, че по делото беше установено, че не са налице доказателства, които да
опровергават по безспорен начин показанията на св. С., в които последната свидетелства за
7
нанесени удари на частната тъжителка от страна на подсъдимия, а от друга страна
показанията намират подкрепа в показанията на св. И., както и в приложеното по делото
СМУ № 71.4/2016г. и изготвената въз основа на него СМЕ, въззивната инстанция се
солидаризира изцяло с позицията на първостепенния съд да не кредитира обясненията на
подс. С. в частта, в която последният отрича да е упражнил, каквото и да е физическо
насилие спрямо пострадалата, причинило констатираните травматични увреждания на
частния тъжител. При анализа на обясненията му, въззивният съд отчете двойствената им
правна природа - като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина. Съгласно правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 -, ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а
да не се опровергават от несъмнено установени доказателства. Преценявайки обясненията
на подсъдимия, наред с останалите доказателствени материали, въззивният съд на свой ред
прие, че изложението на подсъдимия е недостоверно в частта, в която той е отрекъл да е
засегнал телесната неприкосновеност на тъжителката по насилствен начин. Разказът на
подсъдимия, освен че противостои на останалите събрани по делото гласни доказателства –
показанията на св. С., която описва подробно и хронологично самото нападение от
подсъдимия спрямо тъжителката, не дава логично обяснение за причината за настъпването
на безспорно установените при частната тъжителка, телесни увреждания. На първо място,
фактът на нараняванията се извежда от обективната доказателствена данна – съдебно -
медицинско удостоверение № 71.4/2016г., издадено на името на тъжителката в деня на
инцидента, което отразява констатираните при прегледа й наранявания - обширен подкожен
хематом на дясната мишница, както и обстоятелството, че същото може да бъде получено по
начин и време, посочени от освидетелстваното лице, а именно от наслагващото се действие
на твърди тъпи предмети, по механизма на удар с или върху такъв. Позитивен извод в
насока, че това увреждане е получено по начин, съобщен от тъжителката, следва и от друг
използван правилно от първия съд способ за събиране и проверка на доказателствата – СМЕ,
вещото лице, по която посочва не само характера на увреждането – изразен подкожен
хематом по странично-задната повърхност на дясната мишница с надлежащи пет кръговати
кръвонасядания, но и дава позитивен извод, че то е получено по начин и време, твърдени от
частното обвинение - нанасяне на удари със свити в юмруци ръце. Аргументирано,
първоинстанционния съд е отхвърлил възможността, констатираната при пострадалата
увреда да е резултат от стискане, без удар. В тази насока, правилно първоинстанционният
съд е съобразил устните разяснения на вещото лице и обосновано въз основа на тях е
заключил, че при този механизъм на въздействие при пострадалата би следвало да се
наблюдават четири кръвонасядания под една линия, съответстващи на четири пръста, и едно
противостоящо им пето кръвонасядане, съответстващо на палец, а не пет кръвонасядания
подредени по една ос, каквито именно се наблюдават при частната тъжителка. В този аспект
не може да се приеме, че не е установен механизма на уврежданията, след като
медицинската експертиза установява, че възможния механизъм е този, сочен от тъжителката
и след като е налице пряк очевидец, който непосредствено е възприел нанасянето на ударите
с юмрук от страна на подсъдимия върху тъжителката. При наличието на обсъжданата
доказателствена съвкупност, установяваща обективно съществуващите телесни увреждания
на ЧТ И. и механизмът на тяхното получаване, доколкото се констатира последователност и
съответствие в обсъжданите доказателствени източници, същите категорично опровергават
обясненията на подсъдимия, че не е нанасял удари на частната тъжителка. Гласните
доказателствени средства в своята цялост (обясненията и показанията на св. С. и св. И.) са
еднопосочни в обстоятелството, че на 02.04.2016 г. е имало конфликт между подсъдимия и
тъжителката, който факт, съпоставен с несъмнено доказаното увреждане на телесния
интегритет на ЧТ И. води до житейски достоверния извод, че именно подсъдимият е
причинителя. Освен житейски достоверен, този извод е и доказателствено издържан, тъй
8
като пряко уличаващо подсъдимия в извършване на деянието доказателство са показанията
на св.С., която описва именно нанасяне на удари с юмруци от негова страна по отношение
на тъжителката. Съпоставката между гласните доказателства и обективно установените по
делото находки с възможните от медицинска гледна точка начини на причиняването им,
водят до еднозначния извод за достоверност на застъпената от св. С. версия за събитията на
02.04.2016г., респективно за недостоверност на обяснения на подсъдимия.
Въззивният съд кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, като
обосновано, изготвено от лице с нужните специални знания и отговарящо с необходимата
прецизност на поставените въпроси.
В подкрепа на изложената фактология на събитията въззивната инстанция кредитира
изброените по-горе писмени доказателства, доколкото според съда последните изхождат от
лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и
неотговарящи на обективната действителността, отразените в тях обстоятелства.
От справката за съдимост на подсъдимото лице се установява фактът, че към момента
на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият С. не е бил осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл. 78а от НК.
След извършен самостоятелен анализ на ангажираната по делото доказателствена
съвкупност, въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на защитника на
подсъдимия, застъпени от него във въззивната жалба и в пледоарията му пред въззивния
съд, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при оценката на доказателствения
материал, които са рефлектирали върху правилността на фактическите и правните изводи на
съда. Настоящият въззивен съд констатира точно обратното, а именно, че контролираната
инстанция е извършила коректен анализ на събраните доказателства, като е изяснила точния
им смисъл и не е допуснал превратното им тълкуване или неоснователно подценяване на
едни доказателства за сметка на други. При това положение, доколкото събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е
допуснато превратното им тълкуване, според настоящият въззивен съд вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано, като не следва да бъде
променяно или замествано.
При описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за
квалификацията на престъплението, за което подсъдимият С. следва да понесе отговорност,
а именно за нанесена на частната тъжителка лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК.
От обективна страна по делото по безспорен начин се установи, че на 02.04.2016 г., в
гр. София, пред сградата на Руски културно-информационен център, находяща се на адрес:
гр. София, ул. *******, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на мишницата на дясната
ръка, подсъдимият Н.С. е причинил на пострадалата В. А.И. лека телесна повреда, съгласно
разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане –
изразен подкожен хематом по странично-задната повърхност на дясната мишница с
надлежащи пет кръгловати кръвонасядания, довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен
обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление,
изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или
системите на човешкия организъм или причиняване на болка и страдание.
Безспорно според настоящата инстанция подсъдимото лице е автор на вмененото му
9
престъпление, което беше категорично доказано въз основа на правилно кредитираните от
първия съд гласни и писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза.
В случая, както законосъобразно е счел и състава на СРС, е налице пряка причинно-
следствена връзка между действията на подсъдимия С., изразяващи се в нанесени удари с
ръка, свита в юмрук в областта на странично-задната повърхност на дясната мишница на
частната тъжителка, и получените от пострадалата увреждания, тъй като видно от
изслушаната пред първия съд експертиза, приложеното по делото съдебно-медицинско
удостоверение (издадено непосредствено след инцидента), от показанията на св. С. - пряко
възприела конфликтната ситуация и показанията на св. И. – възприела разказа на
пострадалата за инцидента, нараняванията на тъжителката И. си били причинени именно
вследствие на противоправните действия на подсъдимия С..
Предвид безспорно констатираните нарушения на телесната цялост на частната
тъжителка И., районният съд правилно е приел, че на лицето е причинена лека телесна
повреда. Същата се изразява в констатираните при пострадалата травматични увреждания,
причинили на последната - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаните в заключението на СМЕ увреждания на пострадалата съответстват по медико-
биологичния си и правен характер на изложеното в ППВС № 3/27.09.1979 г. относно леката
телесна повреда. Именно от кредитираното от двете съдебни инстанции заключение на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, районният съд е извел категоричният
факт относно получените от И. телесни увреждания, механизмът на получаването, на които
според вещото лице, съответства именно на сочения от пострадалата.
От субективна страна, правилно контролираният съд е преценил, че деянието е
извършено от подсъдимия С. умишлено, при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер -
знаел е, че то е от естество да увреди здравето на пострадалия, и отражението му върху
действителността /общественоопасните последици, изразяващи се във факта на конкретното
причинено увреждане/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и
волевият момент - подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от конкретен вид. Съдът намира, че деецът е действал с пряк умисъл, като във
волеви аспект пряко е целял настъпването на причинената телесна повреда, като в тази
връзка съобразява обективно механизма на деянието и в частност конкретно използваните
средства за причиняването на увредите и областта , към която са насочени ударите, които
действия водят неизбежно до причиняване на конкретния вредоносен резултат, а оттук и
сочи на желание за причиняването му.
По отношение реализирането на наказателната отговорност на подс. С. за
извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, безспорно са налице
предпоставките за приложение на института на чл. 78 а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидена наказуемост лишаване от свобода до
две години или пробация /което е по-леко по вид/, деецът е неосъждан и към момента на
престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди. Предвид кумулативната даденост на изложените по горе предпоставки и липсата на
отрицателната такава, визирана в чл. 78а, ал. 7 от НК, подс. С. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като при определяне на
неговия размер настоящият състав се солидаризира с изложените от СРС смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което счете за справедливо определеното
административно наказание „Глоба“ в минимално предвидения от закона размер – 1000
/хиляда/ лева, като именно така определеното по размер наказание би способствало деецът
за в бъдеще да се въздържа от подобни прояви и би въздействало поправително и
10
превъзпитателно върху него.
Предвид изхода на делото, правилно районният съд на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК е възложил в тежест на подсъдимия С. сторените по делото разноски за изготвяне на
СМЕ в размер на 220,00 лева, както и сумата от 850,00 лева, представляващи направени от
тъжителката разноски за платено адвокатско възнаграждение на упълномощения й
повереник.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка
на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.05.2021 г. по НЧХД № 19764/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 2 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11