Решение по дело №3597/2018 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1661/15.10.2018г.               Година 2018        Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                    четвърти състав

На трети октомври           Година две хиляди и осемнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                       

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

    

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3597 по описа за две хиляди и осемнадесета година.

 

                       

                     Р  Е  Ш  И:

 

 

     ИЗМЕНЯ НП № В-0047628/09.07.2018г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към ГД „КП” при КЗП, упълномощен със заповед №171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП, с което на  “А.Б.“ ЕАД е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000лв на основание чл.230 от Закона за защита на потребителите, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 1000лева на 200 лева.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

                            ЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на дружеството против наказателното постановление на административно наказващият орган.

     В жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.

     Излагат се пространни доводи, че рекламацията е била удовлетворена от търговеца, като се изразява позиция, че замяната на дефектното устройство с такова сглобено от производителя с нови или употребявани части, еквивалентни на нови по технически характеристики и надеждност е било изпълнено изискването на чл.112 ал.2 от ЗЗП.

     Сочи се че действията на дружеството са неправилно квалифицирани доколкото дори и да са в нарушение, то е било осъществено такова по чл.128, респ. чл.230а от ЗЗП.

     Алтернативно се излагат доводи за наличие на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

     Като последна алтернатива е направено искане за намаляне размера на санкциата до предвидения в закона минимален размер.

В съдебно заседание представител на дружеството не се явява.

     Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

     По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

     След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

     На 03.01.2018г. служители към КЗП-Варна- св.Г. и св.Х. извършили проверка в търговски обект- офис-магазин на „Мобилтел“ сегашно наименование “А.Б.“ ЕАД, ***.

Повод за проверката била постъпила жалба от потребител относно рекламация на мобилен телефон „Айфон Х“,който на следващият ден след закупуването му на 15.11.2017г. спрял да работи и блокирал. На 20.11.2017г. била направена рекламация пред продавача при която било отбелязано, че не желае ремонт, а замяна.

     Такава била предложена на 06.12.2017г. но предложеният за замяна телефон не бил нов, а обновен, не бил и окомплектован като нов и потребителят отказала да го приеме и сезирала КЗП.

На 26.01.2018г.било представено становище от търговеца в което било описано, че е удовлетворена рекламацията на потребителя чрез ремонт изразяващ се замяната на дефектното устройство с такова функционално еквивалентно на него - сглобено от производителя с нови или употребявани части, еквивалентни на нови по технически характеристики и надеждност.

     При проверката , с констативен протокол №К-0107114 /26.01.2018г. , били дадени задължителни предписания на търговеца в срок до 02.02.2018г. да представи в КЗП акт за удовлетворяване на рекламация.

     Горното не било сторено като с констативен протокол №К-0107123/07.02.2018г., били дадени задължителни предписания на търговеца в срок до 14.02.2018г. да представи в КЗП акт за удовлетворяване на рекламация, от който да е видно, че апарата е заменен с чисто нов такъв.

     На 19.02.2018г. „Мобилтел“ представили становище с което визирали че няма да се представи акт за удовлетворяване на рекламация за замяна на стоката с нова, като били изложени доводи идентични с тези от предходното сстановище.

Тъй като в срокът, даден с предписанието последното  не било изпълнено,  на 04.05.2018г. св. В. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение. В  съдържанието на акта за установяване на административно нарушение св. В. Г. описала установеното нарушение, посочвайки правната му квалификация по ЗЗП. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В срока за възражения не потъпили такива.

     Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана от свидетелите- служители на КЗП е била възприета изцяло. След описание на постъпилото възражение срещу АУАН, наказващият орган е приел, че се произнася при липсата на спорни обстоятелства, посочил е правна квалификация по чл. 230 от ЗЗП и е наложил административно наказание имуществена санкция над минимално предвидения размер.

     Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на св. В. Г. и писмените доказателства, приложени по административно-наказателната преписка – констативни протоколи с дадени задължителни предписания, заповеди и др. Фактът на неизпълнение на предписанията в срок на практика не се оспорва от въззивника.

     След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че административнонаказващият орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗАНН- акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено нарушение на чл.230 от ЗЗП.

     Настоящата инстанция намира, че неправилно е бил определен размерът на администартивното наказание, изхождайки от факта, че нарушението е извършено за първи път, както и от самите обстоятелства на извършване на нарушението – спрямо недоволния потребител на практика е бил направен опит  за удовлетворяване на претенцията. Изложеното мотивира съда да приеме, че адекватно на тежестта на извършеното администартивно нарушение – неизпълнение на задължително предписание се явява административното наказание в минимален размер   и в този смисъл НП следва да бъде изменено.

Що се отнася до формулираното с жалбата основание за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същото, предвид на следното:

В настоящият казус предмет на разглеждане е извършено администартивно нарушение, изразило се в бездействие на санкционираното лице да изпълни задължително предписание на контролен орган по смисъла чл.193 т.2 от ЗЗП.

Неизпълнението на тези предписания е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административнонаказателна отговорност.

     Осъществяването на адмнистративнонаказателната отговорност по чл. 230 от ЗЗП изисква единствено наличие на неизпълнение на даденото предписание. Фактическият състав включва установяване на факта на виновно неизпълнение на предписанието. В производството по установяване на този правнорелевантен факт административно-наказващият орган проверява доколко е установен фактът на неизпълнение и този именно факт подлежи на проверка в инициираното въззивно производство по обжалване на АУАН и НП. Наказващият орган не е могъл, а и решаващият състав на съда не може в това производство  да подлага на преценка съответствието на предписанията със закона. От своя страна, адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява относими възражения в производството по ЗАНН, като се позовава на допусната от органите по чл. 191 от ЗЗП незаконосъобразност на предписанията, а такава незаконосъобразност следва да бъде претендирана в самостоятелно производство по реда на АПК. В този смисъл е и установената съдебно практика /Определение № 1025 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова/.

     С оглед изложеното по-горе съдът не споделя и възраженията, че действията на дружеството са неправилно квалифицирани доколкото дори и да са в нарушение, то е било осъществено такова по чл.128, респ. чл.230а от ЗЗП, т.к. в случая не се касае за непредставяне на документ, а се касае за неизпълнение на задължително предписание додено с с констативен протокол №К-0107123/07.02.2018г.

     Съдът намира, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН доколкото нарушението не са различава от останалите от този вид и не показва занижена обществена опасност.

     Като последна алтернатива е направено искане за намаляне размера на санкцията до предвидения в закона минимален размер, но доколкото съдът е изложил мотиви по-горе и е намалил размера на наложената санкция не е необходимо ново произносяне в тази насока.

     След като извърши проверка на съставените АУАН и НП и прецени направените възражения от страна на въззивника, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление като намали размера наналоженото администартивно наказание.

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: