№ 521
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петър Стоицев
Членове:Николай Николов
Светлозар Д. Димитров
като разгледа докладваното от Светлозар Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и
чл. 270, ал. 4 НПК.
С протоколно определение от 03.06.2021г. Софийски районен съд, НО, 106-ти състав, е
прекратил съдебното производство по НОХД № 16550/2020г. по негов опис и е върнал
делото на СРП за отстраняване на констатираните в обстоятелствената част на акта
отстраними съществени процесуални нарушения. Със същото определение съдът е оставил
без уважение искането на защитника адв. С.С. за изменение на взетата спрямо подсъдимия
АС. П. Й. мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е потвърдил същата.
Срещу частта, с която е прекратено съдебното производство и делото е върната на
прокуратурата, е постъпил протест от СРП, с който се иска отмяна на съдебния акт в тази
част. Прокуратурата поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и
приложил разпоредбите на чл. 8, пар. 2 от Директива (ЕС) 2016/343, които се отнасят за
съдебния процес, тоест за съдебната фаза на процеса. Освен това се изтъква, че на
досъдебното производство не е нарушено правото на обвиняемия да присъства и да участва
в процеса срещу него, тъй като бил уведомен за воденото срещу него производство и
участвал в процеса чрез лично упълномощения си защитник. Посочва се, че личното участие
в процеса е право на обвиняемия, поради което същият може да се откаже от неговото
упражняване. Поддържа се, че предявяването на постановлението за привличане като
обвиняем и предявяването на материалите по делото на обвиняемия е невъзможно да се
осъществи чрез международна правна помощ. Намират се за неправилни и изводите на
районния съд, че задочна процедура може да бъде започната само при условие, че спрямо
отсъстващото лице веднъж е било присъствено предявено обвинението. В същото време се
твърди, че с действията си по даване ход на разпоредителното заседание при ненадлежно
1
изпълнена процедура по чл. 247в, ал. 1 НПК първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се счита, че делото следва
да му бъде върнато с указания за извършване на надлежна процедура по призоваване на
всички участници в разпоредителното заседание, включително и подсъдимия, и провеждане
на ново такова.
Постъпила е и частна жалба от адв. С.С., упълномощен защитник на А.Й., срещу
протоколното определение от 03.06.2021г. в частта, с която е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение. Поддържа се, че става въпрос за
търговски спор и не е налице обосновано предположение за извършено престъпление.
Твърди се, че липсва както обективната, така и субективната страна на деянието, за което е
повдигнато обвинение. Посочва се, че не е налице опасност и Й. да се укрие, тъй като има
постоянен адрес в България и настоящ в Германия, на който получава кореспонденция.
Изтъква се, че Й. не се укрива, социално адаптиран е, трудово ангажиран, социална и здраво
осигурен. Поддържа се, че не може да се направи и извод за възможността същият да
извърши друго престъпление, поради което нито една от предвидените в закона
предпоставки за задържане не били налице.
Софийски градски съд, като се запозна с доказателствата по делото и обсъди доводите
на прокуратурата и на жалбоподателя, намира следното:
Протестът и жалбата са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок, от
процесуално легитимирани страни срещу актове, които подлежат на обжалване по реда на
гл. XXII от НПК.
За да постанови протоколно определение от 03.06.2021г., с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения, първоинстанционният съд е приел, че
макар обвиняемият Й. да е бил редовно призован от органите на досъдебното производство
за привличане в качеството му на обвиняем и да са му били разяснени преобладаваща част
от правата в процеса, същият не е бил уведомен за съдържанието на разпоредбата на чл. 269
НПК и в частност за обстоятелството, че при евентуално неявяване делото може да протече
задочно в негово отсъствие, каквото изискване е поставено в чл. 8, пар. 2 вр. съображение
36 от Директива (ЕС) 2016/343. Приел е също, че до момента на постановяване на съдебния
акт на Й. не му е било предявено за запознаване обвинението, което било в разрез с
изискванията на чл. 6, т. 1, т. 3 и т. 4 вр. съображения 28 и 29 от Директива 2012/13/ЕС.
Посочил е, че след като адресът на подсъдимия в Германия е известен и същият
неколкократно е бил призоваван там, то органите на досъдебното производство е следвало
да използват наличните международни механизми за предявяване на обвинението на лицето
и за последващото провеждане на разпит на същото. В подкрепа на изводите си е извлякъл
аргументи и от съдържанието на чл. 423, ал. 1 НПК.
По отношение на искането за отмяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под
2
стража“, първостепенният съд е приел, че наличните доказателства не разколебават
участието на Й. във вменената му престъпна деятелност, като са налице и данни за
съществуването на реална опасност от укриване, доколкото именно това е причината спрямо
същият да бъде взета тази мярка за неотклонение. Счел е, че подсъдимият е бил редовно
призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си, а това презумирало
намерението му да осуети предприетото спрямо него наказателно преследване. Поради това
е приел, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ продължава да е адекватна,
пропорционална и да обслужва нуждите на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира постановеното от първоинстанционния съд определение
за правилно в неговата цялост по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 249, ал. 1 НПК предвижда, че съдът прекратява съдебното производство
в случаите на чл. 248, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Съгласно ал. 2 на същия член, когато прекратява
съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът връща делото на
прокурора, като с определение посочва допуснатите нарушения. В чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е
уредено, че в разпоредителното заседание се обсъжда въпроса относно допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на
неговите наследници. Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК допуснатото на съдебното
производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са
нарушени правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него
език по чл. 55, ал. 3, когато не владее български език.
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно
правото на информация в наказателното производство в чл. 6 предвижда, че държавите-
членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно
престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Точка трета
урежда, че държавите-членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на
обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително
относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие
на обвиняемия.
В настоящия случай, на органите на досъдебното производство им е известен адресът на
обвиняемия в Германия. Чрез механизмите на международната правна помощ на същия е
връчена на 31.03.2020г. призовка за явяването му в Следствен отдел към СГП, гр. София, за
предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, разпит в
качеството на обвиняем и предявяване на разследването. В разписката за получаването на
призовката, обвиняемият е посочил, че явяването му ще бъде невъзможно. Поради това на
29.09.2020г. на същия адрес, отново посредством съдействието на държавните органи на
3
Германия по реда на международната правна помощ, е връчена нова призовка на
обвиняемия Й. за явяването му за извършване на същите процесуални действия, но на други
дати. На нито една от посочените дати (основна и резервни) обвиняемият не се е явил, като
постановлението за привличане като обвиняем /л. 9-11 от т. 7 на ДП/ е предявено на
защитника му адв. С.С. на 02.11.2020г. в 09:50ч.
Предявяването на постановлението за привличане като обвиняем на лицето представлява
значимо процесуално действие, което гарантира запознаването на обвиненото лице относно
деянието, за което се привлича като обвиняем и неговата правна квалификация,
доказателствата, на които същото се основава, както и правата му по чл. 55 НПК /чл. 219, ал.
3 НПК/. Поради това, чл. 219, ал. 4 НПК предвижда, че разследващият орган предявява
постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като връчва и препис от
него на обвиняемото лице. В случая от доказателствата по делото се установява, а и
прокуратурата го признава, че постановлението за привличане на обвиняемия не му е
връчено, а му е връчена само призовка за явяването му за извършването на това процесуално
действие. Доколкото на органите на досъдебното производство им е известен адресът на
обвиняемия в Германия, на който същият надлежно получава призовките, настоящият
съдебен състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, че наличните
механизми за международно съдействие осигуряват възможност на обвиняемия да бъде
надлежно връчено постановлението за привличането му в това качество и съответно да бъде
разпитан непосредствено след това, като му бъде разяснена възможността да даде или
откаже да даде обяснения. Това може и следва да се случи чрез европейска заповед за
разследване. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕЗР европейска заповед за разследване е акт, издаден от
компетентен орган на държава членка, с който се отправя искане до компетентен орган на
друга държава членка за събиране на доказателства, включително доказателства, с които
последната държава вече разполага, или за извършване на действие по разследването и
други процесуални действия. В чл. 4, наименован „приложно поле“, е предвидено, че този
закон се прилага за всички действия по разследването и други процесуални действия, за
извършването на които е издадена Европейска заповед за разследване, с изключение на
случаите, когато е създаден съвместен екип за разследване по чл. 476, ал. 3 от Наказателно-
процесуалния кодекс, както и извън случаите по ал. 3. Настоящият съдебен състав приема,
че този механизъм е приложим относно връчването на постановлението за привличане като
обвиняем, както и за извършване на разпит на лицето. Доводът на прокуратурата, че това не
е действие, което може да бъде извършено чрез наличните механизми, е неоснователен.
Липсва забрана тези процесуални действия да бъдат осъществени чрез европейската заповед
за разследване, а правата на обвиняемото лице биха били накърнени в много по-голяма
степен в случай че въобще не му бъде връчено постановлението за привличане като
обвиняем, отколкото ако му бъде предявено от чуждестранен орган. Постановлението е
изготвено на български език и съдържа описание на правата на обвиняемия. Непосредствено
след предявяване на обвинението, следва да бъде извършено и процесуално-следственото
действие разпит на обвиняемия /чл. 221 НПК/, като лицето има правото да даде обяснения,
4
включително чрез свободен разказ, или да откаже да даде такива. Не се изисква особено
разясняване на това право, като същото се изчерпва със запознаване на обвиненото лице с
него.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че с оглед наличния и известен
адрес на обвиненото лице, на който е получил призовки чрез средствата за международна
правна помощ, непредявяването на обвинението представлява съществено и отстранимо
процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК, допуснато от органите на
досъдебното производство, довело до ограничаване правата на обвиняемия. Наличието на
това нарушение е достатъчно, за да обоснове извод за правилност на първоинстанционното
определение в частта, с която е прекратено производство и делото е върнато на СРП. Само
за пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че както разпоредбите на националното
право, така и тези правото на ЕС не предвиждат изрично задължение за уведомяване на
обвиняемия в досъдебната фаза за възможността производството да се проведе в негово
отсъствие. Както в чл. 247б, ал. 1 НПК, така и в чл. 8, пр. 2 от Директива (ЕС) 2016/343 е
предвидено такова задължение за съда да предупреди подсъдимия, че делото може да бъде
разгледано и решено в негово отсъствие. Именно в началото на съдебния процес като
основна и централна фаза от наказателното производство, в която ще бъде взето решение
относно вината или невиновността на подсъдимия, е моментът, в който лицето следва да
бъде уведомено за последиците от неявяването му и неучастието му в производството.
Въпреки това, предвид неколкократните уведомявания на обвиняемия на адреса му в
Германия и необходимостта от извършване на следващи такива по посочените по-горе
причини, органите на досъдебното производство би следвало да го предупредят и за тази
законова възможност.
По изложените съображения, определението на първоинстанционния съд в частта, с която е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба:
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка, че не е разколебано
подозрението за участието на подсъдимия във вменената му престъпна деятелност, за която
срещу него е внесен обвинителен акт в съда. Настоящият съдебен състав споделя този извод
на съда с уточнението, че констатацията за обоснованото предположение на този етап от
производството се извършва обобщено, без навлизане в задълбочен и пълен анализ на
доказателствения материал. Към настоящия момент би могло да се направи обосновано
предположение, че подсъдимият има отношение към инкриминираното с обвинителния акт
на СРП деяние, който извод се подкрепя от събраните в производството доказателствени
източници, годността на които подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ делото
по същество. В тази насока съдът се позова на показанията на свидетелите Б.Ш., Р.В.Щ.,
Д.Ф., Н.М. и Р.Т., на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна
5
експертиза и събраните писмени доказателства. При произнасянето си по реда на чл. 270,
ал. 1 от НПК, първостепенният съд законосъобразно не е взел отношение по въпроса за
вината, което е осигурило както минималния стандарт на чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и
обезпечаване на правото на подсъдимото лице по чл.6, пар.1 от Конвенцията за разглеждане
на делото от безпристрастен съд, доколкото съдът не се е произнесъл с оценка за годността
на събрания доказателствен материал и неговата достатъчност. В делото Хаушилд срещу
Дания е разяснено, че обоснованото предположение и формалното установяване на вина не
следва да се третират като еднакви. При преценка за наличието на обосновано
предположение въззивният съд, както и първоинстанционният съд е сторил, не навлиза в
допълнителна конкретика по отношение на обоснованото предположение и не прави
задълбочен анализ и оценка на събраните до момента доказателства, тъй като това би
довело до нарушение на правата на подсъдимия по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, в който смисъл е и
решението по делото Роменский срещу Русия на ЕСПЧ.
По убеждение на въззивния съд при вземане на по – лека мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ има реална опасност подсъдимият да се укрие. Този извод
настоящата съдебна инстанция основава на данните от досъдебното и първоинстанционното
производство, от които е видно, че подсъдимият още на досъдебното производство е знаел,
че такова е образувано. Още на фазата на досъдебното производство подсъдимият Й.
/обвиняем в посочената фаза на наказателния процес/ е знаел, че се води разследване спрямо
него и че следва да се явява пред разследващите органи за извършване на процесуално-
следствени действия, но въпреки това не го е правил. Същият не се е явил и в проведените
съдебни заседания, без да е налице уважителна причина. Винаги, когато е редовно призован
и няма уважителни причини за неявяването си, подсъдимият е задължен да се явява пред
съда. Изложеното показва, че подс. Й. не се е явил пред съответния орган без уважителни
причини, както и че съществува реална опасност при вземане на по – лека мярка за
неотклонение да се укрие. Също така, следва да се отбележи, че предимно процесуалното
поведение на подсъдимия е и причина за забавяне развитието на производството.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите в жалбата, че след като подсъдимият е
трудово ангажиран, социално и здраво осигурен и фигурира в системата „СИРЕНЕ“, нямало
как да се укрие. От съществено значение е обстоятелството, че процесуалното поведение на
подсъдимия, изразяващо се в неизпълнение на процесуалното му задължение за явяване по
делото, без да са налице обективни причини за това, е довело до взимане спрямо него на най
– тежката мярка за неотклонение. Към настоящия момент, от данните по делото не може да
се направи извод, че опасността подсъдимото лице да се укрие, е отпаднала, както и че
нормалното развитие на производството, включително в разумен срок, би могло бъде
постигнато чрез по-лека мярка за неотклонение. Не без значение е и обстоятелството, че
наложената мярка фактически не е приложена и не е приведена в изпълнение, което отново
се дължи на поведението на подсъдимия.
Предвид изложеното съдът приема, че определението на районния съд и в частта по чл. 270
6
НПК е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на искането за отмяна на ЕЗА, следва да се посочи, че именно взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ предпоставя издаването на
ЕЗА, а както се разбира от изложеното, тази мярка продължава да е в действие.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.06.2021г. по НОХД № 16550/2020г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 106-ти състав, с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на констатираните отстраними
съществени процесуални нарушения, и с което е оставено без уважение направеното от
защитника искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7