Р
Е Ш Е Н И Е
№ 986
гр. Бургас, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 22.06.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 1049 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Ж.Д., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 16-0769-003297/19.10.2016 г. на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 550
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На жалбоподателят е съставен АУАН за
това, че на 18.05.2016 г., около 14:17 часа, в гр. Бургас, ПП I-6, км. 489+200, посока от кв. Ветрен към ПВ Лукойл, с
техническо средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта
до 90 км/ч, товарен автомобил Инфинити, с № ********,
е бил управляван със скорост от 161 км/ч или с 71 км./ч. над разрешената
скорост.
На 25.08.2016 г., по преписката е
представена декларация от жалбоподателя Д. /л. 26/, че на въпросната дата и
място той е управлявал автомобила. На същата дата 25.08.2016 г. на
жалбоподателят е издаден АУАН /л. 21/, а на 19.10.2016 г. е издадено и
обжалваното наказателно постановление /л. 6/, като за нарушение на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя било
наложено наказание "Глоба" в размер на 550 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
По делото е представена служебна
бележка, от която се установява, че на въпросната дата - 18.05.2016 г., около
14:15 ч, жалбоподателят Т.Ж.Д., в качеството си на лекар-хирург, е извикан по
спешност в клиниката по съдова хирургия, което е наложило отсъствие от
лекарския му кабинет в Трета поликлиника в гр. Бургас, и наложило придвижването
му до болницата УМБАЛ Дева Мария – Бургас, с личен транспорт /л. 7/.
Към датата на заснемане на нарушението
техническото средство е било годно за експлоатация, видно от приложените по
делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка
(л. 9, 29 от делото).
По делото е представен и протокол за
използване на АТСС /л. 30/.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, вкл. и от
разпита на св. В.П., които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и
съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Жалбоподателят
не оспорва констатациите в АУАН.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустима. Съдът не споделя изложеното от представителя на
АНО, че жалбата е просрочена, доколкото видно от материалите по делото
жалбоподателят е посочил не само адрес в гр. Велико Търново /л. 26/, но и адрес
по месторабота в гр. Бургас, както и телефонен номер за връзка /л. 27/, като
изрично е заявил книжата да му се връчат на адреса в гр. Бургас. С оглед на
което съдът приема, че НП е връчено на 17.02.2020 г., и доколкото жалбата е
подадена на 24.02.2020 г., то същата е в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е и основателна.
При съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – началник на група към сектор
ПП, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално
компетентно лице – младши автоконтрольор към сектор ПП - Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По делото е разпитан актосъставителят,
който заяви, че той е съставил АУАН, като установената фактическа обстановка се
потвърждава от представената декларация по чл. 188 от ЗДвП, приложените снимки
и удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на
същото, като няма основателна причина тяхната доказателствена стойност да не
бъде ценена.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Предвид обстоятелството, че
скоростта е установена със система, която е одобрена по предвидения ред,
резултатите от нея могат да се ползват, като годно доказателство. Нарушението е
констатирано чрез АТСС TFR1.M, която е
регистриран тип средство за измерване в Българския институт по метрология и
отговаря на изискванията за този тип измервателни средства. Системата е
преминала проверка, видно от представения по делото протокол от проверка.
По отношение на изложените от
жалбоподателя възражения, че деянието е извършено в условията на крайна
необходимост, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на
чл. 13, ал. 1 НК (приложима по силата на чл. 11 от ЗАНН), не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. В случая не са налице всички кумулативно необходими
предпоставки, очертани в посочената разпоредба, за позоваване на крайна
необходимост. Действително, видно от представеното по делото писмено
доказателство /л. 7/, жалбоподателят е бил повикан в друго лечебно заведение по
спешност, но само по себе си, соченото обстоятелство не може да послужи като
основание да се приеме, че извършеното от дееца нарушение е осъществено при
условията на "крайна необходимост". За да се намира деецът в
положението на крайна необходимост, се изисква като съществен реквизит да
съществува непосредствена опасност, която той не е могъл да избегне по друг
начин, освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес при условие
причинените вреди от деянието да са по-маловажни от тези, които са щели да
бъдат предотвратени. В случая описаните от жалбоподателя факти не могат да
аргументират извод за непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, а още повече да управлява МПС с превишена скорост. С
оглед на което съдът счита, че деянието на жалбоподателя не е извършено при
наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 1 НК.
Независимо от горното, съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено по следните съображения. В случая е приложим
института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.
28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му
в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.
9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с
чл. 11 ЗАНН.
В конкретния случай от горното нарушение
не са възникнали каквито и да е вредни последици. Жалбоподателят е признал
вината си. Същият работи като лекар-хирург, и именно в това си качество и с
оглед своевременно отзоваване на повикването в УМБАЛ Дева Мария, същият е
предприел управление на МПС и е превишил скоростта. Именно спешността на случая
е мотивирало жалбоподателя да не се съобрази с въведеното ограничение на
скоростта и да наруши ЗДвП. Това следва да бъде отчетено в негова полза, като
се приеме, че настоящата му проява следва да се третира като такава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Горните обстоятелства, характеризиращи
деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от
този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на
административното нарушение. Поради това санкционираната деятелност съставлява
"маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28,
б."а" от ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе,
настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-0769-003297/19.10.2016 г. на ОДМВР-Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на
жалбоподателя Т.Ж.Д., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в размер на
550 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС