МОТИВИ
по присъда №
182/01.12.2017 г., постановена по НОХД
№ 522/2017
година по описа на Ихтиманския районен съд
Районна
прокуратура - Ихтиман е повдигнала обвинение срещу А.А.И. ЕГН **********,***, българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, неосъждан за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК – за това, че на 02.12.2016 г. около 15.46 ч. на ТП-801 7,800 км. в посока с.Вакарел
е управлявал МПС – товарен автомобил марка „Ивеко 35 Ц 10” с рег. № СВ 3048 АР, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда,
установено по надлежния ред – с Протокол за Химическа експертиза № 1435 от
05.12.2016 г. на специализирана химическа лаборатория към МБАЛ „Св.Анна” -
София АД.
Производството
по делото в съдебна фаза протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 НПК като страните изразиха съгласие да не
се провежда личен разпит на свидетелите и да се техните показания, и съдът с
протоколно определение одобри това съгласие, като прочете протоколите от
разпита на свидетелите в хода на досъдебното производство.
Представителят
на ИРП
поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че то е доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца.
Подсъдимият И. не се признава за
виновен, не дава обяснения
Защитникът му адв. Г. също пледира за
недоказаност на обвинението, а именно, че не е установено по категоричен начин,
че И. е управлявал МПС. Сочат се и нарушения на реда за установяване на
наличието на алкохол по Наредба № 30/2001 г. – че не е установено по несъмнен
начин кога е осъществено второто изследване на кръвта на И.; че техническото
средство не е надлежно калибровано; че взетата кръвна проба не е транспортирана
в съответствие с изискванията на наредбата;
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по
досъдебно производство № 320/2016 г. по описа на РУ - Ихтиман по реда на чл. 14
и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 02.12.2016 г. свидетелят Виктор Михайлов около
13,30 часа пътувал със собствения си лек
автомобил „Джиип Вранглер“ с рег. № СВ
9401 АА от град София към град Панагюрище. С него била и св. Аглика Йорданова.
Около 14,30 часа Михайлов и Йорданова се намирали на 7,800 км на третокласен
път 801 в посока от село Вакарел към град Панагюрище. Пътната настилка била
мокра и заледена, а Михайлов управлявал автомобила със скорост от 45-50 км. час
на трета предавка. Навлизайки в десен завой от пътя, той изгубил контрол над
автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение. Там се блъснал челно в
движещия се срещу него товарен автомобил марка „Ивеко 35 Ц 10“ с рег. № СВ 3048 АР, който бил управляван от
подс. А.И.. Заедно с него пътувал св. Бисер Мутафов. В следствие на ПТП нямало
пострадали лица.
Св. Михайлов се обадил на тел.112 и съобщил за
възникналото произшествие. На място били изпратени полицейските служители –
свидетелите Димитър Герджиков и Георги Митев. Св. Митев изготвил Протокол за
ПТП № 1532935/02.12.2016г. В 15
часа и 46 минути двете лица, управлявали МПС, били тествани на място за
употреба на алкохол с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен
номер 0362, като пробата на Михайлов била отрицателна, а тази на И. отчела
наличие на 1,52 промила алкохол в издишания въздух.
Св. Димитър
Герджиков съставил на И. АУАН бланков номер № 887454/02.12.2016г., връчен му на същата дата и подписан от
същия без възражения. Подс. И. получил и Талон за медицинско изследване № 0440814/02.12.2016г., издаден му от
свидетеля Георги Димитров Митев. С талона И. *** минути д-р Пелагия Димова
взела кръв на И. и пред нея същият заявил, че за времето между 12,30 и 13,30
часа на 02.12.2016г. е изпил три бири от по 500 мл. По време на изследването И.
бил със запазена концентрация, но имал мирис на алкохол, което било отразено в
съставения протокол за медицинско изследване.
Манипулацията по вземане на кръвната проба била
извършена от св. Пелагия Антонова Димова – лекар – ординатор във ФСМП Ихтиман в
присъствието на св. Георги Митев, отразено в амбулаторния журнал на ФСМП
Ихтиман и регистъра за кръвните проби във ФСМП Ихтиман. Кръвната проба била
разпределена в два флакона от по 10 мл., единият от които бил предаден на
полицейския служител Митев. Впоследствие тази проба била оставена на съхранение
в РУ Ихтиман, но поради липсата на специално място с изискуемата температура за
това, след няколко дни пробата била унищожена.
Другият флакон с кръв, взета от И., бил прибран в
заключващия се хладилник на медицинската сестра Ирина Бибиджийска във ФСМП
Ихтиман. Хладилникът се намирал под 24 часово наблюдение. Своевременно била
уведомена ЦСМП София за наличието на взета кръвна проба във ФСМП Ихтиман и за
необходимостта от транспортирането й. Флаконът бил съхраняван в хладилника на
ФСМП Ихтиман до 13,10 часа на 03.12.2016г., когато бил предаден и приет срещу
подпис от свидетеля Ивелин Димитров – шофьор на линейка в ЦСМП – София,
изпратен да вземе кръвната проба. Пробата била транспортирана в отделение
„Спешна медицинска помощ“ в МБАЛ „Св.Анна – София“ АД, тъй като денят, в който
била взета от ФСМП Ихтиман, бил неработен и почивен за Химическата лаборатория
в УМБАЛ „Св.Анна – София“ АД – събота. По време на транспортирането й пробата
била поставена в хладилна чанта. В първия работен ден от новата седмица - в 08,45
часа на 05.12.2016г., пробата на подс. И., била предадена в Химическата лаборатория
в УМБАЛ „Св.Анна – София“ АД. Опаковката на пробата отговаряла на изискванията
в Наредбата, а при отварянето й била констатирана миризма на кръв, без настъпил
процес на разложение на кръвта. На 05.12.2016 г. кръвната проба на подс. И.
била изследвана, като е съставен
Протокол за химическа експертиза № 1435/05.12.2016г.
В заключението на експертизата е посочено наличието на 1,4 промила алкохол в
кръвта на подс. А.И..
Така изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал – прочетените и приобщени към доказателствата по делото
по реда на чл. 371, т. 1 НПК показания на свидетелите Бисер Мутафов, Виктор
Михайлов Аглика Йорданова, Димитър Герджиков и Георги Митев, АУАН №
887454/02.12.2016 г., талон за изпращане на медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване, протокол № 1435/05.12.2016 г. за първоначална и повторна
химическа експертиза, копия от амбулаторен журнал, справка за съдимост, справка
относно криминална проявеност, декларация.
За да направи фактическите си изводи
съдът кредитира показанията на свидетелите Мутафов, Михайлов и Йорданова. В
случая единствен св. Мутафов е категоричен, че именно подс. И. е управлявал
товарния автомобил „Ивеко“. Неговите показания обаче следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като същите не са изолирани от останалия събран
доказателствен материал. Въпреки че св. Михайлов и Йорданова не са категорични
за това кой именно от двамата пътници е управлявал товарния автомобил, с който
е настъпило ПТП, свидетелите не са възприели спор относно обстоятелството, кой
е бил неговия водач.
Освен това твърденията на св. Мутафов
са подкрепени и от показанията на св. Герджиков и Митев, които са посетили
местопроизшествието. Съдът дява
пълна вяра на техните твърдения. Те макар и да не са очевидци на настъпилото
пътно-транспортно произшествие, са пристигнали на мястото на своевременно след
подаването на сигнала. Показанията са им производно, но не биха могли да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност, доколкото възпроизвеждат
знанието им за факти, разказани им от самия подсъдим, както и от останалите
присъстващи на мястото на настъпване на ПТП лица. Именно на полицейските служители подс. И.
е споделил, че е управлявал товарния автомобил „Ивеко“, като е подписал и
получил както акта за установяване на административно нарушение /и не е оспорил
неговите констатации/, така и талона за медицинско изследване. Впоследствие И.
доброволно е дал кръв а изследване, като в никой момент в хода на
административната преписка не е възразил срещу обстоятелството, че именно той е
управлявал автомобила.
От показанията на св. Пелагия Димова, на които съдът
дава пълна вяра като безпристрастни и непротиворечиви, както и от протокола за
медицинско изследване, регистъра на кръвните проби и амбулаторния журнал на
ФСМП-Ихтиман, се установява, че И. се е явил във филиала на 02.12.2016 г. в
16,35 часа и при вземането на кръвната му проба
са спазени нормативните изисквания на Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства /обн., ДВ, бр. 63 от 2001
г., в сила до 30.09.2017 г./.
От показанията на св. Ивелин Димитров и представеното
копие от книгата за кръвни проби е установено, че кръвната проба на И. е транспортирана своевременно и при спазване
на изискванията на цитираната Наредба – в хладилна чанта и при ненарушена
опаковка. Същата е получена от Димитров на 03.12.2016 г. в 13,10 часа и в 16,20
часа е доставена в УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София, където е съхранявана в хладилник
до първия работен ден и предаването й в Специализираната химическа лаборатория.
Съдът приема за годен източник на доказателства за
реда и начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на И. и
протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 1435/05.12.2016 г., съобразно който пробите за химическо изследване са
донесени на ръка на 05.12.2016 г., като тяхната опаковка е отговаряла на изискванията на Наредба № 30 от 2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Извършилият изследването е отразил, че
пробите имат мирис на кръв и при изследването им се е доказало наличието на
етилов алкохол в количество 1,4 промила.
От приложената страница на лабораторната книга на
химическата лаборатория за изследване на алкохол в кръвта при УМБАЛ „Св. Анна“
АД, в която е регистрирано химическото изследване на кръвната проба на А.И., се
установява, че същото е осъществено на 05.12.2016 г. в 14,35 часа
Във връзка с направено искане от защитника на подс. И.
е извършена повторна химическа експертиза на кръвта на И. № 1435/02.03.2017 г.,
чийто резултат съвпада с първоначалната, видно от представеното копие от
лабораторната книга /учетна форма № 48 на Министерство на здравеопазването/ на
специализираната химическа лаборатория за изследване на алкохол в кръвта при
УМБАЛ „св. Анна“ гр. София. Въпреки, че този резултат е вписан в лабораторната книга не според датата на
извършване н експертизата, а на датата, на която е осъществена първоначалното
изследване, съдът не намира основание да изключи същата от доказателствата по
делото. О една страна извършилият изследването химик е приела, че кръвната
проба е годна за изследване, а от друга страна – изследването е осъществено непосредствено
след отправеното искане от страна на разследващ полицай при РУ на МВР-Ихтиман
на 01.03.2017 г., т.е. няма съмнение за достоверността на датата на неговото
извършване.
Следва да се отбележи, и, че техническото
средство, с което е бил изпробван подс. И. на мястото на възникване на ПТП
Алкотест Дрегер 7410 фабр № ARCN0362 е преминало периодична проверка за техническа изправност на 29.08.2016 г.
като видно от протокола от дихателен тест от 09.02.2017 г., преведен на
български език в хода на съдебното следствие,
същият е годен за употреба. За съда няма никакво съмнение за момента, в
който са били изпробвани двамата участници в ПТП, независимо от
обстоятелството, че не е установено дали техническото средство е отчитало лятно
или зимно часово време, след като подс. И.
в указания му в талона за медицинско изследване срок се е явил във ФСМП за
взимане на кръвна проба за изследване.
Съгласно справката за съдимост на А.И., той не е осъждан, а от справката на ОДМВР-София се установява, че
има издадено свидетелство за управление на МПС, като многократно е санкциониран
за извършени нарушения на правилата за движението по пътищата.
Подсъдимият А.А.И. ЕГН ********** е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът призна подс. И. за виновен в извършването на престъплението по чл.
343б, ал. 1 НК, като намери, че всичките признаци на състава са несъмнено
доказани както от обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК се изразява в управление на моторно превозно средство от водач с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, без да се изисква
причиняване на определен резултат. Отсъствието на признаци относно престъпния
резултат означава, че съответното престъпление е формално и е довършено с осъществяване на
изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните престъпления, се
обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на хората
при управление на моторни превозни средства.
Съдът
прие, че авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин
от показанията на свидетеля-очевидец
Бисер Мутафов, както и на полицейските служители Димитър Герджиков и Георги
Митев, които макар и да не са очевидци на самото управление на МПС, косвено
установяват факта, че лекият автомобил е бил управляван именно от подс. И. –
той се е намирал на мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие и
сам е споделил, че е управлявал товарния автомобил „Ивеко“.
От
обективна страна съдът намери, че несъмнено бе доказано и обстоятелството, че
подс. И. е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Наредба
№30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е нормативният акт
от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване
на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Именно този ред е „надлежният ред”, предвиден в обективната
страна от състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 НК, който следва да е спазен, за да се приеме, че
количеството алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена.
Казано по друг начин, този ред е приложимият за установяване на алкохолното
съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак
от състава на престъплението, за което е била привлечен да отговаря подсъдимият
И..
Съдът приема, че липсват основания за изключване от
доказателствения материал като недостоверни данните от химическото изследване,
извършено по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. За да се приеме, че е нарушен редът
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водач на МПС следва да е
допуснато такова съществено нарушение на наредбата, следствие на което се
създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране на
съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда. В настоящия случай
събраните доказателства изясняват категорично и безспорно обстоятелството, че изследваната
проба е на подс. И., от когото е взета кръвта във ФСМП-Ихтиман от дежурния
лекар Димова в присъствието на полицейския служител Митев и която е била
транспортирана до УМБАЛ „Св. Анна“ АД от св. Димитров.
В хода на производството не се събраха данни
опаковката на взетата от И. проба да е била нарушена или да не е била оформена
според предписанията на Наредбата. Пробата е била донесена от спешното
отделение в специализираната лаборатория, придружена с нужната документация. От
протокола за химическа експертиза от 05.12.2016 г., а и от протокола за
повторно изследване от 02.03.2016 г., се установява, че съдържанието на пробата
е било запазено и годно за изследване – химикът не е отразил наличието на
миризма на разложена органична материя. При такива данни за съда не съществува
никакво основание да се усъмни в годността на пробата или да допусне абстрактна
вероятност за манипулирането й.
Ето защо съдът изцяло се довери на заключението на
химическата експертиза и прие, че от обективна страна несъмнено бе установено
обстоятелството, че И. е управлявал МПС след употреба на алкохол и то в
концентрация от 1,4 промила.
От
субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното
настъпване - знаел е че е употребил алкохол, но е управлявал товарен автомобил.
В случая умисълът може да бъде само пряк, доколкото се касае до
престъпление на просто извършване и се извежда от наличието на обективния факт,
че подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал
МПС.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Основно изискване за вида и размера на
налаганото от съда наказание е то да съответства на конкретните особености на
извършеното престъпно посегателство и неговия извършител, така че целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат постигнати в максимална степен.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете, че подс. И. не е осъждан и не е регистриран за извършени
престъпления от общ характер, като има констатирани нарушения на правилата за
движението по пътищата. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да
се отчете и, че извършеното от страна на подсъдимия И. деяние не е с висока
степен на обществена опасност – с него не са настъпили други общественоопасни
последици освен формалното нарушаване на законовата забрана за управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол – настъпилото ПТП е в
резултат на допуснато нарушение на правилата за движението по пътищата от
другия участник.
При съвкупната преценка на описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на наказателната репресия и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, по отношение на
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да бъде наложено в
законоустановения минимум от 1 година.
Съдът прие, че за
постигането целите на наказанието лишаване от свобода не е наложително да бъде
изтърпяно ефективно, поради което и отложи изпълнението на същото на основание
чл. 66 НК за срок от три години.
По отношение на наказанието глоба, която е предвидено да бъде кумулативно
наложено наред с лишаването от свобода, съдът съобрази семейното и материалното
положение на подсъдимия, а именно размера на получавания от него годишен доход
и обстоятелството, че има малолетно дете, за което следва да полага грижи,
поради което също го наложи в предвидения от закона минимум от 500 лева.
По отношение на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, което следва да бъде наложено
наред с наказанието лишаване от свобода съдът намери, че подсъдимият следва да
бъде лишен от това свое право основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 НК, за срок от една
година съобразно чл. 49, ал. 2 НК, през който срок И. следва да бъде лишен от
възможността да извърши друго транспортно престъпление.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/