Р Е Ш Е Н И Е
№...................../ ……………….. г., гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - В., VІІ
касационен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
и с участието на прокурора от
ВОП СИЛВИЯН ИВАНОВ при
секретаря МИГЛЕНА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното
от съдията Т. ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 2406/2019
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „ФОРС-07“ ЕООД с ЕИК ххххххххх,
представлявано от Ц.П.Р., подадена чрез адв. С.В. – ВАК, срещу Решение № 1270
от 24.06.2019 г. по АНД № 1919/2019 г. на Районен съд – В. (ВРС), с което е
изменено Наказателно постановление (НП) № 421839-F476777 от 22.03.2019 г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ В. при ЦУ на НАП, като е
намален размерът на наложената имуществена санкция на
касатора от 600 лева на 500 лева.
С жалбата се настоява, че
решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено при липса на
изложени мотиви, включително досежно анализа на събрания доказателствен
материал и респективно кредитирането на част от същия, както и необоснованото
отхвърляне на доказателства от съществено значение за достигане на правилни
правни изводи. Сочи се, че в акта за установяване на административното
нарушение (АУАН) и в НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението,
като не са посочени и всички обстоятелства, при които е извършено – не са
посочени фактите, въз основа на които е направен извода, че нарушението е
довело до неотразяване на приходи. Изтъква се, че липсата на доказателства,
изясняващи причината за разликата между наличността в касата с тази по
фискалното устройство, сочи на извод за ангажиране на отговорността на
дружеството по предположение, тъй като колкото е вероятно разликата да се дължи
на невъвеждане на внесените служебно пари в касата, толкова е вероятно и да се
дължи на нерегистрирани продажби на стоки в обекта на фискалното устройство (ФУ),
така и поради други причини, игнориращи субективния елемент на деянието. В хода
на производството не са събрани доказателства за съзнателно извършени действия
от служител по служебно въвеждане на суми, поради което според касатора
деянието е недоказано от обективна страна. Поддържа се, че неустановяването на
конкретни факти и обстоятелства за дадено нарушение влече незаконосъобразност
на НП. Касаторът се позовава и на свидетелските показания на инспекторите по
приходите, които са категорични по отношение на това, че не са установили
причината за процесното разминаване на размера на паричните средства. Изтъква
се, че квалификацията на деянието е базирана на предположения и е избрана чисто
хипотетично, което е съществено процесуално нарушение, а поради липсата на
събрани и в съдебната фаза доказателства в подкрепа на тезата на наказващия
орган, води до недоказаност на същата и до порочност както на НП, така и на
съдебния акт. Неправилно, според касатора, съдът е игнорирал изложеното от
свидетелката А. Е. Т. като нелогично и несвързано с останалия доказателствен
материал, като се сочи, че проверката е извършена в обедните часове на деня,
т.е. проверяващите не са навеждали твърдения, че са имали наблюдения през целия
период от началото на работния ден (от 9:00 ч.), за да имат възможността да
твърдят факти и обстоятелства, които не са възприели лично. Искането е да се
отмени обжалваното решение на ВРС и да се отмени НП. В хода по същество на
спора процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и направените с
нея искания.
Ответникът по касационната жалба – Отдел
„Оперативни дейности“ – В. при ЦУ на НАП с писмени бележки на процесуалния
представител гл. юриск. Х. А. поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Сочи се, че нарушението е безспорно установено, а НП е правилно и
законосъобразно издадено при спазване на процедурите на ЗАНН, като фактическата
обстановка е изяснена обективно, всестранно и пълно, при събрани безспорни
доказателства за извършеното административно нарушение. Настоява се, че
определеното наказание, което е в минималния предвиден в закона размер,
съответства на извършеното нарушение и е справедливо. Искането е да се остави в
сила решението на ВРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на обжалвания съдебен акт на ВРС, като сочи, че обжалваното решение е
правилно като постановено при спазване на процесуалните правила и закона и не
са налице основания за отмяната му.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд, като прецени
доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С Решение № 1270 от 24.06.2019 г. по АНД №
1919/2019 г. на ВРС е изменено Наказателно постановление № 421839-F476777 от
22.03.2019 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ В. при ЦУ
на НАП, като е намален размерът на наложената на основание чл. 185, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ имуществена санкция на „ФОРС-07“ ЕООД от 600 лева на 500 лева.
Според наказателното постановление
нарушението се състои в това, че дружеството не е изпълнило задължението си,
извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Така приетото се
основава на установената, при извършената проверка на 01.03.2019 г. на
търговски обект – ресторант „Ред Рок“, находящ се в гр. В., бул. „Чаталджа“ №
33, стопанисван от „ФОРС-07“ ЕООД, промяна в касовата наличност в размер на
104,40 лв., след съпоставка на дневния финансов отчет от фискалната памет на
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ – 181,20 лв. и изготвения опис
на паричните средства от А. Е. Т., на длъжност сервитьор – 285,60 лв, която
промяна представлява въвеждане на пари в касата, неотразена на ФУ в момента на
извършването и с точност до минутата.
Наказателното постановление е издадено на
22.03.2019 г. въз основа на АУАН от 13.03.2019 г., съставен в присъствието на
представляващия дружеството.
ВРС приема, че НП е правилно и законосъобразно
издадено при спазване на процедурите по ЗАНН – спазен е 3-месечния срок за
съставяне на АУАН, съобразен е срокът за възражения, а НП е издадено в
6-месечния преклузивен срок. Районният съд намира, че проверяващите обективно,
всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка и са събрали безспорни
доказателства за извършеното нарушение, след което са пристъпили към съставяне
на АУАН. Правилно според ВРС административнонаказващият орган е приел, че се
касае за извършено нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ и на ЗДДС, като е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
правилно е определил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. По отношение
на твърдението на наказаното лице, че не е установен произходът на паричните
средства, които могат да се дължат на неотчетени продажби, съдът е изложил
съображенията си защо ги приема за неоснователни, позовавайки се на
свидетелските показания на инспекторите по приходите, кореспондиращи с извлечение
от ЕКАФП и опис на касовата наличност. ВРС е изложил мотиви и защо не кредитира
показанията на свидетелката А. Т. – същите се променят във времето, очевидно с
цел да обслужат изградената защитна позиция, като е отчетено, че показанията й
противоречат на обективно установеното от проверяващи, че за извършените
продажби се издават касови бонове, а и противоречат на вписаното от
свидетелката А. Т. в описа на паричните средства, изготвен от нея, че парите са
нейни лични или от бакшиш. Съдът е посочил и че произходът на парите не е
възможно да е от лични средства и бакшиш, тъй като свидетелката А. Т. е била
поканена да изброи наличността на касата в обекта и сама е сторила това, като
липсва каквато и да било логика свидетелката да държи личните си пари, заедно с
касовата наличност.
Независимо, че според ВРС е дадена правилна
правна квалификация на деянието като такова по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1
от ЗДДС, наложеният размер на имуществената санкция въззивният съд приема за
завишен предвид това, че нарушението е първо за въззивника и налагането на
минималния размер на имуществената санкция – 500 лв. би способствало за
постигане на правомерно поведение в бъдеще.
Решението на ВРС е правилно.
Настоящата касационна инстанция намира
изводите на ВРС за липсата на допуснати съществени нарушения в
административнонаказателното производство, за безспорната установеност на
вмененото за извършено нарушение, както и за незаконосъобразност на определения
от наказващия орган размер на имуществената санкция за правилни и
законосъобразни. Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. ВРС е извършил правилна преценка
на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими
доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е
отнесъл към материалния закон и ръководейки се от закона е постановил правилен
съдебен акт.
Не са налице сочените от касатора основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС.
Следва да се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната
инстанция препраща към мотивите на въззивната такава по аргумент на чл. 221,
ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Касационната жалба е неоснователна.
Наложената имуществена санкция в случая е
на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, според която норма извън
случаите на неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1, на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, е предвидено налагането на глоба или санкция, като когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите в
размерите по ал. 1.
Според посочената за нарушена разпоредба -
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за нарушение на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор,
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
В случая по отношение на факта на
неизпълнение на задължението за служебно въвеждане във ФУ на процесната сума в
размер на 104,40 лв., изрично е посочено и в АУАН, и в НП, че става въпрос на установена
при съпоставка на дневния финансов отчет от ФУ и фактическата наличност в
касата по описа й, т.е. налице е и позоваване на тези две доказателства, които
са приложения към Протокола за извършена проверка № 0280076/01.03.2019 г. Въпросният
опис е бланка, наименована „Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката“, като същият е изготвен на 01.03.2019 г. от А. Е. Т.,
на длъжност сервитьор в обекта. В описа е налице вписване от изготвилото го
лице в графата за обяснение относно разликата между фактическата наличност на
парични средства и разчетената касова наличност от ФУ, че се дължи на нейни
лични и бакшиши от клиенти, т.е. не става въпрос за неотчетени продажби,
каквото твърдение се въвежда със свидетелските показания на А. Т. пред съда.
Освен това не намира опора в логическите правила твърдение, че независимо, че
сервитьора е извършил изброяване на фактическата касова наличност и попълнил
описа на паричните средства в касата на ФУ, да е изброява и негови лични или
бакшиши от клиенти, след като е ноторно известно, че касовата наличност е
различна от личните средства на лицето и следва да съответства на разчетената
касова наличност от ФУ. Правилно и обосновано ВРС е извършил преценката на
фактите, които се извеждат от свидетелските показания на А. Т., като не е
необходимо повторението им от касационната инстанция. Съобразявайки посоченото
от сервитьора в описа и обстоятелството, че при контролната покупка е издаден
фискален касов бон, т.е. че поведението на търговеца е насочено към спазване на
изискването за отчитане на продажбите с издаване на фискална касова бележка от
ФУ, правилно ВРС, е стигнал до извод, че не става въпрос за неотчитане на
продажби чрез нерегистрирането им на ФУ, а за неизпълнение на задължението за
регистриране във ФУ в случая на „служебно въведени“ суми. Същността на
нарушението, изразяващо се неизпълнение на задължението за регистриране във ФУ
в случая на „служебно въведени“ суми, няма как да води до неотразяване на
приходи, поради което не е необходимо посочването и обосноваването на този
очевиден факт в НП.
Предвид изложеното неоснователно касаторът
възразява за непосочване на причината за констатираната разлика и настоява, че
отговорността на дружеството е ангажирана на предположение за част от фактите и
обстоятелствата, свързани с изпълнителното деяние. Доколкото в случая е
ангажирана отговорността на юридическо лице, то същата е безвиновна, поради
което е без значение уточняването в НП кое лице, служител на търговеца с
виновното си поведение неправилно е оперирало с касата, като липсата на токова
уточнение не обуславя и извод за недоказаност на деянието от обективна страна.
Съобразявайки нормативната регламентация за
определяне на административните наказания (чл. 27 от ЗАНН), ВРС правилно
приема, че налагането на санкция в минимално предвидения от законодателя размер
е справедливо и законосъобразно по отношение на конкретното нарушение.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Водим
от горепосоченото и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, административният съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1270 от 24.06.2019 г., постановено по АНД №
1919/2019 г. на Районен съд – В..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: