Определение по дело №1042/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е по чл.435 – 437 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н. К. В., с адрес гр. К., ул. “Б.” № 29, с ЕГН *, в качеството й на взискател по изпълнително дело № 85/2012г. по описа на ДСИ Е. В. при РС – гр. Б. С жалбата се атакуват действия на ДСИ, изразяващи се в изготвено постановление от 28.01.2013г. за спиране на производството по горепосоченото изп. дело. Жалбоподателката иска да бъде отменено постановлението за спиране. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 454, ал. 1 от ГПК, съдът спирал изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът внесе 30 % от вземането по изпълнителния лист и се задължи писмено да внася на СИ всеки месец по 10 на сто от тях. В тази връзка сочи, че спирането на изпълнението на посоченото основание можело да стане само когато изпълнението било насочено срещу движима или недвижима вещ, но не и срещу вземане на длъжника. Навежда доводи, че в молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано само налагане на запор върху трудовото възнаграждение и била внесена държавна такса за налагане на запора. Твърди, че не са били налице предпоставките по чл. 454, ал. 1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение, поради което постановлението на ДСИ било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

Държавния съдебен изпълнител е представил писмени обяснения относно обжалваното постановление за прекратяване, с които изтъква съображения за законосъобразност на обжалваното изпълнително действие, поради което счита, че жалбата е неоснователна.

Длъжникът Я. П. Д. не е депозирал писмени възражения по жалбата.

ОС – гр. Б. въз основа на данните в изпълнителното дело намира от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 85/2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Районен съд – гр.Б. е образувано въз основа на молба, подадена от Н. К. В. и изпълнителен лист от 07.11.2011 г., издаден по гр.д. № 1688/2010г. по описа на РС – гр. Р.с който Я. П. Д. е осъден да заплати на жалбоподателката в настоящото производство следните суми: 1. Сумата от 800 лв. – неолихвяема сума; 2. Сумата от 200 лв присъдени разноски по гр.д. № 1688/2010г. по описа на РС – гр. Р.; 3. Сумата от 35 лв. разноски по изп. д, както и 4. Сумата от 100 лв. такса по чл. 53 от ТДТССГПК. Общото задължение на длъжника Я. П. Д. по изпълнителния лист към 18.12.2012г. възлиза на 1135 лв. На 14.01.2013 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. С молба от 24.01.2013 г., подадена от длъжника Д. е поискано спиране на производството по изпълнителното дело, поради плащане на сумата от 340, 50 лева, определена като 30 % от изискуемата сума, в подкрепа на което е представена и вносна бележка, като със същата молба длъжникът се задължил да внася всеки месец по 10 % от дължимата сума до изплащане на задължението.

С постановление от 28.01.2013г., предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е спрял изпълнението на основание чл.454, ал.1 от ГПК. Постановлението е връчено на взискателя на 01.02.2013 г., от който на 07.02.2013 г. е постъпила жалба, която се явява допустима – подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство, срещу подлежащо съгласно чл. 435, ал. 1, предл. второ на обжалване изпълнително действие. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Спиране на изпълнението по искане на длъжника с оглед нормата на чл.454, ал.1 от ГПК се допуска при наличието на следните две предпоставки – длъжникът да е внесъл сума в размер на 30 % от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и да се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Безспорно в случая са налице и двете кумулативно дадени предпоставки, като в тази насока взискателят не оспорва нито факта на извършено от страна на длъжника плащане, нито размера на същото, равняващо се на 30 % от дължимата сума (340, 50 лв.), нито факта, че длъжникът се е задължил да внася всеки месец по 10 на сто от дължимата сума до изплащане на задължението. В тази връзка не могат да се споделят направените от жалбоподателката възражения, че спирането на изпълнението на посоченото основание можело да стане само когато изпълнението било насочено срещу движима или недвижима вещ, но не и срещу вземане на длъжника. Напротив, разпоредбата на чл. 454, ал. 1 от ГПК е приложима точно при изпълнение на парично вземане, какъвто безспорно е и настоящия случай, тъй като се намира систематически в гл. 40, “Изпълнение на парични вземания” от ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че след постановеното от съдебния изпълнител спиране на изпълнението, длъжникът е изпълнил задължението си за ежемесечно погасяване на дълга, видно от вносни бележки, удостоверяващи плащане на вноската за месец февруари 2013 – месеца, следващ постановеното спиране (л. 18 от изп. досие), както и за месец март 2013г. (л. 20 от изп. досие). Безспорно е по делото и обстоятелството, че постъпилите вноски от страна на длъжника в общ размер на 567, 50 лв. са преведени и по сметка на взискателя (видно от л. 21 от изп. досие). Следователно с получаването вноските взискателят се е съгласил с последиците от обжалваното спиране на изпълнението, изразяващи се в разсрочено плащане на дълга от страна на длъжника.

С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира обжалваното постановление за правилно, а подадената срещу него жалба – за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. К. В., с адрес гр. К., ул. “Б.” № 29, с ЕГН * жалба против действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Б., обективирани в постановление от 28.01.2012 год., с което на основание чл.454, ал.1 от ГПК е спряно изпълнението по изпълнително дело № 85/2012г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: