Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.10.2022 г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На двадесет и девети
септември 2022
година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
секретар Анатолия Атанасова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 16 по описа на съда за 2021 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
ИСК с правно осн.чл.
432, ал. 1 от ТЗ за сумата от 30 000 лв.
Т.д. № 16/2021 г. е образувано след отделяне от т.д. № 12/2021г. по описа
на ОС-Търговище, с определение № 260036/08.02.2021 г. на депозираната по същото
дело искова молба по чл. 432, ал.1 от КЗ (с уточнението й с вх. №
261070/22.03.2021 г.) в частта й, депозирана от ищцата В.Х.М. ***, действаща чрез адв.
П.К. от САК, против ЗД “Евроинс“ АД, гр. София,
искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв.(увеличен
на 30 000 лв. в последното с.з.) за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства от телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 19.12.2019 г., на път
ІІІ-2002км, 32+764, предизвикано от М.М.М., при
управление на лек автомобил „Мазда 626“, рег. № Т
79-58 КТ, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ЗД
“Евроинс“ АД. Предявеният иск е с цена 26 000
лв., увеличен в хода на производството на 30 000 лв. (искът не е
предявяван като частичен).
В срок ответникът ЗД “Евроинс“ АД е депозирал
писмен отговор със становище за допустимост, но неоснователност на иска: Оспорен
е механизма на ПТП с възражения, че водачът на л.а. „Мазда"
М.М. не е нарушил правилата за движение, в условията
на евентуалност – че деянието му е случайно, а вината е изцяло на шофьора на
микробуса - С.Я.Р.; възражения за съпричиняване от
страна на пострадалата, определено на 50% -
поради непоставен предпазен колан; възражения за прекомерност на
обезщетението за неимуществени вреди, възражения и за началната дата на
претенциите за лихви за забава.
Конституираното по молба на ответника трето лице помагач – ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД (в качеството му на застраховател на водача на микробус
„“Фолксваген“, модел „Крафтер“, рег. № Т 90-13 ТН,
управляван от С.Я.Р.), е взело становище за изключителна вина на водача на
лекия автомобил Мазда, движейки се със скорост двойно
по-висока от разрешената, и до настъпване на удара, въпреки видимостта,
непредприел действия по намаляване на скоростта и избягване на ПТП, докато
водачът на микробуса движейки се с
незначително превишена скорост, нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди
поведението на другия водач, при движение с предимство през стеснения участък
(мост). Възражение за съпричиняване и завишено
обезщетение.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове се явяват допустими. Ищецът е предявил претенция пред застрахователя за
доброволно уреждане на спора. Споразумение не е постигнато, поради което ищецът
има правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
С влязла в сила на 20.04.2022 г. присъда № 4/08.06.2021 г. по НОХД № 88/2021
г. на ОС-Търговище, изменена с Решение от 22.12.21 г. по ВНОХД 288/21 г. на АпС-Варна, потвърдено с решение № 64/20.04.2022г.
по к.н.д.№ 194/2022 г. на Върховния касационен съд, II н.о. водачът на микробус
„Фолксваген Крафтер“ С.Я.Р. е признат за виновен в
това, че на 19.12.2019 г. на път ІІІ-2002г. „с. Костанденец – с. Захари
Стояново – гр. Попово“, в участъка на км. 32 между с. Зараево, общ.Попово и гр.
Попово, нарушил правилата за движение на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, в резултат на което по непредпазливост
причинил смъртта на М.М.М., настъпила на 20.12.2019
г. и средни телесни повреди на повече от едно лице (изброени пет лица, сред
които не е настоящата ищца)– престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1 във
вр. с ал.1 и чл. 342, ал. 1 от НК.
Доколкото в исковата молба ищцата твърди, че вредите са
в резултат на неправомерно поведение на участника в ПТП, управлявал лек автомобил „Мазда 626– М.М., починал при ПТП,
спрямо когото не може и не е образувано наказателно производство, то производството по НОХД № 88/2021 год. на ОСТ,
водено срещу С.Я.Р., като водач на
микробус „Фолксваген“, не е преюдициално спрямо настоящото производство, и съответно постановената по него присъда
не може да
бъде ползвана в настоящото производство, по аргумент от
чл. 300 от ГПК, доколкото с нея е признат за виновен
за причиняване на ПТП от 19.12.2019 г. не водачът на
насрещно движещия се лек автомобил
„Мазда 626“ М.М., застрахован
при ответното дружество, а водачът на микробуса. Така
визираните в чл. 300 от ГПК обстоятелства относно установяване, че деянието е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, следва да
бъдат установявани в настоящото производство по реда на
пълното главно доказване със съответно
допустимите процесуално доказателствени средства, в каквато насока на страните са дадени съответните указания.
От съвкупната преценка на представените писмени доказателства, съставени
във връзка с процесното ПТП - протокол за оглед на
ПТП от 19.12.2019 г., протокол за оглед на веществени доказателства и др.
писмени доказателства, както и от заключението на приетата САТЕ, съдът приема
за установено, че на 19.12.2019 г., около 14:00 ч. на път III 2002 км 32+764 –
среда, над мост на река „Черни лом”, микробус „Фолксваген Крафтер”
с peг. № Т 9013 ТН се движи по същия път с посока на
движение към с. Зараево със скорост около 70 км/ч. Микробусът преминава през
десен завой, след който следва прав участък от пътя. На разстояние около 700 м.
след описания завой се намира мост над река „Черни Лом”. В същото време, по
същия път, но в обратна посока се движи лек автомобил „Мазда
626” с per. № Т 7958 КТ със скорост на движение около
112 км/ч, наближавайки описания мост, но в обратна посока. Разстоянието от
началото на моста до мястото на удара по посоката на движение на микробуса е
около 11,2 м. Това разстояние микробусът със скорост 70 км/ч ще измине за около
0,57 секунди. Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посока
на движение на лекия автомобил е около 22,1 м. Това разстояние лекият автомобил
със скорост на движение ще измине за около 0,71 секунди. Според автоексперта двата автомобила са навлезли в моста почти
едновременно с разлика от 14 секунди. Наближавайки моста, водачите на МПС
виждат, че срещу тях се движи друго МПС. И двамата водачи преценяват, че ще
минат първи през стеснения участък и не намаляват скоростта си на движение. В
резултат на действията на двамата водачи последва удар - челен. При удара
микробусът се отклонява наляво и след около 13 м. преустановява своето движение
в лявата /насрещната/ лента за движение. В резултат на удара, лек автомобил „Мазда” се завърта около своята вертикална ос, по посока
обратна на часовата стрелка, като се завърта и преустановява своето движение
след около 12 м. от мястото на удара, в посока обратна на посоката си на
движение. Вследствие на произшествието е причинена смъртта на водача на л.а. „Мазда” и са причинени телесни увреждания на пътници от
микробус „Фолксваген”. Произшествието е станало в светлата част на денонощието,
при добра видимост и сухо пътно платно, стеснен участък от пътя. Скоростта на
микробуса, управляван от С.Р., в района на произшествието преди и по време на
настъпване на удара е била около 69,70 км/ч. (при опасна зона за спиране около
55 м) Скоростта на л.автомобил „Мазда 626”,
управляван от М.М., в района на произшествието преди
и по време на настъпване на удара е била около 111,6 км/ч. (при опасна зона за
спиране 114 м). Максимално разрешената скорост в участъка на
местопроизшествието е 60 км/ч,
ограничена с пътен знак „В27-забранено е движението със скорост над означената”
и цифра „60” – и от двете страни на движение. Едновременно с този знак, по
пътя, в посоката на движение и на двамата водачи, съответно на 2,5 км/2,7 км от
местопроизшествието, е бил поставен и знак „А23- участък от пътя в ремонт“.
Според приетата САТЕ, техническата причина, довела до настъпване на ПТП е
субективното поведение и на двамата водачи, които не са преценили правилно
скоростта на движение на другия участник, собствената си скорост на движение и
разстоянието до моста, т.е. кой ще премине първи по моста. Ако водачът на л.а.
„Мазда 626” е бил предприел маневра „аварийно
спиране” на разстояние по-голямо от 114 м. от мястото на удара (90-92 м преди
навлизане в моста) и водач на микробус „Фолксваген Крафтер”
е бил предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 55 метра
от мястото на удара (около 44 метра преди навлизане в моста), то те са имали
техническа възможност да предотвратят произшествието. Не се установяват данни
от техническо естество да е предприета спасителна маневра Движението по моста било
регулирано с пътен знак „Б 6“, указващ „Премини, ако пътят е свободен“ - по
посока на движение на микробуса, непосредствено преди моста, обуславящо предимството
на микробуса. В поясненията в с.з. в.л. е посочило, че по посоката на лекия
автомобил не е имало знак „В5“ (Пропусни насрещно движещи се пътни превозни
средства), какъвто е начинът на регулиране на стеснен участък от пътя, като процесния. Пострадалата ищца е пътувала на трета двойна
седалка, вляво, до прозореца, без поставен предпазен колан. Според в.л., от
техническа гледна точка, ако ищцата е била с поставен предпазен колан
получените травми биха били по-леки.
От приетите писмени доказателства по делото, в това число и от приетата
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от в.л. д-р Г., се установява,
че в резултат на инцидента ищцата е получила разкъсно-контузна
рана на челната област на главата, навяхване на двете коленни стави със събиране
на кръв в дясната ставна цепка на колянната става,
като навяхването на дясната колянна става й е
причинило трайно затрудняване на движението със среден срок на възстановяване
1,5 – 2 месеца, а на лявото коляно – затрудняване на движението за около 20-25
дни. Раната на челото, без данни за загуба на съзнанието й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Както в експертизата, подробно и
в поясненията в о.з. вещото лице е разяснило, че на 09.01.2019 г-. след като
болката не е отминала, ищцата е потърсила помощ от ортопед-травмотолог,
установил още по-значителни отоци и кръвонасядания в
областта на дясна колянна става и подбедрица,
кръвонасядане на дясното бедро, смутени подвижност и
походка, като клиничната картина на навяхване на коленните стави и хемартроза (събиране на кръв в дясната колянна
ставна) са се появили в един по-късен период, наложило теравпевтична
пункция на дясна колянна става с евакуация на 50
куб.см течност. При прегледа на ищцата вещото лице е констатирало нестабилност
в областта на дясна колянна става и смутена походка,
като е посочило, че се движи с помощни средства. На ищцата е предложено
оперативно лечение, което тя не е приела.
Съгласно показанията на св. Ю.М., съпруг на ищцата, след пътния инцидент ищцата
е изпаднала в стрес, безпокойства и притеснения от катастрофата, дори и сега
2-3 пъти на месец му доверявала, че е сънувала катастрофата. След медицинската
интервенция по зашиване на раната на главата се прибрали у дома, като в
началото, първите две седмици й било лошо, едва се движела, имала нужда от
помощ при изкачване на стъпала, в банята, около два-три месеца ходела с бастун,
куцала на една страна, на дясната. Страхува се да се вози в кола. От показанията
на св. А. Х. (близка съседка на ищцата) се установява, че отначало ищцата била на легло, първите два-три месеца
имала силни болки, краката й били в синини, имала нужда от помощ при
придвижването и обслужването, налагало се свидетелката да ходи у тях да готви
или им носела храна, след ПТП-то ищцата станала по-мълчалива, само у дома си
стои, никъде не ходи, когато свидетелката я посещавала, често припомняла за
катастрофата, като след м. май 2020 г. след като получила инсулт, ищцата още
повече се променила. След катастрофата, дори и към настоящия момент, останало
накуцването на ищцата, вдясно.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (“Пряк иск на увреденото лице“):
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
По делото не е спорно наличието на валидна застраховката „ГО“ на л.а. и на
микробуса при съответния застраховател към датата на ПТП-то.
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите/, наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, настъпването на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя, претърпени неимуществени и имуществени вреди
от лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в резултат на виновното
поведение на застрахования водач, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При горевъзприетата фактическа обстановка и
поведение на двамата водачи, съдът приема, че причината за ПТП е противоправното поведение и на двамата водачи, като
застрахованият при ответното дружество водач на л. автомобил е нарушил
изискванията относно скоростта на движение- 111.6 км./ч, вместо максимално
разрешената от 60 км/ч, водачът на микробуса също не е съобразил скоростта си с
указаната максимална скорост, движейки се с 69,7 км/ч, и двамата водачи не са
изпълнили задължението си по чл. 20, ал. 2, изр.второ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, предвид и указанията за ремонт на пътя и стеснения участък (където
именно е осъществено ПТП), макар водачът на микробуса да се е ползвал с
предимство да навлезе и да премине пръв по моста, предоставено му с пътен знак
Б6.
Съдът намира за неоснователни, като недоказани, доводите на ответника „Евроинс“ АД за случайно деяние, за липсата на виновно
поведение на водача на лекия автомобил, както и възраженията на
„ОЗК-Застраховане“ АД (л. 124), че
водачът М.М. е единствено виновен за ПТП-то, предвид
приетата за установена безспорна фактическа обстановка и изложени по-горе
съображения за поведението на водачите и на двете МПС-та и нарушаване на
посочените правила за движение, довели до настъпването на ПТП-то и вредоносния
резултат. Вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП е субективното поведение на двамата водачи, които не преценяват
правилно скоростта на движение на другия участник, собствената си скорост и
разстоянието до моста, т.е. кой ще премине първи по моста.
Отговорността на ответното застрахователно дружество е производна на гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД на
водача на лекия автомобил, поради което предявеният главен иск по чл. 432, ал.1
от КЗ е доказан по основание, като въпросът за разпределение вината между
двамата водачи, респ. застрахователи не касае пострадалата ищца, отговорността
спрямо която е солидарна, съгласно чл. 53 от ЗЗД .
Според САТЕ и СМЕ получените от ищцата увреждания, са вследствие на
претърпяното ПТП.
По отношение размера на дължимото обезщетение
за претендираните неимуществени вреди:
В случая основните спорни въпроси са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, както и с наличието на съпричиняване
на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Според установената съдебна практика съобразно критерия за справедливост,
установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними
ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна
способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност,
степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на уврежданията и др.
Предвид фактическата установеност по делото и горните критерии, съдът
съобразява по отношение на ищцата възрастта й, видът, характерът и тежестта на
получените травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на
възстановяване към настоящия момент и остатъчните явления, установени от
медицинския експерт и от показанията на свидетелите, отчитайки здравословното й
и психично състояние преди катастрофата. Следва да бъдат съобразени и преживените
от нея болки, страхове и притеснения, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на ПТП / решение № 25/17.03.2010 г. на ВКС по
т. д. № 211/2009 г., решение № 95/2009 г. на ВКС по т.д. № 355/2009г., първо
т.о и др./ - МРЗ от 560 лева към датата на процесното
ПТП и лимит на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“ от 10 000 000
лв., както и средната работна заплата към момента на ПТП, по данни на НСИ
–около 1300 лв.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние.
В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г. за понятието
"справедливост" и практиката на ВКС.
Предвид констатациите и заключението на СМЕ (която се възприема от съда
като обоснована и компетентна), поясненията, дадени от експерта в с.з., както и
от показанията на двамата свидетели, се установяват по безспорен начин
претърпените и търпени и понастоящем физически и психични болки, неудобства и
преживявания, промяната във физическото и психично състояние на ищцата, в
сравнение с времето преди катастрофата. Съдът кредитира и дава вяра на
показанията на свидетелите, в това число и на свидетеля-съпруг на ищцата, отчитайки
евентуалната им заинтересованост, при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК, ценейки ги с всички други доказателства- писмени и гласни, с които те
кореспондират, още повече, че и двамата свидетели имат непосредствени възприятия
от всички преживявания на ищцата, ежедневни впечатления от състоянието й преди
и след произшествието. Съдът отчита характера на претърпените травми и с оглед
определения от вещото лице медико-биологичен признак и установения период на
трайно затруднение движението на десен долен крайник –за около 2-3 месеца
(предвид и св.показания), затрудняване движението на левия долен крайник за
около 20-25 дни и временното разстройство на здравето, неопасно за живота,
причинено от раната на главата й и от масивните отоци и кръвонасядания
в областта на коленните стави, подбедриците, а от
друга – продължителността на констатираната нестабилност в дясна колянна става и към настоящия момент. За постигане на почти
пълно възстановяване е необходимо оперативно лечение, евентуално по-щадящо
движение, по-внимателно ходене и неполагане на физически труд. Що се отнася до
посоченото от в.л. психиатрично заболяване на ищцата, както и относно
претърпения инсулт през м. май 2020г. не са налице безспорни доказателства,
както и относно повлияването им на физическото състояние на дясната колянна става, а по-скоро към проблемите с евентуалното
затруднено общуване. Факт е и преживеният стрес от катастрофата, връщащият се спомен
за нея, страхът у ищцата да се вози в МПС.
При тези обстоятелства, стойността на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните болки и страдания и други негативни
изживявания, предвид вида, естеството, характера и степента им, съдът определя
в размер на 25 000 лв., съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД.
По възражението за съпричиняване – с правно осн. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съгласно задължителната съдебна практика на касационната инстанция, обективирани
съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, в ТР № 1/2014
г. на ОСТК на ВКС, както и и формираната по реда на чл. 290 и сл. от ГПК
практика в решения на различни състави на ВКС: решение № 169/28.02.2012 г. по
т.д.№ 762/2010 г., ІІ т.о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г., ІІ
т.о.; решение № 18/17.09.18 г. по гр.д.№ 60304/16, ІV г.о., решение №
76/22.06.2020 г. по т.д. № 771/2019г., ІІ т.о. и др., решение № 173/01.12.2021
г. по Втд № 352/ 2021 г. на Апелативен съд- Варна),
за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо
да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога това му поведение трябва да е противоправно
и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е.
в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено
разграничение между приноса на пострадалия за възникване на съответното ПТП,
като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и
допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ
приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. С оглед тези разяснения, за да е налице
принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо извършеното от
последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение,
но в своята конкретика да се намира в пряка причинна
връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие, и освен това да са били налице
условията, даващи възможност на пострадалия да възпрепятства и/или ограничи
уврежданията, чрез поставяне на предпазен колан, съобразно своевременно
въведеното възражение.
В случая, безспорно е установено, че ищцата е била без поставен предпазен
колан. И двете експертизи САТЕ и СМЕ са категорични, че с оглед силата на удара
и механизма на причиняване на увредите – изпадане от седалката в микробуса,
политане напред и нагоре, удар в предните седалки и падане на пода, при
правилно поставен предпазен колан, ищцата щеше да остане на седалката, нямаше
да полети по инерция напред, с последващо падане
върху пода на автобуса, и в заключение - получените травми биха били по-леки.
В същото време се установява от приложените протоколи за оглед на ПТП (л.
21-22) и за оглед на веществени доказателства (л.71-72), че микробусът не е бил
надлежно оборудван с действащи предпазни колани на всички седалки – за
наличието на такива са налице данни за десния ред единични седалки, но не и за
левите двойни седалки. Предвид начина на изброяване и констатациите в двата протокола
относно оборудването на тези седалки, съдът приема, че на мястото, на което е
седяла ищцата не е имало предпазен колан, поради което не са налице
предпоставките по чл.51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението, тъй като
липсата на поставен предпазен колан е извън волята на пострадалата, а се дължи
на техническа неизправност, отговорен за която е също водачът и собственик на
МПС.
С оглед горното искът следва да бъде уважен в посочения размер от 25 000
лв., за разликата до пълния размер от 30 000 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
По акцесорното
искане за присъждане на законна лихва, считано от 26.12.2019 г. – т.е. след
изтичането на 7 дни от застрахователното събитие:
Не е спорно обстоятелството, че по реда на чл. 380 от КЗ, на 15.01.2020г.,
при ответника ЗД “Евроинс“ АД, като застраховател на
л.а. „Мазда“, е заведена щета по постъпила
извънсъдебна претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение,
по която с уведомително писмо от 22.01.2020г. ответното дружество е поискало
представянето на допълнителни документи и тъй като същите не са представени, на
15.04.2020г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция.
В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
15.01.2020 г. с предявяване на застрахователната претенция от ищцата, поради
което лихва за забава следва да се присъди от тази дата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на застрахователя относно
по-късна началната дата, респ. недължимост. Разпоредбата
на чл. 380 ал.3 от КЗ освобождава длъжника от забавата само тогава, когато
непосочването от увреденото лице на банкова сметка ***не. Само тогава, когато
длъжникът е бил готов да изпълни, неоказването на съдействие от кредитора
поставя последния в забава, а безспорно в настоящия случай не е така. Чл. 496,
ал. 3 от КЗ посочва хипотезите, при
които застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция от увреденото лице. Касае се за представяне на документи,
удостоверяващи съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
застрахователното събитие. При липсата на такива, или тяхната недостатъчност,
застрахователят може по силата на чл.
496 ал.4 от КЗ да изиска допълнителни доказателства. Представянето на влязла в
сила присъда или друг акт (предвид изброените от застрахователя), приключващ
наказателното производство, не е документ, изискуем по чл. 498, ал.2 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не разполага, или
не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или липсата на
правна възможност за осигуряването им. В този смисъл представянето на посочените
в писмото на ответника доказателства към момента на заявяване на
застрахователната претенция не е възможно, а изчакването й е свързано с
опасност от погасяване на претенцията по давност. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките
на застрахователната сума и за периода, с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице.(така и решение № 260056/12.04.21 г. по Вгрд. № 46/2021 г. на Апелативен съд-Варна). Поради това съдът определи началния момент на
законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя, т.е. от
15.01.2020 г.
По разноските: Ищцата е освободена от д.такси и разноски, но не и от разноски към
ответника. Представлявана е безплатно от адвокат. Разноски за вещи лица: 200
лв. СМЕ (100 от бюджета, 100 – внесени от ответника), 300 лв. САТЕ- от бюджета.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на процесуалния представител на
ищцата в размер на 1 536 лв., с начислен ДДС, върху размера на уважената част
от иска, а по сметка на окръжен съд - следващата се държавна такса в размер
на 1 000лв. и направените по делото
разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 333 лв., на осн.чл.78, ал.6 от ГПК. На осн.чл.78,
ал.3 и ал. 8 от ГПК ищцата следва да заплати на ответното дружество направените
по делото разноски в размер на 17лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 61,20 лв.(общо 78,20 лв.) съобразно отхвърлената част от иска.
На третото лице-помагач разноски не се присъждат – чл. 78, ал. 10 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Евроинс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.М., ЕГН ********** ***, действаща чрез адв. П.К., САК, адрес ***, офис 10, сумата 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева) -
представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други
негативни физически и психични изживявания, които вреди са настъпили в резултат
на ПТП от 19.12.2019 г., на път III-2002км 32+764, от водача М.М.М., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното търговско дружество ЗД “Евроинс“АД, гр.София,
ЕИК *********, при управление на л.а. “Мазда 626“,
рег.№ Т 79-58 К в превишение на максимално
разрешената скорост за движение, ПТП с микробус „Фолксваген Крафтер“,
рег.№Т 90-13 ТН, в който се е намирала ищецата, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ в останалата част до пълния му размер
от 30 000 лв., ведно с претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД от 26.12.2019 г. до
14.01.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, да
заплати на адв. П.К. от Софийска адвокатска колегия,
идентификационен номер по ДДС: BG123526882, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата В.Х.М., в размер
на 1 536 лв., с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Търговище, сумата 1 000 лева- държавна такса и сумата
333 лева, изплатени от бюджета на съда за експертизи, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА В.Х.М., ЕГН **********, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, направените разноски в производството в размер на 78.20 лв., съобразно
отхвърлената част на иска за неимуществени вреди, на осн.чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София.
Решението има установително действие в
отношенията на третото лице ЗАД“ОЗК“-Застраховане“АД-гр.София и насрещната
страна В.Х.М. ***, на осн.чл.223, ал.1 от ГПК.
УСТАНОВЕНОТО В МОТИВИТЕ НА РЕШЕНИЕТО е задължително за третото лице
ЗАД“ОЗК“-Застраховане“АД-гр.София в отношенията със страната, която го е
привлякла- ЗД“Евроинс“АД-гр.София, ЕИК *********, на осн.чл.223, ал.2 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :