№ 97
гр. К., 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103384
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. М.
заявява, че ищецът „В." ЕООД и А.Р.Й., ЕГН ********** /наследодател на
ответниците/ се намират в договорни отношения, по силата на които „В."
ЕООД е открило партида на името на А.Р.Й., с партиден № *** за имот,
находящ се гр. К., ул. ***, във връзка с доставянето на питейна вода и
отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
През от месец август 2018г. до месец юни 2021г. „В." ЕООД гр. С.
доставило питейна вода по партиден № *** за имот, находящ се гр. К., ул. ***
и е отвеждала канална вода, за която са издадени квитанции и фактури със
следните номера и стойности по квитанции и фактури с №№: *** от *** г. –
21,72 лв.; *** от 15.12.2018 г. – 21,72 лв.; *** от 15.01.2019 г. – 21,72
лв.; *** от 15.02.2019 г. – 32,69 лв.; ********** от 15.03.2019 г. – 29,96 лв.;
*** от 08.04.2019 г. – 24,52 лв.; ********** от 08.05.2019 г. – 32,69 лв.;
********** от 08.06.2019 г. – 24,52 лв.; *** от 08.07.2020 г. – 14,95 лв.; ***
от 08.08.2020 г. – 15,06 лв.; *** от 08.09.2020 г. – 15,06 лв.; ********** от
08.10.2020 г. – 18,05 лв.; *** от 08.11.2020 г. – 18,05 лв.; *** от 06.12.2020 г.
– 18,05 лв.; *** от 08.01.2021 г. – 21,05 лв.; *** от 08.03.2021 г. – 21,06 лв.;
*** от 08.04.2021 г. – 18,05 лв.; *** от 08.05.2021 г. – 21,06 лв.; *** от
08.06.2021 г. – 21,06 лв.
Потребителят А.Р.Й. не е заплатил стойността на предоставената му
услуга от страна на „В." ЕООД гр. С.. Общата стойност на горепосочените
квитанции и фактури е в размер на 411,04 лв.
Сочи, че съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на
отношенията между „В." ЕООД гр. С. и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
1
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
„ВиК" оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на „ВиК" оператора. В тази връзка, ответникът дължи на „В."
ЕООД гр. С. по горепосочените квитанции и фактури, лихва в общ размер на
54,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава по всяка една от
квитанциите и фактурите за периода ***г. до 12.07.2021г.
До настоящия момент не е извършено плащане на дължимите суми по
горепосочените квитанции и фактури в размер на 411,04 лв., както и
дължимата лихва в общ размер на 54,67 лв.
Към настоящия момент потребителят А.Р.Й. е починала, като е оставила
наследници, които отговарят за размера на задълженията на наследодателя
си.
Наследници на А.Р.Й. са С. С. А., ЕГН ********** и Е. С. А., ЕГН
**********.
Поради обстоятелството, че не са заплатени дължимите суми към
ищеца, „В." ЕООД, чрез управителя си, е подал заявление по чл. 410 ГПК
против наследниците на А.Р.Й. до Районен съд К. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението е образувано
ч.гр.дело № 2423/2021 г. по описа на Районен съд К., по което на 03.08.2021 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена на длъжниците С. С. А. и Е. С.
А. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложеното, неизплатеното и дължимо задължение от
наследниците на А.Р.Й. към ищцовото дружество е в общ размер на 465,71
лв., от които сумата 411,04 лв., представляваща дължими главници по
посочените квитанции и фактури, ведно със законната лихва в общ размер на
54,67лв.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че С. С. А., ЕГН **********, с адрес град К., *** и Е.
С. А., ЕГН **********, с адрес: град К., ***, в качеството им на наследници
на А.Р.Й., ЕГН ********** дължат на „В." ЕООД, със седалище и адрес на
управление град С., ул. ***, ЕИК *** сумите, както следва:
- сума в размер на 411,04 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода по следните квитанции и фактури с №№: *** от
*** г. – 21,72 лв.; *** от 15.12.2018 г. – 21,72 лв.; *** от 15.01.2019
г. – 21,72 лв.; *** от 15.02.2019 г. – 32,69 лв.; ********** от 15.03.2019 г. –
29,96 лв.; *** от 08.04.2019 г. – 24,52 лв.; ********** от 08.05.2019 г. –
32,69 лв.; ********** от 08.06.2019 г. – 24,52 лв.; *** от 08.07.2020 г. –
14,95 лв.; *** от 08.08.2020 г. – 15,06 лв.; *** от 08.09.2020 г. – 15,06 лв.;
********** от 08.10.2020 г. – 18,05 лв.; *** от 08.11.2020 г.– 18,05 лв.;
*** от 06.12.2020 г. – 18,05 лв.; *** от 08.01.2021 г. – 21,05 лв.; *** от
08.03.2021 г. – 21,06 лв.; *** от 08.04.2021 г. – 18,05 лв.; *** от 08.05.2021 г. –
21,06 лв. – *** от 08.06.2021 г. – 21,06 лв.;
2
- сума в размер на 54,67 лв., представляваща мораторна лихва за забава
по всяка една от квитанциите и фактурите за периода ***г. до 12.07.2021 г.
В съдебно заседание молбата се поддържа от пълномощника на
ищцовото дружество адвокат А. С., която заявява, че претендираните суми
предмет на заповедното производство главница и лихва, като и разноските в
заповедното производство са заплатени от ответника в хода на настоящото
производството. Претендира присъждането на разноски в настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. С.
А., чрез назначения му особен представител адв. Н. Г., с който заявява, че
счита предявените искове за неоснователни и недоказани, поради следното:
По делото не са представени доказателства, че наследодателката на
ответника – А.Й., се явява титуляр на посочената от ищеца партида № ***, по
която да са й доставени количествата вода, за които ищецът твърди да не са
заплатени.
Отделно от това, в обстоятелствената част на исковата молба са налице
съществени противоречия относно фактическата обстановка по спора - от
една страна ищецът твърди, че на потребителя А.Й. бил доставил през
периода от месец август 2018 г. до месец юни 2021 г., питейна вода по
партиден № *** за имот, находящ се гр. К., ул. ***, а от друга страна твърди,
че А.Й. е починала на *** г. Кое е вярното? След като този потребител А.Й. е
починал на *** г., то обективно ищецът не би могъл да му доставя услугата,
за която претендира да не е заплатена.
Ако все пак твърди да е доставял тази услуга след тази дата, то това би
следвало да е на някое друго лице, а не на А.Й. и съответно към това друго
лице следва ищецът да насочи претенцията си.
Т.е. всички претенции на ищеца за доставена и незаплатена питейна
вода към ответника С. С. А., в качеството му на наследник на А.Й., след
датата ***г., се явяват изцяло неоснователни поради посочената обективна
невъзможност на ищеца да е предоставял услугата на покойната
наследодателка на ответника С. С. А. - А.Й. след тази дата.
На следващо място, според ищеца, ответника, (т.е. неговата
наследодателка А.Й.) не била изпълнила задължението си да заплаща
доставената вода и поради това дължала освен цената на доставената питейна
вода и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Като доказателство за тези свои твърдения ищецът представя издадени
от самия него 19 броя квитанции и фактури за начислена вода и канал за
периода от месец август 2018 г. до месец юни 2021г.
Оспорва отразеното в квитанциите количество доставена и разходване
питейна вода. Счита, че е налице неспазена процедура за начин, време и
метод на отчитане на количеството потребена вода, чиято себестойност е
предмет на настоящата претенция. Съгласно чл. 32, ал.4 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, отчетените
данни по ал. 2 и ал. З се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане на индивидуалния водомер и подписа на потребителя или
3
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В случая не е налице твърдение за отчитане по електронен път на
потребената вода през процесния период по конкретната партида.
По делото не е представен карнет за отчитане партидата на А.Й..
По делото липсват доказателства относно начина на отчетеното
количество вода, липсват доказателства кога и дали е положен подпис в
карнет по партида № *** за всяко отчитане през процесния период и чии са
подписите, ако има положени такива.
Не са представените доказателства, от които да се установява, че
цитираната партида с номер № *** е открита на наследодателката А.Й. на
ответника С. С. А..
В случая по делото не са представени никакви доказателства за реално
доставеното, ползвано и отчетено количество питейна и отпадъчна вода. Не
са представени карнети с показания на индивидуалния водомер за процесния
период. Ищецът е основал претенцията си единствено на посочените
"квитанции" и фактури, като свързването им с процесната партида на
ответника във ВиК се установява чрез записания номер на партида в тях.
Ако квитанциите са осчетоводени в счетоводството на ответника и дори
и да се приеме, че счетоводството на ВиК е водено редовно (каквото
твърдение няма в исковата молба), последното би било достатъчно, с оглед
разпоредбата на чл. 182 от ГПК, да обуслови единствено непълно доказване
на ищцовата претенция, при все че редовните счетоводните записвания се
преценяват с оглед всички други обстоятелства по делото (чл.182, изр.1 от
ГПК). Други обстоятелства по делото не се установяват от приложените до
момента доказателства.
С оглед горното, счита, че по делото не са ангажирани доказателства за
реално потребеното от наследодателката на ответника С. С. А. – А.Й.,
количество вода и същото не може да бъде установено, съгласно методиката,
приета от самия ищец, съответно иска за главницата се явява недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Счита, че при отхвърляне на обуславящия иск с правна квалификация
чл.422 вр. с чл.79 ЗЗД, следва да бъде отхвърлено и акцесорната обусловена
претенция по чл.86 ЗЗД.
Отделно от горното, дори евентуално да се приеме, че наследодателката
на ответника С. С. А. - А.Й., е потребявала предоставяните от ищеца услуги и
след смъртта си на *** г., то ответникът С. С. А. в качеството на неин
наследник не би дължал претендираната от ищеца сума поради следното:
Видно от представеното от ищеца Удостоверение за наследници на
А.Й., същата след смъртта си е оставила двама наследници - син -ответника
С. С. А. и дъщеря - Е. С. А..
От разпоредбата на чл. 5 от Закона за наследството - „Децата на
починалия наследяват по равни части", следва, че наследниците на
починалата А.Й. - сина й - ответника С. С. А. и дъщеря й – Е. С. А. ще
наследят по равни части от наследството на покойната си майка А.Й. - по ½
част, като тази ½ част от наследството за всеки от двамата наследници ще
4
включва и задълженията, с които то е обременено. Т.е., счита, че дори да се
приеме, че наследодателката А.Й. е имала претендираното от ищеца
задължение в размер на 411,04 лева главница за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода в периода от месец август 2018 г. до месец юни
2021 г. и 54,67 лева - мораторна лихва за забава по всяка една от издадените
квитанции и фактури за доставена и консумирана питейна вода, то това
задължение не може да бъде вменено в тежест само на единия от двамата
наследници, в който смисъл е претенцията на ищеца - претендира се
заплащане на цялото задължение на наследодателката А.Й., само от единия
наследник - ответника С. С. А., а следва тази претенция да бъде заявена и към
двамата наследници, съобразно дела от наследството, който те получават, или
ако претенцията бъде заявена само към единия от наследниците, както в
настоящия случай, то тя би била основателна само до размера от
наследството, което този ответник е получил - в случая този размер е ½ част
от наследството.
Счита, че дори ищецът да успее да докаже основателността на
претенцията си спрямо потребителя А.Й., то ответникът С. С. А. ще отговаря
само до половината от размера на това задължение, каквато е квотата от
наследството, което е получил от покойната си наследодателка А.Й.. За
останалата половина от това задължение искът спрямо ответника С. С. А. се
явява изцяло неоснователен.
По изложените съображения, моли съда да отхвърли изцяло предявения
установителен иск, като неоснователен и недоказан, а в случай, че приеме, че
същият се явява основателен и доказан, да го отхвърли в частта му досежно
половината от исковите претенции, предвид обстоятелството, че ответникът
С. С. А. следва да отговаря за задълженията на покойната си наследодателка
А.Й., само до размера на квотата от полученото наследство, която в случая е
½ част.
В съдебно заседание особеният представител на ответника С. С. А.
адвокат Н. Г. моли съда да отхвърли предявените искове, поради това, че
длъжникът С. С. А. е извършил погашение на сумата за начислена питейна
вода за процесния период, предвид на което претенцията на ищцовата страна
се явява изцяло неоснователна.
Ответникът Е. С. А., чрез назначения й особен представител адв. К. Г.
оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер, взема становище,
че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани следва да
се оставят без уважение. По делото не се представят доказателства за
предоставена и ползвана услуга за доставка на вода и за отвеждане на отпадна
вода. Видно от писмените доказателства в отделните месечни периоди
начислените количества вода са само „служебно от ВиК оператора“, което
налага категорично извода, че не е установено в този имот ответницата да е
ползвала тези услуги. Ако няма достъп до имота, за да се извърши реален
отчет определените количества вода са само предполагаемо използвана
питейна и предполагаемо отведена отпадна вода. Ако в това жилище никой не
живее - няма да има ползване на този вид услуга. Не е достатъчно ищецът да
има готовност да предоставя тази услуга, тя трябва да е реално ползвана от
собственика на имота.
5
Исковата претенция е насочена само срещу ответника Е. С. А. при
положение, че този имот се притежава в съсобственост с друг наследник,
видно от приложеното удостоверение за наследници. Самият ищец в исковата
молба е посочил адрес по постоянно местоживеене на ответницата в гр. К.
ул.***, от което се налага извода, че същата не живее на адреса в процесния
имот, за който се претендира плащане на суми за ползвана вода, отведена и
обработена отпадна вода.
Служебно начислената като обем и цена ползвана вода не е основание
нито за образуване на заповедно производство, нито за образуване на исково
производство, поради което намира, че предявения иск е недопустим и
производството по делото следва да се прекрати на това основание.
От приложените доказателства се установява, че ищецът претендира
ответницата да му заплати служебно начислената от него доставена питейна
вода и респ. отведено това количество в канализация. От изложеното в
исковата молба не става ясно по какви причини не е отчетено реално ползване
на доставена и употребена по обем питейна вода и отведена такава в
канализацията. Имал ли е ищецът достъп до имота, проверяван ли е водомера
и какво количество е отчетено като ползвана питейна вода. Не става ясно
защо и по какви причини исковата претенция е насочена само срещу един от
наследниците-липсват доказателства този имот да е бил предмет на делба и да
е поставен в дял и собственост на ответницата А.; липсват доказателства тя да
е единствения ползвател на този имот. В случай, че единствен собственик на
имота е останал другия наследник С. С. А. след делба или прехвърлителна
сделка, или пък че този имот не се ползва след смъртта на наследодателя не
следва ли да се плаща „служебно" начисленото количество вода, което в
различните месеци варира от 5 куб.м до 9 куб.м. количество, което не става
ясно на какъв принцип и правила е начислено.
"Служебно" начислените количества вода не представляват ползваната
реално услуга, поради което върху тази „главница" не е допустимо
начисляване на мораторна лихва. Служебното начисляване на предоставена
услуга е вид санкция за собственика на имота, в никакъв случай не е щетата
причинена на ищеца от реално ползване на услугата и неплащането на
служебно начислен обем вода не е неоснователно обогатяване на ответника с
това служебно начислено количество вода.
Предявеният иск по чл.422 ГПК освен, че е недопустим, е и
неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го остави без
уважение. Съгласно ОУ на ВиК-С. потребителите на услугите заплащат
измереното количество изразходвана вода-чл.32. Клаузата за „служебно"
начисляване на количества потребена вода в ОУ на ВиК оператора е
неравностойна клауза, насочена е против потребителя на услугите, уврежда
неговите права и като такава следва да се приеме от съда като
незаконосъобразна и да се прогласи незаконосъобразността й. В нито една от
разпоредбите на чл.410 ГПК не е предвидено издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на извън договорно основание,
представляващо вид санкция заложена в ОУ на ВиК оператора. От
разпоредбата на чл.49 от ОУ на ВиК-С. е видно, че при неосигурен достъп до
имота разхода на вода се изчислява по пропускателната възможност на
тръбата непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
6
денонощието и изтичане на водата със скорост при 1 м/сек. за периода до
предишен реален отчет, но не по-дълъг от шест месеца. Тази разпоредба е в
раздела „Отговорност при неизпълнение на задълженията" или санкционната
част на ОУ на ВиК. Не е установена нито пропускателната възможност на
тръбата преди водомера, нито имаме данни за тези 6 часа изтичаща вода, нито
данни за тези реални предходни шест месеца отчет за реално ползване на
вода. Нещо по-вече, тук претенцията е за периода от 2018 г.до 2021 г.
включително-далеч повече от шест месеца период от време. Липсват
доказателства за прилагане на чл.49 от ОУ, ответницата да е отказала достъп
на ВиК оператора да извърши проверка и отчет за потребената вода в имота.
Само при установен и доказан отказ за достъп до водомера в имота тази
разпоредба би могла да се прилага, а такива доказателства не се представят и
няма искане за събирането им.
В съдебно заседание адвокат К. Г. моли съда да остави без уважение
предявените искове. Сочи, че дължимата сума не е за консумирана питейна
вода, а за служебно начислена. Заявява, че тъй като сумата е платена през
април 2022 г. направени след тази дата разноски са недължими, тъй като
ищецът е могъл да оттегли исковата молба.
С определение № 1001/20.12.2022 г., постановено по гр.д. № 3755/2021
г. по описа на Районен съд – К. съдът е обединил за общо разглеждане гр.д. №
3384/2022 г. и гр.д. № 3755/2021 г. и двете по описа на Районен съд – К. за
общо разглеждане под № 3384/2021 г. по описа на Районен съд – К..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 2423/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № 866/03.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение срещу
солидарните длъжници С. С. А. и Е. С. А., за сумите: 411,04 лв.
(четиристотин и единадесет лева и 04 ст.) – главница; 54,67 лв. – лихва от ***
г. до 12.07.2021 г.; законната лихва върху главницата от 02.08.2021 г. до
изплащане на вземането; 25 лв. разноски по делото, представляващи
заплатена държавна такса. Посочено е, че вземането произтича от задължение
за консумирана и незаплатена питейна вода по партида № 43189, за
наследствен имот, находящ се в гр. К., ***, за периода от 06.08.2018 г. до
02.06.2021 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на задължението.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжниците С. С. А. и Е. С. А. при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК има за предмет
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1
7
от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича
вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в
това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни
услуги на потребителите на ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1, т.2,
б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребители са „юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост, за които се предоставят В и К
услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на
ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД - С. са
общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради
което обвързват всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Не е спорно че ищцовото
дружество и ответниците се намират в договорни отношения, във връзка с
доставяне на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води.
Установено е, че на името на А.Р.Й., наследодател на ответниците С. С. А. и
Е. С. А. е открита партида с № *** за имот находящ се в град К., улица ***, а
това се установява и от приетото и неоспорено заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. Страните по делото не спорят, че през периода
06.08.2018 г. до 02.06.2021 г. „В.“ ЕООД – С. е доставило питейна вода до
имот, находящ се в град К., улица *** и е отвеждало канална вода, за което са
издадени квитанции и фактури с №№ *** от *** г. – 21,72 лв.; *** от
15.12.2018 г. – 21,72 лв.; *** от 15.01.2019 г. – 21,72 лв.; *** от
15.02.2019 г. – 32,69 лв.; ********** от 15.03.2019 г. – 29,96 лв.; *** от
08.04.2019 г. – 24,52 лв.; ********** от 08.05.2019 г. – 32,69 лв.; **********
от 08.06.2019 г. – 24,52 лв.; *** от 08.07.2020 г. – 14,95 лв.; *** от
08.08.2020 г. – 15,06 лв.; *** от 08.09.2020 г. – 15,06 лв.; ********** от
08.10.2020 г. – 18,05 лв.; *** от 08.11.2020 г.– 18,05 лв.; *** от 06.12.2020 г. –
18,05 лв.; *** от 08.01.2021 г. – 21,05 лв.; *** от 08.03.2021 г. – 21,06 лв.; ***
от 08.04.2021 г. – 18,05 лв.; *** от 08.05.2021 г. – 21,06 лв.; *** от 08.06.2021
г. – 21,06 лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата се установява , че размерът на задължението по издадените
квитанции и фактури е за доставена питейна вода за периода от 06.08.2018г.
до 08.01.2019г и за доставена и отведена канална вода и пречистване за
периода 08.01.2019г. до 02.06.2021г. е 411.04 лева. Размерът на дължимото
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната
лихва, дължимо от ответника, съобразно падежа на всяка фактура е 57.58
лева. От допълнителното о заключение на съдебно – счетоводната експертиза
се установява, че на 13.04.2022г. е извършено плащане към ищцовото
8
дружество, с което ответниците са погасили задълженията си предмет на
заповедното производство.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава,
че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както
на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т. 9
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК. Съгласно задължителните разяснения, дадени в
т. 9 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, в производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4
вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. От заключението на назначената допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с извършеното на 13.04.2022
г. по сметка на ищеца плащане, ответниците са погасили изцяло
претендираните суми, което не е оспорено и което съдът е длъжен да вземе
предвид с оглед нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като плащането е
осъществено в хода на производството.
Предвид изложеното предявените искове за установяване
съществуването на вземане за сумата 411,04 главница и 54,67 лева лихва
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските. Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК - възлагане на
разноските върху ищеца, по следните съображения: съгласно разпоредбата на
чл. 78 ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта
двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай
не е налице нито една от двете предпоставки. Ако ответникът е отказал
доброволно да изпълни задължението си и с това е причинил предявяване на
иска, извършеното в хода на процеса изпълнение не го освобождава от
разноски. В настоящия случай ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК за изпълнение на парично задължение на 02.08.2021., а ответникът е
изпълнил задължението си на 13.04.2022 г., тоест след подаването на
9
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК. Значението на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната
страна. Само в случай на плащане от страна на ответника по процесните
фактури преди подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК на ищеца
би могло да се приеме, че ответникът не е дал повод на ищеца за завеждане на
иска. В случая ищеца претендира заплащане на разноските направени в
исковото производство
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените
от ищеца разноски по делото в размер на 1 235 лева, представляваща
възнаграждения за особени представители, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422 предявеният иск за признаване за
установено по отношение на С. С. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: град
К., улица *** и Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., ***
съществуването на вземането на „В.” ЕООД, град С., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., улица ***, представлявано от управителя Р.Т.Р.,
за сумите: 411,04 лева главница представляващо незаплатено задължение за
доставена питейна и отведена канална вода съгласно квитанции и фактури с
№№ *** от *** г. – 21,72 лв.; *** от 15.12.2018 г. –21,72 лв.; *** от
15.01.2019 г. – 21,72 лв.; *** от 15.02.2019 г. – 32,69 лв.; ********** от
15.03.2019 г. – 29,96 лв.; *** от 08.04.2019 г. – 24,52 лв.; ********** от
08.05.2019 г. – 32,69 лв.; ********** от 08.06.2019 г. – 24,52 лв.; *** от
08.07.2020 г. – 14,95 лв.; *** от 08.08.2020 г. – 15,06 лв.; *** от 08.09.2020 г.
– 15,06 лв.; ********** от 08.10.2020 г. – 18,05 лв.; *** от 08.11.2020 г. –
18,05 лв.; *** от 06.12.2020 г. – 18,05 лв.; *** от 08.01.2021 г. – 21,05 лв.; ***
от 08.03.2021 г. – 21,06 лв.; *** от 08.04.2021 г. – 18,05 лв.; *** от 08.05.2021
г. – 21,06 лв. – *** от 08.06.2021 г. – 21,06 лв., 54,67 лева лихва за периода от
*** г. до 12.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
02.08.2021 г. до изплащане на вземането, за изпълнението за което парично
задължение е издадена в полза на „В.” ЕООД - С. заповед № 866/03.08.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно
гражданско дело № 2423/2021 г. по описа на Районен съд – К. като, погасен
чрез плащане.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: град К., улица
*** и Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., *** да заплатят
солидарно на „В.” ЕООД, град С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
10
управление град С., улица ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., сумата
от 1 235 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11