Р Е
Ш Е Н И Е № 260103
гр.Пловдив,
18.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение,
в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Андрея Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 144 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 32/01.10.2020г., постановена по НОХД №
2139/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, подсъдимият Ж.Д.Б. е
признат за виновен в това, че на 05.05.2018г., на път ІІ-66, км 53+300, в
землището на Д.С.З., при управление на МПС - лек автомобил „Б.“ с рег. № *, е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1, чл.20, ал.2, чл.25,
ал.1 от ЗДВП, чл.65, т.6 от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта
на едно лице и телесна повреда на едно лице, а именно смъртта на А. С.А. и
тежка и многостепенна средна телесна повреда на А.З.М., изразяващи се: тежката
телесна повреда в травмена енцефалопатия и развило се органично разстройство на
личността, които осъществяват медикобиологичния признак продължително разстройство на съзнанието и средни телесни
повреди - контузия и оток на мозъка и гръдна травма, всяка от които осъществява
медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупване на челюст; счупване на дясна мишнична кост и на дясна лопатка, които
поотделно и в съвкупност осъществяват медикобиологичния признак трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник; трайно затруднение на
движенията на снагата; квадрипареза на горни крайници, което осъществява
медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на двата горни
крайника, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.1, б.„б“, пр.1
вр. ал.1, б.„б“ и „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на
три години и четири месеца лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Съобразно чл.59, ал.1 от НК при изпълнението им е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
На основание чл.343г от НК подсъдимият Б. е лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от шест години, считано от влизане на присъдата в сила, като
се зачита времето от отнемане на свидетелството за правоуправление до влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.68, ал.2 от НК е постановено да изтърпи
отделно отложеното наказание шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД
№ 2543/2017г. по описа на Районен съд
гр.Стара Загора, при първоначален „общ“ режим съгласно чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно
веществените доказателства и разноските
по делото.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.А.Б.,
повереник на частните обвинители Д.З.А., лично и като майка и законен
представител на К.С.А., С.Ю.А., М.С.Й., с оплакване за несправедливост. Излагат
се доводи, че наложеното наказание на подсъдимия е занижено. Иска се определянето му в
по-голям размер.
Недоволен от присъдата е останал и частният
обвинител А.З.М., който я атакува, чрез
повереника си адв.Д.М., като неправилна и несправедлива. Сочат се съображения,
че определеното наказание е занижено. Иска се изменение на съдебния акт, като
се увеличи размерът на наказанието.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура гр.Пловдив предлага да се измени присъдата на първоинстанционния
съд, като подсъдимият Б. се признае за виновен деянието да е извършено след
употреба на наркотично вещество метамфетамин. Намира, че няма пречка да се
отстрани този пропуск, тъй като в мотивите на проверявания съдебен акт това
обстоятелство е описано, присъства и цифрово в диспозитива, макар словесно да е
пропуснато. Относно жалбите на частните
обвинители, изразява становище, че са основателни. Счита, че на подсъдимия следва
да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на девет години, при баланс
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, на основание чл.49,
ал.2 от НК санкцията лишаване от правоуправление да се завиши с три години.
Частните обвинители Д.З.А., лично и като законен представител на К.С.А., С.Ю.А., М.С.Й.,
първите двама и лично, чрез техния повереник, поддържат жалбата си с изложените
в нея съображения.
Частният обвинител А.З.М., действащ лично и със съгласието
на законния си представител З.М.А., и неговите повереници пледират за изменение
на обжалваната присъда и увеличаване на размера на наложените наказания
лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.
Подсъдимият Б. и неговият защитник изразяват становище,
че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди,
а жалбите на частните обвинители да се оставят без уважение.
Подсъдимият, в последната си дума, поднася извинение към
близките на пострадалия и изразява съжаление за случилото се. Моли да се
потвърди присъдата на Окръжен съд
гр.Стара Загора.
Пловдивският
апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбите и пред настоящата
инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по
чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.
Въззивният съд намира, че в хода на наказателното производство са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да се отстранят
от горната инстанция.
Подсъдимият Б. е предаден на съд за престъпление по чл.343,
ал.4 вр. ал.3, пр.1, б.„б“ вр. ал.1, б.„б“ и „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК с
квалифициращи признаци след употреба на наркотично вещество, настъпила смърт на
едно лице и телесни повреди на едно лице.
При постановяване на присъдата Окръжен съд гр.Стара
Загора не се е произнесъл по всички обвинения,
повдигнати с обвинителния акт на подсъдимия. В диспозитива на съдебния акт не е
взел отношение за квалифициращия елемент употреба на наркотично вещество. Налице
е и известно разминаване между словесното и цифровото изписване на приетата
правна квалификация по чл.343 от НК. Визираният признак не фигурира словесно,
но е налице като цифра. Допълването му в мотивите не санира горния недостатък. Не
са изложени и съображения защо се приема, че е налице този признак от
обективна страна.
Недопустимо е решаващият
съд да не се произнесе по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Обвинителният
акт очертава предмета на делото и съдът дължи произнасяне
по всички негови пунктове. Липсата в присъдата на диспозитив
за част от вмененото обвинение е съществено нарушение на процесуалните правила. То води до ограничаване правата на
прокурора, тъй като го лишава от възможността да получи ясен и категоричен
отговор повдигнатото от него обвинение представлява ли престъпление, каква е
правната му квалификация и подсъдимият Б. ли е неговият автор. Накърнени са и
правата на последния да разбере какво е решението на съда по въпросите,
посочени в чл.301 от НПК, съобразно вмененото обвинение, да бъде признат за
невинен с ясно изразени аргументи или да оспори евентуален осъдителен
диспозитив, който накърнява неговите интереси.
Налице е и противоречие
между различните части на присъдата на първоинстанционния съд относно квалифициращото обстоятелство
употреба на наркотично вещество. То отсъства в диспозитива, но присъства в
мотивите.
Според НПК всяка присъда се състои от мотиви и
диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение.
Съгласно постоянната практика на ВКС по своето естество вътрешното убеждение на
съда е негова субективна увереност по отношение на определени факти и
обстоятелства, почиваща на доказателствата по делото, която има своя външен
израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното
убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща
инстанция, и прави възможно проследяване на начина на формирането му и
упражняването на контрол върху този процес.
Всяко разминаване между отделните части на присъдата не
позволява да се разбере действителната воля на решаващия съд. Това е пречка да
се извърши проверка от втората инстанция според правилата по НПК и съществено
нарушение на процесуалните права на страните. Противоречията в правните изводи
на постановения краен съдебен акт го опорочават и са от категорията на
абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърняват
процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите
интереси чрез достъп до съд.
В случая ограничаването на процесуалните права на
страните е довело до съществени процесуални нарушения. Те са неотстраними от
въззивния съдебен състав, тъй като биха ги лишили от една инстанция, и имат за
последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на Окръжен съд гр.Стара Загора.
Поради визираните процесуални нарушения Пловдивският апелативен съд няма да обсъжда оплакванията в жалбите и доводите на частните
обвинители относно справедливостта на наложените наказания.
С оглед на изложеното
и на основание чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №
32/01.10.2020г., постановена по НОХД № 2139/2020г. по описа на Окръжен съд
гр.Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд
гр.Стара Загора от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.