№ 625
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110154405 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
А. Л., гражданин на [държава], родена на ********** г., със съдебен адрес [населено
място], [улица], [адрес], искова молба, с която срещу [фирма], ЕИК [номер], със седалище и
адрес на управление [населено място], [улица], е предявен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г. и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 400 евро главница, представляваща обезщетение за закъснял полет № [номер] за
01.06.2018 г. по направление летище [населено място], В. - летище [населено място], ведно
със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (13.05.2021г.) до
окончателното плащане и сумата от 132,37 лева, представляваща лихва за забава за периода
30.08.2019 г. – 30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 20.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28676/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
41-ви състав.
Ищецът твърди, че за горепосочените суми е депозирала заявлението по чл.410 ГПК
на 13.05.2021г., по което било образувано ч.гр.д. № 28676/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-
ви състав. Съдът уважава в цялост депозираното заявление и на 20.06.2021 г. издава заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма]. Редовно уведомено за
издадената заповед, последното подава в срок възражение по чл.414 ГПК. За установяване
на оспореното вземане е депозирана в срок искова молба.
Ищецът твърди, че сключила с ответното дружество договор за въздушен превоз на
пътници за полет с № [номер] по направление летище [населено място], В. - летище
1
[населено място]. Сочи, че излитането по разписание е следвало да се осъществи в 18:30
часа на 01.06.2018 г. местно време, но реално излетял на 02.06.2018 г. под № [номер]А,
поради това пристигнала в крайния пункт с повече от три часа закъснение – кацането било
планирано за 21:00 часа местно време на 01.06.2018 г., но се осъществило в 16:07 часа на
02.06.2018 г. Твърди, че се е явила своевременно на гишето за регистрация на летище
[населено място], В. преди излитане на полета, съгласно потвърдена регистрация. Твърди
реално полетът да е забавен при излитане и пристигнал в крайния пункт със закъснение над
три часа. Твърди, че вследствие на това в нейна полза е възникнало правото на парично
обезщетение съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро, тъй
като разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е
над 1 534 км. Посочва, че е предявил извънсъдебно претенция към ответника за заплащане
на обезщетение, вземането било признато, но плащане не било извършено. Претендира
лихва върху дължимото обезщетение от дата на депозиране на заявлението до
окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 132,37 лева за периода 30.08.2019 г.
– 30.04.2021г. Представя писмени документи, прави искане за събиране на доказателства,
претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
намира исковите претенции за недопустими, исковата молба за нередовна, оспорва исковете
като неоснователни по подробно изложени в отговора съображения. Възразява, че адв. В. не
разполага с представителна власт за завеждане на производството, липсват доказателства
съществуване на [фирма], а ищецът не притежава активна процесуална легитимация за
завеждане на иска. Твърди, че исковата молба е нередовна, доколкото в нея не е посочена
банкова сметка, по която да се заплати претендираното вземане. Възразява, че правото на
принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на двугодишен давностен
срок, считано от датата на осъществяване на полета. Оспорва явяване на пътника навреме за
регистрация. Възразява, че не е налице извънсъдебно признание на исковете, доколкото
представената по делото кореспонденция не е водена със служители на ответното
дружество. Прави доказателствени искания, изразява становище по исканията на ищеца.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно и се установява в производството, че за процесните вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.06.2021 г. по ч.гр.д. №
27676/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав. Исковете са допустими като предявени в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от
установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК.
Наведените в писмения отговор възражения за недопустимост на исковете са
неоснователни. Ангажирани са в производството доказателства за представителна власт на
адв. В. – същият е упълномощен от ищеца, действаща чрез свой пълномощник [фирма] /т.1
от пълномощното на л.29-32/. За представителната власт на това дружество е представено
2
пълномощно с упълномощител Е. Л., упражняваща родителски права над А. Л., с него
дружеството е изрично упълномощено да завежда съдебни дела за събиране на вземане за
обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и да преупълномощава адвокати с тези права
(т.1.v) /л.33-34/. Завелият исковата молба е сред лицата по чл.32 ГПК, комуто законодателят
е признал право на процесуално представителство по пълномощие, не е налице твърдяното
несъответствие с тази разпоредба на процесуални закон по отношение на пълномощника
преупълномощил с адв. В., доколкото дружеството не е извършвало процесуални действия.
Изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които осъществяват самото
процесуално представителство, но не и по отношение на пълномощниците, на когото страна
е възложила преупълномощаването (Определение № ЗЗ7/14.05.2013 г. по ч. т. д. №
2081/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 44/18.06.2020 по дело № 962/2019 на ВКС, ТК, II
т. о.). Основателно е позоваването на ищеца на ТР № 5/2014г. от 12.12.2016 г. на ВКС,
съгласно което договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Тези последици настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД, а при липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници.
От представените по делото в заверен превод нотариално удостоверение се
установява, че в Дружествена палата на [държава] към 25.11.2021 г. е регистрирано [фирма]
с рег.№[номер] със статус на развиващо дейност.
Твърдението в писмения отговор за цедиране на вземането за обезщетение от А. Л. на
[фирма] е недоказано. Отразеното в пълномощните не дава основание за изключение в
изложения в писмения отговор смисъл за настъпило правоприемство между ищеца и това
дружество.
От представеното по делото и неоспорено от ответника потвърждение ВВ 1804310 от
[фирма] се установява, че ищецът притежавала електронен билет за полет № [номер],
планиран за излитане в 18:30 на 01.06.2018 г. от летище [населено място], В. и за кацане
21:00 часа на същата дата на летище [населено място]. Обстоятелството дали електронният
билет е закупен от ответното дружество директно или чрез туристическа агенция е
ирелевантен. Наред с това Регламент (ЕО) 261/2004 не поставя като условие за обезщетение
пряка облигационна връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на
търсещия обезщетението по аргумент от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от
Регламента е предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се
представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен предварително и в
писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се
посочи, че в чл. 3, пар.5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият
3
въздушен превозвач няма договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно
Регламента, да се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този
пътник.
Не е спорно, че полет № [номер], опериран от ответното дружество, бил променен на
полет № [номер] за 01.06.2018 г. при запазване на планираните часове на излитане и кацане
и реално е изпълнен под № 220А, който е достигнала крайния пункт в 16:07 часа на
02.06.2018 г. Последното се установява от неоспорената разпечатка на хартиен носител от
справка от [фирма], оператор на летище [населено място] и на летище [населено място].
В конкретния случай приложение намират общи правила за обезщетяване и помощ на
пътници при отказан достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети,
разписани в Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото се касае за пътник, заминаващ от
летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-
членка, за която Договорът се прилага и опериращият въздушен превозвач на съответния
полет е превозвач от Общността (чл.3, ал.1, б. „б“).
С приетия без възражения на страните доклад по делото е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище [населено
място], В. - летище [населено място], определено по метода на дъгата на големия кръг е 1
534 км.
С определение № 10638/10.12.2021 г. съдът е указал на ответното дружество на
основание чл.190 ГПК до края на насроченото първо по делото открито съдебно заседание
да представи списък на допуснатите лица до борда на полет № [номер]А, осъществен на
02.06.2018 г. и го е предупредил за последиците от неоснователното непредставяне на
същия. Препис от определението е редовно връчен на дружеството, но в 20.12.2021 г., но
списък по делото не е представен. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК съдът
приема за доказано обстоятелството, че ищецът се е явила навреме на гишето за регистрация
(не по – късно от 45 минути преди обявения час за изпълнение на полета).
На отправено преюдициално запитване по Дело C‑215/18 в заключението
генералният адвокат посочва, че „членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска
обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато
между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни
туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно
пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните
туристически обиколки, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този
пътник и туроператор“.
Възражението на ответника за изтекъл давностен срок, погасил правото на
4
принудително изпълнение на вземането е неоснователен, доколкото Регламент (ЕО) №
261/2004 не въвежда такъв срок, двегодишната давност, установена в чл.29 от Варшавската
конвенция и в чл.35 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз (Монреалската конвенция), не може да се счита за приложима по
отношение на исковете, предявени по-специално на основание чл.5 и чл.7 от Регламент №
261/2004 (Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 година по дело C-139/11).
Въпросът за приложимия давностен срок следва да се реши във вътрешното законодателство
за държавите – членки. Систематичното място на разпоредбата на чл.135 ЗГР и изричната
новела на чл.137, ал.1 ЗГР, която свързва спиране на давностния срок „със започване на
рекламационното производство“ налага извод, че се регламентират давностни срокове за
искове, чието провеждане е свързано с предшестващо ги рекламационно производство.
Съгласно чл.136 ЗГВ в случай на телесна повреда или смърт на пътника правоимащият може
да предяви иск пред компетентния съд в двегодишен срок от деня на увреждането.
Настоящият иск не попада приложното поле на чл.135 и чл.136 ЗГВ и поради това не е
приложим двугодишния давностен срок. Така за вземането за обезщетение е приложим
тригодишен давностен срок по чл.111, ал.1, б.„б“ ЗЗД, доколкото представлява вземане за
обезщетение от виновно неизпълнение на сключен договор за въздушен превоз на пътници.
Същият по продължителност давностен срок е приложим и за вземането за лихва на
основание чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Вземането за плащане на обезщетение възниква като
безсрочно, поради което длъжникът изпада в забава от деня на поканата по аргумент от чл.
84, ал.2 ЗЗД. В конкретния случай лихва за забава се претендира от 30.08.2019 г. до
30.04.2021 г. По делото е представена електронно писмо, съдържащо покана за заплащане на
претендираното обезщетение, изпратено на 30.08.2019 г. По делото отсъстват ангажирани
доказателства за получаване от дружеството на изпратената в електрона форма на горната
дата покана преди получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Получаване на поканата е изрично оспорено. Представената покана чрез Адвокатско
дружество [фирма] се отнася и до дължимото на ищеца обезщетение (последната е посочена
под пореден номер 35 в приложение към поканата). В поканата е предоставен срок до
15.04.2021 г. за извънсъдебно уреждане на претенциите. От разпечатка на преглед на пратка
от електронна страница на куриерска фирма [фирма] е видно, че пратката, съдържаща
поканата е получена от ответното дружество на 08.04.2021 г. Същия ден поканата е
изпратена и на електронна поща на ответника /л.17/, а свидетелство за получаването най –
късно на 20.04.2021 г. е приложеното на л.20 електронно писмо. Следва да се приеме, че
ответното дружество е изпаднало в забава с изтичане на предоставения срок в поканата за
доброволно уреждане на претенцията. Поради това предявената акцесорна претенция следва
да се уважи за периода 16.04.2021 г. – 30.04.2021 г.Размерът на дължимата лихва за този
период, изчислен по реда на чл.161 ГПК /http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/
възлиза на 3,26 лева, до който размер следва да се уважи, а за разликата над него и за
периода преди 16.04.2021 г. – да се отхвърли.
По изложените съображения предявената искова претенция следва да бъде уважена.
5
По силата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в
производството съдебни разноски. Ищецът е реализирал разноски в исковото производство
в размер на 375 лева, от които 25 лева държавна такса, за чието заплащане от името на
ищеца дружеството изрично е упълномощено и 300 лева за адвокатско възнаграждение, за
чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и съдействие и
разпечатка за движение по сметка от онлайн банкиране. На ищеца се следват разноски в
размер на 322,07 лева.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство, съобразно изхода от
спора. Ищецът е реализирал разноски в размер на 325 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Следват му се 279,13 лева.
Възраженията по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, доколкото претендираното
възнаграждение е съобразено с минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът не е претендирал разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от А. Л., гражданин на [държава], родена
на ********** г., със съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], срещу [фирма], ЕИК
[номер], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], обективно
кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във
вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и чл.124, ал.1
ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че [фирма] дължи на А. Л. сумата от
400 евро главница, представляваща обезщетение за закъснял полет № [номер] за 01.06.2018
г. по направление летище [населено място], В. - летище [населено място], ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (13.05.2021г.) до
окончателното плащане и сумата от 3,26 лева, представляваща лихва за забава за периода
16.04.2021 г. – 30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 20.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28676/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
41-ви състав и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 3,26 лева до пълния предявен размер от 132,37 лева и за
периода 30.08.2019 г. – 15.04.2021 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], да заплати на А. Л., гражданин на [държава], родена на ********** г., със
съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата 322,07 лева, представляваща
сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция и сумата от 279,13 лева –
разноски в заповедното производство.
6
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от получаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7