П Р О Т О К О Л
гр.
Сливен, 14.12.2020 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Ивайла Куманова и с участието на прокурор Ваня БЕЛЕВА сложи за
разглеждане ЧНД № 597 по описа за 2020 година, докладвано от Председателя.
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
Осъденото лице Г.П.Т., редовно
призована, се явява лично.
За Началника на Затвора гр.
Сливен, редовно призован, се явява ст. юриск.
Стоянова, редовно упълномощена, с пълномощно, което представя днес.
Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се представлява от прокурор Белева.
Адв. В.С. ***, нередовно
призован, не се явява.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Аз знам, че
адвокатът ми знае за днешното заседание. Разговаряла съм с него по телефона.
Днес от сутринта не мога да се свържа с него и незнам защо не се е явил. Не
желая да ми се назначава служебен защитник. Желая делото да се гледа днес. Ще
се защитавам сама.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на
делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на адв. В.С. ***, като защитник на осъденото лице Г.П.Т. с правно основание чл.
437 от НПК, вр. чл. 70 ал.1 от НК, с искане да бъде условно предсрочно
освободена от изтърпяване на остатъка от последно наложеното й наказание „Лишаване
от свобода“.
Постъпило е становище от Началника
на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител, индивидуална програма за
въздействие и планиране на присъдата, както и личното досие на осъденото лице,
водено в Затвора – Сливен.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за
отводи и по доказателствата.
СТ.ЮРИСК.СТОЯНОВА: Представям актуална
справка към днешна дата за изтърпяната и неизтърпяна част от последното наказание
Лишаване от свобода, което търпи осъдената, с копие за страните. Нямам други
искания за отводи и по доказателства.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: В момента няма да
соча други доказателства. Имах доказателства в адвоката ми във връзка със
здравословното състояние на моята майка, но в момента не разполагам с тях.
Нямам други искания.
Съдът намира, че следва да
приобщи към доказателствения материал по делото представените от администрацията
на Затвора писмени документи, а именно становище, Оценка по система за оценка
за осъден правонарушител, програма за изпълнение на присъдата, затворническото
досие на осъденото лице, както и представената днес актуална справка за
остатъка от последно търпяното наказание на осъдената, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените от администрацията на Затвора писмени документи, а
именно становище, система за осъден правонарушител, програма за изпълнение на
присъдата и затворническото досие на осъденото лице, както и представената в
съдебното заседание справка за изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието от
осъденото лице.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД
П О С Ъ
Щ Е С Т В О:
СТ.ЮРИСК.СТОЯНОВА:
Уважаема госпожо съдия, поддържам становището на началника на затвора. Към днешна
дата считаме, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно
освобождаване на лицето. Изпълнена е само първата, а именно изтърпяла е повече
от половината от наказанието Лишаване от свобода. По отношение на останалите предпоставки осъдената не дава
доказателства за поправянето си. Допуска дисциплинарни нарушения, за които са
налагани наказания и са прилагани педагогически мерки. Непостоянна е и по
отношение на труда. Устройвана е на работа и по нейно желание е спирана.
Проявява желание за включване в образователния процес, но мотивът е за
съкращаване на размера на наказанието. Желае и проявява интерес към спортни
дейности, но предвид честите конфликти с станалите лишени от свобода, това
предизвиква затруднения във включването й. Рискът остава в горната граница на
средния. Цялостното поведение на осъдената в затвора несъмнено показва, че е
необходимо да продължи поправителното въздействие, поради което моля да не
допускате условно предсрочно освобождаване и оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, считам също, че следва
да оставите без уважение молбата на осъденото лице, с която сезира съда за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване от остатъка от 8 месеца
лишаване от свобода, което към момента търпи Т.. Считам, че не са изпълнени
всички изисквания на чл. 70 от НК. Несъмнено първата формална предпоставка е
налице, тъй като наказанието е почти изтърпяно и остатъка е само 18 дни, но
доколкото осъденото лице не е дало доказателства за своето поправяне, молбата
следва да бъде оставена без уважение. Макар да е останал много кратък срок за
изтърпяване от наложеното наказание, само и единствено този факт не може да
обоснове правната възможност за условно предсрочно освобождаване. С оглед писмените
доказателства и становището на началника на затвора, от което е видно, че,
осъденото лице е допускало многократно нарушения на дисциплината в затвора, а е
награждавано един път с писмена похвала считам, че осъденото лице не е дало
доказателства за своето поправяне, поради което следва да си изтърпи изцяло
наказанието.
Съдът ДАВА право на лична защита
на осъдената Г.П.Т..
ОСЪДЕНАТА Т.: Не само един път
имам награждаване от затвора. Аз съм ходила на училище и това, че не съм се
поправила не е вярно. Аз почти девет месеца нямам наказания, нямам нарушения.
Заради тези, които ме заплашваха в затвора, само заради тях не можех да излизам
на работа, защото не се вземаха мерки от началника на затвора и затова не можех
да работя, а за поправянето ми аз не виждам защото аз от 9 месеца нямам
докладни. Излизала съм на доброволен труд, била са доволни от мен, дори ноември
и октомври съм работила и нямаше никакви проблеми и искам да изляза най-вече
защото майка ми на 28 има тежка операция и само заради нея искам да направя
това условно предсрочно освобождаване, защото няма никой до нея и исках да съм
до нея, за да й дам кураж.
Съдът ДАВА право на последна дума
на осъдената Г.П.Т..
ОСЪДЕНАТА Т.: Искам да се уважи
молбата ми за предсрочно освобождаване.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
Съдът,
след съвещание и
след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид становището
на страните, намира следното:
Осъдената
Г.П.Т. е с българско гражданство, родена в Пловдив, с постоянен адрес ***. С
начално образование е, неомъжена, има едно дете. Осъждана е многократно за
извършени престъпления против собствеността.
В Затвора – Сливен търпи последователно две наказания
„лишаване от свобода“. За времето от 12.02.2019 г. до 06.10.2020 г. е изтърпяла
наказание 2 години „лишаване от свобода“, наложено с определение №
442/23.05.2012 г. по НОХД № 3481/12г. по описа на РС – Пловдив. Зачетени са 52
дни от работа, задържане под стража - 4 дни и домашен арест – 2 месеца и 10
дни.
На 06.10.2020
г. е започнало изпълнението на наказанието 8 месеца „лишаване от свобода“, наложено
с Присъда от 20.11.2015 г. по наказателно дело № 364/15 г. на наказателен съд
№ 28 на Барселона, Кралство Испания, в сила от 05.05.2016 г., с която е осъдена
за престъпление – квалифицирана кражба по испанския Наказателен закон, приравнено
по българския НК на България като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7
от НК. Присъдата е приета за изпълнение с протоколно определение №
110/24.01.2019 г., постановено по ЧНД № 2244/2018 г. по описа на ОС Пловдив. Определен
е на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „в“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“
режим. Приспаднато е на основание чл.457, ал.5 от НПК от наказанието 8 месеца
„лишаване от свобода“ времето, през което Т. е била задържана под стража,
включително и по ЗМВР, считано от 28.06.2018 г. до 27.11.2018 г.
Видно
от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 14.12.2020 г.
осъдената е изтърпяла фактически от последното й наложено наказание 7 месеца и 12
дни. Остатъкът за изтърпяване към 14.12.2020 г. е в размер на осемнадесет дни.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по
делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден
правонарушител, становището на Началника на затвора, се установява, че след
постъпването в Затвора – Сливен осъдената допускала нарушения на установените
правила и изисквания. Наложени са дисциплинарни наказания, последните от които на
03.07.2019 г. – за нарушение на задълженията по чл. 96, т.З и т.4 от ЗИНЗС във
вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС – за провокиране на конфликтна
ситуация и на 05.11.2019 г. – за нарушение
на задълженията по чл. 96, т.З от ЗИНЗС и забраната на чл.97, т.2 от ЗИНЗС във
вр. с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС - за предоставяне на фонокарта на друга осъдена. Многократно допускала нарушения
на дисциплината, за които са прилагани педагогически мерки –множество конфликти
с осъдена от друга група /последен регистриран случай от 06.06.2020 г./,
неподходящо и обиждащо поведение към инспектор СДВР, регистрирано чрез докладна
записка № 759/26.06.20 г., с подобно поведение и към служител от НОС –
13.11.2020 г.
Награждавана е на 30.12.2019 г. на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС с
„писмена похвала“ за съдействие и участие в сценична изява - „Коледна фиеста“
по повод Коледни и Новогодишни празници.
Преди постъпване в Затвора по данни на осъдената
същата не е полагала системно трудова дейност. По време на пребиваването й в
Испания, гр. Барселона работила за около 6 месеца като сервитьорка в кафене и
ресторант, работила като сервитьорка и в Лондон за няколко седмици.
В условията на затвора демонстрирала желание за
упражняване на трудова дейност. Била устроена на работа в бригада „Изделия за
декорация“, където полагала труд само 20 дни и по нейно желание била спряна от работа.
Като причина изтъкнала ниско заплащане и неизпълнение на нормите. За известен
период от време полагала доброволен труд по почистване мястото за престой на
открито през почивните дни, но по нейно желание била спряна, като причина за
това посочила притеснения от конфликт с друга осъдена. Към настоящия момент
полага доброволен труд по облагородяване района на Затвора, според ресорната
администрация, водена от мотив за намаляване размера на наложеното наказание.
В живота на свобода осъдената е съобщила за завършено
начално образование, както за умение да говори испански
език. В условията на затвора била включена в
образователния процес на СУ „Аргира Жечкова“ за учебната 2019/2020г. като ученичка в 4-ти клас
и успешно завършила годината. Изразила желание за включване в образователния
процес и за новата 2020/2021 учебна година, но остатъкът по размера на
присъдата и не позволил да бъде включена. Осъдената не скривала като единствен
мотив за обучение възможността за намаляване на размера на наложеното й
наказание.
Незавършено основно
образование, липсата на достатъчна грамотност и ограничените математически
способности възпрепятствали включване и в подходящата за въздействие
специализирана програма „Умения за мислене“. Тези ограничени способности според
ресорната администрация, дори с оказана подкрепа, не биха позволили на лицето
да извлече полза от програмата и то не би могло да може да участва пълноценно.
В условията на затвора лишената от свобода проявявала
интерес предимно към дейности, свързани със спортни прояви. Включването й в тях
било затруднено поради чести конфликти с останалите лица и поддържаните от нея
многопластови взаимоотношения, от чието ескалиране съществувал реален риск. Свободното
си време предпочитала да прекарва в общуване с лица, които са й близки, и с
дейности, наситени с по-висок емоционален заряд – напр. слушане на музика.
Рискът
от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е във високите
стойности на среден – 91 точки. Същият не търпи съществена промяна спрямо
първоначалната и последващите оценки на риска – съответно 95 т., 94 т., 91 т.
Профилът на нуждите откроява като проблемни преобладаващата част от следените
параметри: “Образование, обучение и трудова заетост”, „Управление на финанси и
доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Взаимотношения“,
„Мисловни умения и поведение“, “Нагласи”. Съпоставянето на оценките не
регистрира необходимата промяна в положителен аспект. Отчетен е нискосъдържателният житейски стандарт, в който отсъстват
социални отговорности и ангажименти. Осъдената била с ограничени и елементарно
ориентирани интереси и потребности, с деформирана ценностна система и установен
престъпен маниер на поведение и обкръжение. Установено е ниско образователно
ниво и компетентност, търсене на лесни и престъпни начини за придобиване на
финансови средства, изключително доверие в жизнения й опит, респ. липса на
умения за прогнозиране последиците от действията й, допускане на едни и същи
грешки без извличане на поуки от тях.
Според становището на ресорната администрация, в условията на затвора не се установява риск за
индивида, другите осъдени и персонала на затвора. В живота на свобода
съществува риск от извършване на престъпления, поради нискосъдържателния
начин на живот, неосъзнаване на необходимостта от позитивна личностна промяна,
недостатъчната самокритичност, която пречи за адекватно разбиране на факторите,
довели до извършване на престъпно деяние, както
и на процеса на поправяне. Независимо от
епизодично полаганата трудова дейност осъдената все още не осъзнавала значението на обществено полезна трудова
дейност, като превантивен фактор срещу противоправно поведение. Мотивацията за
полагания труд била единствено целта за редукция на наказанието. Актуална е и необходимостта от честа корекционна
намеса от страна на служители по повод поведенчески прояви. Нагласите към противоправно поведение, според администрацията, не са преодолени и към
настоящия момент.
В индивидуалния план за
изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно
въздействие се нуждае от продължение. Поправителното въздействие е насочено към мотивация за включване в трудова дейност и
задържане на заеманата позиция; поддържане на коректни взаимоотношения с
останалите лишени от свобода; минимизиране на дисциплинарните прояви; спазване
на правилата в институцията. Някои от тези цели са частично изпълнени, а други
неизпълнени. Според ангажираното становище, постигането на така заложените цели би повлияло личностната
промяна да е съзнателна и желана. В актуалната
ситуация съдействието от осъдената е минимално и недостатъчно по отношение
постигане на значим позитивен напредък. В
становището на Началника на затвора е изразена позиция за неизпълнени към
настоящия момент цели, предвид наблюдаваното задържане в отделни зони от
оценката на риска на правонарушителя, което препятства позитивна поведенческа и
личностна промяна у лишената от свобода и налага извод за необходимостта от
продължаване на поправителното въздействие.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Г.П.Т. от
изтърпяване на останалата част от последно наложеното наказание „лишаване от
свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече
от половината от последното търпяно наказание 8 месеца „лишаване от свобода“, наложено
с Присъда от 20.11.2015 г. по наказателно дело № 364/15 г. на наказателен съд
№ 28 на Барселона, Кралство Испания, в сила от 05.05.2016 г., приета за
изпълнение с протоколно определение № 110/24.01.2019 г., постановено по ЧНД №
2244/2018 г. по описа на ОС Пловдив.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Факт е непостоянното отношение към трудовата заетост в условията на
затвора, както и проблемното поведение, за което са налагани дисциплинарни
наказания и мерки на педагогическо въздействие. Конкретни нетолерирани
поведенчески прояви датират и в актуален план – последната в средата на
м.ноември 2020 г., което очевидно сочи недостатъчност на поправителния ефект на
наказанието към настоящия момент. Наличната една награда за творческа изява се
явява изключение на фона на цялостното поведение за престоя на осъдената в затвора.
Всички тези обстоятелства препятстват обосновават извод за необходимост от
продължаване процеса на поправяне.
От наличната в приобщените доказателства информация не
може да се формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи
за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода. Ниското
образователно ниво, непостоянното отношение към труда, неосъзнаването на
причините и факторите, довели до деянията и към настоящия момент, нежеланието
за спазване на правила и норми, навежда на извод за непостигнати в пълен обем
цели на наказанието. Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова
промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е
поправила. Явен показател за това са допусканите нарушения и наложени наказания
по време на престоя в затвора, свързани с неспазване на установения ред в затворната институция. Цялостното поведение на осъдената,
фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, които бележат
незначителна промяна, рискът от рецидив, който остава във високите граници на
среден и конкретното поведение, не сочат за постигнат поправителен ефект,
визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото
доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи
процеса на поправително въздействие в насока снижаване риска от рецидив и
редуциране профила на нуждите на лицето. Наличните към настоящия момент
доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват
извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдената Г.П.Т. от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Макар размерът на остатъка от
наложеното наказание да е малък, то същият би могъл да спомогне за продължаване
на поправителното въздействие върху осъденото лице за оставащия период.
Обстоятелството,
че осъдената твърди, за тежък здравословен проблем на своята майка само по себе
си не може да обоснове извод за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Налице е възможност да се адресира съответно искане по семейни причини до
компетентния орган за прекъсване изтърпяването на наказанието. Тези
обстоятелства сами по себе си не са от категорията обстоятелства, визирани в
разпоредбите на чл. 439а от НПК и чл. 70 ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване. Тълкуването на последните налага извод, че
основанията, въз основа на които съдът допуска условно предсрочно освобождаване
касаят оценка на поведението и промяната на самото осъдено лице, а не се
състоят в причини стоящи извън осъдения. В
конкретния случай изискванията на материалния закон не са спазени, поради което
искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл. 440,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Г.П.Т., ЕГН **********, за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието 8
месеца „лишаване от свобода“, наложено с Присъда от 20.11.2015 г. по
наказателно дело № 364/15 г. на наказателен съд № 28 на Барселона, Кралство
Испания, в сила от 05.05.2016 г., приета за изпълнение с протоколно определение
№ 110/24.01.2019 г., постановено по ЧНД № 2244/2018 г. по описа на ОС Пловдив.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 13:50
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: