Р А Й О Н Е Н С Ъ Д - гр.
Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 77/13.05.2014 год. по НОХД № 15 по описа на ТРС за 2014 год.
С обвинителен акт по
прокурорска преписка № 98/2013 год., по досъдебно производство № 122/2013 год.
по описа на РУП-гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу:
- Т.П.Д., роден на *** ***,
***, с ЕГН: **********, за това, че през периода от есента на 2012 г. до началото на 2013 г., в с. Подлес, обл.
Силистра и гр. Главиница, обл. Силистра, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у Н.Р.Р. ***, че ще му заплати закупените от него животни – бик и
две юници, на стойност 3866.00 (три хиляди осемстотин шестдесет и шест) лева, и
у Т.Р.Ш. ***, че ще му заплати закупените от него животни – овен, агне и 20
(двадесет) литра домашна ракия, на стойност 635.00 (шестстотин тридесет и пет)
лева, и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 4 501.00 (четири
хиляди петстотин и един) лева– престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК.
В хода на съдебното
производство представителят на обвинението поддържа повдигнатото обвинение на
подсъдимия Т.Д. за престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК
като фактическа и правна квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и
категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието на
подсъдимия да е по вид „Лишаване от свобода” над минималния, предвиден от
закона при условията на чл.58а, ал.1 от НК, изтърпяването на което да бъде
отложено за изпитателен срок за три години и шест месеца, и да се уважат
предявените от пострадалите граждански искове за имуществени вреди.
Повереника на гражданските
ищци пледира да се уважат в пълен размер предявените граждански искове за причинени
имуществени вреди, както и да се присъдят направените от пострадалите разноски.
Защитника на подсъдимия Д.
пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание „Лишаване от свобода” в
минималния размер, предвиден от закона, при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
както и изтърпяването на същото да бъде отложено за минималния изпитателен срок
от три години.
Подсъдимият Т.Д. заяви,
че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Ползвайки
правото си на последна дума подсъдимия заяви, че моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Д. ***, ***.
Подсъдимият търгувал с домашни животни, която дейност развивал от години
като често посещавал селищата в Община-Главиница, обл.Силистра и познавал
свидетелите Н.Р.Р. *** и Т.Р.Ш. ***, с които имал предходни търговски сделки и
между тях имало изградено някакво взаимно доверие.
През м.септември 2012 г.
св.Р. бил посетен във фермата му за отглеждане на добитък в с.Подлес,
обл.Силистра от подсъдимия Д., който бил с товарен автомобил тип – фургон. В
разговора между тях подсъдимият попитал свидетеля дали има за продан домашни
животни, каквито в момента изкупувал. Св.Р. му отговорил, че има един бик и две
юници за продан. Подсъдимият казал на свидетеля, че изкупува животни, които
след това препродава в райна на гр.Пловдив за клане. Между двамата била
договорена цена от 3000 лв. за трите животни, като подсъдимият казал на
свидетеля, че в този момент нямал толкова пари в себе си, но ще му плати цената
в срок от два-три дни. Св.Р. се съгласил и животните били натоварени на
товарния автомобил, като ветеринарният лекар, обслужващ района – д-р С. Х.
издал ветеринарно-медицинско свидетелство за животните. След това подсъдимият
си тръгнал, но в уговорения срок не платил договорената цена на св.Р..
Последният многократно търсил подсъдимия по телефона като същият винаги
обещавал да му плати цената за купените животни, но не го сторил.
През м.януари 2013 г.
подсъдимият Д. посетил св.Т.Р.Ш. *** с л.а.”Мерцедес” като му казал, че
изкупува домашни животни. Двамата се заговорили и подсъдимият пренощувал в
домът на свидетеля. На следващия ден сутринта двамата се уговорили и подсъдимият
натоварил един овен с тегло около 170 кг., едно агне с тегло около 30 кг. и 20 литра домашна ракия.
Договорили се подсъдимият да плати на свидетеля 1000 лева, но в последващ
момент, тъй като нямал достатъчно пари в себе си. Подсъдимият обещал на свидетеля,
че след два-три дни отново ще идва в района и тогава ще му плати парите.
Свидетелят се съгласил и подсъдимият си тръгнал. В уговорения срок подсъдимият
не платил цената за животните и ракията на св.Ш., който след това многократно
го търсил по телефона, като последния обещавал да плати уговорената цена, но не
го сторил. Св.-Ш. разбрал, че и св.Р. също не е получил парите си от подсъдимия
и двамата подали жалба до РП-Тутракан.
При провеждане на досъдебното производство било установено, че според
обясненията си подсъдимият продал животните в гр.Раковски на фирма, който не му
превела парите от продажбата. Изискана е била документация по хронологията на
ветеринарно-медицинското свидетелство, издадено от д-р Х. от ***, при което
било установено, че закупените от подсъдимия животни са разтоварени в
обект-пазар за продажба на животни в гр.Раковски, собственост на „Катрин и
Ко”ЕООД-гр.Раковски, обл.Пловдив. Разпитана като свидетел Е. К. дала показания,
че фирмата разполага с обект-пазар за продажба на животни, която предлага на
търговци пазарна площ срещу наемна цена, където цената се определя от самите
търговци в условията на свободен пазар. В документацията на фирмата е било
вписано пристигането на животни с имената на ушни марки, доставени от
подсъдимия Т.П.Д..
При провеждане на досъдебното производство е била
назначена ценова експертиза, която дала заключение, че стойността на животните,
предадени от св.Р. на подсъдимия възлиза на 3 866 лв., а стойността на
животните и ракията предадени от св.Ш. на подсъдимия възлиза на 635 лв..
От установената фактическа обстановка се налагат
правните изводи, че подс.Д. изобщо не е имал намерение да изпълни договорените
условия по сделките с двамата пострадали – да им заплати получените от тях
животни и ракия. Подсъдимият е получил от пострадалите животните и ракията с
обещание до два-три дни да им заплати договорената цена, но и до произнасянето
на присъдата не го е сторил с оправданието, че той самия не е получил цената на
продадените от него животни на неустановен търговец или физическо лице. Очевидно
подсъдимият изобщо не е имал намерение да плати уговорената цена изначално и не
е направил никакви авансови или дори частични плащания на пострадалите, не е
посочил адекватни причини за неизпълнение на договореното, не е представил
никакви доказателства на кого е продал животните и дали действително той самия
не е получил плащане, което го е затруднило да изпълни поетите към пострадалите
задължения по двете сделки. Това сочи, че поначало подсъдимият не е бил в
състояние да изпълни плащането на пострадалите на получените от него животни и
ракия, още повече, че той дори не е направил опит да изпълни обещаното.
Единственото, което правел подсъдимия, след като се сдобил с владението над
инкриминираните вещи и ги продал, било да обещава на пострадалите, че ще им
плати, чрез което да отлага във времето изпълнението на поетите задължения.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства; справка
за съдимост на подс.Д., автобиография и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подс.Д.; обясненията и самопризнанията на подсъдимия
Д.; показанията на свидетелите; заключение на ценова експертиза.
При изграждане на
фактическите си изводи съдът възприема и кредитира обясненията и
самопризнанията на подсъдимия Д., с изключение на мотивите за неплащане на
задълженията към пострадалите, които в останалата част са последователни и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания и писмените доказателства по делото, тъй като същите са
логични, непротиворечиви и последователни, и анализирани поотделно и в
съвкупност, както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия по делото,
допринасят за изясняване описаната фактическа обстановка.
Съдът прие, че относно
обективната и субективната страна на престъплението по чл.209, ал.1 във връзка
с чл.26, ал.1 от НК в хода на досъдебното производство са събрани безспорни
доказателства, че подсъдимият Т.Д. несъмнено е осъществил обективните и
субективните признаци от състава на престъплението. Този извод се налага по
следните причини:
През инкриминирания
период подсъдимият Д., при условията на продължавано престъпление, на два пъти е
възбудил заблуждение у пострадалите Н.Р. и Т.Ш., че ще им плати закупените от
тях инкриминирани вещи, като изначално подсъдимия не имал никакви намерения да
изпълни поетите ангажименти. Подсъдимия е съзнавал тези свои намерения като
след като се сдобил с владението върху инкриминираните
вещи, които му предали пострадалите, продал същите, с което се облагодетелствал
лично, след което известно време продължил да обещава на пострадалите, че ще се
издължи, но не го сторил и прекратил контактите с тях. Деянията са били
извършени от подсъдимия Д. виновно, с форма на вината – пряк умисъл. Същият е
съзнавал обществено опасните последици на извършеното, въпреки това е желаел
настъпването им и е направил всичко възможно те да настъпят, като е въвел в
заблуждение пострадалите, с което им причинил имотна вреда общо в размер на 4 501.00
лева и извършил деянията през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
При така установената и
възприета фактическа обстановка съдът призна подсъдимия Т.П.Д., за виновен и на
основание чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с чл.36 и
чл.54 от НК,
ОПРЕДЕЛИ наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛИ с една трета и му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година.
Съдът отчете обстоятелствата имащи значение при индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия Т.Д.. При определяне вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента
на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието, както и смекчаващите вината обстоятелства:
самопризнанията на подсъдимия и отегчаващите вината обстоятелства: обремененото съдебно минало на подсъдимия и високата
стойност на причинените имуществени вреди на пострадалия. При определяне размера на наказанието съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително за изтърпи
наказанието ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години
Съдът, съблюдавайки критерия за
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД прие, че на пострадалия Н.Р. са нанесени
имуществени вреди от престъплението, предмет на приетия в наказателното
производство за съвместно разглеждане граждански иск, които са доказани в хода
на съдебното производство и следва бъдат възмездени поради това, че се явяват
пряка последица от деянието, извършено от подсъдимия. При тези обстоятелства
съдът прие, че описаните имуществени вреди ще бъдат възмездени с размер на предявеното обезщетение от
3 866.00
лева. Предвид уважаването на главния иск, съдът уважи и акцесорния иск за лихви
от датата на
деликта до окончателното изплащане.
Съдът, съблюдавайки критерия за
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД прие, че на пострадалия Т.Ш. са нанесени
имуществени вреди от престъплението, предмет на приетия в наказателното
производство за съвместно разглеждане граждански иск, които са доказани в хода
на съдебното производство и следва бъдат възмездени поради това, че се явяват
пряка последица от деянието, извършено от подсъдимия. При тези обстоятелства
съдът прие, че описаните имуществени вреди ще бъдат възмездени с размер на предявеното обезщетение от
635.00 лева.
Предвид уважаването на главния иск, съдът уважи и акцесорния иск за лихви от датата на деликта до
окончателното изплащане.
Съдът присъди направените от гражданските ищци разноски за повереник и
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът присъди направените в двете фази на
наказателното производство разноски.
Съдът счита, че
причини за извършване на престъплението са нисkото правосъзнание на подсъдимия,
назечитане на частната собственост и стремежа към противозаконно обогатяване.
Съдът, на основание
чл.309, ал.1 от НПК измени взетата по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „Парична гаранция” в „Подписка“.
Съдът счита, че с
произнесената присъда ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА
въз основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)