Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 06.10.2017 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на осми септември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д.
№ 544 по описа за 2016 год. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от Н.Г.К. *** 34 чрез адв. С.Б. със
съдебен адрес *** срещу Д.П.С. *** с посочена цена на иска 39 539.44 лв., от които 38 500 лв.-главница и 1039.44 лв. лихва
за забава.
В нея твърди, че през
Излага, че
въпреки договореното, съвместна дейност не се реализирала, като ответникът не изпълнил
задължението си по договора. Твърди, че многократно канил ответника да
възстанови дължимите суми в размер на 90 000.00 лв., но той върнал само
сумата 26 000.00 лв., от които на 30.11.2011 г. и 19.07.2012 г. по 5000.00 лв., на 26.07.2012
г. – 10 000.00 лв.и на 18.09.2013 г. – 6000.00 лв. Като основание за извършените преводи е посочено
„възстановяване на средства за
съвместна дейност” или „връщане на средства за съвместна дейност.
Счита, че с връщане на част от дължимата сума, сключеният между тях
договор е прекратил действието си и е отпаднало основанието, на което е
преведена сумата. Твърди, че след прекратяване на договора ответникът не
възстановил остатъка от дължимата се сума в размер на 64 000 лв. Затова
предявил пред Окръжен съд - гр. Ловеч иск за заплащане на сумата в размер на 25
500 лв., частично от общо дължима сума в размер на 64 000 лв. С Решение №
277/23.10.2015 г. по гр.д. 114/2015 г. съдът уважил предявения иск изцяло, като
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв. /частичен иск/, като
дадена на отпаднало основание, както и съдебните разноски в производството.
Решението на Окръжен съд - гр. Ловеч е потвърдено с Решение № 187/21.07.2016 г.
на Апелативен съд - гр. Велико Търново по в. гр. дело № 136/2016 г.
Счита, че за него е
налице интерес от предявяване на настоящия иск и за останалата част от
вземането, а именно за сумата в размер на 38 500 лв.
Твърди, че след
постановяване на решението и с цел окончателно решаване на спора, на 17.08.2016
г. изпратил до ответника покана за доброволно плащане на присъдената му със
съдебното решение сума, както и за остатъка, който е предмет на настоящата
претенция, която е получена от него на 18.08.2016 г. Със същата ответникът бил поканен да заплати
тези суми в 5 - дневен срок, считано от получаване на поканата, което
последният не сторил. След изтичане на определения съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД
срок за изпълнение, а именно 24.08.2016 г., ответникът е изпаднал в забава в
плащане на дължимата се сума в размер на 38 500 лв. Ето защо и на основание чл.
86 ЗЗД същият дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 1 039.44
лв., изчислено върху сумата от 38 500 лв. за периода от 24.08.2016 г. до
28.11.2016 г. (деня предхождащ деня на подаване на ИМ).
Евентуално, ако съдът
приеме, че между страните не е сключен договор за съвместна дейност, който
впоследствие е развален, парите са преведени под условие - за сключване на
бъдещ договор за осъществяване на съвместна дейност в земеделието, което
условие не е настъпило и тогава претендира връщане на процесната
сума като дадена на неосъществено основание. В този случай следва да се приеме,
че с връщане от ответника на част от получената сума е извършено признание по
отношение несбъдване на условието и сумата подлежи на връщане.
С исковата молба
предявява и моли съда да приеме за разглеждане и втори евентуален иск, ако
отхвърли главния иск и първия евентуален иск, с който претендира заплащане на процесната сума на плоскостта на неоснователното
обогатяване /чл.59 ЗЗД/. Твърди, че с предоставяне на процесната
сума от ищеца на ответника, Н.К. е обеднял с тази сума. която е заплатил по
сметка на ответника. От друга страна Д.К. е получил сумата от ищеца, с която
сума се е обогатил и е спестил връщането/заплащането й. Налице е пряка причинна
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
Моли съда да постанови
решение, с което осъди Д.П.С., ЕГН ********** да заплати на Н.Г.К., ЕГН **********
сумата от 39 539,44 лв., от които на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
сумата от 38 500 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума,
поради разваляне на сключения между страните неформален договор за
осъществяване на съвместна дейност в земеделието и акцесорен
иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 039.44 лв., представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 38 500 лв. за периода от 24.08.2016 г. до 28.11.2016 г.,
изчислена съгласно приложена справка.
При условията на
евентуалност, ако съдът приеме предявеният главен иск за неоснователен, моли да
постанови решение, с което да осъди Д.П.С., ЕГН ********** да заплати на Н.Г.К.,
ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД сумата 38 500 лв.,
представляваща дадена на неосъществено основание сума, която подлежи на връщане
предвид неосъществяване на основанието и при условията на евентуалност, ако съдът приеме предявения главен и първият
евентуален иск за неоснователни, то тогава
да постановите решение, с което осъди Д.П.С., ЕГН ********** да заплати
на Н.Г.К., ЕГН ********** на основание чл.59 от ЗЗД сумата 38 500 лв.,
представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца, както и законната лихва върху заявения главен и евентуални искове от
завеждане на ИМ до окончателно изплащане на сумата, както и направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.П.С., в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени изцяло. По отношение на
главния иск твърди, че съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС
№ 1/1979 г., за да бъде налице третия фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
е необходимо основанието за получаването на престацията
да е съществувало при получаване на престацията, но
след това то да е отпаднало с обратна сила. Този текст намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите
поради неизпълнение, при настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие и в други подобни
случаи. Цитира и задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, в която е
прието, че задължението за връщане на парична сума, която се дължи без
основание или на отпаднало основание по чл. 55, ал.1 от ЗЗД няма определен
срок, то длъжникът следва да бъде поканен, за да изпадне в забава (Решение №
706 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г., Г. К, Ill Г. О. на ВКС). За да
претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал.1,
пр.3 от ГПК - разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне,
т. е. да докаже настъпването на някоя от предпоставките по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
(невъзможност за изпълнение, безполезност или фикс
сделка), пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение (Решение
№ 86/10.05.2016 г. по т. д. № 595/2015 г., I Т. О. на ВКС). Ако договорът,
сключен между страните не е развален, няма основание да се иска връщане на
платени суми за изпълнението му на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.З от ЗЗД (Решение № 246 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 1265/2010 г., Г. К., IV Г. 0.
на ВКС).
Ответникът оспорва
изцяло изложените в ИМ твърдения, като
счита същите за голословни и неподкрепени с доказателства и твърди, че не е
налице третият фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, тъй като не са налице
двете кумулативни условия, а именно: „основанието да е съществувало при
получаване на престацията, но след това то да е
отпаднало с обратна сила"
По отношение на първия
евентуален иск се позовава на задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г. При втория фактически
състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД престацията се извършва
с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде
осъществено. Съгласно това постановление текстът намира приложение при
двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие, когато то не се
сбъдне и т.н. При втората хипотеза, уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД, страните
разумно очакват „в бъдеще основание" и именно с оглед на това очакване
страните предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване.
Счита, че в исковата молба не се твърди и не се прилагат доказателства, че процесната сума е преведена на основание сключен договор
под отлагателно условие, което не се е сбъднало; процесната
сума представлява плащане на бъдещо задължение, което впоследствие не възниква;
процесната сума е преведена на основание
предварителен договор, но окончателен договор не се сключва или процесната сума е авансово плащане по срочен договор, който
е прекратен преди авансираните вноски да станат изискуеми. Ищецът не прилага и
никакви писмени доказателства, като рамкови споразумения или протоколи за
намерения по повод бъдеща съвместна дейност; протоколи във връзка с водени
предварителни разговори за бъдеща съвместна дейност, подписани между страните,
спецификации на дейностите по повод на бъдеща съвместната дейност, подписани
между страните, калкулации на остойностените дейности
по повод на бъдеща съвместната дейност или други подобни, от които да е видно,
че процесната сума се дава „в период на преговори за
сключването на договор, а впоследствие договор не се сключва". Цитира и
задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК /Решение № 97 от 01.08.2014 г. по
гр. д. № 1250/2011 г., IV Г.О. на ВКС/. Това, че една страна твърди и очаква
нейното бъдещо намерение да се реализира, а другата страна не е предприела никакви
действия, целящи и/или обосноваващи имуществено разместване, не представлява
каквото и да е основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД и същото не е юридически
факт, въз основа на който да се създаде правоотношение, от което да възникне
неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Затова твърди, че
предявеният първи евентуален иск следва да бъде отхвърлен изцяло, поради
неговата неоснователност и недоказаност.
Мотивите за отхвърляне
на втория евентуален иск са, че този текст намира приложение в случаите, когато
ищците въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са
могли да сторят това, но са пропуснали да го сторят съобразно условията на
закона.
Оспорва и твърденията на
ищеца, че му е връчена покана за доброволно плащане, тъй като не са спазени
разпоредбите, уреждащи начина на доставяне (връчване) на пратки. Счита, че не е
изпаднал в забава, тъй като пратка с баркод №
********* не му е връчена, а и в исковата молба липсват както други твърдения,
така и други доказателства за връчване на друга покана за доброволно
изпълнение. Затова и предявеният иск с основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
неоснователен.
На следващо място
твърди, че цитираното решение на ВТАС не
влязло в сила, тъй като няма към момента произнасяне на ВКС по касационната му жалба.
Оспорва определения
размер (лихва) на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, както и представената с
исковата молба справка по чл. 366 от ГПК.
Не оспорва, че подлежи
на връщане всяка сума, получена без основание по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и
съобразно своите възможности направил четири превода, с които върнал част от
преведените без основание 90 000 лв. Позовава
се на трайната и непротиворечива съдебна практика на ВС и решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които е прието, че признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора. За да е налице признаване на вземането същото трябва да е
направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването
на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава
признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването
(Решение № 220 от 27.01.1969 г. по гр. д. № 2209/68 г. на I Г.О. на ВКС не е по
реда на чл.290 от ГПК.; Решение №100 от 20.06.2011 г. по т. д. №194/2010 г.,
ТК, II Т.О. на ВКС; Решение № 105 от 05.06.2014 г. по т. д. № 1697/2013 г., Т.
К, I Т. О. на ВКС; Решение № 181 от 23.11.2016 г. по гр. д. № 338/2016 г„ Г. К,
III Г. О. на ВКС). Твърди, че от приложените материали по делото такова
признаване от негова страна няма. Частичното плащане на парично задължение не
представлява признаване на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл. 116,
ал.1, б „а" от ЗЗД, дори ако при плащането длъжникът е съставил и
съответните първични счетоводни документи и е посочил в тях фактически състав,
от който вземането произтича, включително и фактурата издадена при възникване
на вземането (Решение № 87 от
24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г., I т.о. на ВКС).
Оспорва направените
доказателствени искания за допускане на два свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелството относно уговорките по сключеният между страните
договор за осъществяване на съвместна дейност в земеделието, неизпълнението му
от страна на ответника, станало повод за прекратяване на договора и др., като се позовава на законовите ограничения по
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че разпоредбите на чл. 164, ал.2 от ГПК са
неприложими в конкретния правен казус, тъй като липсва изрично писмено съгласие
и на двете страни.
На следващо място твърди, че с ищеца по процесната искова молба Н.Г.К. не се познава лично и не е
имал никакви устни и/или писмени договорености и не е упълномощавал никого
(устно и/или писмено) да води разговори и да постига договорености с Н.Г.К.. В
качеството си на регистриран земеделски производител, чрез неговите две фирми
(„ЗП" и „Агропродукт Стойкови" ЕООД) е имал
търговски взаимоотношения (покупка на ДМА, оборудване и резервни част за тях)
само със служителите на фирма „Гленком" ЕООД с
едноличен собственик Н.Г.К.. След сравняване на получени оферти решил да купи
предлагания от фирма „Гленком" ЕООД (с база в
гр. Кнежа) колесен трактор марка „Profi",
модел 6140, със сериен номер (№ на шаси) Z8BF54736 и
с номер на двигателя 601180. Получил и фактура от „Гленком"
ЕООД с № **********/9.11.2009 г. на обща стойност (с ДДС) 180 000 лв.
(Приложение № 1). След месец му било обяснено, че трактора трябва да купи от
друга фирма, тъй като той вече не е собственост на „Гленком"
ЕООД и за целта му била представена фактура с № **********/12.12.2009 г. с
доставчик „Агро Инвест
Груп" ЕООД с ЕИК ********* и с предмет на доставка - същия трактор
(Приложение № 2) Тъй като тракторът му бил необходим, приел и направил банков
превод (Приложение №3) от сметка на ЗП по сметка на „Агро
Инвест Груп" ЕООД. В последствие разбрал, че
закупения от него трактор е бил собственост на „Гленком"
ЕООД и никога не е бил собственост на „Агро Инвест Груп" ЕООД, както и обстоятелството, че в
момента на продажбата тракторът е бил заложен като стоков кредит в полза на
„Райфайзен Лизинг България" ООД от „Гленком"
ЕООД. Твърди, че ищеца по настоящето дело, чрез фирма на свой служител му е
продал ДМА на стойност 180 000 лв., който по време на продажбата е бил заложен
като стоков кредит и винаги е бил собственост на фирма, чийто едноличен
собствени е той. Моли да му се присъдят направените разноски по настоящето
дело.
В съдебно заседание
ищецът не се явява, но в представените писмени становища поддържа предявените
искове. Подробно съображенията си излага в представената писмена защита.
Ответникът Д.С. се явява
лично в съдебно заседание и оспорва
предявените искове, като моли съда да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, като моли съда да му присъди и направените по делото разноски.
От приетите по делото
писмени доказателства, показанията на св.Стойко С. и обясненията на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установени следните факти:
От ищеца по делото са
представени извлечения от разплащателната му сметка в „Уникредит
Булбанк”АД, от които се установява, че на 22.01.2010 год. същият е превел на
ответника Д.П.С. сумата от 30 000.00 лв., като основание за извършения
превод е посочено „средства за започване на съвместна дейност в земеделието”.
На 20.01.2010 год. видно от представеното извлечение от разплащателната сметка Н.Г.К.
е превел на ответника сумата от 60 000.00 лв. и като основание за
извършения превод е посочено „пари за съвместна дейност”.
На 29.11.2011 год.
ответникът по делото Д.П.С. е превел по сметката на ищеца сумата от по
5 000.00 лв. Като основание за тези преводи е посочено „възстановяване на
получени средства за съвместна дейност”. На 18.02.2013 год. по сметката на
ищеца Н.Г.К. е постъпила сумата от 6000.00 лв. и като основание за този превод
е отразено „пари за съвместна дейност ЗП Д.П.С.”. Тази сума е преведена от
Стойко П.С..
От представено от
ответника извлечение от разплащателната му сметка в „Райфазен
Банк” се установява, че на 19.07.2012 год. същият е
превел по сметката на ищеца сумата от 5000.00 лв., като е посочено и
основанието за превода: „връщане средства за започване на съвместна дейност в
земеделието”. От приложеното извлечение от сметката на земеделски производител Д.П.С.
в „Банка ДСК” е видно, че на 26.07.2012 год. последният е превел по сметката на
ищеца Н.Г.К. сумата от 10 000.00 лв. с основание „връщане на средства за
съвместна дейност”.
В показанията си
разпитания по делото св.Стойко С., който е брат на ответника твърди, че той
лично се е уговарял с Н.К. да осигури техника за семейния бизнес. Съвместната
им дейност с К. се изразявала единствено в договорни отношения за закупуване на
техника от него лично и от фирмата му, като не са водили разговори за земя.
Твърди, че не е имал подписано пълномощно от брат си да води такива разговори.
Договорил е с К. отстъпките за получените ДМА да преведе на брат му. Посочва,
че получените от брат му суми за договорените отстъпки
От приетото като
доказателство гр.д. № 144/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч се
установява, че с влязло в сила на 15.06.2017 г. решение, ответникът Д.П.С. е
осъден да заплати на Н.Г.К. сумата 25 500.00 лв., представляваща част от
общо дължимата сума от 64 000.00 лв., дадена на отпаднало основание за
реализиране на съвместна дейност в земеделието, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2015 год. до окончателното
изплащане й изплащане. Със същото решение ЛОС е отхвърлил като неоснователен и
недоказан предявения от Н.Г.К. против Д.П.С. иск с пр.основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 2500.00 лв., представляваща частичен иск от общо дължимата лихва
за забава в размер на 25 111.18 лв. с период на забава 01.11.2012 г. до
23.02.2015 г., изчислена върху просроченото вземане.
При тези доказателства
настоящата инстанция счита, че предявеният иск е основателен и доказан. В
случая между страните по делото е налице влязло в сила решение, с което е
уважен предявения от ищеца частичен иск за сумата от 25 500.00 лв.,
представляваща част от общо дължимата сума от 64 000.00 лв. и установените с него общи правопораждащи
факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо. В конкретния
казус това са фактите относно сключения между страните през януари
От събраните по настоящето дело доказателства по предявения нов иск за разликата от
38 500.00 лв. настоящата инстанция
прави извод, че договорът за съвместна
дейност е прекратен, тъй като такава дейност не е била осъществена
и ответникът е върнал част от платената му по договора сума.
Аргумент за това са посочените от страните основания за извършеното плащане -
„за започване на съвместна дейност в земеделието”, както и на основанията за
обратно връщане на част от дадената сума, а именно” връщане/възстановяване на
средства за съвместна дейност”. След като основанието за разменените престации е отпаднало поради неизпълнение, то и сумата от
38 500.00 лв. е получена от
ответника в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД, т.е. на отпаднало основание.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.298, ал.4 от ГПК със силата на присъдено нещо се ползват
само възраженията за право на задържане и прихващане. Формираната сила на
присъдено нещо по частичния иск не преклудира
останалите възражения на ответника срещу спорното право, каквито биха могли да
бъдат правоизключващите, правоунищожаващите
и правопогасяващите възражения. В случая от страна на
ответника такива възражения не са направени.
По отношение на правния въпрос, че със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти се
ползва решението по уважен частичен иск при предявен в друг исков процес иск за разликата, настоящия
съдебен състав споделя практиката на ВКС в решение № 89 от 11.07.2011 г. по
т.д. № 716/2010 г. на I т.о. и решение №
35 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 6594/2014 . на ІІ г.о., постановени по реда на
чл.290 от ГПК.
Съдебният състав счита
за неоснователен предявения от ищеца акцесорен иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
1 039.44 лв., изчислена върху сумата от 38 500 лв. за периода от
24.08.2016 г. до 28.11.2016 г. От страна на ищеца с исковата молба е
представена покана за връщане на
исковата сума преди завеждане на исковата молба. По делото обаче липсват
доказателства същата да е получена от ответника, за да се направи извод, че е
изпаднал в забава. От приложената разписка за прием на пратки се установява, че
ищецът Н.Г.К. е предал за връчване на 17.08.2016 г. на служител на „Еконт експрес” покана за доброволно плащане. В
представената обратна разписка с баркод *********
като приел е посочен Янко Атанасов Янков, който с подписа си е удостоверил
нейното получаване на 18.08.2016 г. Съгласно чл.26 от Общите условия на „Еконт експрес”ЕООД куриерските пратки се доставят на
лицето, посочено като получател, на негов родител или законен настойник, ако е
малолетно, или изрично упълномощено от получателя или настойника му лице. В
случая липсва отбелязване в какво качество лицето Янко Атанасов Янков е приел
пратката, за да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на
ответника по делото и същият е изпаднал в забава. Поради изложените съображения
настоящата инстанция счита за неоснователна претенцията на ищеца за мораторна лихва сумата
в размер на сумата от 1 039.44 лв. за периода от 24.08.2016 г. до
28.11.2016 г. Тъй като исковата молба
има значение на покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД, ответникът дължи законната лихва върху исковата сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото по главния иск и неговото уважаване,
съдът не следва да разглежда предявените при условията на евентуалност иско с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
и чл.59 от ЗЗД.
Поради
изложените съображения Д.П.С. следва да бъде осъден да заплати на Н.Г.К.
на осн. Чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД сумата 38 500.00 лв., дадена на отпаднало
основание за реализиране на
съвместна дейност в земеделието, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ – 28.11.2016
год. до окончателното й изплащане.
Предявения акцесорен
иск по чл.
86, ал.1 ЗЗД за 1 039.44 лв. мораторна
лихва върху исковата сума от 38 500.00 лв. за периода от 24.08.2016 г. до 28.11.2016
г. като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Д.П.С.
следва да бъде осъден да заплати на Н.Г.К. направените по делото разноски в
размер на сумата 3 564.80 лв. съобразно уважената част от исковете.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.П.С. ***, ЕГН **********
да заплати на Н.Г.К. ***, ЕГН ********** на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД сумата 38 500.00 лв., дадена на отпаднало
основание за реализиране на
съвместна дейност в земеделието, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на ИМ – 28.11.2016
год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Н.Г.К. ***, ЕГН ********** против Д.П.С. ***, ЕГН ********** иск с пр.основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 1 039.44
лв., представляваща дължимата лихва
за забава за периода от 24.08.2016 г. до 28.11.2016
г., изчислена върху просроченото вземане в размер на
38 500.00 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д.П.С.
***, ЕГН ********** да заплати на Н.Г.К.
***, ЕГН ********** сумата 3 564.80 лв.
разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: