НОХД № 335/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия О.П.Я. ***, за престъпление по чл.316 от НК във връзка
с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК за това, че на 03.08.2009 г., в гр. Пазарджик, съзнателно се е
ползвал пред Г. ***, преподавател - инструктор
във фирма „В 1 ”
ЕООД - гр.Пазарджик, с неистински официален документ - свидетелство за
завършено основно образование - серия Е-02, №
2230215, рег. № 1032, издадено на
30.06.1992 г., от 59 основно училище „В Л” – гр. София, на негово име,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият се
явява лично в съдебно заседание, като се признава за виновен и дава обяснения.
Прокурора поддържа обвиненията, като
пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.55 от НК.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. О.П.Я. *** нямал завършено
основно образование,
т.к. учил до шести клас.
През 2008 г. подс. Я.
решил за се запише на курс за придобиване на свидетелство за управление на МПС и тъй като му трябвало свидетелство за завършено основно
образование, той решил да си намери такова. От свои приятели научил, че лице на име „П”, живеещо в с.
Панагюрски колони, общ. Панагюрище, продава дипломи за завършено образование. Подс. Я. се срещнал с него и
му дал личните си данни, както и сумата от 250 лева.
Двамата се уговорили да се срещнат след седмица, като П донесе готовото
свидетелство за завършено основно образование. След като се срещнали отново с П, подс.Я.
получил от него свидетелство за основно образование - серия
Е-02, № 2230215, рег. № 1032, издадено на
30.06.1992 г., от 59 основно училище „В Л” – гр. София. След това се записал на шофьорски курс в
учебен център „В-1”
ЕООД- гр. Пазарджик.
На 03.08.2009 г. подс. Я., представил пред св.Г.Д.К. – преподавател-инструктор във „В-1”
ЕООД- гр. Пазарджик документи, сред които и ксерокопие на свидетелство
за завършено основно образование - серия Е-02, №
2230215, рег. № 1032, издадено на
30.06.1992 г., от 59 основно училище „В Л” – гр. София. Подс. Я. собственоръчно записал върху
ксерокопието „вярно с оригинала”, трите
си имена и се подписал. Той бил записан в регистъра на учебния център, под №
462/03.08.2009 г. и му бил издаден
учебен картон под същия номер. Я. завършил теоретичния курс на обучение за времето от 03.08.2009 г. до
15.08.2009 г. и практическия – за времето от
21.08.2009 г. до 14.10.2009 г. Положил успешно вътрешните теоретически и
практически изпити. Издадени му били
удостоверение за допускане до теоретичен изпит № Т 462/05.09.2009 г. и
удостоверение за допускане до практически изпит № П-462/17.10.2009 г. Подс.Я. бил вписан в списъка за допускане до теоретичен изпит пред РД „АА”-Пазарджик.
На 17.09.2009 г. св.Г.И. – собственик и управител на УЦ „В-1” ЕООД- Пазарджик, подал комплект с документи на кандидат-водачите от учебния център, които
имат право да се явят на изпит по теория
пред РД „Автомобилна администрация”- гр. Пазарджик. Сред документите на
кандидат-водачите били и тези на подсъдимия.
Документите били приети от св. Х.А. – мл. експерт при РД „Автомобилна
администрация” – гр. Пазарджик. Подс. Я.
бил регистриран в нарочен регистър на РД
„Автомобилна администрация”-Пазарджик под № 2438 и му била определена дата за
явяване на теоретичен изпит на 28.09.2009 г., но Я. не издържал изпита. На 12.10.2009
г. се явил отново на теоретичен изпит пред РД „АА”, който положил успешно, а на
11.11.2009 г. се явил на практически изпит пред РД „АА”, който не успял да
издържи. В
един момент св.А. се усъмнил в автентичността на свидетелството за завършено
образование, т.к. бланката била издадена през 2002 година, а свидетелството
отразявало, че подс.Я. е завършил основното си образование през 1992 година.
По този повод били сезирани
служителите на РУ – МВР Пазарджик и било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от приложеното писмо
с изх. № 0562/19.12.2009 г., от директора на 59 ОУ „В Л” –гр. София, в
училището не е обучавано лице на име О.П.Я., ЕГН ********** и от училището не е
издавано Свидетелство за завършено основно образование - серия Е-02, № 2230215, рег. № 1032, от 30.06.1992 г.
Видно от приложената служебна бележка от 2 РПУ-СДВР на 22.01.2004 г.
от директора на 59 ОУ „В
Л” –гр. София е заявено, че за времето от 21.45 ч. на 21.01.2004 г. до 07.30 ч.
на 22.01.2004 г. от директорския кабинет в училището е извършена кражба на
метална каса със следното съдържание: печат на училището, папки- с документи-архив, регистрационни книги за издаване на дипломи
за завършено основно и средно образование, дубликати на дипломи, книга с
резултатите от изпитите на учениците, резултати от поправителни изпити и други
документи.
Видно от заключението
на приетата по делото СТЕ за изследване на документ, което съдът цени като
обективно, бланката на свидетелство
за основно образование серия Е-02, № 2230215, рег. № 1032, издадено на 30.06.1992 г., от 59 основно училище „В Л” –
гр. София,
на името на О.П.Я., не е оригинална, «не е типографска изработка». Същата е
изработена /отпечатана/ на цветен лазарен принтер. Налице е и различие в
годината на завършването на основното образование – 1992 г., и годината на
образеца на бланката – 2002 г.
След отпечатването на
бланката на цветен лазерен принтер, на
пишеща машина са нанесени данните и са
положени подписите за «Директор» и за
«Кл. Ръководител», и са положени отпечатъци от кръгъл тампонен печатсъс
синьо-виолетово на цвят тампонно багрило.
Видно от заключението
на приетата по делото почеркова
експертиза, което съдът цени като обективно, на
ръкописния текст „вярно с
оригинала”, и подписа в ксерокопие на
свидетелство за завършено за основно образование - серия
Е-02, № 2230215, рег. № 1032, издадено на
30.06.1992 г., издадено от 59 основно училище „В Л” – гр. София, на
името на О.П.Я. са положени от О.П.Я.. Заключението сочи също така, че положените
подписи за „Директор” и „Класен ръководител” в бланката на свидетелството са
положени от едно и също лице, но не може да се отговори дали те са положени от О.П.Я.
поради графическа несъпоставимост.
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на самопризнанията на подсъдимия и показанията на
свидетелите к., А. и И., заключението на съдебно-техническата и почелковата експертизи
и писмените доказателства, приети по делото.
При така
изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.Я. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава на чл.316
от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, като на 03.08.2009 г., в гр. Пазарджик, съзнателно
се е ползвал пред Г. ***, преподавател - инструктор
във фирма „В 1 ”
ЕООД - гр.Пазарджик, с неистински официален документ - свидетелство за
завършено основно образование - серия Е-02, №
2230215, рег. № 1032, издадено на 30.06.1992
г., от 59 основно училище „В Л” – гр. София, на негово име, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, като е имал
представи за всички обективни елементи на конкретния престъпен състав, като е искал настъпването на обществено
опасните последици - действал е с пряк умисъл.
Тук
е мястото да се посочи, че в хода на съдебното следствие се събират данни за
съпричастност в престъпната дейност и на друго лице, т.нар. „П”, който е
снабдил подсъдимия с инкриминирания документ. Последният обаче не е бил
разследван за евентуално извършено документно престъпление, с оглед на което
по-нататъшното обсъждане на този въпрос от страна на съда е безпредметно.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата
индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, в резултат на него се засяга
драстично документооборотът, т.к.
посредством използването на документът е съществувала възможност да се придобие
свидетелство за едно високорискова дейност, каквато е шофирането.
Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия, която е сравнително ниска - не е осъждан и има позитивни характеристични данни, а настоящото деяние е
инцидентно в неговия живот.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия и незачитането на установения в
страната правов ред.
Като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази, направеното
самопризнание, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното
разкаяние за стореното и тежкото семейно , материално положение и имотно
състояние. Отегчаващо обстоятелство не се откри.Действително в
характеристичната справка за подсъдимия, в абзац последен е посочено, че той е
бил регистриран за кражба през 2004 год., но съдът не отчита този факт като
негативна характеристична данна, т.к. ако той
действително е извършил кражбата, за която е регистриран е недопустимо
да сега да не бъде осъден.
При тази данни и като съобрази наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът намери,
че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства –
подробно описани по-горе, при наличието на които и най-лекото наказание предвидено
в закона се явява несъразмерно тежко.
Имайки предвид горното
съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.2 б.”б”
от НК във връзка с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК и замени наказанието лишаване от свобода, като осъди подс.Я. на пробация, изразяваща се в
задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти
седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител, двете за срок от по десет месеца, както и 100 часа безвъзмезден труд в
полза на обществото, положен в рамките на една календарна година.
Първите две пробационни мерки съдът наложи като
задължителни по смисъла на чл.42а ал.4 от НК,
а тази по т.6
на чл.42а ал.2 от НК наложи, като
прие, че посредством нея ще се постигнат целите
на наказанието и ще съответстват на степента на вината на нарушителя, а
отделно ще се катализира процеса на
формиране на нова ценностна система у подсъдимия, целяща привързването му към
обществено полезния начин на живот.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Я. да заплати в полза на държавата по
сметка ***, разноските по делото в размер на 195 лв. за експертиза.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :