Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260178
/26.03.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на първи март две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Кристина Стоева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 1152 по
описа на съда за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на част ІІ, дял
І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване„ АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу
Н.В.Н..
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия /ОУ/, които за процесния
период били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила
на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. По силата на
чл. 7, т. 1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да
снабдява ответника с електрическа енергия за обект, находящ
се в гр. Хасково, м. „Каменец", представляващ вилна къща, с открит клиентски номер **********. Последният от своя страна трябвало да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Съгласно чл.
27, ал. 1 от същите при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Сочи се още, че за периода 18.10.2018 г. - 17.03.2019 г. ищецът доставил на ответника на горепосочения
обект електроенергия на обща стойност 270,60 лв., като поради забава в заплащане на издадените
фактури му се дължала лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер
от 26,16 лв. за периода
05.12.2018 г. - 21.01.2019 г. Самите фактури, техният падеж, размерът и
периодът на дължимата лихва били подробно описани в приложен препис -
извлечение от клиентската сметка на ответника. За процесните
вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 120/2020 г. по описа
на съда, като издадената заповед за изпълнение връчена на длъжника при условията
на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се
иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на
вземания на ищеца спрямо него, както следва: 270,60 лв., представляваща стойността на консумираната от обект на
потребителя, находящ се в гр. Хасково,
м. „Каменец", представляващ вилна къща,
с открит клиентски номер ***********, електрическа енергия
за периода 18.10.2018 г. - 17.03.2019 г. и 26,16
лв., представляващи лихва
за забава върху нея за
периода 05.12.2018 г. - 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. № 120/2020 г. по описа на РС-Хасково в съда до окончателното
им изплащане. Претендират
се и направените деловодни разноски по заповедното, както и в настоящото
производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Счита се, че не било доказано по делото наличието на
облигационно отношение между
него и ищеца, както и идентичност на измервателната точка за енергия
за имота по представената справка от Агенцията
по вписванията, с тази по приложените фактури.
Освен това липсвали първични документи, доказващи
евентуална доставка и количество на електроенергия
към обекта на ответника за
процесния
период,
както и доказателства как
и с какви средства било извършено отчитането
и определянето на количеството електроенергия. Нямало и данни дали електромерът бил изправен и съответствал
ли на метрологичните
и технически изисквания. Предвид
изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че ищецът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия и лицензия за търговия
с електрическа енергия по ЗЕ.
От представената Справка по лице от
Служба по вписванията – Хасково за периода от 01.01.1992
г. до 09.06.2020 г. се установява, че ответникът е собственик на описания в исковата молба имот.
По делото е представено препис-извлечение
от ищцовото дружество относно
сметката на ответника, в което са отразени
дължимите от него суми по главници и лихви за
определен период, включващи фактури за консумирана електрическа енергия в
обекта му в гр. Хасково, с открит клиентски номер 1010169317 и ИТН 1558436.
По делото са
представени както тези фактури, така и общи условия /ОУ – вж. л. 7 - л. 9 на приложено по настоящото производство ч. гр. д. № 120/2020 г. по
описа на РС - Хасково/ на договорите на ищеца за продажба на електрическа енергия, влезли в сила
в 30-дневен срок от публикуването им. В тези ОУ са посочени реда и начина на
заплащане на консумираната електрическа енергия – чл. 18, както и отговорността
на клиента при неизпълнение на това му задължение – чл. 27.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 120/2020 г. по
описа на РС -Хасково, приложено по настоящото производство,
се установява, че въз основа
на заявление с вх. № 1313/22.01.2020 г. в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед № 29/23.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
от сумата 270,60 лв. за главница, с 26,16 лв. - обезщетение за забава върху нея
за периода от 05.12.2018 г. до
21.01.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 22.01.2020 г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 05.06.2020 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени редовно, през съответния период за който
се отнасят, съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти. Дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата по
процесните фактури е правилно изчислена, съгласно цените на ел.
енергия определени
с Решение № Ц-35/01.11.2015 г. на
Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Размерът на претендираното
обезщетение за забава върху главниците
по всяка фактура поотделно за процесния период
от 05.12.2018 г. до 21.01.2020 г., съобразено със
конкретните падежи, е в общ
размер на 26,16 лв.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период
18.10.2018 г. - 17.03.2019 г. е доставена ел. енергия до обект
с ИТН 1558436, като отчетените количества
ел. енергия
съвпадат с фактурираните такива. За поставения на обекта електромер с фабр. № 14261905
през процесния период са спазени изискванията към СТИ, които подлежат на последващи
метрологични проверки.
Същият е бил с последваща метрологична
проверка през 2019 г.
Съдът счита, че следва
да се кредитират напълно заключенията на двете съдебни експертизи,
тъй като са компетентни, обосновани и обективно изготвени, а и не
се опровергават от други доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по несъмен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. В случая ищецът е имал качеството на "краен снабдител" по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ, а ответникът – на „потребител" по смисъла на § 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ и между тях е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в представените ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. От кредитираните заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи се установява, че ищецът е изпълнил своите задължения, като е снабдявал с електрическа енергия обекта на ответника, на който е било монтирано средство за търговско измерване /СТИ/, цените на които са изчислени правилно, съобразно действащата нормативна уредба и съответстват на представените фактури. Следователно, в тежест на ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на доставената електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 - 3 ОУ. На следващо място, не се спори, а и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в хода на процеса на ищеца са заплатени изцяло претендираните суми за главница, обезщетение за забава и законна лихва. На следващо място, не се твърди, а и липсват доказателства, които да установяват неправилно отчитане на потребеното количество енергия, както и нейното изплащане. Поради това и с оглед заключенията на вещите лица К.Р. и М.Х. се налага изводът, че за периода 25.10.2013 г. - 24.12.2013 г. използваната в обекта на ответника електрическа енергия е била надлежно доставена и правилно отчетена и е в размерите, посочени в представените по делото фактури, а именно общо 270,60 лв.
Тази сума е дължима заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 120/2020 г. по описа на РС – Хасково – 22.01.2020 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предвид основателността на
главния иск, следва да се
уважи и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на
главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на
основно /главно/ парично задължение в
размер на 270,60 лв., настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца
се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /мораторна
лихва/.
Следва да се има предвид и че съгласно
чл. 27, ал.
1 ОУ клиент, който не е изпълнил задължението си за заплащане в срок на дължимите суми дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. В случая размерът на това обезщетение, определен от вещото лице за релевантния период,
възлиза на претендирания такъв от 26,16 лв.
По изложените съображения съдът счита,
че предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни
искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване
на заповедното производство, тъй като към този момент,
а и към настоящия, не е погасил процесните
вземания. Ето защо следва да
бъде ангажирана отговорността му за сторените от
ищеца разноски по ч. гр. д. № 120/2020 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително
направени и възлизат на 75 лева
за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът е направил
изрично и своевременно искане за разноски
и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено
на същия следва да се
присъдят такива, а именно
сумата от 695 лева, съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл.
80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Н.В.Н.,
ЕГН ********** ***, съществуването на вземания на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37 спрямо него, както следва: сумата от 270,60 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта му, находящ се в гр. Хасково, м. „Каменец", представляващ
вилна къща, с открит клиентски номер ********* и с ИТН *********, електрическа енергия за периода
18.10.2018 г. - 17.03.2019 г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 120/2020 г. на
Районен съд - Хасково - 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 26,16 лв., представляваща лихва за забава върху нея
за периода 05.12.2018 г. - 21.01.2019 г.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 770,00 лв., от която 695,00 лв., представляваща направени
разноски по настоящото дело и 75,00 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 120/2020
г. по описа
на РС – Хасково, за които е издадена
Заповед № 29/23.01.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п
/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.