Р Е Ш Е Н И Е №
ГР. НОВА ЗАГОРА, 03.11.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание
на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
При
секретаря Диана Дечева в присъствието
на прокурора ……………………… като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр.
дело № 164 по описа за 2017
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание 45
и чл. 52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
от М.Ж.Й., с ЕГН **********, с адрес *** против С.С.Т., с ЕГН **********, с
адрес ***, с която ищецът моли съда да
осъди ответника да постанови решение с
което на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД да му заплати, както следва: а/ сумата
от 2 500.00лв., представляваща равностойността на претърпените от ищеца
имуществени вреди; б/ сумата от 24 000.00лв., представляваща
равностойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които вреди същият му причинил с деянието си от
09.04.2016г., ведно със законната лихва върху двете суми, течаха от датата на
деликта до окончателното изплащане на главниците и разноските по делото.
Ищецът,
твърди в исковата си молба, че е пострадал от деянието на ответника С.С.Т.,
който на 09.04.2016
год. в гр. Нова Загора, пред питейното заведение "Флай", по
хулигански подбуди, му причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в: а/
счупване на челюстта, с което се затрудни дъвченето и говоренето ми за срок
надхвърлящ два месеца; б/ приведе ме в състояние временно опасно за живота,
причинявайки ми сътресение на мозъка.
За това си
деяние, ответникът бил признат за виновен със споразумение с Районна
прокуратура гр. Нова Загора, постигнато по ДП № 195/2016 год. по описа на
Районна прокуратура, гр. Нова Загора и одобрено от Новозагорския районен съд по
негово нохд № 39/2017 год.
В исковата
молба се твърди, че ответникът причинил на ищецът счупване на челюстта, което
довело до следните последици: Ищецът още същата вечер/09.04.2016г./ бил
приведен в спешно отделение на МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" АД гр.
Сливен, където след като било констатирано нараняването на ищеца, както и
невъзможността да се справят с
проблема, поради което ищецът бил насочен за лечение към УМБАЛ
"Киркович", гр. Стара Загора, оттам по аналогични причини към УМБАЛ
"Св. Георги", гр. Пловдив и в крайна сметка към УМБАЛСМ
"Пирогов" ЕАД, гр. София. Нараняването на ищецът било причинено около
3.30 часа, а хоспитализацията на ищецът в "Пирогов" била осъществена след 16 часа. За изтеклото
време от 13 часа, ищецът изпитвал изключително силни болки, неовладяеми,
въпреки приема на огромно количество обезболяващи. Лечението на ищецът
преминало през оперативна намеса, в резултат на която челюстта му беше
"закована" с метална пластина и четири винта. След седем дни
винтовете били свалени, като металната шина оставала пожизнено в челюстта на
ищецът След тези две интервенции възстановителният процес бил 180 дни. През
цялото това време, ищецът изпитвал значителни болки, неразположение и
дискомфорт. Не можел да се храни, като храна поглъщах през сламка изключително
в течно състояние. Това довело до усложнения на гастроинтестиналния му тракт.
Не можел да говоря, тъй като устата му беше пълна с чужди тела. Не можел да
гледам телевизия и да чета, тъй като имал постоянно главоболие и световъртеж.
Това налагало и да се залежавам по-продължително време. Твърди се че животът на
ищецът се променил и станал друг. Ищецът напуснал естествения ход на неговото дотогавашно
ежедневие; напуснал работа, ограничил социалните си контакти и изпаднах в
изолация.
Твърди се,
че в наказателното производство въпросът с втората средна телесна повреда на
ищецът остана неразгледан, тъй като счупването на челюстта му беше водещо от
фактическа гледна точка. Макар и достатъчно за квалификацията на деянието на
ответника, счупването съвсем не изразявало в пълнота мащаба на болките и
страданията, които реално ищецът претърпял. Няколко дни подред ищецът имал
позиви и реално повръщах, имах силни болки в главата и очните ябълки, не можел
да чете и гледа телевизия, не можел дълго време да стои прав. Съчетано с
необходимостта на лечението на счупването на челюстта на ищецът, животът му се
превърнал в ад.
Изложеното
по един категоричен начин очертава фактическата обстановка на един тежък
деликт. От деянието на ответника ищецът претърпял имуществени и неимуществени
вреди.
Ищецът
твърди, че имуществените вреди които му били причинени от ответника били в размер на 2500 лева и се
свързвали със заплащане на консумативите за лечението на ищецът, които НЗОК не
заплаща, транспортни и други разходи, разликата в трудовото възнаграждение на ищецът и обезщетението за временната му
нетрудоспособност.
Причинените от ответника
неимуществените вреди на ищецът били в размер на 24 000.00 лева и
представлявали справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищецът болки
и страдания, с условията на чл. 52 от ЗЗД и постоянната практика на съдилищата
в страната.
С оглед на изложеното ищеца М.Ж.Й., с ЕГН **********, с адрес *** моли съда да
постанови решение с което да осъди ответника С.С.Т., с ЕГН **********, с адрес *** да му заплати, както следва: а/ сумата от
2 500.00лв., представляваща равностойността на претърпените от ищеца
имуществени вреди; б/ сумата от 24 000.00лв., представляваща
равностойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които вреди същият му причинил с деянието си от
09.04.2016г., ведно със законната лихва върху двете суми, течаха от датата на
деликта до окончателното изплащане на главниците и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответника С.С.Т.,
с ЕГН **********,***, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М.П.М.
***, служебен адрес: гр. Нова Загора, ул. „Д.Нойков" № 39, офис 2,
представя
писмен отговор по предявения срещу него иск, като оспорва
предявения иск за причинени имуществени вреди в размер на 2 500лв. по основание
и размер, както и оспорва предявения иск за причинени неимуществени вреди в
размер на 24 000лв. по основание и размер. В отговора ответника оспорва фактите
и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди се, че ответникът не бил
нанесъл побой над ищеца, а само един удар и освен средната повреда, предмет на
разглеждане на НОХД № 39/2017г. по описа на PC Нова Загора, втора
средна телесна ответника не бил причинил на ищеца. Моли съда да присъди на
ответника направените разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител адв. Б. ***,
моли съда да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалният си представител адв. М.М. *** моли съда да
отхвърли исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани и моли
съда да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното :
Не се спори по делото, а се установява и от приложеното
НОХД № 39/2017год.. по описа на Районен съд – Нова Загора, че на 09.04.2016 г.
в гр. Нова Загора пред питейно заведение „Флай” ответника С.С.Т. е причинил на
ищеца М.Ж.Й. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст , което
затруднява дъвченето и говоренето, като му нанесъл удар с юмрук в лицето, при
което счупил долната челюст в нейната лява половина на тялото.
За извършеното било образувано наказателно
производство и с одобрено от съда
споразумение, постановено по НОХД № 39/2017 г. по описа на Районен съд Нова
Загора, ответника С.С.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 129 ал. 1 вр. с ал. 2 предл.8 от НК като му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните ПОРОБАЦИОННИ МЕРКИ
- „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от една година и шест месеца, с явяване и подписване три пъти седмично пред
пробационния служител”;
- „ задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца”
- „безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
200 часа годишно за период от две години”
Видно от представените и приети от съда писмени
доказателства е че ищецът се е ликувал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД София за
лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости в периода 09.04.2016 г. – 13.04.2016г.
ищецът се е лекувал в посоченото лечебно заведение, където е претърпял
оперативна интервенция.
От заключението на
изготвената съдебно икономическа експертиза е видно че претърпените
имуществени вреди възлизат в размер 2 084.69 лева.
От заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни се установява, че при нанесената му от ответника
средна телесна повреда, ищеца е получил следните телесни увреждания : контузия
на главата с данни за сътресение на мозъка; разкъсно –контузна рана в челната
област на главата с дължина 2см.; счупване на тялото на долната челюст в
нейната лава половина в близост до брадичката с изразен болезнен травматичен
оток на меките тъкани в областта, наложило оперативно лечение на пострадалия с
използване на метална остеосинтезираща техника.
В резултат на силен удар в областта на главата
пострадалият М.Ж.Й. е получил сътресение на мозъка, което съгласно експертизата
представлява лекостепенно мозъчно сътресение,т.е. временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Пълното счупване на долната челюст в нейната лява
половина на тялото наложило оперативно лечение е довело до затруднение в
храненето/отхапване и дъвчене/ за срок не по-малък от 2-3 месеца при нормален
ход на оздравителните процеси и по този начин е осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак счупване на челюст, което затруднява
храненето и говоренето.
Разкъсно-контузната рана в челната област на главата
сама по себе си представлява нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани
в мястото на увреждането и по този начин е осъществила медико-биологичния
характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия М.Ж.Й.. Разкъсно-контузните наранявания оздравяват за срок от около
15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси”.
Видно от заключението на вещото лице възстановителните
периоди и мероприятия за двата вида наранявания са: разкъсно-контузна рана на лицето
– оздравява за около 15-20 дни; счупването на долната челюст – ако фиксирането
на долната челюст е само с шина – фиксаторът се снема след 45 дни. При
вътрекостната остеосинтеза пластинките и винтовете се снемат след 4-6-8 месеца след установяване на здрав
калус рентгенологично. Здрав калус при
тези фратури се образува след 1,5 – 3 месеца. Затруднението в дъвченето
е около 1,5 – 3 месеца;
При по-леките случаи мозъчно сътресение за възстановяването
са достатъчни десетина дни. В случая се касае за лекостепенно мозъчно
сътресение.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетели и на двете страни. Бяха депозирани противоречиви гласни доказателства, като на общата доказателствена
картина, установена от всички представени доказателства по делото, се
противопоставят свидетелски показания, депозирани от сестрата /В.Т./ и бабата /В.С./
на ответника. Техните свидетелски показания съдът обаче счита че не следва да
кредитира предвид останалите доказателства и ги приема като изграждащи защитна
теза на ответника, като установи че дори техните показания си противоречат в
някои от частите поради и което настоящия съдебен състав не ги намира за без противоречащи и в този смисъл не следва
да им се има доверие. На първо място те
са депозирани от лица, силно заинтересовани от изхода на делото. На второ
място, в съществената си част, показанията им са опровергани от официални
писмени документи и другите доказателства. Особено драстични са показанията на
свид. В.Т.. Тя свидетелства в смисъл, че брат й /ответникът по делото/ в
резултат на „спречкването" с ищеца е бил в гипс, с поражения в бъбреците и
петата и че диагностиката и лечението му са осъществени в областната болница
''Д-р И. Селимински". Видно от представеното удостоверение от болницата
такъв пациент /С.Т./ болницата не е имала. Съдът намира останалите
доказателства събрани в хода на съдебното следствие за достатъчно достоверни,
последователни и безпротиворечиви поради
и което ги кредитира. Съдът кредитира показанията на св.Й.- брат на ищеца който
точно и последователно описва времето, мястото и периода на лечение на ищеца М.Й.
както и причинените му травматично увреждания. Последователни са показанията и
на др. свидетел – очевидец на побоя – св.Д.Х.. Неговите показания кореспондират
и с останалите доказателства по далото що се отнася до механизма на деянието и
причинените вреди. Показанията на всички останали разпитани в хода на съдебното
следствие свидетели водят до обоснован извод
относно причинените увреждания и последиците от тях и изцяло
кореспондират с заключенията на вещите лица в чиято компетентност съдът не се
съмнява, поради и което ги кредитира изцяло. По категоричен начин се доказва
периода на възстановяване както и необходимостта от специални грижи, храна и
др. в този период на възстановяване. По делото се установиха и последиците от
нанесените телесни увреждания - вида и продължителността на лечението,
разноските по него, мащаба и интензитета на претърпените неимуществени вреди,
болки, страдания и морални щети, свързани с унижението от един побой.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за
обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси
обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане : наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено
виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка
с извършеното.
В настоящия случай съдът намира, че са налице всички
елементи на фактическия състав описан по – горе. Предвид наличието на одобрено
от съда споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършено
престъпление, фактът на деянието, неговото авторство, противоправността му и
виновността на ответника са безспорно установени по силата на чл.300 от ГПК.
Съгласно тази норма влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно
посочените по–горе обстоятелства. Независимо
от това, че в случая наказанието е наложено с одобрено от съда споразумение на
осн. чл. 384 ал. 1 и ал. 3 НПК, употребеният от законодателят термин
„присъда” следва да бъде тълкуван
разширително, като в неговото съдържание се включи и одобреното от съда
споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно разпоредбата
на чл. 383 ал.1 НПК.
- На първо място с исковата молба
се претендира обезщетение за причинени имуществените вреди
в размер на 2 500лв. относно тази претенция настоящия съдебен състав намира че
тя следва да се уважи до размера на сумата от2 084.69 лева. посочена в съдебно икономическата експертиза
от вещото лице т. к. заключението представено от него и прието от съда е не оспорено не опровергано от страните.
С исковата молба ищецът претендира за обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени в резултат на непозволеното увреждане болки и
страдания в размер на 24 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Неимуществени са тези
вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправните действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са
неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не
може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат : характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /.
При определяне на размера на претендираното
обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе
предвид установените от събраните по делото доказателства обстоятелства, че
претърпените от ищеца травматичните увреждания имат характер на средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст. Счупването на челюстта е
било съпроводено със силни болки и страдания. Счупването на челюст се
характеризира и с затрудняване на възможността за хранене и говорене и възстановителния му период е продължил около
1,5-3месеца, съгласно неоспореното от страните заключение на Съдебно медицинска
експертиза. През периода на възстановяване ищеца е вземал болкоуспокояващи,
като е бил нарушен нормалния му ритъм на живот, същия е бил откъснат от
работата си и е бил принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си,
свързани основно с поставената му метална плака и с начина му на хранене, като
се е наложило да се храни със сламка и да поема само течна и пасирана храна.
Наложило се е за ищеца да се грижат близките му. Ищецът не е можел пълноценно
да общува с близките си –роднините и приятелите, тъй като след инцидента е бил
с метална плака и е изпитвал затруднения при говоренето. Настъпила е негативна
промяна, както във физическото, така и в психо-емоционалното състояние на
ищеца, като същия е отслабнал поради невъзможността да се храни пълноценно. В
периода на възстановяване бил трудно кумуникативен. Наложило се да промени
почти изцяло начина си на живот- спрял да спортува, да излиза и да общува. Бил
стресиран в следствие на течаща процедура за постъпване на работа при която се
изисквало безупречно здраве при медицински прегледи. Към
настоящия момент, видно от заявеното в съдебно заседание от вещото лице Й. от
извършения от нея преглед ищеца изглежда нормално, говори нормално и дъвчи
нормално.
В следствие на извършения побой ищецът М. Ж.Й. е получил и две леки телесни повреди.
При така обсъдените обстоятелства, за претърпените от
ищеца неимуществени вреди под формата на болки и страдания, съдът намира че с обезщетение от 12 000
лева ищеца ще бъде справедливо обезвъзмезден по смисъла на закона за
причинените му неимуществени вреди. Този размер съдът намира за справедлив като
адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот.
Претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява
прекомерен над размера от 12000 лв. до претендираните 24000 лв., поради което
над този размер предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да
бъде присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
увреждането – 09.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва
да заплати на ищеца сумата от 916.00/деветстотин и шестнадесет/ лева – разноски
по делото, съразмерно с уважената част от предявените искове.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответника следва да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт дължащата се ДТ за
производството в размер на 563.39 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА С.С.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
да заплатИ на
М.Ж.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, както следва:
1.
сумата от 2 084.69/две хиляди и осемдесет и четири лева и шестдесет и
девет стотинки/лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата от 2084.69лв., считано от 09.04.2916г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над горния размер до
претендирания от 2500.000/две хиляди и петстотин/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
2.
сумата от 12 000.00/дванадесет
хиляди/лева - представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и други
морални щети, ведно със законната лихва върху сумата от 12000.00лв., считано от
09.04.2016г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над горния размер до
претендирания размер от 24 000.00/двадесет и четири хиляди/ лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
С.С.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
да заплатИ на
М.Ж.Й., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 916.00/деветстотин
и шестнадесет/лева, представляваща
направени разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
С.С.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
да заплатИ в полза на бюджета по сметка на РС-Нова
Загора сумата 563.39/петстотин
шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/лева - държавна
такса върху уважената част от предявените искове
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: