Решение по дело №29/2020 на Районен съд - Тополовград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 32

 

Гр. Тополовград, 16.07.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на    шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: К.П.

 

Като разгледа докладваното от съдията  АНД  №  29 по описа за 2020 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Жалбоподателят М.Д.Ш. твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 20-0358-000034/02.03.2020 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ - Тополовград, с което му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.123, ал.1, т.2 б“б“ от ЗДвП е  незаконосъобразно, неправилно постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми. Жалбоподателят твърди, че е допуснато съществено нарушение, което може да се разглежда както на плоскостта на процесуално правните, така и на материално правните норми. Жалбоподателят твърди, че нарушението което е допуснал според наказващия орган е за това, че като участник в ПТП не е уведомил компетентния орган и не е останал на мястото до пристигането на органите на МВР, с което виновно бил нарушил чл.123, ал.1, т.2, б“б“ от ЗДвП, като според този текст водачът е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Според жалбоподателят никъде в НП  не е записано, че има пострадали хора и твърди, че такива е нямало, а е имало само настъпили материални щети на автомобила, който управлява. Според него този текст по който е квалифицирано нарушението е приложим единствено, ако от ПТП има пострадали хора. Освен това, в същият член в буква“а“ е вменено задължение на водача да уведоми компетентната служба на МВР, за което в мотивите е записано, че същото е нарушил, но в диспозитива няма посочен такъв текст, но и за него важи, че е приложим само при наличие на пострадалите хора. Следователно, според жалбоподателят както е квалифицирано нарушението, според него не е налице материално правно основание, липсва нарушение, а от друга страна има противоречие между мотиви и диспозитив, което е абсолютно процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.  Жалбоподателят твърди, че наказващият орган е мотивирал НП с това, че за нарушението е имал съставен друг АУАН № 300087, в който акт е записано, че е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, който според жалбоподателят няма никаква връзка с посоченото нарушение в НП, а е послужило за мотив на органа, като по този начин отново има противоречие между мотиви и диспозитив. Жалбоподателят твърди, че вината му не е доказана, тъй като и самото нарушение не е установено по надлежния ред. След настъпването на произшествието, жалбоподателят твърди, че е нямал друга възможност да уведоми органите на МВР, освен лично да потърси контакт с тях.

Поради това моли съда да отмени НП на Началник група при ОД на МВР – Хасково, РУ - Тополовград като незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон.

          Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. 

Наказващият орган - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани,  не изпращат представител в с.з., като е постъпило становище от пълномощника на Директора на ОД на МВР – Хасково – С.С. – гл.юрисконсулт към отдел“Административен“ при ОД на МВР – Хасково, с което същите оспорват жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено  в полза на ОД на МВР – Хасково юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 22.02.2020 г.  служителите на РУ – Тополовград – св.Х.С. и П.Д. са били дежурни по график и около 03.00 часа са били изпратени от оперативния дежурен на сигнал за възникнало ПТП в гр.Тополовград. При пристигането на място на ул.“********“, същите са установили лек автомобил „Фолксваген Голф“ с № *********, който се е блъснал в мантинелата. При проверка са установили, че лекият автомобил е бил собственост на Д.П.Ш., като са знаели, че този автомобил се управлява от сина му – жалбоподателя М.Д.Ш..*** е останал на място, а двамата свидетели са отишли до адреса на жалбоподателя, като същият е бил до дома си на улицата. Същият е признал пред полицаите, че той е управлявал МПС-то. Когато са го попитали защо не е уведомил полицията, тъй като ПТП е имало материални щети по мантинелата, той отговорил, че нямал пари в телефона си за да се обади и тръгнал да търси пътна помощ. Затова нарушение на жалбоподателя М.Д.Ш. е бил съставен АУАН № 300088, за това че на 22.02.2020 г., около 03.00 часа, в град Тополовград, на ул. „Мусала“ е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ **********, собственост на Д. Ш.Д. и като водач участник в ПТП, за което има съставен АУАН № 300087, не е уведомил компетентната служба на МВР и не е останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на МВР, с което виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б“а“ от ЗДвП. Актът е бил съставен от св.Х.Р.С. в присъствието на колегите му П. П. Д. и А.С.А., като в акта е записано, че същите са присъствали при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Актът е бил подписан от жалбоподателя, без да направи възражение и препис от акта му е бил връчен срещу подпис. След това, на 02.03.2020 г. е било издадено НП № 20-0358-000034 на Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ – Тополовград против М.Д.Ш., с което за описаното в акта нарушение квалифицирано като такова по чл.123, ал.1 т.2, б“б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. НП е било връчено на жалбоподателя на 17.03.2020 г.  и е било обжалване от жалбоподателя с депозирана жалба в деловодството на РУ – Тополовград на 25.03.2020 г.

Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като същите са обективни и безпротиворечиви. От тях става ясен начина на установяване на нарушението и съставянето на акта.

Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са документи издадени в съответната форма и ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като същата е подадена от лице имащо правен интерес и в законно установения срок. Въпреки, че жалбата е подадена след изтичане на 7-дневния срок, същата е допустима, тъй като съгласно чл.3 от Закона за извънредното положение от 13.03.2020 г. спират да текат всички процесуални срокове по съдебни дела.

Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, а НП следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят като участник в ПТП не е уведомил компетентната служба на МВР и не е останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните органи. В случая, съдът счита, че нарушението което е извършил жалбоподателят е неправилно квалифицирано като такова по чл.123 ал.1 т.2 б“б“ от ЗДвП, който предвижда, че водачът е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на мястото на произшествието, и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, когато при произшествието има пострадали хора. В случая безспорно по делото се установи, че от ПТП-то няма пострадали хора, а са настъпили само материални щети по мантинелата и е следвало нарушението да бъде квалифицирано като такова по чл.123, ал.1, т.3, където изрично е предвидено, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди. В буква „а“, „б“ и „в“ на т.3 на чл.123 ал.1 от ЗДвП са изписани различни задължения на участниците в ПТП, когато са били причинени само имуществени вреди и е следвало на водача да бъде съставен АУАН за нарушение на някои от хипотезите на т.3, ако контролните органи преценят, че той е извършил такова нарушение. Според съда вмененото на жалбоподателя нарушение по изписания текст в НП е приложим единствено, ако от ПТП има пострадали хора. Освен това, в буква „а“ на същия член е вменено задължение на водача „да уведоми компетентната служба на МВР“, за което в мотивите на НП е записано, че е извършил това нарушение, но в диспозитива  няма посочен текст, който да е нарушен, но и за него важи посоченото по-горе, че е приложим само при наличие на пострадали хора. Следователно не е налице материално правното основание – липсва нарушение, с което е нарушил материалния закон, а от друга страна има противоречие между мотивите и диспозитив, което е абсолютно процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.

Предвид този изход от делото, съдът счита че разноски не следва да бъдат присъждани на страните, тъй като такива не са поискани от жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-0358-000034 от 02.03.2020 г.  на Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ – Тополовград, издадено против М.Д.Ш. с ЕГН ********** ***, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/  и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, за извършено от него нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б“б“ от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: