Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд тридесет и осми състав
На четвърти юли Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 2623 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 2608593,
издаден от ОДМВР- Варна, с който на М.Г.М. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн.
чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба
на М.Г.М. срещу електронен фиш серия К № 2608593, с който му е наложено
административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че от субективна страна не
е установен водачът на автомобила и неправилно е приложена нормата на чл.188
ал.1 изр.1 от ЗДП. Сочи се, че по делото липсват каквито и да било доказателства
относно собственика на МПС. Неясно е дали нарушението е установено в
присъствието на контролен орган. В случай , че това е така, то е недопустимо
издаването на ЕФ. Не става ясно кой е издателя на ЕФ, за да бъде преценена
компетентността на наказващия орган. Нарушението е установено без да има
установена схема на постовата дейност. Не е отчетено отклонението в градуси
между радара и автомобила, като при надвишаване на ъгъла на пресичане,
относителната грешка би надвишила 2%. Формулира се искане за отмяна на ЕФ.
В с. з. въззивникът
не се явява и не се представлява.
Представител на
органа, издал електронния фиш, не се явява и не е изразил становище по жалбата.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.03.2019г. около 21.49 часа в гр. Варна
бил управляван л.а. „Ауди А5“ с рег. № ТХ8166ХТ. При управлението на автомобила
по бул. „Васил Левски“, в посока към бул. „Княз Борис І“, автомобила се движел
със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч.
В района на бл. 62 в
жк.“Чайка“ била поставена и функционирала мобилна система за контрол „TFR1-М“.
Автомобила преминал
покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело
неговата скорост на движение като такава от 93 км/ч, като осъществило и
заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата
скорост възлязла на 90 км/ч.
Тъй като максимално
допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на
лекия автомобил след приспадане на толеранс била 90 км/ч, лицето, управлявало
автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на
собственика на автомобила – М.Г.М., бил издаден електронен фиш серия К №
2608593, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.
Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на
чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно
основание за налагането му – чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно
скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило
засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на
техническо средство или система, разписка за връчване на ЕФ и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш
констатира, че същият е съставен при
спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от
ЗДП , като в същия е посочена
териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
По отношение
авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето ,
управлявало автомобила, не са навеждани възражения и не е конкретизирано такова
лице, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи
собственика на когото е регистрирано МПС – въззивникът М..
От приложените по
административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото
средство с което е установено нарушението е видно че системата установила
нарушението – мобилна система за контрол „TFR1-М“ е одобрен тип средство за измерване и
отговаря на метрологичните изисквания.
Събраните по делото
доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа
обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно
установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението,
правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до
наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда
предвид на следното:
В жалбата се сочи,
че от субективна страна не е установен водачът на автомобила и неправилно е
приложена нормата на чл.188 ал.1 изр.1 от ЗДП.
Съдът не споделя
подобна позиция, доколкото правилно, в хипотезата на чл.188 от ЗДП,
собственикът на моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.
Сочи се, че по
делото липсват каквито и да било доказателства относно собственика на МПС.
Съдът намери, че
събирането на доказателства относно собственика на автомобила не е задължителен
реквизит от административнонаказателното производство, доколкото собственик на
МПС е бил изрично индивидуализиран с издадения ЕФ и такъв, съобразно наложената
практика се установява след нарочна справка от ОДМВР.
Следва да се
отбележи и, че въззивникът не навежда твърдения за собственик на автомобила,
различен от посочения с ЕФ.
Неясно е дали
нарушението е установено в присъствието на контролен орган. В случай , че това
е така, то е недопустимо издаването на ЕФ.
По това възражение
следва да се акцентира върху отмяната на чл.7 от Наредба №8121з-532/2015.
Счита се, че не
става ясно кой е издателя на ЕФ, за да бъде преценена компетентността на
наказващия орган.
Доколкото с чл.189
ал.4 от ЗДП е предвидено като
императивно съдържание на ЕФ посочването на
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението и това съдържание е изпълнено в конкретния казус, съдът намери
възражението за неоснователно.
Сочи се, нарушението
е установено без да има установена схема на постовата дейност.
Доколкото към датата
на установяване на нарушението такова изискване не съществува, съдът намери и
това възражение за неоснователно.
На последно място се
счита, чу не е отчетено отклонението в градуси между радара и автомобила, като
при надвишаване на ъгъла на пресичане, относителната грешка би надвишила 2%.
Формулира се искане за отмяна на ЕФ.
Съдът, изхождайки от
събраните по делото доказателства – протокол №7-8-18; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване; снимков материал и извлечение във вид на географска
карта с изрично посочени координати на разположение на АТТС, разположение ,
координати и посока на движение на МПС и протокол за използване на АТТС, намери
, че нарушението е безспорно установено, при правилна работа на техническото
средство.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника,
съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и
законосъобразен.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :