РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Плевен, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20234430200475 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от М. В. Г. от *** с ЕГН **********, против НП №
22-0938-004142 от 18.11.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя: за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били
наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по
изложени в жалбата съображения, като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. Л. Г. от АК-Плевен, който в съдебно заседание ангажира гласни
доказателства. В хода на съдебните прения процесуалният представител сочи,
че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
доверителят му не е осъществил състава на нарушението по чл.104б, т.2 от
ЗДвП, за което му е ангажирана административнонаказателна отговорност,
1
поради което моли съда да отмени процесното НП.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява
становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 10.11.2022г. жалбоподателят М. В. Г. управлявал в гр. Плевен лек
автомобил „БМВ 318 ИС” с рег. № ***. В 15:00 часа на *** до ***, с посока
на движение към ул. „Мур“, като водач на горецитираното МПС извършва
следното: 1. Използва пътя за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Било
установено, че на суха пътна настилка водачът умишлено извежда
автомобила извън контрол чрез рязко подаване на газ, повишавайки
оборотите на двигателя, като с тези си действия преднамерено губи сцепление
на задните колела, движейки се напречно на пътя и създава опасност за
насрещно движещия се автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ***, като навлиза
в неговата лента и го принуждава да спре плътно в дясно, за да избегне ПТП.
За констатираното нарушение актосъставителят П. Г. Г. при Сектор
„ПП“ към ОД на МВР-Плевен по постъпил сигнал от ОДЧ при ОД на МВР-
Плевен съставил АУАН Серия „GA“ бл. № 793266 от 10.11.2022г., с който на
М. Г. било вменено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, като същият се запознал със
съдържанието и заявил, че има възражения и го подписал.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя Г. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
2
12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя П. Г. Г. и свидетелите очевидци С. Ц. С. и И. Н. Х., които
съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни и липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят се изцяло от гледна точка на
фактология, съответстват и на ценените писмени доказателства, а именно: НП
№ 22-0938-004142 от 18.11.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен,
Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.6; справка за нарушител/водач на л.8;
заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на л.9-10 от делото, както и от АУАН
Серия “GA” бл. № 793266/10.11.2022г. на л.31, в който словесно е направено
същото описание на нарушението, като актосъставителят също квалифицирал
деянието, като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, чиято доказателствена
сила не е опровергана, а редовно съставените по ЗДвП актове съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от с.н.а. имат доказателствена сила до доказване
на противното. Описаната в показанията на свидетелите К.В.Я. и Б.П.В.
фактология отчасти подкрепя показанията на актосъставителя и съставения от
него АУАН, доколкото в кредитираната част тези двама свидетели твърдят че
са били заедно с ж-ля на въпросното място на процесната дата. Отричат обаче
Г. рязко да е подавал газ и съответно да е ползвал пътя за други цели, в
конкретност сочат наличие на стръмнини и други особености на пътната
настилка които според тях наложили действия от страна на ж-ля, възприети
от актосъставителя като нарушение. В тези части съдът не кредитира
показанията на двамата свидетели, доколкото същите са приятели на ж-ля,
откри се индиция за тяхната заинтересованост и противоречат напълно на
показанията на актосъставителя и св.Х. и С. които описаха пътната настилка
на въпросното място и особеностите на наклона като актосъставителят
посочи за нелогични твърденията за действия на ж-ля които да са били
наложени именно от тази настилка.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, съдът не констатира такИ.,
които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална
неизрядност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна
степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво
точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административнонаказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли в действителност извършено административно нарушение от
лицето, посочено в НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното
НП, настоящият съдебен състав, констатира следното:
По делото липсва спор, че на посочената дата и място, жалбоподателят
управлявал описаното превозно средство, преди да бъде извикан от
контролните органи. Видно от показанията на двамата разпитани свидетели-
очевидци, на инкриминираната дата прибирайки се към къщи с личния си
автомобил, се движели по ***, където живеят, когато забелязали
управлявания от жалбоподателя автомобил, който видно от показанията на св.
С. С. „връхлита“ – „движеше се настрани на пътя, което не позволяваше да
мина и се наложи да спра, за да може да се разминем“. За случилото се св.
С. подал сигнал в дежурната част на ОД на МВР-Плевен, от където на
мястото бил изпратен екип на СПП-КАТ. Длъжностното лице след направена
справка в ОДЧ по регистрационни номер на въпросния автомобил установил
водачът му и същият бил извикан обратно на местопроизшествието.
На основание снетите сведения от свидетелите С. и Х., длъжностното
лице актосъставителят П. Г. съставил на водача АУАН, в който било описано
съответното поведение на същия – „на суха пътна настилка водачът
умишлено извежда автомобила извън контрол чрез рязко подаване на газ,
повишавайки оборотите на двигателя, като с тези си действия
преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно на
4
пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил „Сузуки
Суифт“ с рег. № ***, като навлиза в неговата лента и го принуждава да
спре плътно в дясно, за да избегне ПТП“, което било квалифицирано от
актосъставителя, както и от издателя на НП като нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП, а именно: „използва пътя за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари“.
Следва да се посочи, че както свидетелят-очевидец С., така и
свидетелката-очевидец Х. са категорични, че автомобилът се е „унесъл”
настрани.
Бяха проведени разпити на осигурени от ж-ля Г. свидетели – св. К.В.Я. и
Б.П.В.. От тях беше установена същата фактическа обстановка с тази разлика
в показанията на двете групи, че в показанията си свидетелите Я. и В.
твърдят, че автомобилът не е поднасян умишлено, както беше посочено и по-
горе. Св. Я. излага в съдебно заседание, че: „След преминаване на стръмния
баир и острия 90-градусов завой, срещу нас на 50-100 метра имаше кола,
която спираше и ние продължихме към центъра. След което имаше ляв
завой...“. Твърди, че въпросният завой на *** е действително остър и „ с
обратен наклон и много тесен път“, за разлика от актосъставителят и
другата група свидетели /очевидци/, които посочват, че водачът „ на суха
пътна настилка водачът умишлено извежда автомобила извън контрол чрез
рязко подаване на газ, повишавайки оборотите на двигателя, като с тези си
действия преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се
напречно на пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил“.
Т.е. навеждат се доводи от страна на ж-ля и свидетелите Я. и В. за липса на
виновно поведение. Съдът кредитира напълно показанията на полицейския
служител и свидетелите-очевидци, в които не откри твърдяните от защитата
твърдения. Междувпрочем съдът не откри спор досежно факта, че
автомобилът се е движел от едната в другата лента, но се сочат различни
причини от двете групи свидетели. В жалбата се навеждат доводи за липса на
виновно поведение, за разлика от показанията на свидетелите-очевидци,
които излагат твърдения, че нарушението е умишлено.
Съдът цени на следващо място и показанията на св. К. Я. и св. Б. В.
досежно факта на преминаване на автомобила от едната в другата лента, като
в тази част не откри индиция за заинтересованост. Не се кридитират гласните
доказателства събрани при разпита на Я. и В. единствено за липса на вина.
Спори се досежно субективната страна, а именно случайно ли е „поднесъл”
5
автомобилът или умишлено се е „занесъл” с рязко подаване на газ.
Съдът приема, че със своите действия М. Г. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП,
като правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност
за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. Не беше
оборена презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН по
съображенията изложени по-горе. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на
АУАН и НП е видно, че Г. е санкциониран именно за това, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно
и точно са описани извършените от него действия като водач на процесния
лек автомобил и на описаното място – *** – умишленото извеждане на
автомобила извън контрол, чрез рязкото подаване на газ, повишавайки
оборотите на двигателя на управляваното от него МПС, като видно от
показанията на свидетелите-очевидци и полицейският служител това се е
случило при сухи метеорологични условия, при което водачът „ с тези си
действия преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се
напречно на пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил“.
Съдът приема на база събраните доказателства, че нито пътните
условия, които според полицейските служители са били добри, още повече
при твърдения пътен участък – „остър завой“, както и наличието на насрещно
движещ се автомобил, е налагало потеглянето с рязко подаване на газ, което
налага извод, че поднасянето на автомобила не е причинено от пътната
настилка. Определено с това си поведение Г. е създал опасност за останалите
участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, като
навлиза в неговата лента и го принуждава да спре плътно в дясно, за да
избегне ПТП“, какъвто извод се съдържа в АУАН и респективно в НП,
въпреки че съставът на нарушението изисква единствено водачът да не
е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение-за
превоз на пътници и товари, което е доказано от събраните по делото
доказателства. Умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством унасяне на автомобила – „движейки се напречно на
6
пътя“, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за
превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената
част на постановлението всички елементи от обективната страна на
нарушението. В случая е без значение как и по какъв начин
е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне
гореописания ефект на унасяне на автомобила. Ноторно известно от гледна
точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които не са
правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на
автомобила – рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата –
изпускане на съединителя, или други действия като например, завъртане на
волана – поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка, се
наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване
от траекторията на движение на МПС, завъртане на автомобила – „напречно
на пътя“ и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и
т.н. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели,
тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение
начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. Именно
конкретните обстоятелства – младата възраст и липса на опит от една страна,
и от друга – боравенето с уредите на автомобила (рязко подаване на газ,
повишавайки оборотите на двигателя) по начин, че да бъде постигнат
конкретния резултат, описан в НП – напречно движение на автомобила на
пътя и преминаване от едната пътна лента в другата, налага извод у съда, че
не се касае за случайно деяние, каквито доводи се развИ.т от защитата, а за
умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не
съобразно неговото предназначение. Освен това тук младата възраст не
следва да се тълкува за смекчаващо обстоятелство доколкото следва да е
индиция за управление на автомобила с още по-завишено от обичайното
внимание, тъй като в този случай, именно поради младата възраст и на това
основание – по-малкия опит в управление на МПС, водачът не
притежава необходимият опит и стаж на водач на МПС, за да има съзнание
и увереност, че при възникване на екстремна ситуация ще овладее
автомобила. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко
известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат
7
„майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на това
производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното
движение на автомобила на платното за движение, което платно е
предназначено за движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно
опасно шофиране, посредством напречно движение на пътя, в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата. Именно затова законодателят е
въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки
се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при
които водачи на автомобили извършват подобни „маневри“ по оживени
улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето
и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на
опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на
предвиденото в санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП наказание
„глоба“ от 3000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право
да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Не без значение е и приложената
по делото справка за нарушител, видно от която ж-лят е административно
наказван многократно в т.ч. и за такъв вид нарушение.
Поради описаното атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0938-004142 от
18.11.2022г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-
Плевен, с което на жалбоподателя М. В. Г. от *** с ЕГН **********, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
са били наложени: административно наказание глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9